Прераждането на убиеца

Двадесет и четвърта глава

— Е, как мина? — попита Касандра, когато Найтхоук влезе в „Синия дракон“, придружен от Мелисанда и Петкан.

Той се огледа. Заведението не работеше, но Синеокия и Киношита седяха на една от масите, а Йори се разполагаше недалеч от тях.

— Баща ти е голяма работа — каза най-накрая Найтхоук.

— Това ми е известно.

— Обзалагам се, че копнее да те види мъртва, както ти искаш той да ритне камбаната.

— Значи си му казал, че съм Ибн бен Калид? — гневно извика тя.

Найтхоук поклати глава.

— Той те ненавижда заради самата теб.

— Добре — отсече категорично Касандра. — Бих се разочаровала, ако някой ден разбера, че ме е обичал.

— Няма риск това да стане.

— В такъв случай ще дойде ли на Силен?

— Няма никакъв шанс — отвърна Найтхоук. — Не е такъв човек.

— Проклет да е!

— Не си вярвала, че ще го подлъжеш, нали?

— Не, но се надявах…

— Той ми предложи десет милиона кредита, ако до седмица убия Ибн бен Калид.

Лицето на Касандра доби тревожно изражение.

— А ти какво му отговори?

— Че ги искам в брой.

— А той?

— Каза, че е уговорено.

Тя се втренчи изпитателно в него.

— И какво смяташ да правиш оттук нататък?

— Да го убия и да взема парите.

Тя въздъхна с облекчение.

— Чудесно.

— Защо не го уби, докато беше при него? — обади се Синеокия.

— Защото искам да живея достатъчно дълго, та да се порадвам на парите — отвърна Найтхоук.

— Толкова ли добре го охраняват? — продължи да разпитва драконът.

— Лесно е да го убиеш, но е невъзможно да избягаш след това.

— В такъв случай как ще действаме? — намеси се и Киношита. — Той не иска да дойде тук, а ти не можеш да избягаш от преследвачите, ако успееш да го убиеш в имението му.

— Ще измислим план, така че да го убием и да отървем кожите.

— Но нали току-що каза…

— Сега бях сам и ме очакваха. Знаеха точно кога ще пристигна, с кого, кой съм в действителност и какво мога. — Найтхоук замълча. — Следващият път няма да съм сам и ще пристигна неочаквано.

— Колко войска има на Перикъл? — попита Синеокия.

— Няколко милиона.

— Срещу нас петимата?!

— Шестима — намеси се Касандра.

— Седем — обади се Йори.

— Пак не са достатъчно, за да разведри духа ми и да ме накара да се почувствам в безопасност — кисело рече Синеокия.

— Няма нужда да се тревожиш — на теб се падат само няколкостотин от тях — успокои го Найтхоук. — Останалите са разположени около Перикъл V.

— Само няколкостотин? — мрачно повтори драконът. — Е, сега вече съм по-спокоен.

— Я чакайте малко — рече Киношита.

Всички погледи се обърнаха към него.

— Той не знае, че всъщност Касандра е Ибн бен Калид, така ли?

— Не — отговори Найтхоук.

— В такъв случай няма представа как изглежда Ибн бен Калид, нали?

— Точно така — отвърна с усмивка Найтхоук, досещайки се накъде бие Киношита.

— Тогава защо просто не пречукаме някой разбойник тук, да му отрежем главата и да го представим пред Хил за Ибн бен Калид? После взимаме откупа и си плюем на петите, преди още да се е усетил какво става.

— Проклет да съм, тази идея страшно ми харесва! — изрева Синеокия, стоварвайки юмрук върху масата.

— И аз мисля, че не е лоша — каза Йори.

— И дума да не става! — гневно извика Касандра.

— Така е — съгласи се Найтхоук, — макар че само преди два дни и на мен ми хрумна подобно нещо.

— Че какво толкова се случи оттогава насам? — учуди се Синеокия.

— Срещнах Касиус Хил. — Найтхоук замълча и обходи с поглед един по един членовете на своя екип. — Той заслужава да умре.

— Можеш да се обзаложиш за това! — изсумтя Касандра.

— Я почакайте — прекъсна ги Киношита. — Ако си въобразявате, че със смъртта на един корумпиран политик ще превърнете Галактиката в рай за човешкия род или пък ще промените положението с друга подобна благородна постъпка…

— Известно ми е, че нищо няма да се промени — каза Найтхоук.

— Тогава откъде се взе това неподозирано благородство у теб?

— Не е въпрос на благородство, а на здрав разум.

— Не те разбирам.

— Аз се срещнах с Касиус Хил, разговарях с него. Той може и да е злодей, но никак не е глупав. Само за броени дни или най-много след седмица ще разбере, че не съм убил истинския Ибн бен Калид.

— И какво ще промени това? — каза Киношита. — Ние отдавна ще сме отвъд Границата или някъде в Спиралната ръка, наслаждавайки се на парите му.

— Нищо не си проумял — прекъсна го Найтхоук. — Разбере ли, че сме го измамили, първото нещо ще е да направи запор на сметката при моите адвокати. После ще се погрижи да изхвърлят оригиналния Перфектен убиец от хладилната камера, за да умре като куче. Не мога да допусна това.

— Да върви по дяволите твоя оригинален Перфектен убиец! — избухна Касандра. — Касиус Хил трябва да бъде убит заради всички извършени от него престъпления. Той предаде своя народ стотици пъти!

— Добре, добре! — помирително рече Киношита. — Безполезно е да крещите, спорейки по каква причина той трябва да умре. Проблемът сега е как да направим това.

— Няма да предприемаме нищо през следващата стандартна седмица — отговори Найтхоук.

— Защо? — заинтересува се Петкан, който още се цупеше, задето не му бяха разрешили да взриви планетата.

— Защото очаква да убия Ибн бен Калид. Това означава, че според него Ибн бен Калид е някъде близо до Перикъл V. Докато вярва в това, флотилията му няма да отиде на друго място. А ние не искаме те да се навъртат наоколо, когато пристигнем, нали така?

— Значи освен всичко друго той бил и страхливец — възкликна Синеокия.

— Грешиш — отвърна Найтхоук. — Тактиката повелява да не разпръскваш силите си, докато врагът дебне наблизо. — После замълча. — Въпреки това може да го убедим да постъпи точно така.

— Я виж ти! — възкликна Касандра. — И как смяташ да го постигнеш?

— Трябва да ме е проследил до тук — рече по-скоро на себе си Найтхоук. — Едва ли го е направил лично, но е пратил хората си. Или пък е сложил някакъв уред за следене на кораба ми.

— Никой не е кацал, докато бях на космодрума — непреклонно рече Петкан.

— Не е задължително да е някой — натърти Найтхоук. — Той разчита много повече на машините, отколкото на хората. Вероятно е било нещо, което е приличало на робот от обслужващия персонал на космодрума. Каквото и да е обаче, убеден съм, че той знае координатите на кораба в момента. — Найтхоук се обърна към Касандра. — Ти най-добре го познаваш, според теб има ли вероятност да е така, както казвам?

— Огромна.

— Добре тогава. Не ни остава нищо друго, освен да наредим на някой от хората ти да замине с моя кораб към Вътрешната граница. Така ще го заблудим, че преследвам Ибн бен Калид…

— … А реши ли веднъж, че знае къде се намирам, ще изпрати флотилията по петите ми, за да помете моите бойци! — довърши вместо него Касандра.

— Ако не друго, тази версия поне звучи логично — каза Найтхоук. — Питам се обаче дали наистина би го сторил. Искам да кажа, че не ми се видя най-лековерния човек на света.

— Представа нямам — отвърна тя и се намръщи. После внезапно вдигна очи и се засмя. — Ще го стори, поне докато е убеден, че Ибн бен Калид наистина е там!

— И как ще го убедиш в това? — попита Киношита.

— Ще качим нея в кораба на Перфектния убиец — предложи Петкан.

— Няма да стане — прекъсна го Касандра. — Но мога да му изпратя холографски запис, в който отчаяно моля за помощ.

— Дали ще се хване на въдицата? — недоверчиво рече Киношита.

— Едва ли ще ми съчувства — каза Касандра, — но съм сигурна, че поне ще ме изслуша. Все още няма причина да се съмнява в мен.

Всички обърнаха очи към Найтхоук. Той обмисли предложението, после кимна с глава.

— И аз мисля, че това може да свърши работа. Всичко, което би отдалечило флотилията от Перикъл, си струва усилията.

— Да, бе — мрачно рече Синеокия. — Той праща половината от армията си подир нея, а за нас остават само два милиона.

— О, ние ще сме повече от седмина — успокои го Найтхоук. — А половината от тези два милиона ще спят дълбоко.

— Звучи чудесно — каза драконът. — Ти май не си много запален по хазарта, а, Найтхоук?

— Не, защо?

— Гледам, че още имаш риза на гърба. Ако обичаше хазарта, както изчисляваш шансовете на наша страна, досега жив да са те одрали.

— Ей, не забравяй, че това е вашата борба. Аз участвам в нея само за пари — напомни му Найтхоук.

— Е, сега вече се чувствам значително по-добре — изсумтя Синеокия.

— Я да млъкваш! — скастри го Касандра.

— Само се пошегувах — кисело рече драконът.

— Стига толкова — отсече тя. — Обсъждаме сериозен въпрос. Може и да се шегуваш, но съотношението на силите е все още два милиона срещу седем.

— Ще успеем да намалим разликата още преди да нападнем — каза Найтхоук.

— Хубаво, ама как точно ще го направим? — заяде се Синеокия.

— Щом намеря отговор на този въпрос, ти ще си сред първите уведомени.

Найтхоук стана от мястото си и се упъти към асансьора зад бара.

— Къде отиваш? — извика подире му Синеокия.

— Изкарах тежък ден и искам да си отдъхна с хубава книга в ръка — отговори Найтхоук.

— Просто така, а?! — изумено възкликна драконът. — Само това ли имаш да ни кажеш относно детронирането на Касиус Хил?

— Поне за момента — да.

Асансьорът леко издигна Найтхоук до апартамента на Касандра. След няколко минути и тя го последва.

— Той е чудовище, нали? — започна тя, когато вратата се затвори след нея.

Найтхоук вдигна поглед от книгата.

— Синеокия ли?

— Не, баща ми!

— Виждал съм и по-добри от него.

— Готова съм да се обзаложа, че не си виждал по-голям злодей!

— Още си млада — каза Найтхоук. — Надявам се ти никога да не срещнеш по-голям злодей от него.

— Наистина ли желае смъртта ми?

— Дори настоява това да се случи, колкото се може по-скоро.

За миг тя застина безмълвна на мястото си.

— Странно.

— Кое е странното?

— Може и да е чудовище, но въпреки това си остава мой баща. Само мисълта, че е поръчал да ме убиеш… — тя разтърси глава и потрепери.

— Нали и ти искаше да го видиш мъртъв? — тихо попита Найтхоук.

— Това е друго. Ненавиждам го откакто се помня.

— Излиза, че е било взаимно.

— Не може да бъде. Как ще мрази едно невинно дете, едно малко момиченце? Та той дори не ме познава. Как е възможно толкова силно да ме ненавижда?

— Не мисля, че те мрази — каза Найтхоук. — Според мен просто ти е ядосан.

— Още по-лошо! — възкликна тя. — Да искаш да убиеш някого, само защото те е ядосал!

— Има и по-лошо — успокои я Найтхоук. — Пък и това е само едно предположение.

— Най-вероятно напълно основателно — отговори Касандра. — Той не ме познава толкова добре, че да ме намрази. Току-виж не се наложило да го убиваш, когато разбере кой всъщност е Ибн бен Калид. Може и сам да пукне от шока.

— Опитай се да не мислиш единствено за това.

— Как бих могла да го избия от главата си?! — извика тя. — Та той ми е баща!

— Това нищо не означава. Може да е баща на всеки друг, а ти — дъщеря на когото и да било.

— Не ми звучи много убедително. А на теб?

— Не съвсем. Ти си наследила неговата стоманена твърдост и част от дръзкото му високомерие.

— Нима?!

Найтхоук кимна с глава.

— Намирам, че тези качества са много ценни, стига да не са доведени до крайност.

— Е, сигурно трябва да ти благодаря за тези думи.

— Очите ви също са съвсем еднакви.

— Неговите са сиви, а моите — сини.

— Нямах това предвид. Нито един от вас не отклонява поглед от събеседника си и окото му не трепва през целия разговор. Значи не се боите от онзи, който е пред вас.

— Че защо пък трябва да се боя?

— Аз съм Перфектния убиец и съм пратен да те премахна. Той навярно също е знаел, че замислям да го унищожа.

— Бих предпочела да изтъкнеш разликите между нас — каза Касандра. — Мразя този човек.

— Добре — ти си много по-хубава от него.

Тя изкриви лице.

— Не очаквах да чуя точно това.

— Жалко, опитах се да бъда романтичен — нацупи се Найтхоук.

— Не съм очаквала един убиец да е и романтик.

— Глупости — отвърна Найтхоук, — убийците са най-големите романтици.

— Нима?

— Честна дума. Рано или късно стигаме до извода, че онова, което правим, е необходимо и справедливо дело. Каква по-голяма романтика от това!

— Тогава защо не прекратим този разговор и не ме отведеш в леглото?

Той се втренчи изненадан в нея.

— Сигурна ли си, че искаш точно това? Та ги дори не ме познаваш.

— Ти си привлекателен мъж, аз съм хубава жена, а след седмица и двамата ще сме мъртви. — Тя замълча. — Не само Синеокия може да изчисли какви шансове имаме в бъдещата битка. Нека дотогава обаче гребем от живота с пълни шепи.

Найтхоук се изправи.

— Това предложение ми звучи добре — вече я следваше към спалнята.

— Имам намерение да прекарам една прекрасна нощ — твърдо заяви тя.

— Ще направя каквото мога.

— Откога не си го правил?

Той й се ухили и започна да си сваля дрехите.

— Близо век, може и повече.

— Дано не си забравил всичко.

Не беше забравил.