Прераждането на убиеца

Тридесет и втора глава

Докато охраната се тълпеше на двора да види какво става, Найтхоук, Касандра и Киношита стояха неподвижни в сенките. Щом се убедиха, че Синеокия е задействал повечето детектори, Найтхоук влезе през задната врата, откри охранителната камера и я унищожи.

— Ти не — обърна се после към Киношита, който го следваше по петите.

— Защо?

— Вече ти казах — на всяка цена трябва да останеш жив и да занесеш парите на Делурос VIII. Не мога да рискувам да те убият в къщата.

— Тогава къде да стоя?

— Виждаш ли онази стая на втория етаж, която свети?

— Да. Май има решетки на прозорците и балконската врата.

— Те са предназначени да пазят от външни нападатели, а не да държат вътре някой по принуда. Това е кабинетът на Хил. Навъртай се наоколо. Когато взема парите, ще ти ги спусна долу.

— Ами ако през това време там се е струпала охраната на Хил?

— Ще открия начин да привлека вниманието им, докато Касандра ти предава парите. — Той подаде молекулярния имплозатор на Киношита. — Използвай това, ако стане наистина напечено.

— Все още не съм напълно сигурен, че постъпваш правилно — дръпна се Киношита. — Мога да ти бъда полезен вътре.

Найтхоук поклати глава.

— Само ще увеличиш бройката на хората, които трябва да пазя. — Той забеляза огорченото изражение на Киношита. — Извинявай, но сега не е време за любезни обноски.

Той отстъпи встрани да направи място на Касандра да влезе и хлопна вратата пред Киношита.

— Дали ще успее да избегне охраната? — попита тя, докато се промъкваха през една малка стая.

— Той е умел боец, ще се справи.

Найтхоук спря пред вратата и попита:

— Какво има зад нея?

— Коридор. Наляво води към стълба, а надясно — към библиотеката и лятната кухня.

— Лятна кухня? — учудено повтори той.

— Там приготвят храната, когато има градинско парти. Едно време готвеха направо в двора. Насекомите на Перикъл обаче са не само големи, но и много агресивни, затова баща ми нареди да преместят лятната кухня някъде на закрито.

— Има ли вероятност да се натъкнем да охрана в коридора? — попита Найтхоук.

— Обикновено там е свободно. Сега обаче алармата е задействана, а сигналните лампи святкат като на Коледа. Напълно е възможно да налетим на пазачи.

— Тогава аз ще мина първи.

— Аз също съм въоръжена — възпротиви се тя. — Не забравяй, че това е моята битка!

— Нямам намерение да правя компромиси заради теб — отсече Найтхоук. — Ако вътре има дори един пазач, нямаш никакъв шанс. Аз съм обаче съм Перфектния убиец и ще са нужни поне двама-трима, за да ме свалят.

Тя отново понечи да протестира, но осъзна, че той има право. Решението му беше предизвикано по-скоро от здрав разум, отколкото от някакво благородство или фалшив героизъм. Затова Касандра отстъпи.

— Отвори се — прошепна Найтхоук и вратата се плъзна встрани. Той престъпи през прага с извадено оръжие и изпрати един лазерен лъч в охранителната камера.

— Стой! — разнесе се вик.

Найтхоук залегна, откри огън и свали охранителя. После се претърколи настрани и улучи още двама, докато тичаха надолу по стълбата, привлечени от вика на първия. След кратката престрелка полежа неподвижен около минута, ослушвайки се предпазливо. После се обърна към Касандра.

— Хайде да продължаваме — каза тихо, придвижвайки се към стълбата.

— Не оттук! — прошепна тя.

— Нали води към кабинета на баща ти?

— Затова е свързана към охранителната система. Първото стъпало ще отчете теглото и формата на стъпалото ти. Тъй като данните ги няма в компютъра, второто стъпало ще те овъгли.

— Тогава как ще стигнем до горе?

— Има възможност да подходим от три страни. Първите две със сигурност са охранявани — парадното стълбище и асансьорът край него. Третият път открих още като малко момиче — тайна стълба, която води към резервен изход в случай, че на баща ми се наложи да бяга. Само че не знам дали и тя не е свързана към охранителната система.

— Ако наистина е така, ще е твърде късно, когато го разберем със сигурност — каза Найтхоук. — Най-добре да използваме някой от другите два пътя и да се опитаме да минем през охраната.

Тя кимна в знак на съгласие и пое по коридора. Щом стигнаха лятната кухня се спря, докато Найтхоук обезвреди поредната камера. Когато се обърна към нея, той забеляза, че е разтревожена и се двоуми.

— Какво има?

— Нещо не е наред — отвърна Касандра.

— Какво по-точно?

Тя смръщи вежди.

— Тук винаги има хора от персонала — обикновено приготвят собствената си храна, ако няма официална вечеря или прием.

— Значи всичко е наред. Просто в момента са задействани почти всички аларми и те са наизлезли да пресрещнат нападателите — нас с други думи.

— Хората от кухнята не носят оръжие — каза тя. — Все някой трябваше да е останал тук.

Като по команда тежката метална врата на една от хладилните камери се отвори и от нея излязоха двама мъже на средна възраст, всеки с голямо парче месо в ръце.

— Не мърдайте! — тихо, но отчетливо произнесе Найтхоук.

Един от мъжете така се стресна, че изпусна месото, което падна шумно на пода, и вдигна ръце. Другият впери поглед в Найтхоук, сякаш той беше последната капка в препълнената чаша.

— Може ли отвътре да се регулира температурата на хладилника? — попита Найтхоук.

— Да — отвърна единият от мъжете.

— Добре тогава, влизайте вътре.

— Но…

— Никакво „но“, изпълнявайте!

Когато и двамата се озоваха обратно вътре, Найтхоук притвори вратата.

— Ще останете тук няколко часа, така че повишете температурата и се опитайте да не се притеснявате много.

Още преди да отворят уста за протести, той хлопна лъскавата тежка врата.

— Ето, справихме се и с твоите готвачи — обърна се той към Касандра. — Сега накъде трябва да поемем?

— Върви след мен.

— Не, ти ще вървиш след мен — каза остро той. — Само ми кажи в каква посока.

— През тази врата — посочи тя, — после надясно по коридора, през дневната и попадаме в преддверието.

— При парадното стълбище ли?

— Да.

— Да вървим.

Той излезе в коридора с насочен пистолет във всяка ръка, готов да реагира при най-малкия шум или раздвижване. Внезапно дочу стъпки зад гърба си, които идваха откъм лятната кухня. Върна се обратно, заобиколи Касандра и зачака с ледено спокойствие. Когато трима мъже влязоха през вратата, стреля. Всички бяха мъртви още преди да докоснат пода.

— Проклятие! — промърмори той.

— Какво стана?

— Сигурно сме задействали алармата вътре в къщата. Вече знаят, че сме тук.

Той се върна в кухнята и стреля в един от прозорците. Воят на алармата се присъедини към останалите.

Сетне двамата забързаха по коридора към дневната. Найтхоук унищожи поредната охранителна камера и даде знак на Касандра да приближи. Щом тя застана плътно до него, стреля в прозореца и активира алармата и на тази стая.

— Главният вход е натам, нали? — попита Найтхоук, сочейки масивната врата в дъното на стаята.

Тя кимна.

— Стълбището и асансьорът се падат отляво.

— Колко души охрана има там?

— Обикновено са дузина от почетната стража и още неколцина по-нисши служители — отговори Касандра. — Но сега, при тая тревога — кой знае? Може би всички са се струпали отпред, очаквайки нападателите. Възможно е обаче да са надушили измамата и да са утроили охраната вътре.

Една съвсем близка експлозия разтърси цялата къща.

— Надявам се Петкан да помни, че не трябва да взривява имението, докато все още сме вътре — промърмори под нос Найтхоук.

— Баща ми разполага с неколкостотин войници, така че и да иска, Петкан не би могъл да се промъкне толкова близо до къщата.

— Никога не го подценявай — каза Найтхоук. — Способен е да ги вдигне във въздуха още преди да са се усетили. — Той пристъпи към вратата. — Готова ли си?

Тя извади пистолета си и кимна с глава.

— Да вървим тогава.

Джеферсън заповяда на вратата да се отвори и изскочи в преддверието. Там имаше осем униформени мъже и двойка роботи, които стояха на стража. Петима от охраната бяха мъртви още преди да разберат какво става, а Касандра обезвреди други двама. Найтхоук светкавично насочи огъня към роботите, стопи първия с лазерния пистолет и разпиля частите на втория с мощен изстрел от сонарния. Единственият оцелял от охраната търти към асансьора.

— Хвани го! — изръмжа Найтхоук, не изпускайки от очи втория робот, който сипеше огън от отвора в корпуса си, пригоден за защита при извънредни ситуации. Продължи да го държи на прицел със сонарния пистолет, а като се убеди, че първият робот вече не представлява опасност, унищожи втория с мощен лазерен лъч. Когато машината се превърна в течен метал, откъм асансьора се дочу предсмъртен вик.

— Дявол да го вземе, страшно си добър! — възхитено извика Касандра. — Моята помощ май изобщо не ти беше нужна.

— Без теб нямаше да спра онзи и той щеше да предупреди баща ти или пък да повика подкрепление.

— Е, вече не може да го направи. Баща ми обаче така или иначе вече е разбрал, че тук е нахлул някой. — Тя замълча. — Разруших контролното табло на асансьора, затова се налага да се качим по стълбата.

— Няма голяма разлика — отвърна Найтхоук, взрян в мъртвите тела и деактивираните роботи. — Поне си защитихме гърба. Онова, което ни чака, няма да избяга, независимо дали пристигаме с асансьор или се качваме по стълбата.

— Всичко ще бъде наред, докато някой не влезе в къщата — съгласи се тя.

— Едва ли някой ще успее — каза той, прескачайки труповете. Добра се до външната врата и разтопи ключалката с един изстрел на лазерния пистолет.

— Няма ли опасност това да привлече вниманието им? — попита тя.

— Най-вероятно.

— Тогава ще разбият вратата.

— Може и да опитат — каза Найтхоук, проверявайки часа. — Наблизо обаче има една дребничка дама, която ще се изкаже след около четиридесет секунди — допълни с усмивка.

— Пелъс Атина ли?

— Точно така — рече той и се заизкачва по витата стълба.

— Чудех се каква е нейната задача.

— Същата като нашата, но отвън.

Найтхоук спря на първата площадка, огледа се на всички страни, взря се във всяка сянка, после реши, че нищо не го заплашва и продължи нагоре. На последното стъпало се забави да изчака Касандра.

— Дотук добре — каза тя.

— Това беше по-лесната част — отвърна той. — Баща ти не е глупак. Бас ловя, че последните метри крият много повече изненади от капаните досега.

Той пое предпазливо по коридора към кабинета на Касиус Хил. От стаите на два пъти изскачаха охранители и се опитваха да го спрат. И двата пъти Найтхоук ги застреля още преди да са успели да се прицелят. От чакалнята пред кабинета излезе робот и се насочи към него. Мъжът стреля едновременно с лазерния и сонарния пистолет, но без никакъв видим ефект. После се заоглежда за прикритие, докато роботът напредваше неумолимо. В последния момент зърна тежък полилей и стреля във веригата, на която той висеше от тавана. Масивното осветително тяло се стовари тежко върху робота, който забуксува и спря, за да се освободи от препятствието. През това време Найтхоук, който се беше отказал да се промъква тихомълком, извади гранатомет и стреля последователно в двете очи на робота. Сензорите му взеха да пушат. Найтхоук се претърколи плътно до стената, повличайки Касандра със себе си. Роботът продължи да напредва по права линия, прекатури се през парапета на площадката над главното фоайе и се стовари върху мраморния под от десет метра височина.

— Защо, по дяволите, другото оръжие не успя да го спре или поне да го забави? — промърмори почти на себе си Найтхоук.

— Изработен е от титанова сплав, а връзките му са с непробиваемо покритие — отвърна Касандра.

— Виждал съм титан и преди, но нито веднъж не е устоявал на лазерен лъч — каза той.

— През последния век беше усъвършенстван — уточни тя. — Занапред не разчитай на спомените си, защото баща ми притежава всички последни изобретения в областта на охранителните системи.

— Ще запомня това — каза сериозно той, изправяйки се на крака. Затъкна сонарния пистолет в колана си, но продължи да държи гранатомета готов за стрелба.

— Може пак да ми потрябва.

— За да се добереш до целта ще ти потрябва целия арсенал от оръжия, който носиш — предупреди го Касандра. — Баща ми е опасен човек. По-добре беше да задържиш молекулярния имплозатор.

Той разтърси глава.

— Ако го използваш срещу някой, който стои край стена, не само ще превърнеш врага си в локва, но ще унищожиш и цялата сграда, а най-вероятно и растителността около нея. — Той се усмихна. — Не те съветвам да стреляш с него, когато си на втория етаж в къща с високи тавани. Освен това Ито на всяка цена трябва да се добере обратно до кораба. Най-добре беше имплозаторът да остане при него.

Той се насочи към чакалнята пред кабинета, приближи крадешком, а после внезапно се втурна към вратата с насочено оръжие. За да установи, че вътре няма никой. Найтхоук почака Касандра да го настигне, след това влезе в чакалнята. Този път вътре стоеше робот, чието внимание беше приковано във вратата.

— Добър вечер, г-н Найтхоук — посрещна го той. — Много ми е приятно да ви видя отново.

Касандра насочи оръжието си към него, но Найтхоук я възпря.

— Той е от администрацията. Не е програмиран да се бие.

— Но ще предупреди баща ми, че сме тук!

— Вече го е сторил.

— Губернатор Хил няма представа, че сте вътре в сградата, г-н Найтхоук — каза роботът.

— Лъжеш, нали? — изгледа го Найтхоук.

— Точно така, господине.

— Върви на мястото си и си дръж устата затворена!

— Мисля, че трябва да остана на поста си, господине.

— Ако не изпълниш веднага каквото ти казах, ще те стопя с лазера — заплаши го Найтхоук. — Обмисли внимателно думите ми и чак тогава решавай.

— Мисля, че ще съм по-полезен за моя господар, ако все пак се върна обратно на мястото си зад бюрото — обяви роботът, заобиколи писалището и се настани зад него.

— Колко хора и роботи от охраната на Касиус Хил има зад тази врата? — попита Найтхоук, сочейки към кабинета.

— Нито един, господине.

— Пак лъжеш.

— Точно така, господине.

— И така — колко?

— Три хиляди и четиринайсет.

Найтхоук насочи заплашително пистолет към робота.

— Ако ме излъжеш само още веднъж, ще ти пръсна проклетата глава. Питам за последен път — колко хора и роботи пазят губернатора?

— Достатъчно, господине — отвърна роботът. — Можете да стреляте, когато сте готов.

— Щом толкова настояваш — каза Найтхоук, натисна спусъка и стреля в главата на робота.

— За какво беше нужно това — та той е само една машина — каза Касандра.

— За да не уведоми всички останали точно къде се намираме. Пелъс Атина наистина е много добър професионалист, но не чак толкова.

— Сигурно вече ги е предупредил.

— В такъв случай си е получил заслуженото — раздразнено рече Найтхоук.

След това пристъпи внимателно към вратата на кабинета. Щом наближи достатъчно, тя се плъзна встрани и позволи на Касандра и Найтхоук да влязат.

Касиус Хил седеше зад писалището, обкръжен от четири робота на охраната. Беше елегантно облечен и пушеше антареанска пура.

— Добър вечер, Перфектни убиецо — каза той и се обърна към Касандра: — Прекрасно е да те видя отново, дете мое. — После отново отмести поглед към Найтхоук. — На какво дължа удоволствието от това посещение?

— Дължите ми пет милиона кредита — отвърна наемникът. — Предпочитам ги в брой.

— Глупости — спокойно каза Хил. — Казах вече, че тя не ми трябва. Искам Ибн бен Калид.

— Известно ми е. Затова ми дължите пет милиона кредита.

— Глух ли си, казах… — Внезапно очите на Хил се разшириха и той се втренчи в Касандра. — Но разбира се! Какъв глупак съм бил само! Ето защо не успях да открия нищо за миналото на Ибн бен Калид! Сега вече не се учудвам, че успяваше да предугади всеки мой следващ ход. — Той се изправи. — Поздравявам те, Касандра. Не бих могъл и да мечтая за по-надарена дъщеря! Притежаваш всички необходими качества, за да ме заместиш на този пост. — Той помълча, после продължи с присмехулно огорчение: — Колко жалко, че все пак ще трябва да те убия.

— Никого няма да убиете — намеси се Найтхоук, насочвайки пистолета си към Хил.

— Не ставай глупак, Перфектни убиецо. Признавам, че стори дори невъзможното, за да се добереш до кабинета ми, но никога няма да успееш да излезеш жив оттук, ако ме убиеш. — Той се опря тежко на писалището и се наведе напред. — Смятай мисията си за приключена. Ти върна дъщеря ми у дома и ми представи Ибн бен Калид. Можеш да напуснеш Перикъл. Парите ще бъдат преведени в сметката на твоите адвокати.

— А с нея какво ще стане?

— Каквото има да става, то няма да й се размине, независимо дали преди това съм те убил или не.

— Така няма да се разберем — спокойно рече Найтхоук. След това посочи към единия от ъглите в стаята, където стоеше солиден сейф. — Отвори го!

— Няма.

— Ще го отворя, независимо дали преди това ще се наложи да те убия или не.

— Ти се съгласи да изпълниш новото ни споразумение — каза Хил, — а съм чувал, че Перфектния убиец винаги спазва думата си.

— За един век много неща могат да се променят — отговори Найтхоук. — Отвори сейфа!

— А после какво? Така или иначе ще ме убиеш.

— Нямам намерение да те убивам.

— Току-що каза, че не може да се разчита на дадената от теб дума. Тогава защо трябва да ти вярвам?

— Какъв ще е смисълът да те убивам, след като прибера парите ти?

— Ако ме оставиш жив, ще те преследвам дори до края на галактиката.

— Съмнявам се — каза Найтхоук. — Ако те оставя жив ще си толкова благодарен за получения дар, че едва ли ще го пропилееш така неразумно.

Хил се втренчи в Найтхоук.

— Мога да наредя на роботите си да те убият още сега.

— Едва ли. Те са програмирани единствено да те пазят. — Найтхоук повиши глас: — Ако видя някой робот да помръдва, на часа ще застрелям Касиус Хил. — После се ухили на Хил. — Хайде сега им заповядайте да ме убият.

— Това не е краят, Перфектни убиецо. Всеки човек си има слабости. Ти също си човек. Току-що подписа смъртната си присъда.

— Аз съм мъртъв от сто години насам, така че заплахата ще отиде на вятъра — отговори Найтхоук и махна с един от пистолетите към сейфа. — Хайде на работа.

Хил се обърна към Касандра.

— Ти нищо ли няма да кажеш, дъще? Не те ли гризе поне малко съвестта, че се изправи срещу собствения си баща? Няма ли да признаеш, че си сгрешила и да поискаш прошка?

— Дай парите — кратко рече тя.

Той сви рамене, отиде при сейфа и бързо набра комбинацията. След това тихо прошепна трите думи на кода, така че Найтхоук да не ги чуе. Вратата се отвори.

— Ето ги — сочеше високите купчини шумолящи банкноти. — Едва ли ще са ти от полза обаче.

— Отстъпете настрани — нареди Найтхоук.

— Това е последният ти шанс, Перфектни убиецо. Все още можеш да си тръгнеш по живо, по здраво.

— Не си в положение да даваш заповеди.

— Аз съм Касиус Хил — каза той, отстъпвайки към писалището. — И винаги мога да раздавам заповеди!

— Дръж пистолета си насочен право в него — нареди Найтхоук. — Ако той или някой от роботите мръдне, убий първо Хил.

Найтхоук приближи сейфа, надзърна вътре, после прибра оръжието си и посегна към парите…

… После вратата на сейфа се хлопна…

… на металната каса внезапно израснаха крака и ръстът й се изравни с този на Найтхоук…

… тя протегна ръце и стисна гърлото на Перфектния убиец.

— Нещастен, жалък клонинг — просъска Касиус Хил. — За един век могат да се случат много неща. Запознай се с най-новото и съвършено изобретение в охраната — оръжие, което може да приеме каквато форма му заповядам.

Найтхоук се опита да измъкне лазерния си пистолет, но сейфът — Оръжието — го изби от ръката му.

— Кажи му да ме пусне, или тя ще те убие! — изхърка Найтхоук, когато едната от металните ръце го стисна за рамото.

— Ти кажи на нея да се предаде, или Оръжието ще убие теб! — озъби се Хил.

Касандра стреля и баща й улови ранената си дясна ръка.

— Със следващия удар ще отнеса главата ти — студено каза тя.

Найтхоук издаде неволен вопъл, когато рамото му изхрущя в металната хватка. Той продължаваше да се бори и да държи главата си далеч от другата ръка на Оръжието. От металното туловище обаче поникнаха още три ръце, всяка следваща все по-дълга от предишните.

— Веднага! — извика Касандра.

— Добре — пречупи се Хил и се обърна към сейфа: — Целувка!

Металните ръце внезапно отслабиха своята хватка и се прибраха в стените на Оръжието, макар вратата все още да държеше лявата китка на Найтхоук приклещена и неподвижна.

— Целувка? — повтори учуден Найтхоук, забравил за нетърпимата болка в рамото си.

— Избрах дума, за която неприятелите ми едва ли биха се сетили — каза с делови тон Хил, сякаш нахлуването на убийци в кабинета му се случваше всеки ден. — А сега какво ще правим — ще ме убиете или пък аз ще трябва да ви убия. Възможно е и да се споразумеем някак.

— Накарай го да ми пусне ръката — каза Найтхоук.

— Нямам такова намерение — отговори Хил. — Ти си опасен човек, Перфектни убиецо. Най-добре е да стоиш вързан, докато не стигнем до някакво споразумение.

— Целувка! — произнесе отчетливо Найтхоук.

— Той реагира единствено на моя глас — обясни Хил. — При това „целувка“ е командата, с която се прибират ръцете му. Необходима е друга дума, за да те пусне. Само че няма да ти кажа каква е.

Касандра пристъпи още по-близо до него и насочи дулото между очите му.

— Не прибягвай до мелодраматични жестове, дъще — спокойно рече Хил. — Животът му сега не е застрашен и нямаш основание да ме платиш с тоя пистолет. Ако ме застреляш, роботите ще те убият още преди Оръжието да е довършило него.

— Не можем вечно да стоим така — обади се Найтхоук.

— Значи е време да говорим делово — съгласи се Хил.

— Добре тогава.

— Само че аз ще преговарям единствено с теб, Перфектни убиецо. Дъщеря ми сигурно ще наследи това малко именийце някой ден. Онова, което имаме да си кажем ние двамата обаче, не й влиза в работата.

— Майната ти! — избухна Касандра и още повече изпъна ръка, така че дулото почти опря челото на баща й.

— Такива думи, при това от устата на една млада революционерка — произнесе с присмехулна изненада Хил.

— Ръката ми взе да изтръпва — каза Найтхоук. — Крайно време е да започваме да преговаряме.

— Веднага щом сме готови за това — с готовност рече Хил.

Найтхоук се извърна към Касандра.

— Не знам още колко време ще остана в съзнание. Най-добре е да направиш каквото ти казва.

— Тая няма да я бъде! — възпротиви се тя.

— Не му е сега времето да спорим — изръмжа Найтхоук и отново погледна към Хил. — Тя не може да се върне в чакалнята, защото ще попадне на мушката на твоите хора.

— Тогава какво предлагаш? — попита Хил.

— Не знам — прехапа устни в болезнена гримаса Найтхоук. — Няма ли друг изход тук?

Хил се огледа.

— Е, балконът е винаги на разположение.

— Чудесно. Заключи я отвън, докато разговаряме.

— Ами ако скочи долу и избяга?

— Или ще си счупи краката, или твоите хора ще я убият.

— Нямам намерение да ходя където и да било! — извика Касандра.

Найтхоук я изгледа втренчено. „Престани да се правиш на твърда и благородна! Забрави ли кой чака долу и какво държи в ръцете си?“

— В такъв случай се налага да изчакаме, докато не изгубиш съзнание и тя не се умори да сочи с тоя пистолет в челото ми — каза Хил и красноречиво сви рамене. — Няма да обеля нито дума, докато е тук.

„За бога! Още ли не си се досетила какво се иска от теб?!“

— Махай се оттук, проклета кучко! — изрева той.

Тя се втренчи изумена в него, после по лицето й се изписа гняв. Сетне рязко се отправи към балкона, без да отрони и дума.

„Така е по-добре. А сега овладей беса си и погледни надолу преди наистина да ми е причерняло пред очите.“

Хил затвори вратата зад нея.

— Ето ни най-после на спокойствие, Перфектни убиецо — безгрижно започна той. — Моето предложение още е в сила — ще те пусна да си вървиш цял и невредим, а парите още утре ще са в сметката на твоите адвокати.

— Прати по дяволите адвокатите ми — каза Найтхоук. — Правя всичко това за самия себе си, а не за тях.

— Аха! — усмихна се Хил. — Значи най-после осъзна кое е в твой интерес. Това ще направи общуването с теб много по-леко и приятно. Не го забравяй, докато не стигнем до някакво споразумение. — Той замълча. — Нека най-напред се убедим, че си ме разбрал правилно. Освобождавам те, плащам ти и ти напускаш кабинета ми. Не знам колко души подкрепление си довел със себе си. — Той направи неопределен жест в посоката, откъдето се дочуваха експлозиите на Петкан. — Но ще ти дам шанс да ги събереш и да ги отведеш със себе си. — Той отново замълча и се втренчи в Найтхоук. — Ибн бен Калид обаче ще остане тук.

— Дадено.

„Къде си, дявол те взел?!“

— Хубаво. Остана само да обсъдим твоя хонорар. Мисля, че три милиона кредита са твърде щедро възнаграждение за услугите ти.

— А какво стана с онези пет милиона?

— Говорихме за такава сума преди да започнеш да ме заплашваш. Освен това със сигурност тази вечер си нанесъл щети на имението ми поне за няколко милиона.

— Сигурно е така.

— Е, какво тогава?

— Предлагам два варианта — каза Найтхоук. — Да ми платиш три милиона или осем милиона — от теб зависи.

— И каква е разликата? — рече с любопитство Хил.

— Срещу осем милиона ще обещая да не се връщам повече тук и да не те убивам.

— Продължаваш да ме заплашваш значи? Много бавно се учиш, Перфектни убиецо. — Губернаторът въздъхна и мълчаливо се втренчи в него. — Ще ти кажа какво мисля да направя — продължи после. — Ще приема предложението и ще ти платя осем милиона. Не ми се ще да прекарам останалата част от живота си, озъртайки се през рамо.

— Добре — отговори Найтхоук, — договорихме се.

— Точно така.

Хил погледна към Оръжието и произнесе една единствена дума: „Дръж!“

Краката на Найтхоук се подгънаха от режещата болка в китката. Беше почти припаднал, когато Хил нареди на Оръжието да го пусне. Най-сетне освободен, той се строполи на пода. Като се посъвзе, измъкна колана и пристегна ръката си, опитвайки се да спре кръвотечението. Хил отиде при сейфа и измъкна от него покритите с кръв банкноти.

— Сега наистина ти се разплащам с кървави пари, Перфектни убиецо. Тъй като се надявам да удържиш на думата си и да не ме преследваш повече, мисля, че едно поощрение ще е добре дошло.

Найтхоук посегна към лазерния пистолет, който лежеше на пода, но единият от роботите насочи смъртоносния си пръст към него и го изтласка надалеч.

— Нима вече си готов да погазиш даденото обещание? — учуди се Хил.

— Кървенето още не е спряло — промърмори Найтхоук. — Трябва да обгоря раната.

— Позволи ми аз да го направя — каза Хил, протегна се към писалището и измъкна от там лазерен пистолет. След това се прицели в кървящата рана и стреля. Найтхоук отново се повали на пода и простена от болка.

— Номер четири — обърна се Хил към единия от роботите. — Иди на балкона и убий дъщеря ми!

— Слушам, губернаторе! — отвърна машината и се отправи към балконската врата.

Разнесе се жужащ звук и роботът за миг се превърна в локва разтопен метал.

— Сети се най-после, значи! — изохка Найтхоук, когато Касандра влетя в стаята с насочен напред имплозатор. Тя унищожи най-напред останалите два робота, после превърна в каша и самото Оръжие.

— Какво ти е сторил?! — извика тя, когато забеляза ръката на Найтхоук.

— Не бери грижа за това — процеди през зъби той. — Давай по-скоро да се махаме от тук!

Тя насочи имплозатора към баща си, който се прицелваше в нея с лазерен пистолет.

— Това е патова ситуация — произнесе спокойно губернаторът.

— Само ти мислиш така.

Тя активира имплозатора и баща й се превърна в кървава каша още преди да е отвърнал на стрелбата.

— Съвсем бях забравила за Киношита, докато не ми се развика — каза Касандра, помагайки на Найтхоук да се изправи на крака. — Беше толкова неочаквано, че ме стресна и ме накара да се замисля.

— Изглежда съм по-слаб, отколкото мислех — неуверено рече той. — Имам чувството, че цялата стая се върти около мен.

— По дяволите, наистина е така! — извика Касандра. — Това копеле сигурно е закодирало своите жизнени данни в охранителната система на къщата и я е направило зависима от неговия живот! Щом той е мъртъв, скоро и това проклето здание ще се срути върху главите ни!

— Вземи парите!

Тя измъкна от джобовете си две платнени торби и бързо набута парите в тях. Стаята се тресеше все по-силно.

— Ами сега? — попита накрая.

Найтхоук се заклатушка към балконската врата.

— Хвърли по-голямата торба на Ито! Дай му и имплозатора!

Тя се залови за парапета и преметна през него парите и оръжието.

— А сега? — попита отново.

— Къде е онзи таен изход, за който говореше?

Тя понечи да тръгне натам, но внезапно подът под нея пропадна и пялото крило на къщата, в което се намираше кабинетът на губернатора, рухна с трясък.