Приключения в Дарвил

Глава 15 Сватбата на Хенри Биши и пиршеството в дома на Джули и Франк. Разкритията на агент Дрейтън и инспектор Шелдън.

Полутъмата в църквата придаваше особена мекота на околното пространство, а речта на свещеника се извисяваше над лекия шум на климатичната инсталация, включена за случая. Неволно повдигнах глава и се зазяпах в модерните форми на свода над мен, украсен с причудливи орнаменти. Сигурно в този момент приличах на някоя от прелетните птици, решила да разгледа местните забележителности. Носех вече използвания си сватбен костюм, но бях купил нова риза и вратовръзка. Като някакво нереално привидение до мен стоеше крехката фигурка на Хелън, облечена в модна за сезона булчинска рокля и с малка воалетка върху лицето си. След пожара в дома ми, на следващия ден бях поискал ръката й и тя неочаквано бързо прие, а оттогава изминаха няколко дни. Идеята за нов брак, изглежда, се бе родила под напъна на защитна реакция. Може би подсъзнателно си въобразявах, че постоянното присъствие до мен на жената, която обичах, щеше да ме предпази от нови беди. Постъпих доста старомодно, но това й хареса и се чувствах доволен от себе си. Усещах впитите в гърба ми погледи на малобройната публика и сякаш бях начинаещ актьор, излязъл за втори път на сцената на собствения живот.

— …и да споделяте беди и радости, и да оставате верни един на друг, докато смъртта ви раздели — вмъкна се в съзнанието ми част от фразата на свещеника.

Веднъж вече го бях слушал, но после казаното остана добро пожелание. Думите трудно изразяват чувствата и още по-малко са в състояние да ги контролират, постъпките рядко им се подчиняват и само реалният живот преценява истинската стойност на нещата. Но въпреки горчивината, останала от първия опит, отново бях оглупял от щастие.

— Хенри Биши — прекъсна размишленията ми гласът на отеца, — приемаш ли за съпруга Хелън Портър?

— Да! — отвърнах замаяно.

— Хелън Портър… — продължи благият глас и отново изгубих чувства за реалност.

Последва поставянето на халки и когато най-сетне се окопитих, отново бях женен. Джули и Франк първи поднесоха поздравленията си, после към нас се приближиха агент Дрейтън, инспектор Шелдън и две непознати жени с доста безлична външност, вероятно колежки на Хелън.

Навън ни очакваха колата на Франк (беше ме хванало срам да домъкна моята), луксозна лимузина с шофьор, наета от мен за случая и две полицейски коли, с които започваше и завършваше сватбената процесия.

По предварителна уговорка с инспектора, с оглед на собствената ни безопасност се насочихме към дома на Франк и Джули, а идеята да направим там сватбеното тържество принадлежеше на нея. След пожара, собствената ми къща не бе подходяща за случая, наемането на ресторант беше изключено от програмата

Присъствието на полицейските коли правеше сватбената процесия да изглежда доста странно, сякаш духът на Джеймс Фърпоу витаеше застрашително наблизо. Прегърнах Хелън и се опитах да забравя за него, но трудно се получаваше. Проклетият дух упорито се носеше из пространството, скритата заплаха не изчезваше и след като излязохме от колите И се оказахме обградени от полицаи, изпитах огромно облекчение.

Джули беше надминала себе си, сигурно и Хелън имаше пръст в подредбата на масата в трапезарията. Свещници, скъпи вина и шампанско, на отделна поставка се мъдреше разкошна сватбена торта. Усетих как Франк леко се намръщи, по добре аранжираната плоска повърхност не забелязваха и следи от бира.

По време на обеда продължавах да се чувствам леко замаян, изглежда, Хелън се намираше в същото състояние. Франк мълчеше и се наливаше, докато сервираше, Джули му хвърляше изпълнени с укор погледи, чието предназначение ставаше ясно дори и на слепите. Двете колежки на Хелън се бяха настанили между инспектора и федералния агент, които между хапките се опитваха да подхвърлят вяли учтиви фрази.

Накрая последва тържественото разрязване на сватбената торта, появилото се общо сконфузване приключи, присъстващите станаха от масата и се отправиха към хола. Джули пусна запис на някакво музикално шоу и заедно с Хелън и двете й приятелки се настаниха пред холовизора. Ние седнахме в противоположната част на помещението, общността ни се раздели на мъжка и женска. Обстановката видимо се разведри.

— Обедът беше превъзходен — опита се да започне разговор инспекторът.

— Заслугата не е моя — отвърна ухилен Франк и си наля вино.

— Ще съобщя нещо — намеси се агент Дрейтън и ме погледна с особено изражение. — Знаете ли, че вие двамата сте обявени за герои, макар и в сянка. Поради известни съображения.

— Много сме благодарни — изправи се Франк и се поклони комично. — До кога ще бъдем в ролята на затворници?

— Няма да продължи дълго — отвърна Дрейтън. — През последните дни инцидентите в страната спаднаха до нормално статистическо ниво, изглежда, създадената от вас програма изпълнява своята функция.

— Не от нас — намесих се, — а от Джони Блиш.

— И така да е — съгласи се федералният агент. Вие не сте с по-малко заслуги.

— Какво ще правите с него? — попитах.

— Това ще реши федералният съд. Въпросът е извън моята компетентност.

— Той е инициаторът — продължих аз, — но престъпленията не са негови.

— Изкуственият интелект, наречен Джеймс Фърпоу, не може да се счита за юридическа личност. И ако вземем предвид обстоятелствата…

— Почакайте! — прекъсна го Франк, после стана, изтича до библиотеката в дъното на хола и се върна с някаква дебела книга. — Вижте какво пише тука — продължи той, докато я разлистваше. — Ето: "Личност — психични свойства на човека, които изразяват неговото отношение към обществото и другите хора". Това е определение, съставено от екип психолози.

— На човека — намеси се Шелдън, — а не на някакъв изкуствен продукт.

— Този речник по психология е твърде стар — озъби се Франк. — Когато са го съставяли и издавали, понятието изкуствен интелект е било хипотетично. Твърдя, че Джеймс Фърпоу отговаря на определението за личност. Той достатъчно добре е изразил отношението си към обществото, влизащо в категорията "другите хора". Смятам, че Джони Блиш има достатъчно оправдателни причини.

— Нека да не се вмъкваме в чужда територия — каза Дрейтън. — Дори и да го осъдят, той няма да бъде затворник в общоприетия смисъл. Ще бъде излекуван от алкохолизма си и поставен в услуга на нацията. Трябва да спомена, че момчето, което му помагаше, също попадна в нашия кръгозор. Правителството високо цени всяка проява на изключителен интелект.

— Бъди!? — почти извиках. — Какво сте намислили да правите с него?

— Нищо лошо — усмихна се федералният агент. Същото, като с Джони Блиш, само че той ще се включи малко по-късно.

— Изразете се по-ясно — настоя Франк.

— Ще участват в разработката на космически програми. Вместо да вреди на човечеството, изкуственият интелект може да принесе полза. Той е в състояние да замести човека в неуютния космос и много по-лесно да стигне до далечни звезди. Харесва ли ви идеята?

— Хмм — изръмжа Франк. — Звучи доста убедително.

— Така е — потвърди Дрейтън, — но първо трябва да довършим нещото, наречено Джеймс Боулдинг Фърпоу. Малко остава до настъпването на този момент и трябва да призная, че без да взема съгласие, ви назначих за мои сътрудници. Защо да привличам хора от Вашингтон, двамата сте напълно достатъчни.

— Какво? — провикнахме се едновременно.

— Чухте го добре. От утре сте на мое разположение, макар и за един месец, заповедта за назначението ви е подписана. Считайте го като малка отплата за" положените от вас усилия.

— Хъмм — изръмжа наново Франк. — И това доживях, да стана служител на ФБР. Добре, след като вече сме в един кюп, спокойно може да кажете докъде стигнахте.

— Разбира се. Нека първо да дам думата на инспектор Шелдън.

Извънредно заинтригувани, ние наострихме уши.

— Ще започна от пожара — рече инспекторът. — Той не беше случаен…

— Така и предполагах — прекъсна го Франк, но аз го ритнах по крака и той млъкна.

Инспекторът ме погледна с усмивка и продължи:

— Направихме проверка на компютъра на централната газоразпределителна станция на града и установихме, че той комуникира само с компютъра на Концерна, производител на втечнен газ, който от своя страна няма пряк достъп до никоя от известните ни компютърни мрежи, но все пак притежава телефонен вход, свързан с диспечерския пулт на един от производствените цехове. В деня на пожара в дома на Хенри Биши установихме, че благодарение на команда, подадена от компютъра на газоразпределителната станция на града чрез микропроцесорите на абонатите си, е затворил вентилите на всички консуматори, с изключение на този, в дома на Хенри. Последвала нова команда и той успял да включи микропроцесора на газовата му печка, който запалил трите газови котлона и фурната, след това довел собствените им вентили до пълно отворено положение и рязко увеличил подаваното налягане. Силните пламъци бързо повишили температурата в помещението и тя стигнала до пламната точка, допустима за памучни тъкани. Първо се подпалила покривката на масата, останалото е ясно. Но не това е най-важното. Анализирайки приблизително точното време на извършването на този, бих казал, диверсионен акт, ние проверихме компютъра в телефонната централа на Концерна, тъй като единствено от нея може да се направи връзка с телефонния вход на диспечерския сектор на цеха, респективно с пулта за управление. И представете си изненадата! За период от плюс-минус пет минути някакъв мъжки глас, регистриран в звукозаписното устройство към компютъра, е поискал от телефонистката да го свърже с диспечерския сектор, друго обаждане не е имало. И разговорът е бил проведен от Дарвил, а цеховете за втечнен газ на Концерна се намират на около сто и петдесет километра от него.

— Интересно — отбеляза Франк. — И до какъв извод стигнахте?

— До най-простия — отвърна инспекторът. — Това означаваше, че Джеймс Боулдинг Фърпоу се намира тук, в Дарвил, и се е скрил някъде около нас, но все пак беше успял да се предпази. Не зная как го е направил, но в паметта на компютъра на телефонната централа на Концерна, липсваше телефонен номер.

— Това няма никакво значение — рече Франк. — Ако той има връзка с градската телефонна мрежа, може да се обади от какъвто номер поиска.

— Така е — съгласи се Шелдън. — Затова ние тръгнахме по друг път, но давам думата на моя колега.

— Банките — лаконично изрече Дрейтън. — Сметките на доставчиците, преведените суми. Те трябваше да ни доведат донякъде… и ни доведоха. Но не беше лесно. След пожара в СИМАКС беше останало много малко годно за анализ. Тогава ми хрумна идеята да претърся жилището на покойния Чарлз Медоу, което за щастие се оказа все още непродадено от наследниците му. И представяте ли си какво открих? Напълно подредена документация, с копия от фактури, договори, товарителници и други документи, както и цяла кутия с дискети. Истинско съкровище! Разбрахме кои са били обслужващите банки и се насочихме към тях. След двудневно ровене на екип експерти, най-сетне открихме това, което ни трябваше. Чарлз Медоу бе превел голяма сума на някой си Боб Дъдли, строителен предприемач, но същият не беше участвал в строежа на сградата на СИМАКС. Намерихме го сравнително бързо и той отначало недоумяваше какво искаме от него, но после ни даде нужните сведения. Представи ни договори, с които Джеймс Фърпоу го беше упълномощил да закупи терен, да изгради къща и да я напълни с невероятно скъпо оборудване. И знаете ли къде се намира тази къща? На пресечката на 23-та с 28-ма улица, зад билото на хълма, който се вижда от прозореца и съвсем близо до оградата на СИМАКС. Понастоящем югозападната част на града завършва с имението на Джеймс Боулдинг Фърпоу, но то се води на името на някой си Кърк Холис — личност, която нито е съществувала, нито ще съществува.

Федералният агент завърши речта си и доволен прочете ефекта от нея върху лицата ни.

— Не разбирам напълно — рече Франк. — След като всичко е ясно, ние за какво сме ви притрябвали?

— За съвети по време на предстоящата операция — отвърна Дрейтън. — Мисля, че няма да бъдете излишни. Успяхме да се доберем до фабриканта на робота, изпратен да ликвидира Хенри, и разбрахме, че такъв тип робот е произведен в серия, следователно останалите бройки от него се намират там — насочи той пръста си към въображаемото било на хълма, което се намираше зад щорите на прозореца. — А производителят на такъв тип роботи ще си получи заслуженото, той е доставил и тези, които са се разхождали из СИМАКС.

— Изглежда, че вие за няколко дни сте свършили повече работа, отколкото ние за няколко седмици? — възхитено възкликнах аз.

— Оправдаваме си заплатите — отбеляза инспекторът, не без доза гордост от казаното.

— Кога смятате да се проведе акцията — попита Франк.

— Утре или в други ден — отговори федералният агент. — Очакваме доставката на последен модел полицейски роботи. Превземането на бърлогата на Джеймс Фърпоу няма да бъде лесно.

В този момент Джули се приближи до нашата група, погледна ме и каза:

— Мисля, че все още си младоженец, а изоставянето на съпругата от първата вечер не е проява на добър тон. И освен нея в близко съседство се намират три скучаещи дами. Хайде, размърдайте и премахнете вида си на заговорници!

Последваха танци и празни разговори, физиономията на Франк постепенно се променяше в зависимост от изпитото количество питиета, но Джули беше решила да не му обръща внимание. Накрая почти с облекчение поех ръката на Хелън и излязох с нея навън. Почетният полицейски ескорт ме придружи до дома ми, отворих входната врата, махнах на федералния агент и инспектора за довиждане и изчаках Хелън да влезе.

След това я прегърнах и двамата, като унесени сенки, дълго стояхме, притиснали тела в полумрака на коридора.