Приключения в Дарвил

Глава 6 Новите неприятности на Чарлз Медоу и опасното му приключение. Той ги споделя с Франк и Хенри, освобождава се от задръжки и се превръща в техен съучастник

Въпреки снощното парти и последвалото хапче приспивателно, Чарлз Медоу извърши подвиг — не закъсня за работа. По пътя към кабинета с удоволствие си спомни за събитията от предишната вечер, най-вече за запознанството с Хелън. Нейната интелигентност го бе впечатлила, но като цяло физическата й привлекателност беше останала на заден план, затъмнена от ослепителното сияние на мис Фелоу. Въпреки това бе прекарал отлично. Разсмива компанията заедно с Лжули, Хенри се оказа умно момче, а Франк не прекали с пиенето. Отдавна не се беше чувствал толкова добре — като риба в почти забравена собствена приятна вода.

Чарлз влезе в кабинета си, разсеяния му поглед се спря на луксозния бележник върху бюрото и мислите му с неудовлетворение се върнаха към неприятните служебни задължения. Трябваше да се свърже с Ричард Пъркинс, шефа на финансовия отдел, после с доктор Пупенхаймер — юриста на СИМАКС, за да обсъдят иска за допълнителни разходи, предявен от транспортна фирма, обслужвала строежа на сградата.

Тъкмо се канеше да посегне към видеофона, когато от екрана на вътрешния комутатор го изгледаха воднистите очи на Джеймс Фърпоу.

— Досега не сте потърсили нито Ричард Пъркинс, нито доктор Пупенхаймер. Беше необходимо да го направите през изтеклата седмица — добави безжалостно.

— Току-що имах намерението да го извърша, вие ме изпреварихте със секунди — направи опит да се оправдае Чарлз.

— Между намерение и действие има съществена разлика. Напоследък не съм доволен от вас, проявявате слабо служебно усърдие.

— Вече обясних, не мога да добавя повече.

— Помислете за бъдещето си, нямам безкрайно търпение.

Чарлз онемя, безсилен да реагира, а екранът угасна. Впоследствие яростен спазъм изкриви устата му, изхвърли го от стола и го накара с ръмжене да изхвърчи от кабинета. Не дочака асансьора, препусна нагоре по стълбите и запъхтян нахълта в секретарския кабинет на горния етаж.

— Незабавно трябва да говоря с шефа. Лично, не по видеофона — избълва задъхано.

— Изчакайте, мистър Медоу. Ще проверя дали е възможно — невъзмутимо го отряза мис Фелоу, а студената й усмивка го поля с леден душ.

— Съжалявам, той не може да ви приеме — добави тя след малко.

Бурята от негодувание отново го завъртя в мрачната си стихия, беше решил да изясни отношенията си окончателно, да удържи лична победа над този надменен тип.

— Тогава ще вляза без неговото благоволение — заяви твърдо.

— Невъзможно е, мистър Медоу.

— Колкото и да ви харесвам, този път няма да се съобразя с вашето мнение. Поемам отговорността върху себе си.

— Съжалявам — отвърна мис Фелоу. — Ако се опитате, ще попреча.

Чувството му на обожание внезапно се изпари. Въпреки красотата й, новият пристъп на ярост го накара решително да пристъпи към дебелата двойна врата. Едва разтвори едната й половина, когато някаква нечовешка сила го отхвърли назад, той прелетя през тясното пространство, залитна и удари гърба си в стената.

— Предупредих ви! — заплашително пристъпи към него мис Фелоу. — Веднага напуснете кабинета ми!

Лишеният й от интонация глас се вряза в мозъка му, накара го да заработи бързо и да осъзнае причината. Този път бе нокаутиран в буквалния смисъл на думата — беше се влюбил в робот, наистина съвършено изпълнен. Откритието погълна последните му остатъци от разум.

Чарлз изрева и се хвърли в атака — така, както се беше нахвърлял върху противников играч по време на мач в колежа.

Изглеждаше невероятно, но успя да събори тежкото тяло, да го прескочи и да нахълта с взлом в забранените покои на СИМАКС. Очакваше го нова изненада: кабинетът на Големия бос беше празен. Зад кристалното бюро нямаше никой, самото то се намираше във вътрешността на прозрачен куб, чиито стени смътно проблясваха като стените на всеки холовизор. Отличаваше се само по размерите си.

Когато разсъдъкът му се върна, това, което наричаха мис Фелоу, протягаше ръце да го хване. Обзет от внезапен страх той отскочи встрани, направи сръчен пирует, несъвместим с фигурата му, и се втурна в освободената зад нея пролука. Промъкна се през вратата, премина като вихър през втората и въпреки че никой не го преследваше, продължи да тича по коридора, след това запрескача стълбите към долния етаж. Успокои се едва след като се вмъкна в специалния отдел.

— Какво става с вас? Какво се е случило? — учуден го попита Боб Слейтън. — Изглеждате сякаш сте минал през месомелачка!

— Нищо ми няма. Нерви отвърна Чарлз и едва сега съвсем дойде на себе си. Историята с мис Фелоу го бе изкарала от релси, но всъщност не беше пострадал — тя бе реагирала съгласно програмата си. Но въпреки направения извод, не можеше да се отърве от усещането, че само преди няколко минути животът му висеше на косъм. Не се решаваше да сподели опасенията си с човека срещу него, макар в сградата да нямаше по подходящ. Бивш частен детектив, Боб Слейтън сега завеждаше търговското разузнаване. Сключеният с него договор предвиждаше и следене на служители, ако това се наложи.

— Нерви, мистър Слейтън, нерви — повтори Чарлз Медоу и реши да не казва истината. — Реших персонално да ви поканя на съвещание с Ричард Пъркинс и доктор Пупенхаймер. Налага се да обсъдим дребен проблем.

— Донякъде си обяснявам персоналната ви поява, сигурно се дължи на прекъсването на електричеството.

— Какво прекъсване? — неволно се издаде Чарлз.

— Не зная причината, стана преди няколко минути. Дори откъм асансьорите се дочуха уреди — сигурно някой беше заседнал между етажите. Интересно защо не се включи аварийният генератор?

В подутата глава на административния директор се оформи директен извод: ако Джеймс Фърпоу бе изчезнал заедно с прекъсването на тока, той представляваше променлива холограма. Логиката на заключението поразяваше с необичайността си и даваше повод за нови размисли. Съвсем изумен от откритието, Чарлз заяви:

— Ще отида първо до долу, за да разбера какво става. Предлагам след час да се срещнем в моя кабинет.

Слизането по стъпалата му се стори безкрайно, впоследствие нито Франк, нито Хенри се оказаха на работните си места. Откри ги в страничния коридор на приземния етаж, заобиколени от няколко робота. Застанали до трансформаторната клетка на сградата, проверяваха централното електротабло.

— Главните предпазители са изключили — съобщи Хенри. — Реагирал е и масленият прекъсвач на трансформатора. Полученото претоварване е било внезапно и високо по стойност. Все още не откривам причината, но след малко захранването ще бъде възстановено.

— Тук стават странни неща — заключи Франк и Чарлз мълчаливо се съгласи с него.

— Вече всичко е наред — съобщи Хенри. — Компютри, асансьори и телевизионни камери отново са в действие. Повредата е отстранена, мистър Медоу.

След няколко минути Чарлз се завърна в кабинета си и докато се двоумеше дали да прибере малкото си вещи и повече да не стъпи в него, екранът на вътрешния комутатор светна. От него отново го гледаше сладникавата физиономия на Големия бос.

— Разбрах, че сте имали недоразумения със секретарката ми — каза той. — Защо ме потърсихте, без да съм ви повикал?

— За да съобщя, че при още едно некоректно отношение от ваша страна ще напусна. Но от вас нямаше и следа, бяхте се изпарил.

— Смятате ли, че непременно трябва да присъствам в сградата? Във века на суперкомуникациите това може да става и дистанционно. Предаденият от разстояние образ е напълно достатъчен, за да изпълнява необходимите си функции, а образът съм аз. Доволен ли сте от обяснението?

Чарлз се почувства объркан, но това, което чуваше, звучеше логично.

— Съвсем не се стряскам от предупреждението за напускане — продължи Джеймс Фърпоу. — Не го желая, някак си свикнах с вас, но искам да ви направя образцов служител. Ако решите да се махате — ваша работа. Все пак премислете добре.

— Защо използвате робот за секретарка? — реши да смени темата Чарлз. — Изобщо не е престижно.

— Така съм преценил. Човешката психика е неустойчива, роботите са по-изпълнителни от хората. За в бъдеще внимавайте с отношенията си с нея, разбира се, ако решите да останете на работа. Но ако още веднъж нарушите нарежданията й, сърдете се сам на себе си.

Безизразните очи изчезнаха и се смениха с тези на Ричард Пъркинс. — Готови сме, да пристигаме ли? — попита.

— Да — потвърди Чарлз и въздъхна. Интуитивно усещаше, че нещо около него не е наред.

Седмицата измина мъчително. Отново беше поканен на гости от Франк и Джули, прие и реши да се напие, тъй като увеличените дози сънотворни таблетки напоследък не оказваха нужното въздействие.

Вечерта премина тягостно. Мълчеше и поднасяше чашата към устата си, индиферентен към всичко. Затворен в себе си, не се поддаде на чаровете на Хелън, около него се образуваше пустота. По някое време принуди Хенри да се обръща към него по име, след това капитулира, не издържа на вътрешното напрежение и разказа за случилото се през деня.

— Казвах ли ти, Хенри — просъска Франк след като го изслуша. — СИМАКС е свърталище на побъркани, гарантирам го! Предлагам да сформираме група за разследване, сигурно никой от нас няма да има нищо против. Уверен съм, че Големия бос е излъгал. Не може да се намира някъде другаде и същевременно неотстъпно да следи какво става във фирмата. Предлагам през следващата седмица да го подложим на тест, който да установи дали имаме работа с нормална личност. В точно определен час всеки от нас ще направи нарушение на приетата дисциплина, а аз ще мина без "бръмбарче", обещавам. Ако едновременните ни действия бъдат засечени, гарантирам, че нямаме работа с нормална личност, а с нещо друго, за което смътно се досещам.

— Не разбирам, Франки — профъфли Чарлз. — Защо непременно трябва да го направим?

— Имайте ми доверие, винаги зная какво предприемаме Ако искате, наречете го въпрос на усет. Засега е само предположение — толкова невероятно, че още не смея да го споделя. Но то засяга вас и бъдещата ви сигурност. Кажете, за Бога, съгласни ли сте?

Добре, че Джули и Хелън бяха изчезнали в кухнята, по този начин се спестяваха серия неудобни въпроси. Чарлз постепенно си даде сметка за влизане в заговор против статута на СИМАКС, но се почувства значително по-добре. Отново имаше настроение, малката човешка общност около него му действаше успокоително. Промяната в отношението към Джеймс Фърпоу го правеше свободен от предишните си задръжки човек; вече когато пожелаеше, можеше да го прати по дяволите. Предложението на Франк намирисваше на някакво приключение, в него отново се събуждаше предишният весел Чарли.

Той се прибра в къщи доволен и първото нещо, с което се зае, бе да изхвърли приспивателните таблетки в чинията на тоалетната. Преди да си легне, погледна кръглото лице на луната и му се стори, че тя му намигва съучастнически.