Приключения в Дарвил

Глава 9 Чарлз Медоу прави неочаквано откритие. В дома на Джули добива окончателна увереност в измамната същност на шефа си.

Добре закръгленият човечец поглади с пръст идеално гладката повърхност на бюрото си и неволно зае подходяща за един административен директор поза, а тя не издаваше приетата роля на заговорник, изпълнила застаряващата му личност със свежи младежки напъни. Чрез разследването на подозрителния си шеф Чарлз беше намерил отдушник на собствените си притеснения, съмнителната му личност вече живо го интересуваше. Нанесените обиди молеха за възмездие, скучният живот, заедно с бляна по мис Фелоу, бяха потънали в миналото. От няколко дни пренебрегваше хапчетата за сън, действителността добиваше нова окраска, която приятно гъделичкаше душата му. Той не беше от типа хора, не обичащи да рискуват. Яхтата, игрите на покер, съмнителните компании в миналото, усещането че съществува — всичко това отново се бе върнало.

Чарлз изтърпя поредното наставление на Джеймс Фърпоу и се замисли за някога казаното от него: "Ще координирате движението на документи без необходимост от вникване в тяхното съдържание". Фразата съдържаше елемент на забрана и беше дошъл моментът да й се противопостави, като вникне в същността на нещата.

Отвори папката с копия от компютърни разпечатки на вътрешна кореспонденция и. се зае с изучаването й. След детайлното й изследване, в съзнанието му постепенно започна да се оформя някаква схема, учудваща със собствената си нелогичност. Една от докладните записки гласеше:

НА ВНИМАНИЕТО

НА ДЖЕЙМС БОУЛДИНГ ФЪРПОУ

ПРЕЗИДЕНТ НА СИМАКС.

От Бони Полански — отдел "Реклама", и Марвин Джоунс — отдел "Перспективно Развитие.

Относно: Бъдещо сътрудничество с "Дженеръл Илектрик"

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Позволяваме си да Ви уведомим, че след посещението на Ед Питър Картър — представител на "Дженеръл Илектрик", и проведената с него среща, възниква необходимостта от по-тясно сътрудничество с цитираната фирма. То може да бъде конкретизирано не само чрез обмен и продажба на програмни продукти, но и с бъдеща съвместна дейност, например производство в областта на микроелектрониката.

Моля, след запознаване с приложения анализ, да изразите мнението си по въпроса.

С ДЪЛБОКО УВАЖЕНИЕ:

Следваха подписите на Бони Полански и Марвин Джоунс. В горния край на свободното бяло поле се мъдреше резолюция: "За мнение от останалите отдели", придружена от красивия подпис на Големия бос, въпреки че никой досега не го беше виждал да се подписва. Под него стоеше датата десети октомври.

На 12-и октомври същият документ бе попаднал в отдел "Маркетинг", на 14-и същия месец завеждащата отдела Берта Мили го бе препратила до Ричард Пъркинс във финансовия отдел. На 17-и октомври на него се мъдреше резолюция от юриста на СИМАКС — доктор Пупенхаймер, който от своя страна на 18-и същия месец бе препратил докладната в строителния отдел на Джим Перино. Почти незабавно преписката бе продължила пътешествието си до двайсет и четвъртия етаж. Преминавайки през секретната служба на Боб Слейтън, оттам бе продължила пътя си към шефа на "Международни връзки" — Дик Аткинс, и с дата 30-и октомври се бе завърнала в отдел "Маркетинг", откъдето Берта Мили съвсем добросъвестно го бе върнала на Джеймс Фърпоу.

Листът с докладната изглеждаше почернял от резолюции, а най-долната носеше датата пети ноември. Принадлежеше на Големия бос и имаше следния текст: "До Марвин Джоунс — "Перспективно развитие", и Бони Полански — "Реклама". За окончателно мнение."

Подписът под резолюцията беше идентичен близнак на този, в най-горното бяло поле. Кръгът се беше затворил.

Чарлз Медоу зина от удивление, получената информация изглеждаше чудовищно. Определено напомняше за нещо прочетено в зората на собственото му развитие, той се мъчеше да си спомни и не можеше. Разтърси глава с досада и се зае да разлиства останалата кореспонденция. След около час проучване усети, че е обзет от ужас. Общото възприятие от останалите преписки не се отличаваше от първоначалното. Мисълта за такава непостижима степен на бюрокрация изглеждаше несъвместима с околната обстановка — с компютъра, последен модел, с климатичната инсталация и с плота от кристално стъкло върху бюрото му. При наличие на такава тромава дейност, откъде извираха толкова пари? Изглеждаше невероятно!

Той се сети за предстоящата вечер и се усмихна злорадо. Фактите се трупаха, Франк наистина бе надушил нещо и съзаклятниците щяха да имат широко поле за коментари. А утре? На следващия ден трябваше да вбеси Големия бос с поведението си. Двайсет и петият етаж бе забранен за посещение от служители, без специално повикване от страна на "мис" Фелоу, следващият изобщо не влизаше в сметките на никого. Водеше се обслужващ, там се намираше машинарията на климатичната инсталация, задвижването на асансьорите и може би още нещо? Да се разходиш над главата на Големия бос изглеждаше примамливо. Чарлз Медоу се вживя в предстоящата реализация на замисъла си, предвкуси плодовете на собствената си революция и доволно потри ръце. Възможните последствия изобщо не го интересуваха и той вътрешно се закле да изпълни замисленото.

Остатъкът от времето в СИМАКС мина безинтересно. Изчака сигнала за приключване на работния ден и изхвръкна от кабинета. Досадата беше свършила, жадуваше да излезе.

Навън кокетно го очакваше белият спортен "Мерцедес"; той се вмъкна в него, настани се и започна да си подсвирква. После с подминаването на пресечките, предишният Чарли окончателно се върна към себе си и спря на десета улица, за да купи цветя на Джули — единствената в този град, която поне малко го разбираше. Когато спря пред дома й, бе посрещнат от Франк.

— Като че ли си подранил, доста бързо си бягал от СИМАКС — ухили се той насмешливо.

— Ако искаш, да намина по-късно — смути се Чарлз. — Мислех да помогна в кухнята.

— Не се прави на интересен — рече със скука в гласа Франк. — Джули е точно там, където си възнамерявал да отидеш. Продължавай нататък с букета, ефектът ще бъде страхотен. А аз ще те следвам с курс към хладилника. Този добре измислен от хората уред обича да съхранява изстудена бира.

Донякъде притеснен от саркастичния тон, Чарлз все пак изпълни нареждането на Франк и след миг Джули го притисна в прегръдката си.

— Колко си мил! — възкликна тя. — Вземи онази престилка и не обръщай внимание на пияницата зад тебе! На него никога не му е минавала мисълта да направи сандвич, пиенето го храни достатъчно.

Хелън и Хенри пристигнаха почти едновременно. След като се видяха, лицата им промениха цвета си, а причината не бе трудна за отгатване.

— Отборът се събра в пълен състав — отбеляза дълбокомислено Франк. — Можем да пристъпим към разбор на темата.

И той разказа за разговора си с Джим Перино и направения от него извод.

— Предполагах го — намеси се Чарли. — Напоследък също си мисля, че Джеймс Фърпоу не е нормален човек.

— Какво тогава? — попита Джули.

— Фантом — отвърна Франк. — Дух, призрак, извънземен, но не и човек. И въпреки това, трябва да извършим проверката, за да се убедим окончателно.

— А после? — обади се Хенри.

— Какво после? — запита Франк с недоумение.

— После какво ще стане?

— Ще го разобличим, естествено. Ще го накараме да се махне, да изчезне нанякъде или нещо такова.

— И ако с него изчезне и СИМАКС? Тогава с какво ще се занимаваш, Франки? — намеси се Джули, а Хенри замислено наведе глава.

— Не съм мислил по въпроса, нито съм предвиждал такава възможност. Може би зад Джеймс Фърпоу стои някоя истинска личност и по-нататък нещата ще се уредят. Но засега в СИМАКС мирише на гнило и ние сме изложени на постоянна опасност. Искам да разбера защо е така и не мога да позволя някакъв си дух да се разпорежда с неприкосновеността на толкова хора.

— Поне да беше от приятните — въздъхна Чарли. — А той се държи като отровна гадина.

— Като във фантастичните филми! — възкликна Джули. — Там е пълно с компютъра духове и холографски призраци.

— Не е точно това — каза Франк замислено. — Може би нещо подобно, но по-различно. Компютърни духове не строят сгради, не ги разширяват и не назначават персонал.

— Какво тогава?

— Все още не зная, нали тъкмо това се мъча да разбера…

— През днешния ден също направих откритие. — прекъсна го Чарли, после разказа с подробности проведеното от него разследване.

— Напомня за нещо прочетено — рече Джули, след като той приключи. — Но беше доста отдавна, не мога да си спомня.

— И аз си мислех за същото. Нещо прочетено някога, някъде… Вероятно е било по време на студентските години, тогава човек с какво ли не се тъпчеше.

— Точно така — намеси се Хелън. — Спомням си. Става дума за съвършената бюрокрация. Имаше една книга, наричаше се "Законите на Паркинсън". Изучаваше се в курса по… Е няма значение, важното е, че си припомних. Разказът на Чарли сякаш цитираше тази книга "ли поне един от примерите й за затворена бюрократична система. "А" поднася преписката на "Б", "В" я препраща на "В", "В" я връща на "А" и цикълът се затваря, а може да се повтори още няколко пъти. По този начин системата се самозахранва, но винаги се стреми към разширяване на жизненото си пространство. Затова "А" се оплаква от много работа и назначава помощници, "Б" и "В" не остават по-назад, за да се облекчи непосилният им труд, а затворената бюрократична система разширява сферата си на действие. Една и съща топка вече се прехвърля между повече служители.

— Системата разширява жизненото си пространство — произнесе Чарли с отнесен вид. — Не ви ли говори нещо, не се ли досещате? Същото прави и… сградата на СИМАКС!

Останалите го погледнаха стреснато. Франк първи наруши настъпилото мълчание, породено от изненадата.

— На кого е нужна такава дивотия, по дяволите? — изруга, но не получи отговор.

Тримата продължаваха да мълчат, унесени в мислите си, които въпреки направения извод, отказваха да дадат логично обяснение. По някое време Хенри нерешително се размърда и рече:

— Знаеш ли, Франки? Вече на два пъти срещам някакъв пиян и опърпан тип, който изглежда странно. Веднъж пред СИМАКС, втори път в бара на Тед Донаван. Непрекъснато ругаеше СИМАКС и още някого, трудно можеше да се разбере. Няма да е излишно, ако го открием и поразпитаме. Казва се Джони Блиш.

— Какво?! — изрева Франк.

— Какво ти става, скъпи? — попита Джули загрижено.

— Нищо ми няма — овладя се Франк. — Поразен съм ох нещо, лично мое. Засега не желая да го коментирам, но знайте, че светът винаги е бил малък и ще остане такъв. Той навреме се сети за разхода, направен в болницата, и реши да даде нова насока на разговора.

— Хенри, искам да заявя нещо пред всички: Ако изпитваш страх за работата си, можеш да се откажеш от утрешните си действия, няма да се разсърдя. Помисли добре, не искам да те насилвам.

— Вече реших — отвърна Хенри позачервен. — Работата в СИМАКС я дължа на Чарли и независимо от последиците, след като той участва в начинанието, ще участвам и аз. Той не по-малко ще рискува, а тебе те смятам за приятел.

— Знаех, че си момче на място, но все пак се притеснявах.

— Вече няма смисъл, можеш да разчиташ на мен.

— Защо да не пуснем музика? — разведри обстановката Джули. — Умирам от желание да танцувам, предполагам, че Хенри и Чарли ще се присъединят към мене.

И Чарлз Медоу с присъщата си галантност я покани на танц, без да подозира, че го очаква възможно най-голямата неприятност в живота на един човек. Но нямаше кой да го уведоми за нея и лицето му грееше от задоволство. Предишният Чарли се беше върнал и беше щастлив.