Тъй завършва този летопис. И тъй като това е историята на едно момче, тя трябва да свърши дотук. Продължи ли по-нататък, тя ще стане история на един мъж. Когато пишеш роман за големи хора, знаеш точно къде да спреш — до сватбата. Но когато пишеш за юноши, трябва да спреш, докъдето е най-добре.
Повечето от героите в тази книга са все още живи — преуспели и щастливи. Може би някой ден ще си струва да се върнем към историята на по-младите от тях и да видим какви мъже и жени са станали. Затова най-мъдро би било да не разкриваме нищо от сегашния им живот.