Приключенията на трима руси и трима англичани

Глава 10Потока

Докато керванът стоеше в краала, полковник Еверест и Матвей Струкс не се срещаха. Географската ширина се определяше без тях. А ако не трябваше да се виждат с научна цел, те съвсем и не се срещаха. В навечерието на заминаването полковник Еверест изпрати на Матвей Струкс картичката си с подпис „Р.Р.С.“ и адресирана до „руския астроном“. В отговор той получи от него също такова писмо.

На 19 май керванът тръгна на север. На осмия триъгълник, върхът на който се падаше на един хълм, вляво от меридиана, ъглите при основата бяха измерени и оставаше само да се стигне до тази нова станция, за да се продължи работата.

От 19 до 29 май местността беше съединена с два триъгълника. Бяха взети всички мерки, за да се постигне колкото се може по голяма точност. Работата вървеше добре, а и времето напълно благоприятствуваше. Почвата не представляваше непреодолими пречки. Дори с равността си тя отчасти затрудняваше измерването на ъглите.

Това беше съвсем равна, зелена равнина, пресичана от потоци. Те течеха между корагу, от клонете на които бушмените правят лъкове.

Срещаха се парчета разложени скали, смесени с глина, пясък и желязна руда. В такива места съвсем нямаше вода, а по растенията се срещаше само мъх.

За наблюдение трябваше да се забиват стълбове, високи десет-дванадесет метра, които служеха като точки за визиране. Това много забавяше триангулацията, защото всеки път стълбът трябваше да се пренася на няколко мили, за да образува върха на нов триъгълник. Но това се вършеше от екипажа на „Кралица и Цар“ много изкусно и бързо. Тези хора трябваше само да бъдат хвалени, ако понякога между тях не изникваха въпроси, които засягаха народността и предизвикваха раздори…

Съревнованието между началниците на експедицията, което ги караше да враждуват помежду си, често се предаваше и на подчинените. Михаил Цорн и Уйлям Еймери трябваше да полагат всички усилия, за да прекъснат тези караници, които лесно можеха да се обърнат в бой. Но ставаше още по-лошо, когато в тези караници се намесваха полковник Еверест и Матвей Струкс, защото всеки вземаше страната на съотечествениците си, без да се грижи, кой е прав. Караницата се пренасяше и между тях, като нарастваше „пропорционално на обема“ както се изразяваше Михаил Цорн. Два месеца след заминаването от Латаку Уйлям Еймери и Михаил Цорн бяха вече приятели. Дори Николай Паландер и сър Джон Мърей, единият погълнат от изчисленията, а другият — от лова, почнаха да се намесват в караниците. Но това малко помагаше и веднъж Матвей Струкс каза на полковник Еверест:

— Не си въобразявайте твърде много, уважаеми господине, и не забравяйте, че имате работа с астроном от Пулковската обсерватория, мощният телескоп на която е позволил да се види, че дискът на Уран е съвсем кръгъл!

Полковник Еверест отговори, че той има честта да принадлежи към Кембриджската обсерватория, мощният телескоп на която е дал възможност да се определи, че петното на Андромеда принадлежи към лъжливите мъгляви петна.

После Матвей Струкс каза, че през Пулковския телескоп, който има четиринадесет дюймов обект, се виждат звездите от тринадесета величина. На това полковник Еверест възрази, че обективът на Кембриджския телескоп също има четиринадесет дюйма в диаметър и че през нощта на 31 януари 1852 година с неговата помощ е бил открит тайнствения сателит, който е причинявал неправилности в движението на Сириус.

Когато учените стигнат до подобни препирни, отношенията между тях ставаха невъзможни, а съдбата на триангулацията започва да вдъхва сериозни опасения.

До сега препирните засягаха само дребни геодезични работи. Оспорваха се, например, показанията на теодолита, но за избирането на станция не изникваше препирня. Разногласията пък за показанията на инструмента само помагаха за по-точното изчисляване.

На 31 май времето се влоши. На друго място при подобно състояние можеше да се очаква буря и дъжд. Небето се покри с облаци. Появи се светкавица, но без гръм. Не падна и дъжд. След това няколко дни небето беше мрачно, имаше мъгла, и точките за визиране на една миля не се виждаха.

За да не губят време, решиха да работят нощно време. Мокум посъветва да се вземат някои предпазни мерки, за да осигурят наблюдателите, защото зверовете, привличани от блясъка на електрическите лампи, се събираха и дигаха безподобен вой и рев.

Отначало астрономите, обиколени от зверовете, с мъка се съсредоточаваха в работата, която се вършеше все със същата точност, но много по-бавно. Ревът на лъва и святкащите очи на другите зверове смущаваха учените. Трябваше да притежават много голямо хладнокръвие, за да могат при такива условия да насочват правилно инструментите си към светлината на сигналите и да определят ъгловите разстояния.

Но след няколко дни членовете на научната комисия навикнаха на обстановката и работеха също тъй спокойно, както и в обсерваторията. На всяка станция имаше по няколко бушмени, въоръжени с карабини, и доста дръзки хиени паднаха под куршумите им. Сър Джон Мърей беше във възторг, че държеше в ръцете си пушка, докато гледаше в окуляра, и често между две зенитни наблюдения стреляше.

Въпреки лошото време, работите се вършеха с предишната точност и измерването на меридиана продължаваше към север.

От 30 май до 17 юни нищо особено не се случи. Нови триъгълници се строяха безспирно с помощта на изкуствени станции и, според пресмятанията на полковник Еверест и Матвей Струкс, към края на месеца трябваше да бъде измерен нов градус от двадесет и четвъртия меридиан, ако някоя естествена пречка не спъне работата.

На 17 юни един доста широк поток, приток на Оранжевата река, пресече пътя на учените. Лично членовете на комисията лесно можеха да я преминат, защото имаха гумена лодка, специално пригодена за такива минавания. А колите и другите неща трябваше да се прекарат през брод.

Матвей Струкс посъветва европейците да минат заедно с инструментите си, а керванът, под водачеството на Мокум, да слезе няколко мили надолу по течението до един брод, който бушменът знаел.

На това място притокът на Оранжевата река беше широк около половин миля. В него се срещаха подводни камъни и плуването в такава лодка съвсем не беше безопасно. Матвей Струкс каза това, но се присъедини към общото решение, защото не желаеше да го вземат за страхливец.

От учените само Николай Паландер придружаваше кервана. Той направи това не защото се страхуваше — та той беше толкова погълнат от друго, че едва ли би помислил за опасността. Просто неговото присъствие не беше необходимо при продължаването на работата, а в малката лодка мъчно можеха да се настанят всички пътници, необходимите инструменти и хранителните припаси. Нужни бяха опитни моряци, за да управляват лодката, и Николай Паландер отстъпи мястото си на един моряк от „Кралица и Цар“, който в този случай беше сигурно по-полезен от Хелзингфорския астроном.

След като си определиха среща на север от потока, керванът почна да се спуска по левия бряг под водачеството на бушмена. Полковник Еверест, Матвей Струкс, Уйлям Еймери, Михаил Цорн, сър Джон Мърей, двама моряци и един бушмен останаха на брега на Нозуб. Тъй местните жители наричаха потока, който от проливните дъждове беше станал много широк.

— Много хубава рекичка! — каза Михаил Цорн на Уйлям Еймери, като лежеше на тревата, докато моряците приготвяха лодката за преминаване.

— Да, много хубава, но мъчно ще може да се преплува — отвърна Уйлям Еймери. — Малко време живеят тези потоци, но хубаво си отживяват. Когато настъпи суша, този поток едва има вода, за да напои един керван, но сега е непроходим. Течението му е много бързо, затова и бързо ще пресъхне. Това е изобщо физическия и нравствен закон на природата. Лодката е вече готова и няма време да се разсъждава по философски въпроси, все някак си ще минем през този бързей!

Гумената лодка, развита и укрепена, беше спусната във водата. Тук водата беше спокойна поради завой около един издаден нос. Инструментите бяха сложени в лодката върху един пласт трева, за да не се удрят един в друг. Астрономите седнаха тъй, че да не пречат на гребците, а бушменът седна на задната част, за да управлява кормилото.

Този туземец беше водач на кервана. Той бе препоръчан от Мокум като човек, който добре познава африканските потоци. Говореше малко английски и посъветва пътниците да мълчат докато минават през потока.

Въжето бе отвързано и лодката след стотина крачки навлезе в бурния поток. Моряците точно изпълняваха заповедите, давани от кормчията. Те ту дигаха греблата, за да избегнат някое дърво под водата, ту дълбоко загребваха, за да надделеят водовъртежа, ту оставяха лодката на течението. Кормчията внимателно следеше течението на водата и движението на лодката и на време предупреждаваше за опасността.

Европейците бяха много обезпокоени от това преминаване. Полковник Еверест и Матвей Струкс се гледаха, без да продумат. Сър Джон Мърей с неразделната си пушка между краката се любуваше на птиците, които едва се допираха до повърхността на водата. Уйлям Еймери и Михаил Цорн разсеяно гледаха бреговете, които бягаха с шеметна бързина пред очите им.

Скоро те влязоха в ивицата на най-бързото течение. Това място трябваше да се пресече направо, за да отидат на срещуположния бряг, където течението беше вече по-спокойно. По заповед на кормчията, моряците силно натискаха греблата, но не можаха да задържат лодката и тя бързо се понесе надолу по течението. Нито кормилото, нито греблата, можеха да й дадат друга посока.

Положението ставаше по-опасно — лесно можеше да се ударят в някоя скала или плаващ дънер — и тогава лодката неминуемо щеше да се обърне.

Всички ясно разбираха опасността, но всички пазеха пълно мълчание.

Кормчията стана, за да следи по-добре движенията на лодката, но не можа да я задържи. Течението беше тъй бързо, че съвсем парализираше кормилото. На двеста стъпки от лодката върху водата се виждаше куп дървета и камъни, на които лодката, изглежда, неминуемо трябваше да налети и да се разбие.

Наистина, скоро се почувствува удар, но не такъв силен, какъвто очакваха. Лодката се наклони, една вълна я заля, но пътниците се задържаха на местата си.

Когато дойдоха на себе си, те видяха, че „скалата“, в която се бяха ударили, се мърдаше и движеше във водата.

Това се оказа чудовищен хипопотам, довлечен до островчето от течението, който не се решаваше да се движи, за да достигне брега.

Когато го удариха, той дигна глава и загледа наоколо с малките си глупави очи. Имаше повече от десет фута дължина и беше покрит с твърда, тъмна, гола кожа. От отворената му уста се подаваха остри горни зъби и грамадни глици.

Той бързо се спусна върху лодката и я захапа за борда.

Сър Джон Мърей, който не изгуби присъствие на духа, гръмна. Куршумът се заби до ухото на хипопотама. Въпреки болките, животното не изпускаше лодката и силно я тръскаше. Сър Джон пак напълни пушката, прицели се в главата и гръмна. Раната се оказа смъртоносна. Хипопотамът пусна лодката и течението понесе мъртвото му туловище.

Преди пътниците да се опомнят, лодката се завъртя и се понесе към средата на потока. Няколко ярда по-надолу Нозуб изменяше посоката. Лодката стигна до това място и от силното сблъскване в брега се спря.

Здрави и читави, пътниците изскочиха на брега на две мили по-долу от мястото, където трябваше да слязат.