Приключенията на трима руси и трима англичани

Глава 3Пренасянето

Когато представянията се свършиха, Уйлям Еймери каза, че чака съобщения от пристигналите. Млад астроном от Капщадската обсерватория, той се смяташе в зависимост от полковник Еверест, представител на Англия, който председателстваше с Матвей Струкс в международната експедиция. Той познаваше също полковник Еверест като известен изследовател на измененията на мъглявите петна. Този астроном беше петдесет годишен човек, студен и методичен, животът на който беше час по час. Нищо непредвидено нямаше за него. Във всичко поведението му беше също тъй точно, като преминаването на небесните светила през меридиана. Може да се каже, че всичките постъпки на живота му бяха измерени по хронометър.

Уйлям Еймери познаваше неговата точност и ни най-малко не се съмняваше, че научната експедиция може да закъснее дори с един ден. Сега младия астроном очакваше от полковника да му обясни целта на експедицията, която идваше в Южна Африка. Но полковник Еверест мълчеше и Еймери не сметна за нужно да го разпитва. Навярно, според полковника, още не беше дошло времето, когато трябваше да му се каже това.

Уйлям Еймери беше чувал същото за богаташа-учен Джон Мърей, съперник на Джейм Рос и на лорд Илджън, който официално не заемаше никаква длъжност, но беше известен с научните си трудове. Освен това, за науката той беше направил грамадни парични пожертвувания. Тъй, той беше дал двадесет хиляди стерлинги за построяването на един грамаден рефлектор, с помощта на който бяха успели да извършат наблюдения над двойните звезди. Той беше четиридесет годишен човек с аристократична външност и с безстрастно лице, по което не можеше да се съди за характера му.

Що се отнася до тримата руси — Струкс, Паландер и Цорн — имената им също бяха достатъчно известни на Уйлям Еймери, макар младия астроном да не ги познаваше лично. Николай Паландер и Михаил Цорн явно изказваха известно почитание на Матвей Струкс заради положението му и научните му заслуги.

Уйлям Еймери забеляза, че учените бяха по равно число — трима англичани и трима руси. Екипажа на шалупата, която носеше името „Кралица и Цар“, се състоеше също от петима руси и петима англичани.

— Господин Еймери — каза полковник Еверест, — сега, след като се представихме един на друг, сме вече стари познати, като че ли сме извършили заедно пътуването от Лондон до нос Волпас. Към вас чувствам голямо уважение заради трудовете ви, с които вие, въпреки младостта си, сте си спечелили име в науката. По мое искане английското правителство ви назначи в нашата експедиция.

Уйлям Еймери поблагодари на полковника и си помисли, че сега най после ще узнае целта на тази експедиция. Но полковник Еверест не каза нито дума по този повод.

— Господин Еймери — продължи полковник Еверест, всичко ли вече сте приготвили?

— Всичко — отговори астрономът. — Като получих упътвания от Ейри, напуснах Капщад преди един месец пристигнах в Латука и приготвих всичко необходимо за пътуването: хранителни продукти, храни, коне и бушмени. Вие ще имате стража от сто души въоръжени, начело на която ще бъде един известен ловец — бушменът Мокум.

— Бушменът Мокум! — извика полковник Еверест, ако спокойният му и студен тон можеше да оправдае глагола „извика“. — Бушменът Мокум — това име ми е добре познато.

— Ето го! — каза Еймери, като представи бушмена.

— Вашето име ми е много добре познато — отвърна Еверест. — Вие сте бил приятел на Андерсон и водач на знаменития Дейвид Ливингстон. Благодаря ви от името на цяла Англия и много съм признателен на господин Еймери, за дето ви е избрал за началник на кервана. Такъв ловец като вас трябва да обича оръжието, а тъй като ние имаме голям избор, ще ви помоля да вземете онова, което ви се хареса. Зная, че то ще бъде в добри ръце.

Радостна усмивка се показа върху устните на бушмена. Вниманието на Англия безспорно му беше приятно, но не и толкова, колкото предложението на Еверест.

Той поблагодари на полковника и се дръпна настрана, за да не пречи на разговора на европейците.

Младият астроном подробно разказа как е организирана експедицията и полковник Еверест остана напълно задоволен. Сега трябваше по-скоро да отидат в града Латаку, за да могат да тръгнат от там в първите числа на март, след дъждовното годишно време.

— Трябва да решим, господин полковник — каза Еймери, — как да стигнем до този град.

— По Оранжевата река, а после по притока й Куруман, който тече до Латаку.

— Много добре — каза астрономът, — но шалупата не може да мине през Моргедския водопад.

— Ние ще заобиколим водопада, господин Еймери — каза полковник Еверест, — после пак ще се качим на шалупата. И, ако не се лъжа, от това място до Латаку водите са плавателни за един плоскодънен кораб.

— Безспорно, господин полковник — възрази астрономът, — но шалупата ви е много тежка.

— Господин Еймери — отвърна полковник Еверест, — тази шалупа е образцово произведение на „Лирд и Сие“ в Ливерпул. Тя лесно се разглобява. Отверка и няколко ключа са достатъчни за хората, натоварени с тази работа. А пък вие, разбира се, имате каруца при Моргедския водопад.

— Да, господин полковник, — отговори Еймери. — Нашият лагер се намира най-много на една миля от тука.

— Тогава ще помоля бушмена да докара каруцата. В нея ще натоварим разглобените части на парната шалупа и машината, а сами ще идем до онова място на Оранжевата река, където тя пак остава плавателна.

Заповедта на полковника беше веднага изпълнена. Бушменът скоро изчезна в гората, като обеща след един час да се върне. През отсъствието му шалупата почнаха да я разглобяват. Товарът не беше много голям. Той се състоеше от сандъци от инструменти по физика, сбирка пушки от фабриката „Пърдей Мур“ в Единбург, няколко тенекии с ракия, качета със сушено месо, платно за палатки с всички принадлежности, гумена сгъваема лодка и всякакви принадлежности, необходими за пътуването, най-после една картечница, макар още неусъвършенствана, но все пак страшна за неприятеля, който би намислил да нападне шалупата.

Всички тези предмети бяха свалени на брега. Машината от осем конски сили, тежка двеста и десет килограма, беше разглобена на три части: корпус, парен котел и механизъм, който се отделяше от парния котел с едно завъртяване на ключа.

На шалупата се намираше помещение за машината, склад и каюти за екипажа, полковника и другарите му. Веднага бяха вдигнати всички прегради, сандъци и каси. Тя представляваше сега само едно празно корито.

Това корито, дълго тридесет и пет фута, се състоеше от три части също като кораба на Ливингстон, с който той извърши първото си пътуване по Замбези. То беше направено от галванизирана стомана, която бе много лека и устойчива. Всичките му части бяха споени със също такава стомана, за да предпази от повреда и пробив.

Уйлям Еймери остана поразен от простотата и бързината, с която се вършеше работата. Преди още каруцата да пристигне, водена от ловеца и двамата бушмени, всичко вече беше готово за тръгване.

Тази каруца, съвсем първобитна, беше поставена на четири здрави колела, при което между предните и задните колела имаше едно разстояние от двадесет фута. Тази тежка машина се движеше с помощта на шест домашни биволи, карани от островърх остен. Само тези животни можеха да мъкнат такава тежина.

Екипажа на „Кралица и Цар“ ловко и бързо настани всичко на колата. По-тежките части бяха сложени над осите, а по-леките — в средата. Що се отнася до пътниците — четири мили за тях беше само една разходка.

В три часа вечерта, когато всичко беше готово, Еверест даде знак за тръгване. Полковник Еверест, другарите му и Еймери вървяха напред, а бушменът и екипажът с колата тръгнаха по-бавно.

Това пътуване не беше много уморително. Склоновете не бяха твърде стръмни и не задържаха много колата.

Що се отнася до пътниците, те вървяха съвсем леко. Разговорът беше общ, но за целта на експедицията все още не се говореше. Европейците бяха във възторг от великолепните гледки, които се разстилаха пред очите им. Тази величествена и чудна природа със своята дивота ги очароваше също тъй, както и астронома.

Те още не бяха навикнали с картините в тази част на Африка. Учудваха се, но изказваха това със сдържаността на англичани, които са срещу всичко, що може да покаже възторг. Но водопадът не можа да не изтръгне възклицанието им, макар и умерено изказано: Nil admirari1 — това беше техния девиз.

Уйлям Еймери обръщаше вниманието им на всички особености на африканската гора. Към четири и половина часа Моргедският водопад беше заобиколен. Европейците се изкачиха на една площадка, откъдето чудесно се виждаше течащата река, която постепенно се скриваше от очите им. Те се настаниха на брега и зачакаха колата, която към пет часа се показа на хълма.

Нейното пътуване мина благополучно. Полковник Еверест даде заповед за разтоварване и каза, че утре всички пак ще тръгнем по водата.

Цялата нощ мина в работа: скелетът на шалупата бе сглобен за по-малко от един час, машината бе поставена на мястото, преградите бяха възстановени между каютите и склада, всички денкове бяха образцово подредени. И всичко това стана ловко и бързо, благодарение на образцовата дисциплина всред екипажа на „Кралица и Цар“. Тези англичани и руси бяха хора подбрани, дисциплинирани и сръчни, на които човек можеше напълно да се уповава.

Сутринта на 1 февруари шалупата беше вече готова. Черен дим излизаше от комина и бяла пара се виеше на кълба, изпускана от машиниста. Машината беше с голямо налягане без кондензатор и изпускаше пара при всяко изсвирване, както у локомотивите. Парният котел беше много добре построен, с грамадна повърхност за нагряване и за по-малко от половин час даваше нужното количество пара. За пещта се запасиха веднага с абаносови и багаутови дърва, които изобилстваха в околността.

В шест часа сутринта полковник Еверест даде знак за отплуване. Пътници и моряци се качиха на шалупата „Кралица и Цар“. Ловецът, който също тъй добре познаваше и реката, ги придружи, като поръча на двамата бушмени да откарат колата в Латаку.

В тази минута, когато парната шалупа трябваше да тръгне, полковник Еверест каза на астронома:

— А, тъкмо се сетих! Господин Еймери, знаете ли целта на пътуването ни?

— Дори и представа нямам за това.

— Нашата задача, драги Еймери, е да измерим една дъга от меридиана в Южна Африка.