Приключенията на трима руси и трима англичани

Глава 11Где се намираше Николай Паландер

Геодезичните работи се продължиха. Беше построен нов триъгълник с помощта на две станции, съединени с третата, която се намираше оттатък реката. На работата пречеха само змиите, които тука бяха в изобилие. Срещаха се и много отровни, например mambas, които стигаха до десет фута дължина и ухапването на които е смъртоносно.

На 21 юни, четири дни след преминаването, пътниците се намериха в една малка гора, която не пречеше на триангулацията. На хоризонта се виждаха възвишения, които бяха няколко мили отдалечени едно от друго. На тях беше удобно да се поставят стълбове и фенери.

Това място представляваше от себе си низка, влажна равнина, но плодородна. Тук Уйлям Еймери намери смокинови дървета, плодовете на които бушмените много обичат. Въздухът беше изпълнен с нежното ухание на едни растения, плодовете на които достигат три пръста, стърчат над корените и разпръскват приятна миризма. Децата много обичат тези плодове, наричани кукумакранти. Освен това тука се срещаха цели поля от колоквинти и безкрайни ливади от джоджан.

Въпреки плодородието на тази местност, в нея нямаше нито едно дърво и не се виждаха дори следи от огньове. Вода имаше предостатъчно: срещаха се малки езерца и рекички, които по всяка вероятност се вливаха в притоците на Оранжевата река.

Този ден учените решиха да починат и да почакат кервана. Определеният от Мокум срок изтичаше и керванът скоро трябваше вече да пристигне.

Мръкваше се, а него никакъв го нямаше. Навярно нещо го е задържало.

Сър Джон Мърей предполагаше, че сигурно: не е имало брод, поради силните дъждове, на това място, където керванът смяташе да мине през реката.

Мина и 22 юни, но керванът го нямаше. Полковник Еверест се безпокоеше много, защото без принадлежности за снимане и без хранителни припаси те не можеха да вървят на север, а това може зле да се отрази на изследванията.

По този повод Матвей Струкс забеляза, че той още в началото е съветвал всички да вървят с кервана, като съединят геодезически последната станция от другата страна на реката с двете станции от тази страна. Трябваше само да го послушат, и тогава експедицията не би изпаднала в такова затруднение. Той прибави, че ако триангулацията пострада от това закъснение, отговорността ще падне върху тези, които са предлагали и т.н., и че във всеки случай русите и т.н.

Полковник Еверест възразяваше срещу тези обвинения, като казваше, че решението е било взето задружно. Препирнята им беше прекъсната от сър Джон Мърей, който обясни на приятелите, че извършеното не може да се върне и че препирнята е съвсем безсмислена. Решиха да чакат до утре, а ако керванът не пристигне, Михаил Цорн и Уйлям Еймери ще идат да го търсят по упътванията на водача.

Като се съгласиха с това, двамата съперници се оставиха на мира един други. Сър Джон Мърей отиде в околната гориста местност. Зверове не се намериха. Птици имаше много, но негодни за ядене. Обаче като естественик получи удовлетворение, като уби две редки птици. Един чудесен франколин, дълъг дванадесет пръста, с къси крака, тъмносив гръб и червена човка. Другата птица принадлежеше към грабливите. Тя беше особен вид южно африкански сокол с червена шия и бяла опашка. Водачът внимателно очисти двете птици, без да развали перушината им.

Дойде и 23 юни. Керванът не се показваше и младите астрономи вече се готвеха да идат да го търсят, когато изведнъж се чу далечен лай, а след това се показа Мокум на зебрата си.

— По-бързо, храбри ловецо — радостно извика сър Джон Мърей. — ние вече се отчаяхме за вас. Никога не бих се утешил, ако се изгубехте. Без вас няма и лов. А сега, по този случай, ще пием шотландско уиски!

Бушменът нищо не отговори на тези приятелски думи, като безпокойно търсеше някого с очи.

Полковник Еверест забеляза това, приближи се до ловеца и запита:

— Кого търсите, Мокум?

— Господин Палендер — отговори бушменът.

— Как, нима той не е с кервана? — извика полковникът.

— Не, той не е с нас и аз предполагах, че е тука. Обаче и тук го няма, значи се е заблудил!

Като чу това, Матвей Струкс бързо се приближи.

— Николай Паландер се е заблудил, а? — извика той. — Ние го поверихме на вас, а него го няма с вас! Вие ще отговаряте за него и не мислете, че като кажете „заблудил се е“, ще се отървете!

Тези думи съвсем възмутиха ловеца, който беше хладнокръвен само във време на лов.

— С какво право ми говорите тъй, господин руски астрономе? — каза той с развълнуван глас. — Аз не съм длъжен да се грижа за вашия другар, ако той сам не прави това. Напразно ме обвинявате: той сам си е виновен! Двадесет пъти го сварвах, погълнат в изчисленията си, да се отдалечава от кервана, двадесет пъти му казах, че това е опасно, и сам го прибирах. А преди два дни той изчезна на някъде и аз не можах да го намеря. Ако сте по-опитен от мене, опитайте се, потърсете. Обърнете се за помощ към телескопа ви, може би той ще ви помогне!

Бушменът би наговорил още много неща, ако сър Джон Мърей не беше сполучил да успокои ловеца и да прекъсне караницата. Но изведнъж Матвей Струкс се нахвърли върху полковника, който съвсем не очакваше това:

— В никакъв случай не ще позволя да бъде изоставен другаря ми и ще положа всички усилия, за да го намеря. Уверен съм, че ако това би се случило с някой от английските астрономи, полковник Еверест би прекъснал работата, за да търси другаря си. Аз не разбирам защо да бъде тъй за англичаните и другояче за русите!

Полковник Еверест беше явно обиден от тези думи.

— Господин Струкс — извика той, като хвърли негодуващ поглед на противника си, — какво право имате да ме обиждате и за какви смятате англичаните? С какво право смеете да мислите, че не ще отидем да търсим този полуумен математик?

— Уважаеми господине… — наежи се русинът, обиден от епитета, който бе даден на Николай Паландер.

— Да, полуумен — повтори полковник Еверест, като устно изговаряше всяка сричка. — А в отговор на вашите думи ще прибавя, че ако работата ни се прекъсне, виновни ще бъдат за това русите, а съвсем не англичаните.

— Господин полковник — завика Матвей Струкс, — вашите думи…

— Моите думи са добре претеглени, уважаеми господине, и аз заявявам, че никаква работа няма да се върши, докато не се намери вашия математик. Готов ли сте?

— Аз бях готов, преди да заговорите — сърдито отговори Матвей Струкс.

Всеки от противниците тръгна към каруцата си, защото керванът беше вече пристигнал.

Сър Джон Мърей, който вървеше с полковника, каза:

— За щастие, този чудак не взе със себе си двойния регистър с измерванията.

— Страхувах се, че това може да се случи! — просто отвърна полковникът.

Двамата англичани се приближиха до Мокум и почнаха да го разпитват за подробностите на произшествието.

Ловецът разказа, че за последен път са видели математика преди два дни на двадесет мили от лагера. Щом забелязали изчезването му, Мокум веднага започнал да го търси, поради което и керванът закъснял. Като не го намерил, той решил, че ученият сам е дошъл при другарите си. Но тъй като го няма и тука, сега трябва да го търсят на североизток, в гористата част на страната, без да отлагат нито минута, ако искат да го намерят жив. Вече два дни са се минали, откак той се намира в една местност. която гъмжи от змии и кръвожадни зверове. Съвсем безпомощен, той може да умре от глад. Трябваше колкото се може по-скоро да му се притекат на помощ, преди да е станало късно.

След два часа полковник Еверест, Матвей Струкс, сър Джон Мърей и двамата млади астрономи напуснаха лагера, водени от ловеца. Всички яздеха здрави коне и Матвей Струкс мислено проклинаше съотечественика си, който му причиняваше толкова безпокойство. Язденето му беше такова, че само благовъзпитаните англичани можеха да се удържат от смях.

Преди да напусне лагера, Мокум помоли водача да му даде кучето си, което беше много умно и дресирано. Той му даде да помирише шапката на Николай Паландер, свирна му по особен начин и умното животно затича на североизток. Всички се понесоха след него и се скриха в гората.

Целият ден полковник Еверест и другарите му яздиха след кучето, което ту тичаше напред, ту се връщаше, като не намираше истинската следа.

Астрономите високо викаха по име изчезналия другар и гърмяха с пушките си, като се надяваха да бъдат чути от Николай Паландер. Внимателно претърсиха един район от пет мили около лагера, но не намериха нищо. Мръкваше се и търсенията трябваше да бъдат отложени за другия ден.

Нощуваха под група дървета край един голям огън. Често долиташе рева на хищни зверове, който навяваше мрачни опасения за участта на Николай Паландер, гладен, вкочанен в студената нощ и съвсем беззащитен. Строиха много планове за да го спасят, при което англичаните изказваха толкова внимание и съчувствие, че трогнаха дори Матвей Струкс. Решиха да не се залавят с никаква работа, докато ученият русин не бъде намерен.

Щом настъпи утрото, оседлаха конете и тръгнаха да търсят изчезналия учен из по-далечни места. Като се отдалечаваха все повече и повече на североизток, стигнаха до една съвсем блатиста местност, пресечена с потоци, които гъмжеха от крокодили — грамадни лакоми животни, които стигаха до тридесет фута дължина. Сър Джон Мърей искаше да стреля по тях, но Мокум го посъветва да не губи напразно времето си.

Астрономите продължаваха търсенията си, като не се надяваха почти, че ще успеят. Вглеждаха се в отъпканата трева, в някой клон, счупен на височина човешки ръст, във всеки знак по дърветата — но нищо утешително не можеха да открият.

Като изминаха десет мили на север от последния лагер, те се готвеха вече да завият, по съвета на бушмена, на югозапад. Но изведнъж забелязаха, че кучето силно залая и замаха опашка, като душеше земята, бързо се отдалечаваше и пак се връщаше на предишното място.

— Господин полковник — каза бушменът, — кучето е намерило следата на дивеча… извинявайте, на учения, когото търсим. Да го оставим да търси!

— Да, сигурно е тъй! — потвърди сър Джон Мърей. — Забележете, колко странно лае, сякаш приказва със себе си. Готов съм да дам петдесет фунта на господаря му, ако ни заведе при Николай Паландер.

Матвей Струкс не обърна внимание на пренебрежителния тон на бушмена и мислеше само, как да намери другаря си.

Всички чакаха, кога най-после кучето ще затича в определена посока. Това се случи скоро. Кучето силно залая и бързо изчезна в гората.

Гората беше много гъста и пътешествениците трябваше да вървят покрай нея, като се ръководят от лаенето на кучето. Сега вече никой не се съмняваше, че ученият ще бъде намерен. Въпросът беше само — жив или мъртъв?

Беше единадесет часа. Лаенето прекъсна за известно време. Бушменът и сър Джон Мърей, които вървяха напред, се спряха, когато изведнъж лаенето пак се чу на половин миля на запад, но не вече в гората.

Всички се спуснаха нататък и се намериха в една блатиста равнина. Ясно чуваха кучето, но не можеха да го видят във високата тръстика.

Пътешествениците трябваше да слязат от конете и пеша да се промъкнат през тръстиката, като се водят само от лаенето.

Като излязоха от тръстиката, те видяха грамадно пространство вода, гъсто обрасло с растения. Това беше най-ниското място на блатото.

Кучето тичаше по брега и силно лаеше.

— Ето го, ето го! — извика бушменът. Наистина, на края на един нос, на триста крачки от тях, седеше на дънер Николай Паландер. Той държеше молив и бележник в ръце, като беше погълнат в изчисленията и нищо не забелязваше около себе си.

А наоколо дебнеше цяло стадо крокодили, което се приближаваше с подадени от водата глави. Още миг и нещастният математик можеше да бъде грабнат от чудовищата.

— По-скоро! — извика ловецът. — Чудя се, какво още чакат крокодилите!

— Може би чакат да се развали — саркастично забележи сър Джон Мърей. — Нали вие казвате, че крокодилите никога не ядат прясно месо.

Бушменът и сър Джон Мърей оставиха приятелите си на брега и тръгнаха по един тесен провлак към мястото, където седеше Николай Паландер.

Ученият нищо не виждаше и невъзмутимо продължаваше да пише числа. Приятелите не бяха успели да минат и двеста крачки, когато крокодилите се измъкнаха на брега и запълзяха право към жертвата си.

— Само точният изстрел и хладнокръвието могат още да го спасят — тихо каза ловецът.

Те застанаха на колене, прицелиха се в най-близките крокодили и гръмнаха. Две от чудовищата със счупени гръбнаци тежко се отърколиха във водата, а останалите бързо се скриха.

При звука на гърмежите Николай Паландер дигна глава. Като видя другарите си, той бързо се приближи до тях и извика:

— Намерих! Намерих!

— Какво намерихте, господин Паландер? — попита го сър Джон Мърей.

— Неточността в мантисата на сто и третия логаритъм по таблиците на Джон Уолстън.

Наистина, той намери грешката. Чуден човек! Той откри неточността в един логаритъм. И имаше право на сто фунта, обещани от издателя Джон Уолстън. Ето с какво беше зает руския астроном през тези четири дни, докато скиташе сам из пущинаците! Сам Андре Мари Ампер, най-разсеяният учен на света, не би могъл да надмине този чудак.