Глава 13Думи за сбогом

Не се стряскайте, не искам да кажа, че се разделяме за винаги. Просто се сбогуваме. Обичам старинната дума „сбогом“, която преди се е използвала, когато хората се разделят, както сега казваме „Довиждане“. Сбогом значи, че оставяме приятелите си с Бога, под Неговата закрила.

Щом сте прочели книгата дотук, смело мога да ви нарека мои приятели. Благодаря ви, че извървяхме заедно този път, пътят на живота ми. По стар руски обичай нека да приседнем, преди пътищата ни да се разделят и да помълчим. На изпроводяк ще ви призная, че въпреки проблемите и неприятните моменти, описани тук, аз съм принцесата на татко, обичаната и галена дъщеря както от земния, така и от небесния си Баща. Баща ми никога не омаловажаваше и не преиначаваше истината какво ме очаква, просто знаех, че е наблизо и няма да допусне да ми се случи нещо лошо. Той разбираше, че колкото и да му се иска, дъждът и вятърът на разочарованието и отчаянието ще брулят любимата му дъщеря, както са брулили него и всеки земен жител. Срещу това не беше по силите му да направи нищо, само можеше да ме подготви да посрещна опасността и ако е възможно, да ме предпази от нея. Бог, моят небесен Татко, също не казва, че пътят ми ще е постлан само с рози, не крие, че ще има и огнени изпитания, но чуйте в какво ме уверява:

„А сега така казва Господ, Творецът ти, Якове,

и Създателят ти, Израелю:

Не бой се, защото Аз те изкупих.

Призовах те по име; Мой си ти. Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда, и през реките — те няма да те потопят; когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш и пламъкът няма да те опали.“ (Исая 43:1–2).


Казвам ви това, защото не се отнася само за мен. Дори ако не сте имали баща като моя, знайте, че Небесният ни Баща постоянно се грижи за нас и тези думи винаги са в сила. Той протяга към нас мощната си ръка, а ние сме свързани с Него с тънка, но много здрава нишка, направена от нетленен материал. Не мога да си представя как чува милиардите молитви, отправени към Него и им отговаря, но съм сигурна, че е така, щом отговаря на моите. Ако вярвате, че Бог съществува, виждате Неговата намеса в живота си, моля ви, кажете Му, че Го обичате. Сигурно най-тъжното за един баща е детето му, за което толкова се грижи, да не иска да говори с него. На раздяла приемете моята молитва, която искрено се надявам, че ще стане и ваша.

Жажда

Денят си отива със тежките стъпки

на скитник от път уморен.

От хладната вечер земята потръпва,

тревога пронизва и мен.

Послушай ме, Отче, без цел не оставяй

за мен да си тръгне денят.

Насочвай ме нещо добро да направя

на залеза в краткия път.

Вдъхни ми кураж от спасителни думи

въженцето да изплета,

та някой удавник да стигне безшумно

до пристана на радостта.

Или простотата на своята вяра

да вложа в молитва една,

чиято сърдечност небето разтваря

за нечия страшна вина.

Когато градът във съня си потрепва,

люлян от безгрижност и страх,

да мога с признателен глас да прошепна:

— И днес ненапразно живях.

Загрузка...