Пълзачи по скалите

Глава XIVЧУДНОВАТО ГНЕЗДО

В същия миг видяха, че закривеният израстък се прибира в дървото, на мястото му остава тъмен отвор, очевидно вход на голяма хралупа. Карл видя сега с изненада това, което преди малко бе видял и Гаспар.

— Гнездо! — повтори Гаспар, учуден от твърдението на индуса. — Птиче гнездо ли разбираш, Оси?

— Тъкмо такова, сахиб. Гнездо на голяма, едра птица. Френци я наричат калао.

— Както и да е — съгласи се Гаспар, който не разбра нищо От пояснението на Осару. — Много е чудна тая работа. Видяхме, че от дървото се показва нещо като рог, макар че прилича повече на слонов зъб, отколкото на рог. То може да е наистина клюн на птица; но къде е, ако обичаш самата птица или гнездото й?

Осару загатна, че гнездото е вътре в дървото, а птицата е в гнездото, точно зад човката, както си му е редът.

— Какво? Птицата да е в хралупата, откъдето видяхме да се подава онова бяло нещо? Та то запълваше целия отвор, а ако вътре има птица и това, което видяхме, е човката и, трябва да приемем, че тялото й не е по-голямо от човката — иначе как би могла тази птица да влиза й излиза през толкова малък отвор? А друг отвор положително не виждам. О, птицата може да е тукан.

Чувал съм, че някои от тях могат да се промъкнат навред, където могат да провират човката си. Дали е тукан, Осару?

Осару не можа да каже дали е туканът, защото не бе чувал никога за такава птица. Орнитоложките му познания се ограничаваха само до птиците в Бенгал; а туканът се среща само в Америка. Той повтори, че птицата в дървото била наричана от френците рогова човка; а някои я наричали и птица-носорог. Осару добави, че тази птица била голяма, колкото гъска, а при все че клюнът й изглеждал доста дебел, тялото било няколко пъти по-голямо.

— И ти казваш, че гнездото й е в тази хралупа? — запита Гаспар, като посочи малкия кръгъл отвор, който не изглеждаше повече от три инча в диаметър.

— Сигурен съм, млади сахиб — отговори Осару.

— Да, сигурно вътре има живо същество, защото видяхме, че се движи; а ако е птица, колкото гъска, ще ми обясниш ли как е влязла и как смята да излезе? Трябва да има по-голям отвор от другата страна на дървото.

— Не, сахиб — отвърна уверено Осару — това, дето виждате, е единствен път до гнездото на калао.

— Да си жив, Оси! Искаш да кажеш значи, че птица, колкото гъска може да влиза и излиза през такъв отвор? Та и едно врабче едва би се промъкнало оттам.

— Калао ни влиза, ни излиза. То седи вътре, доде малки пилета пораснат и напуснат гнездо.

— Хайде, хайде, Оси! — каза щеговито Гаспар. — Какво разправяш? Ти сигурно сам не мислиш, че ще ти повярваме? Да седи в гнездото, докато малките пораснат и го напуснат? А как ще стане това? Как ще измъкнат те майка си от това скривалище? Пък и те самите как ще излязат!? Защото предполагам, че ще стоят вътре, докато дораснат съвсем! Хайде, драги шикари, не увъртай повече, а ни обясни тия наглед необясними неща.

След тази молба индусът им даде исканите обяснения.

Когато дойде време да отглежда малките си, каза той, роговата човка си избира в някое дърво една голяма хралупа, където ще има място и за гнездото, което ще си построи, й за самата нея. Щом си построи гнездото и снесе яйцата, женската остава да ги мъти, и то не само докато пилетата се излюпят, но и дълго след това — всъщност докато им пораснат пера и започнат да се грижат сами за себе си. А за да бъде женската защитена по време на мътенето срещу невестулки, порове, ихнемони и други подобни гадини, мъжкият взема мерки, които са доказателство за чуден инстинкт или съобразителност. Щом другарката му се настани върху яйцата, той се залавя за зидарство; и като използва голямата си рогова човка най-напред за ръчна количка, а след това за мистрия, зазидва входа към гнездото, като оставя отвор само за човката на женската. Материалът, използван за целта, е струпана кал, която той донася от най-близката река или блато, същата кал, с която обикновената лястовица строи своите гнезда. Когато изсъхне, тази кал става извънредно твърда и устоява на зъбите и ноктите на всеки вероятен нападател, все едно дали е птица или четириного; а когато роговата човка на женската се подаде навън, като затвори напълно отвора, и най-хлъзгавата дървесна змия не би намерила място да се промъкне до гнездото. И женската освободена напълно от страха да бъде нападната, продължава спокойно мътенето.

Осару бе стигнал дотук в обясненията си, когато Гаспар то прекъсна.

— Какво! — каза той. — Да седи така през всичкото време, предполагам цели седмици, без да излезе, без да поеме чист въздух? И как получава храна?

Още когато Гаспар задавеше въпроса, а Осару не бе успял да му отговори, до слуха им достигна шум, който идваше от небето над тях. Този шум явно целеше да вдъхне ужас у тия, които не са го чували досега или не знаят откъде идва. Този звук или по-скоро тази поредица от звуци напомняха търкаляне, трясък, непрекъснати пристъпи на силна буря.

Осару го позна, щом го чу и вместо да отговори направо на Гаспаровия въпрос, каза:

— Чакай малко, сахиб. Иде мъжка рогова човка; то ще покаже как женска получава храна. Едва бе изрекъл индусът тия думи, когато другарите му разбраха откъде идва странният шум. Първоизточникът му се появи пред тях в образа на едра птица, която прелетя над дървото, където те седяха, и се насочи към другото, където беше гнездото.

В следния миг тя кацна върху един остър израстък на стъблото, точно под отвора; нямаше нужда Осару да им каже, че кацналата птица е мъжката рогова човка. Големият клюн, чийто край приличаше на онзи, който бяха вече видели и който отново се доказа и размърда — покрит с дълъг шлемовиден израстък, започващ от темето стигащ на няколко инча по ръба на горната половина на клюна и напомнящ донякъде втори клюн, — беше отлика, каквато никоя друга птица освен роговата човка не притежава.