Първичен страх

20.

— Какво е станало с ръката ти! — попита Моли.

Гудмън погледна към подутата си китка и се усмихна с половин уста.

— Това, което открих, е, че все още има малко експлозив в нея.

Тя нежно взе ръката му и прекара пръсти по нея.

— Има ли нещо счупено?

— Не знам. Тя е безчувствена вече от пет години.

— Ела в кухнята, ще й сложа малко лед и ще извикаме доктор.

— Никакъв доктор. Лед да, но имам алергия към докторите — тоест лекарите.

Тя се усмихна и го поведе към кухнята.

— Какво има на касетката? — каза Вейл.

— Нека първо му оправим ръката — каза Моли.

— Забрави за ръката му. Тя винаги изглежда такава.

— Е, благодаря ти — каза Гудмън и погледна към Моли доста жално. — Много боли — каза той.

Вейл завъртя очи. Моли извади един поднос с лед, сложи няколко кубчета в една кърпа за бърсане на чинии. После я сложи върху разбитата ръка.

— Ох — изстена Гудмън и затвори очи.

— Преструва се — изръмжа Вейл. — Знам кога човек се преструва и това определено е преструвка.

— Откъде знаеш? — поиска да разбере Гудмън.

— Познавам преструвката, когато я видя. Това е една от дарбите ми. Нека чуем сега за твоите подвизи.

Докато Моли увиваше една кърпа около компреса с лед, който тя несръчно беше поставила върху подутата ръка на Гудмън, той бавно и подробно разказа за сблъсъка си с Алекс и Батмън и разговора след това. Неговите коментари бяха посрещнати с учудване и шок.

— Епископът е участвал в това и го е режисирал?

— Така каза момчето, но нека първо видим касетката.

Те се върнаха обратно в офиса и Мартин сложи касетката във видеото. Седна в стаята срещу монитора и натисна копчето. Първите десет минути имаше запис на една литургия. Бяха заснети две момчета на олтара, които помагаха на епископа, но Гудмън не позна нито едно от тях. Те бяха малки и Гудмън предположи, че не са членове на „Момчетата от олтара“. Може би касетката наистина беше образователна, помисли си Гудмън, чувствайки се малко глупаво. После екранът се изчисти и след няколко секунди се появи нова сцена. Една спалня.

Почва се, помисли си Гудмън.

Момичето влезе на сцената първа. Тя беше дребна, русата й коса беше хваната на опашка, гърдите й напъпили, лицето й, въпреки яркия грим около бледосините очи, беше едно було на невинност. Беше облечена в дълга до глезените памучна престилка и изглеждаше на около двайсет години. Не изглеждаше уплашена, а доста неспокойна, дори малко дръзка. Някъде извън камерата се чуваше песен на „Би Джийз“. Момичето влезе в кадър и започна да танцува с музиката, отначало с неясно безразличие. Чуха се развълнувани аплодисменти от двама-трима души извън кадър. Подтикната от невидимата публика, тя ускори темпото. Завъртя се, престилката се повдигна и разкри една гледка с черни чорапи. Заедно с все по-бързия танц престилката се повдигна повече и се видяха долнокачествени жартиери и черни слипове под невинната рокля.

В този момент един глас зад екрана каза: „Добре, Били, твой ред е.“ Едно високо слабо момче с плътни панталони и копринена риза влезе в кадър и започна да играе с момичето. Представлението стана по-вълнуващо и по-секси. Гласът извън кадър започна да дава инструкции, нареждайки им да направят така наречения бавен стриптийз, докато и двамата останаха голи. После инструкциите станаха по-определени и по-сексуално ориентирани. Накрая гласът нареди на Питър да излезе на сцената.

Моли, Том и Мартин гледаха безмълвно, докато гласът зад кадъра дирижираше това, което беше известно като menage a trois. После касетката рязко свърши. Тримата стояха безмълвни, докато Вейл пренавиваше касетката. Той се обърна към Моли.

— Ще ни извиниш ли за минутка, Моли?

Тя не изглеждаше притеснена от молбата.

— Какво ще кажете да си пийнем? — каза тя. — Май по една чашка ще дойде добре след видяното.

— Хубава идея — каза Гудмън.

Тя отиде в кухнята.

— Окей, откъде взе касетката, Том? — попита Вейл, когато останаха сами.

— Виж, това, което не знаеш…

— Откъде взе проклетата касетка?

— От спалнята на епископа. Беше в килера с другите касетки от богослуженията.

— Ти си задигнал веществено доказателство от мястото на престъплението?

— Просто я взех назаем.

— Господи, та те имат инвентарен списък на тези касетки.

— Взех една празна касетка и ги смених.

Разтревожен, но впечатлен, Вейл не знаеше дали да се смее, или да се сърди.

— Всичко, което знаем, е, че те са я гледали — каза той.

— Едва ли. Щеше да бъде в стаята с доказателствата. Няма да оставят такова нещо да се въргаля наоколо.

— Ако Венъбъл разбере за това, с твоята кариера е свършено, преди още да е започнала. Вероятно и двамата ще трябва да практикуваме в Боливия, без право да се явяваме пред съда.

— Значи… ще ида и ще ги сменя отново.

— Не съм казвал такова нещо — сърдито каза Вейл. — Това е дяволски удар. Сега трябва да обмислим какво да направим.

Моли се върна в стаята, носейки напитките върху малък поднос. Докато ги слагаше на масата, Вейл каза:

— Моли, искам с никого да не споделяш това, което видя преди малко, дори и със съдията и Наоми, докато аз не ти кажа.

— Нито дори с Аарон?

Вейл се замисли за минутка, после каза:

— Не му казвай, че си видяла касетката, просто му кажи какво е докладвал Том. Във всеки случай Аарон го няма в нея. Знаем ли кои са другите?

— Високото момче е Били Джордан — каза Гудмън. — Ниският е едно момче на име Питър. Момичето е Линда.

— Линда, приятелката на Аарон?

Гудмън кимна.

— Господи! — каза Вейл. Той погледна към Моли. — Епископ Ричард Рашмън, Франк Купра на детското порно. Нищо чудно, че децата са превъртели.

— Така че какво ще правим? — попита Гудмън.

Вейл не отговори. Стана и започна да обикаля стаята.

— Той мисли — каза Гудмън на Моли.

— Мартин, инсинуациите тук са огромни — каза Моли. — Религиозната и сексуална дезориентация водят до психическо разстройство. Първо, преподобният Шекълс го праща в ада. После баща му го завежда в живия ад, дупката. Прелъстен е от учителката си. Епископът не само развращава сексуалните му преживявания, но му казва, че като го прави, се отървава от дявола. И приятелката му е сексуална жертва! На мен ми изглежда…

Вейл вдигна ръка и я спря. Погледна към Гудмън.

— Как ще го докажем?

— Какво да докажем?

— Това, че зловещият глас зад кадър е на епископ Рашмън. Епископът никога не се показва. Без желязно потвърждение прокуратурата ще твърди, че гласът може да принадлежи на всекиго. Ти каза, че Алекс няма да свидетелства.

— Моето предположение е, че Алекс сега е на път за Аляска — каза Гудмън обезсърчено.

— А Питър и Линда?

— Трябва първо да ги намерим — и да ги убедим да застанат на свидетелската скамейка.

— Значи остава думата на Аарон срещу невидимия мъртъв режисьор.

— Точно така.

— Има ли още някой замесен в църквата? — попита Моли.

— Не мисля — каза Гудмън. — Това, което мога да скалъпя от Алекс, е, че епископът е набирал тези деца под прикритието, че ги е приобщавал към вярата. Тази история с момчетата от олтара е фасадата на частния му порноклуб. Вярвам, че Аарон е срещнал Линда, когато е била доведена като „талисман“. Тя е била на четиринайсет години по това време и са живеели в Дома на Спасението.

— Което е още една причина за страх да разгласяват това.

— Вероятно — каза Моли. — Но аз бих казала, че истинската причина е унижението и объркването. Те се страхуват от порицанието на обществото повече, отколкото от себеподобните си.

— И съществува влиянието на епископа в обществото — каза Вейл. — Една банда от малолетни бегълци и бивши наркомани да го нападнат? Не става.

— Освен ако докажем, че това е гласът на епископа на касетката — каза Гудмън.

— Би ли се заклел пред съдебните заседатели, че човекът, който говори, е епископ Рашмън?

— По дяволите, та аз дори не го познавам. Но можем да ги накараме да анализират гласа. Не можем да прикрием такова нещо!

— Ние нищо не прикриваме, Томи — каза Вейл, като продължаваше да обикаля. — Ние обмисляме кое ще е най-доброто за нашия клиент. Ние сме в една лодка с тези деца. Ако предоставим касетката и я използваме по някакъв начин, за да дискредитираме Рашмън, ще бъдем обвинени, че се опитваме да унищожим така наречения Светец от Лейквю Драйв, за да спасим Аарон Стемплър. И ако цялата история излезе наяве — че тези деца са били в сексклуб две години и изобщо не са казали нищо за това — то може да осигури на Венъбъл идеален мотив за убийството — ревност — и всички ще са зле, освен Рашмън.

— Ти не можеш да не обърнеш внимание на това.

— Мога, ако това помогне да спасим клиента ми от електрическия стол — каза Вейл, като се обърна към Гудмън и насочи пръст към него. — Забрави гнева си към епископа, Томи, той е мъртъв, и проблема му е умрял заедно с него. Нашата работа е да запазим. Аарон жив.

— А ако Аарон извади това наяве? — попита Моли.

— Ще се тревожа за това, когато се случи.

— Много неприятна работа — каза съдията по време на закуската на следващата сутрин при Пеперудата. — Ако някоя от страните внесе това доказателство в съда, рискува сериозна враждебна реакция от обществеността и съдебните заседатели.

Вейл не беше показал касетката нито на Наоми, нито на съдията. Но той беше обяснил всичко подробно, а Гудмън им разказа за срещата си с Алекс. Моли си беше тръгнала преди зори, нетърпелива да се върне в Дейзиленд, за да продължи сеансите си с Аарон.

— Какво ще стане, ако прокурорът разбере за това? — каза Гудмън.

— Тя не е длъжна да го използва — отговори съдията.

— Защо не? — попита Наоми.

— Ако аз бях прокурор, щях да го подмина — отговори съдията. — Единствената причина да го използвам, ще бъде, за да създам мотив за убийството. Дори Венъбъл да предполага, че гласът принадлежи на Негово Високопреосвещенство, самата касетка не доказва нищо. Просто три деца се чукат. Тя ще твърди, че доказателството е неубедително и ще предпочете да не му обърне внимание.

— Но ние можем да го включим в разследването, нали така?

— Ако поискаме, да. Те ще трябва да го обърнат срещу нас. Знаеш ли, трудно ми е да повярвам, че никой не е знаел за това, освен тези пет деца и ние.

— Никой от участниците няма да проговори. Те се страхуват и вероятно ги е срам. Погледни на нещата от тяхната гледна точка: Рашмън е един от най-влиятелните хора в града. Ще се оплачат ли тези пет деца от него? Не мисля така.

Том сложи едно скъсано парче хартия на масата и Вейл се загледа в него.

— Ето как открих следата. Беше сложено под чистачката на колата ми в Дома на Спасението.

— Така че — каза Вейл — дали издайникът е някой от групата, или някой извън нея?

— Не знам — отговори Гудмън. — Начинът, по който им представих, нещата, беше, че търся свидетели за характера на Аарон — деца, които ще го защитят. По това време не знаех за момчетата от олтара, просто опипвах почвата. Може би някой от тях наистина знае за това. Мога да се върна…

— Още не — каза Вейл. — Нека не се забъркваме, докато не изясним как да използваме информацията.

— Искаш да кажеш, че наистина ще закриляме Рашмън след всичко, което е направил? — каза Гудмън.

— Въпросът не стои така — каза съдията.

— А как, по дяволите, стои въпросът? Ти каза веднъж, че фактите не престават да съществуват, ако не им обръщаш внимание — Гудмън беше леко наострен.

— Правилно, момчето ми — отговори съдията. — Също така съм казвал, че хората не искат да чуят истината, защото не искат илюзиите им да бъдат разбити. Това не е философски спор — животът на едно момче е заложен. Ако Рашмън е бил педераст, човекът от улицата, съдебните заседатели може да не искат да чуят за това.

— Винаги съм мислел, че истината и справедливостта вървят ръка за ръка — каза Гудмън.

— Много благородно — каза съдията. — Но наивно. За нещастие истината няма нищо общо със справедливостта.

— Начин на възприемане — каза Вейл. — Във фотографията се нарича селективен фокус. Показваш на зрителите само част от картината, но образът е толкова силен, че те възприемат това като цялата истина.

Съдията се усмихна тъжно и каза:

— Истината е това, което мислят съдебните заседатели.

Този следобед Вейл направи копие на касетката и даде оригинала на Гудмън, който се върна в апартамента на епископа и замени празната касетка. Ако Стенър и Венъбъл откриеха касетката, това щеше да си е техен проблем. Ако решат да не я използват, Вейл щеше да има право на избор.

Вейл опакова копието в обикновен кафяв плик и го адресира до себе си в пощата в града. Когато два дни по-късно касетката пристигна, той я сложи в собствения си сейф в банката.