Пътешествие около света за 80 дни

Глава 24. Пътуването през Тихия океан

Знае се какво се беше случило край Шанхай. Сигналите на „Танкадер“ бяха забелязани от парахода за Йокохама. Като бе видял полусваленото знаме, капитанът се бе отправил към малкото корабче. Малко след това, като плати пътуването според договореното, Филиас Фог даде на собственика Джон Бънсби петстотин и петдесет лири (13 750 франка). После уважаваният джентълмен, госпожа Ауда и Фикс бяха качени на парахода, който веднага продължи към Нагасаки и Йокохама.

Пристигнаха на 14 ноември сутринта в определеното време. Филиас Фог остави Фикс да върши каквото има и отиде на борда на „Карнатик“. Там за голяма радост на госпожа Ауда, а може би и за негова, но това по нищо не пролича, той разбра, че французинът Паспарту наистина е пристигнал предната вечер в Йокохама.

Филиас Фог трябваше да замине за Сан Франциско още същата вечер и незабавно се зае с издирването на своя прислужник. Той се обърна за помощ към френския и английския консул, но напразно. След като напразно обиколи и улиците на Йокохама, той се отчая, че ще открие отново Паспарту. Тогава случайността или може би нещо като предчувствие го накара да влезе в залата на почитаемия Батълкър. Той със сигурност не би познал прислужника си в тези странни средновековни одежди. Но затова той пък, както беше легнал, забеляза господаря си на балкона. Не можа да се въздържи и мръдна носа си. Равновесието се наруши и всички паднаха.

Госпожа Ауда разказа на Паспарту как бяха пътували от Хонконг до Йокохама с корабчето „Танкадер“ в компанията на господин Фикс.

Паспарту не трепна, като чу името на Фикс. Той мислеше, че все още не е дошъл моментът да разкаже на господаря си какво се беше случило между полицейския инспектор и него. Ето защо, когато разказваше какво му се е случило, той обвини себе си и се извини, че е изпаднал под упойващото влияние на опиума в една пушалня в Йокохама.

Господин Фог изслуша безизразно този разказ, без да продума. После отпусна на прислужника си сума, достатъчна, за да си купи по-подходящи дрехи на борда. И наистина след по-малко от един час почтеният младеж бе отрязал носа и крилете си и нищо в него вече не напомняше за последовател на бога Тингу.

Параходът, който пътуваше от Йокохама до Сан Франциско, принадлежеше на Тихоокеанската параходна компания и се наричаше „Генерал Грант“. Представляваше огромен параход с колела, с водоизместимост две хиляди и петстотин тона, добре оборудван и много бърз. Едно огромно махало се спускаше и се издигаше над палубата. „Генерал Грант“ имаше три мачти и много платна, които изключително много подпомагаха парата. Ако се движи с обичайните си дванадесет мили в час, параходът би имал нужда от не повече от двадесет и един дни, за да прекоси Тихия океан. Филиас Фог имаше основание да вярва, че ако на 2 декември е в Сан Франциско, на 11-и ще е в Ню Йорк, а на 20-и — в Лондон. Така щеше да е там няколко часа преди съдбоносният 21 декември да настъпи.

На парахода имаше много пътници — англичани, много американци, много местни, отиващи да работят в Америка, и няколко офицери от индийската армия, които ползваха отпуската си, за да обиколят света.

По време на пътуването нямаше никакви перипетии. Параходът, поддържан от големите си колела и подпомаган от големия брой платна, се люшкаше леко. Господин Фог беше спокоен и не общуваше много, както обикновено. А младата му придружителка чувстваше все повече, че се привързва към него и поради друга причина, а не само от признателност. Този мълчалив, но толкова щедър човек я впечатляваше повече, отколкото очакваше, и почти несъзнателно тя се отдаде на чувства, на които Фог очевидно изобщо не беше подвластен.

Освен това госпожа Ауда се интересуваше много от плановете на този джентълмен. Тя се безпокоеше за препятствията, които биха могли да осуетят успеха на неговото пътуване. Тя често разговаряше с Паспарту, който добре разбираше какво се случва в сърцето на госпожа Ауда. Добрият младеж сега вярваше безрезервно на господаря си. Постоянно хвалеше почтеността, щедростта, саможертвоготовността на Филиас Фог. После успокояваше госпожа Ауда относно изхода на пътуването и повтаряше, че най-трудното вече е минало, че са пропътували вече приказните страни Индия и Китай, че се връщат в цивилизования свят и че един влак от Сан Франциско до Ню Йорк и един трансатлантически кораб от Ню Йорк до Лондон несъмнено биха били достатъчни, за да се завърши това неизпълнимо в уговорения срок пътуване.

Девет дни след като напусна Йокохама, Филиас Фог бе пропътувал точно половината от земното кълбо.

И наистина, на 23 ноември „Генерал Грант“ преминаваше сто и осемдесетия меридиан — този, върху който се намира точно противоположната на Лондон точка в южното полукълбо. От осемдесетте дни, с които разполагаше, господин Фог наистина беше използвал петдесет и два и му оставаха още само двадесет и осем. Но трябва да отбележим, че джентълменът се намираше само на половината път поради „разликата в меридианите“. Всъщност беше изминал повече от две трети от маршрута. Колко излишни отклонения бе направил от Лондон до Аден, от Аден до Бомбай, от Калкута до Сингапур и от Сингапур до Йокохама! Ако следваше петдесетия паралел, този на Лондон, разстоянието щеше да е не повече от около дванадесет хиляди мили, а поради превозните средства Филиас Фог беше принуден да измине двадесет и шест хиляди. От тях до този ден, 23 ноември, той беше изминал седемнадесет хиляди и петстотин. Но сега пътят беше прав, а и Фикс не беше там, за да създава пречки!

На 23 ноември Паспарту изпита голяма радост. Спомняме си, че упоритият младеж се бе заинатил да запази лондонското време на прочутия си семеен часовник, като приемаше за грешен часа на страните, през които минаваше. А в този ден, без никога да го е превъртал назад или напред, часовникът му се оказа точен с хронометрите на борда.

А дали ликуваше Паспарту, се разбира от следното. Той много би искал да знае какво ще му каже Фикс, ако е тук сега.

„Този мошеник ми наговори куп неща за меридианите, слънцето, луната! — повтаряше Паспарту. — Ах! Тези хора! Ако ги слуша човек, хубаво ще си навие часовника! Бях сигурен, че някой ден слънцето ще се нагоди с моя часовник!…“

Паспарту не знаеше следното: ако циферблатът на часовника му е разделен на двадесет и четири часа като италианските часовници, той не би имал никакво основание да ликува, защото стрелките на неговия механизъм щяха да сочат девет часа вечерта, когато е девет сутринта, т.е. двадесет и първият час след полунощ — разлика, равна точно на тази между Лондон и сто и осемдесетия меридиан.

Но ако Фикс можеше да обясни това по чисто физичен начин, то Паспарту несъмнено не би могъл ако не да го разбере, то поне да го приеме. Във всеки случай, макар и да бе невъзможно, ако полицейският инспектор случайно се появеше в този миг на борда, Паспарту с напълно основателна злопаметност щеше да обсъди по друг начин с него този въпрос.

А всъщност къде беше Фикс в този момент? Фикс беше точно на борда на „Генерал Грант“.

След пристигането си в Йокохама агентът остави господин Фог, като смяташе да се върне при него по-късно през деня, и веднага отиде при английския консул. Там най-накрая получи заповедта, която, тъй като все пътуваше след него, беше с дата отпреди четиридесет дни. Заповедта беше изпратена от Хонконг с „Карнатик“, на който смятаха, че се намира полицейският инспектор. Представете си разочарованието на детектива! Заповедта беше излишна! Господин Фог бе напуснал английските владения! Сега, за да го спре, беше нужен документ за екстрадирането му!

„Така да е! — каза си Фикс, след като премина първоначалният му гняв. — Заповедта ми не е валидна тук, но ще бъде валидна в Англия. По всичко личи, че този мошеник ще се върне в родината си, мислейки, че е заблудил полицията. Добре. Ще го следвам дотам. А с Божия помощ от парите все ще остане нещо! Но за пътуване, възнаграждения, дела, глоби, слон, всякакъв вид разходи моят човек е похарчил вече повече от пет хиляди лири по пътя си. В крайна сметка банката е богата!“

Като се примири с това положение, той се качи веднага на „Генерал Грант“. Беше вече на борда, когато господин Фог и госпожа Ауда пристигнаха. За огромна негова изненада той разпозна Паспарту в средновековните му одежди. Веднага се скри в каютата си, за да избегне обяснение, което би могло да провали всичко. Благодарение на големия брой пътници той се надяваше да не бъде забелязан от врага, докато един ден не се озова лице в лице с прислужника на носа на кораба.

Паспарту хвана Фикс за гърлото и без каквото и да било обяснение за голямо удоволствие на някои американци, които веднага се обзаложиха в негова полза, му хвърли такъв бой, който показа голямото превъзходство на френския бокс върху английския. След като приключи, Паспарту се успокои и почувства облекчение. Фикс се изправи в доста окаяно състояние и като погледна противника си, каза доста спокойно:

— Свършихте ли?

— Да, за момента.

— Тогава елате да поговорим.

— Да пого…

— В интерес на господаря ви е.

Сякаш подчинен от това хладнокръвие, Паспарту последва полицейския инспектор и двамата седнаха на носа на кораба.

— Вие хубаво ме натупахте — каза Фикс. — Добре. А сега ме слушайте. Досега аз бях противник на господин Фог, но сега и аз влизам в неговата игра.

— Най-накрая! — извика Паспарту — Мислите, че е почтен човек, нали?

— Не — отговори сухо Фикс — мисля, че е мошеник. Тихо! Не възразявайте и ме оставете да се изкажа! Докато господин Фог беше в английски владения, исках да го задържа, за да получа заповедта. Направих всичко възможно. Изправих срещу него свещениците от Бомбай, напих ви в Хонконг, разделих ви от господаря ви, накарах го да изпусне парахода към Йокохама…

Паспарту слушаше със стиснати юмруци.

— Сега — поде отново Фикс — изглежда, че господин Фог ще се върне в Англия? Така да е, ще го следвам. Но занапред ще се стремя да отстранявам пречките от пътя му със същото старание и усърдие, с които досега ги създавах. Нали разбирате, сега съм от другата страна, защото имам интерес от това. Нека да добавя, че и вие имате интерес, защото единствено в Англия ще узнаете дали служите на мошеник, или на почтен човек! Приятели ли сме?

— Приятели, не — отговори Паспарту. — Съдружници, да. И честна дума, заклевам се, че и при най-малкото съмнение за предателство ще ви извия врата.

— Договорихме се — каза спокойно полицейският инспектор.

След единадесет дни, на 3 декември, „Генерал Грант“ навлезе в залива „Златна врата“ и пристигна в Сан Франциско.

Господин Фог все още не беше нито спечелил, нито изгубил ден.