Речният бог (Книга втора)

— Снощи имах странен сън, Велики Египте — обърнах се към фараона. — Беше толкова удивителен, че за всеки случай отново погледнах в бъдещето с плочките на Амон Ра.

Той се приведе към мен, за да чуе какво ми се е явило в съня. Както всички други мои пациенти и господарят вече вярваше на моите сънища и видения.

— Този път всичко беше съвсем недвусмислено, Ваше Величество. В съня ми се яви самата Изида, която ми обеща да премахне зловредното влияние на брат си Сет върху рода ти. Нали той те лиши от първородния ти син, като зарази господарката Лострис с тежка болест? Но всичко това е минало. Тъмните сили са победени и ако легнеш с господарката ми още на първия ден от празненствата, богинята ще те дари с друг син. Това е, което ми се яви в съня.

— Днес сме в навечерието на празненствата. Да си кажа правото, Таита, от месеци само чакам да изпълня отново това приятно задължение, но досега ти ме възпираше. Но не ми каза какво си видял в бъдещето — сети се той.

Аз обаче отдавна бях решил какво да му отговоря.

— Беше същото видение като предишното, само че образите бяха по-ярки и по-силни. Видях същата безкрайна гора от двете страни на реката и върху всяко дърво — короната и знаците на властта. Без съмнение династията ти ще достигне до края на вечността и нищо няма да я спре.

Фараонът въздъхна с облекчение.

— Прати ми моята съпруга.

Щом се върнах при господарката, тя вече ме чакаше. Беше готова и не изглеждаше притеснена от това, което я очакваше.

— Ще си затворя очите и ще си представя, че съм отново в гробницата и се любя с Танус — сподели тя, сетне весело се изсмя. — Само дето да си представя, че фараонът е Танус, е все едно да сравня мухата със слон.

Скоро след вечеря дойде и Атон, който я отведе при фараона. Господарката ми го последва със спокойна и уверена крачка. Навярно мислеше за малкия си принц и за истинския му баща, който ни чакаше в Тива.