Речният бог (Книга втора)

Събудих се през нощта от звуците на барабани, тези груби дървени барабани, биещи навън в мрака. Дивите погребални песни на шилуките ме накараха да потръпна от ужас.

Лампата гореше до леглото и хвърляше гротескни сенки по тавана, приличащи на разперените криле на лешояди. Бавно се приближих към леглото на Танус. Знаех, че шилуките не грешат — умееха да усещат тези неща.

Танус лежеше с лице към стената, но когато докоснах рамото му, усетих хлад. Неукротимият му дух си бе отишъл.

Останах до него през останалата част от нощта и го оплаквах, както шилуките навън.

На зазоряване изпратих да доведат балсаматорите.

Нямаше да позволя на тези касапи да изкормят моя приятел. Направих разрез от лявата му страна. Не беше дълъг грозен разрез, а работа на хирург.

През него извадих вътрешностите му. Когато поех сърцето на Танус в двете си ръце, потръпнах. Сякаш усещах силното му туптене. Върнах го обратно с благоговение и любов в гръдния му кош и заших разреза, както и раната, нанесена от синия меч на гърдите му, с цялото си умение.

Взех бронзова лъжица и я пъхнах в ноздрата му, докато стигнах до тънката преграда от кости. Пробих я с едно силно натискане и издълбах съдържанието на черепа му. Едва тогава бях готов да го предам на балсаматорите.

Въпреки че нямаше какво повече да сторя, останах при Танус четиридесетте дълги дни на мумифицирането в студената и мрачна крепост на Адбар Сегед. Сега си мисля, че това е било слабост. Не бих понесъл мъката на господарката, когато е научила за смъртта на Танус. Бях позволил на Мемнон да й съобщи новината, което бе мой дълг. Бях се скрил при мъртвия, когато трябваше да отида при царицата, която имаше по-голяма нужда от мен. Винаги съм бил страхливец.

Нямаше ковчег, в който да бъде поставено мумифицираното тяло на Танус. Щях да му го направя, когато пристигнехме в Кебуи. Накарах жените да изплетат дълга кошница за него. Тя бе толкова фино изплетена, че напомняше на ленено платно. Можеше да задържи вода като съд от изпечена глина.