Речният бог (Книга втора)

Написах тези редове през седемдесетте дни и нощи на балсамирането на царицата. Те са израз на последната ми почит към моята господарка.

Преди да ми я отнемат, направих разрез от лявата й страна, както сторих с Танус. Отворих коремната кухина и извадих това ужасно нещо, което я бе убило. Беше от плът и кръв, но не беше човешко. Когато го хвърлих в огъня, проклех го, проклех и омразния бог Сет, който го бе вложил в нея.

Бях приготвил десет алабастрови съда, в които да поставя тези свитъци. Ще ги оставя при нея. С моята ръка изрисувах всички стенописи в гробницата й. Те са най-красивите, които някога съм създавал. Всяка щриха на четката ми е израз на любовта ми.

Бих искал да почивам в мир заедно с нея в тази гробница, защото съм болен и уморен, но трябва да се погрижа за двете принцеси и своя фараон.

Те имат нужда от мен.