Реликвата

Глава девета

Като се спря в коридора пред отворената врата на библиотеката, Грей с изненада откри, че стаята, която смяташе за свое лично убежище, бе вече заета. Следобедното слънце, което проникваше през масивните прозорци, се отразяваше по-ярко от огнената коса, отколкото от полираната повърхност на писалището, на което Елизабет се бе облакътила и бе подпряла глава на ръцете си. Както бе с наведена глава, не можеше да се разбере дали е заспала или се моли. Обичайното напрегнато изражение на Грей се смекчи, когато видя как къси кичури, които, макар и някога да бяха прилично сресани, сега се бяха измъкнали, за да галят пръстите и бузите с цвят на пресен мед. Тя приличаше на невинно дете. Грей си го помисли, въпреки че неговата съпруга — девица бе вече на две десетилетия. Ако той обаче успееше да постигне своето, а той несъмнено щеше да го направи, това нямаше да е за дълго.

Усещаше се, че мисли за нея, вместо да се концентрира, когато трябваше да се занимава с важни въпроси или да изнамира методи да удари опасни врагове. Бе сигурен, че разумът му щеше да се възвърне и емоционално щеше да оздравее, веднъж щом я имаше. И това трябваше да стане скоро. Все пак, макар че още по-сериозна опасност представляваше фактът, че странната красавица нахлуваше в сънищата му, опитът му се ограничаваше до кратки и страстни авантюри, които бързо горяха, но и бързо изгаряха до хладна пепел. Искаше, трябваше да постигне, по-дълготрайна връзка с жена си. Въпреки нетърпението му да притежава източника на тази неизживявана досега наслада, не искаше да бърза.

Грей се придвижи напред, стъпките му бяха заглушени от дебелия килим. Вестник! Тя четеше вестник. Не жълтите страници, а политическите. Изненада се така, както не му се бе случвало с години… или поне от онази вечер, в която се срещнаха и тя отказа да се омъжи за него… или откакто я бе видял да танцува с принца… или… Устните му се изкривиха в саркастична усмивка. Тя му носеше изненада след изненада от онази първа вечер в Ню Йорк до сега и това сякаш бе навик, който не можеше да изостави.

Тя се извърна сепнато, като чу покашляне зад себе си. Погледът й бе изпълнен с уплаха като на хваната в капан жертва.

Мъжът бе дошъл незабелязано при нея и я бе намерил заровена в съдържанието на вестника, от който тя четеше не само светските страници, както би се очаквало от една жена. С ръце на писалището, Лиз се изправи, ядосана от топлината, заливаща лицето й, докато очакваше поредния упрек на Грей.

Поредния? Изведнъж Лиз осъзна, че съпругът й не я бе упреквал за нищо от вечерта на бала у Кардингтънови. Този факт, вместо да я успокои, я накара да се почувства неловко. Не само че не я бе критикувал, но много по-често, отколкото можеше да очаква, ако вярваше на мълвата за неговата сдържаност, той я придружаваше при изнурителните светски събирания. Като изпреварваше едно значително количество предложения на нейни ухажори да я съпровождат тук или там, включително Лорънс, принца, и дори преподобния сър Дейвид, който бе най-изненадващият от тях, Грей бе с нея навсякъде. Те бяха ходили заедно на вечери и събирания за танци, чайове през уикендите и яздене из парка, където аристократите показваха красиви коне или елегантни превозни средства, както и умение да ги управляват, докато в същото време любопитни тълпи се събираха да гледат.

Стана й неловко не от неговите действия, а от собствената й реакция на тях. Той беше много грижовен, забавен и нежно покровителствен партньор — приятел, за чиято компания тя копнееше в останалите часове на деня или нощта, когато не бяха заедно. Страховете й за неговата безопасност се бяха увеличили пропорционално на повишената й привързаност към него. Страхуваше се, че докато беше близо до него, можеше да пропусне някои улики, важни за нейното разследване на минали злополуки. Единствената й утеха бе, че Дру и Тимъти продължаваха да търсят. Двамата бяха напълно отдадени на каузата: Тимъти така се бе заровил в досиетата, че Дру трябваше да подхожда с разбиране към това, че рядко можеха да се виждат, макар и често да бе принудена да прекарва известно време с лорд Поксуел.

— Виждам, че четеш Таймс — това бе по-скоро коментар, отколкото въпрос или критика, когато, забелязал важния документ, който тя бе затиснала под ръката си, докато ставаше, Грей с престорено нехайство се наведе да го повдигне. Разсеяно потупа ъгълчетата на документа, за да е сигурен, че нито частица от неговото съдържание не се вижда.

Лиз проследи действието му и предположи, че документът бе част от някаква политическа тайна. Тя не му обърна повече внимание, отколкото бе необходимо, за да забележи грубата едрозърнеста хартия, подаваща се от едното крайче на папката и да се учуди, че парламентът може да използва такава нискокачествена хартия.

— Чета го почти всеки ден — твърдият й отговор бе предизвикателство към Грей да й забрани да прави това.

От деня на успешното й завършване на училището на мис Браун, спечелило й независимост, на която малко жени можеха да се радват, тя бе прочела всяка страница от всички вестници, които й бяха попадали. От първата сутрин в Брант Хаус тя бе помолила прислужницата в салона да й донесе вестника за деня. Тогава лейди Юфемия бе изнесла една скандална лекция за това колко не подхожда на благовъзпитаните жени да омърсяват съзнанието си с безполезните публикации, които разпространява отвратителната жълта преса.

Лиз трябваше да признае, че вестниците, които тя четеше, въпреки присъдата на своята зълва, бяха пълни с безумни статии за анархисти, убийства и други ужасни злодеяния. Но в тях също бяха отразени и политическите въпроси, повдигнати и обсъждани в парламента. Елисън, който й бе станал приятел след произшествието с каретата, й бе доверил информацията, че вестниците се донасят всяка сутрин в библиотеката. Оттогава почти всеки ден Лиз се промъкваше в уединеното местенце на Грей, за да се възползва от тях. В началото тя непрекъснато поглеждаше виновно през рамо, но след като почти три седмици никой не й попречи да прочита вестниците от кора до кора, тя бе станала непредпазлива.

— Изглеждаше погълната от четивото. Какво е това, което те заинтригува толкова? — Грей имаше съвършено зрение и бе видял съвсем точно какво четеше, но искаше да види как тя ще му отговори. С типичните за жените усукване? С оправданието, че не успява да намери дописката за танците предишната вечер и за това коя дама в каква рокля е била облечена? Миг по-късно той призна, че не е трябвало да я подценява.

По лицето на Лиз отново се разля червенина, което крайно я ядоса. Той знаеше какво чете тя. Нещо повече, бе сигурна, че той подозираше, че тя знае.

Името на Грей често се появяваше по политическите страници и Лиз се бе увлякла от възгледите му. Днешният вестник съдържаше пълния текст на последната му реч върху хода на едно от разследванията на камарата на лордовете. Тя четеше тази реч, чиято тема, без съмнение, всеки благородник от кралството би направил всичко възможно да скрие от жените около себе си. Достатъчно лошо бе, че един ден те можеха по един или друг начин да разберат за съществуването на такава професия. Но един джентълмен не би трябвало да допуска до знанието на жените под покрива си, че съществува практика, според която млади момичета биват продавани против желанието им в домове с лоша слава. Израснала във фермата и взела участие във всичко, което се бе случвало там, на Лиз не й бяха спестявали толкова много неприятни факти, както на жените от британската аристокрация, но дори и тя бе шокирана от практиката, наречена в статията „търговия с бели робини“.

— Ще се погрижиш това да се спре, нали? — Лиз посочи към напечатаната реч. Тя, която никога не си бе извръщала погледа от неприятните истини и никога не бе се свивала от страх пред задаващия се нечий гняв, се насочи направо към сърцевината на темата и зачака отговора му с открит поглед.

Тя приличаше на заинатило се дете и Грей не можа да сдържи усмивката си, независимо от сериозния характер на въпроса й.

— Това и смятам да направя — започна той, като се опитваше да наложи контрол над лицето си, макар че нищо не можеше да задуши смеха, припламващ в очите му. — Но успехът зависи от много повече хора.

При съобщението на този факт се изпариха и последните следи от неговата веселост.

— Други членове от камарата на лордовете — тихо добави Лиз.

— Както и камарата на общините, и полицейските власти. Дори, боя се, ще бъде необходимо да се уведоми и обществеността, за да се сложи край на тази търговия с човешка плът.

Лиз го погледна озадачено. Да се сложи край на търговията с човешка плът? Сега разбираше какво точно се имаше пред вид… Нима той наистина…

— Не — Грей разчете неизречения й въпрос, още веднъж изненадан от това, че необикновената девойка бе наясно с неща, които никой друг не би изложил дори и в най-абстрактен план. — Не искам да кажа, че е възможно да се сложи край на една професия, съществувала от библейски времена. Но се надявам да стана част от множеството протестиращи в името на каузата никой да не бъде физически насилван да проституира:

Ако някой бе само подхвърлил на Грей, че един ден щеше да разговаря на тази тема с жена си, той щеше да го обяви за смахнат. Но така или иначе, започваше вече да очаква и неочакваното от Лиз. И то — за първи път си признаваше той — без да се страхува от опасността да остане емоционално отчужден от усилията си, тъй като намираше, че неговите, съгласувани с общия план, усилия да спечели жена си, му доставят голямо удоволствие.

Като слушаше Грей да говори по въпрос, очевидно важен за него, Лиз се запита дали някога е разговарял по този начин с първата си жена. Сърцето й се сви от ревност. На любопитството й Ани бе отвърнала с описание на Камелия като сладка и крехка женичка с бледоруса коса и нежни кафяви очи. Лиз мигновено разпозна в нея своята противоположност. Тъй като тя не бе била от богато аристократично семейство, Грей явно я бе избрал за съпруга заради нея самата. Следователно той може би намираше нежните блондинки за по-привлекателни и тъй като тя нямаше нищо общо с тях, следователно Грей бе казал самата истина, когато бе признал по-рано, че никога не би се оженил за нея, ако не беше измамата на баща й.

Като осъзна изведнъж, че бе настъпило мълчание, и сигурна, че той може да й каже още неща на тази тема, която бе предизвикала у него такъв силен отклик, Лиз благоразумно смени темата.

— Четох речта ви върху ирландското вътрешно управление от миналата седмица. Как смятате да предложите вашето разрешение на проблема?

— Първо, това не е мое разрешение, а само едно предложение, което аз поддържам — Грей прие с усмивка смяната на темата, признавайки опита й за дипломатичност, докато поставяше папката настрана и й махна да седне с него на малкия диван пред високите прозорци.

Скоро се усети, че сериозно обсъжда въпроса с нея и откри, че тя не само разбираше, но и влагаше ентусиазъм във всичко. Макар че невинаги се съгласяваха един с друг, той не можеше да не уважи обмислените й изказвания и да не се възхити на острия й ум.

— В такъв случай, да се съгласим ли с разногласията си? — попита Грей прекрасната жена. — Нека да има мир по този въпрос… поне между стените на нашия дом.

Лиз, която се радваше на рядката възможност да дискутира важни въпроси с мъж като равен с равен и усещайки как невидимите бариери между тях се стопяваха, се възползва от случая да зададе въпрос, чиито отговор я интересуваше от дълго време.

— Защо толкова години си избягвал винаги, когато е било възможно, светските събирания?

Тъмните вежди се повдигнаха.

— Пропуснал ли съм да ви заведа някъде, където сте искали да отидете — с изключение на парламентарните сесии?

Лиз рязко поклати пламналата си глава, която светеше от слънцето зад нея.

— Но тъкмо това, че го правите, подтиква много хора да ми казват колко е необичайно за вас.

Грей се видя принуден да сподели отчасти, разбира се, един много личен конфликт, който никога с никого не бе обсъждал.

— Изненадвам се, че вашите информатори не са ви казали също, че до преди десет години аз бях на устата на всички от обществото.

За първи път Лиз си спомни доста определените намеци на дукесата на Етертън по отношение на бившата репутация на Грей на разгулник, но си замълча.

— Като млад и буен младеж аз водех толкова необуздан живот, че хвърлях в ужас моя баща светец… — гласът на Грей се задави от болка. Не искаше да продължи и да рискува да върне една сцена, която толкова време бе изтривал от паметта си. — Достатъчно е да кажа, че го разочаровах докато беше жив, но след преждевременната му смърт, когато наследих титлата и отговорностите, които вървят заедно с нея, насочих енергията си към по-продуктивни цели от събиранията, лова и хазарта.

Лиз бе усетила, че той се спря насред нещо, което бе започнал да казва, и разбра, че това далеч не е всичко. Но тъй като не искаше да провали този миг на пълна хармония, настоявайки за повече, тя инстинктивно започна да разяснява своите причини да презира светския живот.

— През първите си десет години съм живяла прост, но щастлив живот заедно с моите родители в Дабъл Ейч. После железницата направи баща ми много богат. Майка ми искаше да живее в Ню Йорк и ние се преместихме там. После тя поиска още повече — да стане част от тамошното висше общество. Но каквото й да правеше мама, за да им направи впечатление, благородните жени от светските кръгове я отхвърляха, защото богатството на баща ми беше прекалено наскоро спечелено — Лиз бавно поклати глава, придобивайки меланхолично изражение. — Все едно бяха насочили оръжие към сърцето й. Техният отказ я уби.

В гласа й Грей долови дълбоко заровената дългогодишна болка. Изглеждаше, че независимо от различните рождени права, ситуацията при тях бе много подобна.

— Както каза баща ми онази първа вечер, мама е настояла на смъртния си одър аз да поема нейната борба, докато отворя вратите, които са останали затворени за нея. И е искала татко да се закълне, че ще се погрижи да бъда добре омъжена, което доведе до измамата, която ме свърза с вас.

От последното за Грей стана ясно, че тя го е оневинила напълно и не му приписва дори и пръст участие в измамата. Все пак задоволството от нейното признание бе облагородено както от дълбоката скръб на момичето от отдавнашната загуба на любим човек, така и от болката в думите, които разкриваха потиснатото й чувство за вина заради презрението към надеждите, завещани от майка й. Като видя тесните рамена да се отпускат, последвани от ъгълчетата на устните й, Грей нежно я привлече към себе си.

Затормозена от нарастващите у нея опасения за сигурността на Грей и от напрежението на непрекъснатата борба да се приспособи към непознатата среда, Лиз усети как изведнъж пропада от чувството на задоволство от приятното прекарване насаме с Грей в едно мрачно настроение, каквото рядко си позволяваше. Разстройващите спомени за неудовлетворението на майка й се прибавиха към мислите за това каква неподходяща заместничка на Камелия бе тя. Това й дойде прекалено много. Тя потърси утеха, притискайки се по-дълбоко в прегръдката на Грей. Той положи главата си върху огнената коса и прошепна:

— Мисля си колко горда би била майка ти с дъщеря си — красавицата — хит на лондонското висше общество.

Лиз на няколко пъти се бе замисляла колко биха били изненадани нейните съученички от училището на мис Браун от сегашното й положение. Но сега за първи път осъзна, че бе надминала надеждите на майка си за светски успех, какъвто тя бе мечтала за дъщеря си. Това предизвика у нея вълнение, което преля в горещи сълзи по страните й.

Грей спонтанно се наведе да изтрие всяка една от тези тихи сълзи с устните си. Докато с една ръка обгръщаше шията й и огнени паяжини се заплитаха в пръстите му, устните му се преместиха, за да докоснат леко меките устни, открехнати заради неравното дишане.

Внезапно просветлена за това колко близки бяха станали те, Лиз направи опит да се отдръпне, когато омразният прилив на топлина отново изчерви страните й. Не искаше неговото съжаление! В продължение на повече от две седмици те се бяха движили из обществото неразделно, като той стоически понасяше това, което в началото откровено бе нарекъл нежелана женитба. От сутринта, в която тя го бе поканила в спалнята си, за да го накара без успех да говори за застрашаващата го опасност, до този момент той не бе потърсил по-интимен контакт, отколкото налагаха задълженията му да танцува с нея. Сега й се стори, че той гледа на нейната история като на един опит да го трогне и по този начин така да си поиграе със състраданието му, че да го накара да я утешава. Лиз възобнови борбата си да се изплъзне… но безрезултатно.

— Недей, не бягай от мен. Правиш това от седмици и вече е време да престанеш — Грей сложи край на неочаквано ревностната съпротива на жена си, като я придърпа и я прилепи към твърдите си бедра.

В това ново и шокиращо положение Лиз замря, но въпреки че тюркоазните очи решително не отлъчваха поглед от сключените й в скута ръце, споменът за минали прегръдки провали намерението й да продължи да се съпротивлява.

Със силната си ръка Грей нежно повдигна брадичката й.

— Лилибет, погледни ме!

Лиз бе жена със силна воля, но разбра, че способността й да се самоконтролира бе в окаяно състояние, когато, безсилна да откаже, тя погледна нагоре към обаятелния мъж и пропадна в бездните на тлеещите му очи.

Макар и да знаеше, че и времето и мястото бяха напълно неподходящи, Грей нежно отмахна ярките, изплъзнали се от прическата кичури, ограждащи горящите й бузи. Болезнено обтегнатата нишка на търпението бе изтъняла съвсем и действията му бяха извън контрол. Знаеше, че не може да излъже себе си, че тя го вълнува до дъното на душата му. Като обхвана с ръка главата й, той наведе глава към устните, за чийто сладък нектар не бе преставал да копнее, откакто ги бе вкусил за първи път.

Изгаряща от пламенни усещания, каквито само този мъж можеше да събуди у нея, Лиз се разтапяше в мощните му ръце. Останала с ненужните останки от изпепелените си задръжки, тя бе завладяна от желанието да иска повече и безразсъдно се впи в тялото му.

Забравил за време и място. Грей притисна щедрите форми на жена си по-плътно към себе си, докато устните им се впиха в дълбока, дълга и бавна целувка. Тя простена под чувственото послание и съблазнителното й, поддаващо се тяло се разтърси от дива възбуда.

Безпомощно откликнала на коварното изкушение, Лиз инстинктивно се раздвижи, като притисна богатата си гръд към него. Тя пропадаше във все по-дълбок главозамайващ въртоп от пламенни усещания, обгърна здравия му торс и изпита наслада от широкия му гръб.

Устата му се отдели от нейната, за да посипе огън върху клепачите и бузите. Отмятайки глава назад, Лиз предостави дългата, съблазнителната линия на шията си на волята на хищника. Устните на Грей моментално тръгнаха да следват очертания път, замайвайки жертвата си с невидимите искрици, които оставяха след себе си. Докато я изгаряше с множество мъчителни целувки под брадичката и по шията, той се опитваше да се пребори с многобройни малки копчета, решен да разкопчее високата яка и бодито, за да открие част от копринената кожа под тях.

Лиз безсъзнателно заплиташе пръсти в черните кичури и притегли по-близо коварния източник на това неизразимо удоволствие. Най-накрая Грей постигна частичен успех и разтвори широко скромното боди, за да изследва с жадните си устни крайно ограничената повърхност от открита плът. Леко стенание се изпусна от гърлото на Лиз, когато усещането за разтапящ се огън се втурна по вените й, удавяйки и последното късче здрав разум. Обладана от непознато отчаяние, тя го притисна още по-здраво към треперещото си тяло.

— И таз добра! Нечувано! — изсумтя Юфемия на прага на отворената врата на библиотеката.

Грей, когото сякаш бяха разкъсали на две, се отдръпна назад и за първи път в живота си погледна сестра си с открита неприязън.

— Да, сестро, нечувано.

— Признавам, че ви насърчавах да изпълните задължението си и да осигурите наследник на Ашли, но наистина, Грей, мисля, че е по-добре да запазите низките си страсти за по-удобно време.

Без да добави нищо повече. Грей изправи гръб с подигравателна усмивка, но и със съжаление към Юфемия, докато в същото време си оправяше вратовръзката и ръкавите.

Кипяща от възмущение, Юфемия се втренчи в жената до него. Това, че на Елизабет очевидно й доставяше удоволствие това, което благовъзпитаните жени понасяха като свое задължение, доказваше ниския й произход.

— Надявам се, че сте имали причина да нахлуете в кабинета ми без предупреждение — каза най-после Грей, с цел да я предизвика да се защитава.

— Ще ни очакват в Сейнт Джонс за вечеря и тъй като никой от известно време не е виждал нито един от вас, аз се заех със задачата да ви напомня за ангажимента навреме, за да се облечете подходящо.

Белезникавосивите очи се преместиха от срамно разрошената червена коса към шокиращо разтворената рокля до обувките, неподходящи за вечерта.

От джоба на жилетката си Грей извади часовника, окачен на златна верижка, и погледна часа.

— Имаме повече от достатъчно време да се приготвим, Юфемия. Но за да ви успокоим, ще се оттеглим в нашите лични стаи и ще се заемем с това.

Докато Грей следваше жена си нагоре по стръмното стълбище, гледаше с възхищение лекото полюшване на бедрата й. Тогава, за своя изненада, установи, че е точно толкова привлечен от острия й ум и прямия й характер, колкото и от физиката й, която намираше за крайно възбуждаща. Ставаше все по-нетърпелив заради отлагането на момента, в който тя щеше да стане негова жена в пълния смисъл на думата. И раздразнението му нарасна още повече, като си припомни за уговорката пак да се срещнат със сър Дейвид тази нощ след вечерята в Сейнт Джонс.

Защо старият семеен приятел се бе превърнал в такова непреодолимо препятствие за приемането на този така важен за Грей закон. Това бе досадно и неочаквано. Първоначално Дейвид се бе съгласил да подкрепи закона за търговията на бели робини, а сега настояваше за всичките тези срещи, което само забавяше хода му. Грей се стараеше да прояви разбиране към старомодните представи на възрастния човек и търпеливо обясняваше едни и същи неща по няколко пъти. Мисълта за това повтаряне, прибавена към другата — за един безрезултатно търсен с месеци документ, наложиха такава мрачна гримаса на лицето на Грей, че слава богу, че смутената Лиз не погледна назад, преди да изчезне в апартамента си.