Реликвата

Глава шестнадесета

Грей кръстосваше приемната от единия до другия край с нарастващо безпокойство. Дебелият килим не можеше да заглуши шума от тежките му стъпки достатъчно, за да намали тревогата на слугите, чиито задължения налагаха да преминава край вратата. Дори Елисън изглеждаше разтревожен и не допускаше никой да се доближава до библиотеката без нужда и смразяваше с поглед тези, които ходеха по-шумно.

Един от тях доложи това, което засили гнева на вече навъсения дук. Въпреки че той не бе казал нито дума в отговор, никой досега не го бе виждал в такова мрачно настроение.

Докато зад стените на приемната слугите разменяха нервни погледи, а зад зелената врата на своя собствен свят останалите шепнешком обсъждаха странните събития, причинили тази тревога, мъжът, известен със своето хладнокръвие, кипеше от гняв.

За първи път, откакто зае креслото си в камарата на лордовете, Грей напусна парламента по средата на важни дебати върху сериозен проблем. Съвестта му го измъчваше заради неоправдано грубия отговор на разбираемото безпокойство на съпругата му. Трябваше да има повече доверие в пламенната жена, която, макар и непредвидима, не му бе дала основание да я подозира в нелоялност. Под натиска на чувството за вина той напусна задълженията си и се прибра в Брант Хаус с намерение да поправи грешката, която бе допуснал по отношение на Лилибет. Независимо от мъчителните спомени, които това щеше да предизвика, Грей се върна, за да й даде простия отговор, който тя желаеше.

Той бе пренебрегнал отговорностите си, за да се върне и да открие, че тя не е тук. Нямаше нищо в светския й календар. Грей знаеше това, защото го намери върху писалището й, отворен на днешната дата. Не му остана друго, освен да попита сестра си къде се намира съпругата му в момента. Наложи се, със стиснати зъби, да изтърпи неодобрението на Юфемия за ранното му прибиране, за да научи от нея, че Елизабет е предложила на Дру да се разходят с каретата из парка. Това го успокои за известно време, но с всеки следващ момент растеше страхът му, че неговите врагове могат да прехвърлят опасното си внимание върху Лилибет. Трябваше да се досети, както те сигурно вече са направили, че така щяха да постигнат целта си много по-лесно, отколкото ако заплашваха самия него.

Тогава конярят, Джеръми, се появи с новини, които така подействаха на Грей, че страховете му за безопасността на Елизабет се превърнаха отново в съмнение и недоверие. Той се засили към вратата, твърдо решен да направи — нещо. После спря, сви юмруци и зави от безсилие. Никога преди не бе попадал в такъв водовъртеж от разкъсващи душата му чувства.

Грей си наложи да спре до камината и да опита да се овладее. Той хвана бялата лавица над камината и я стисна толкова силно, че пръстите му побеляха. Едва бе успял да покрие с тънка ледена обвивка огъня, който бушуваше у него, когато тишината бе нарушена от отваряне на врата и шумолене на копринени поли и тафтени фусти. Грей скочи до вратата и я отвори широко, за да застане там и великолепната му фигура да изпълни рамката.

Лиз усети смразяващия му поглед, но горделиво отказа да погледне към мъжа, който излъчваше жестоки обвинения. Какъв каприз на съдбата бе довел Грей у дома толкова рано, когато тя мислеше, че ще остане в парламента до доста по-късно? Какво ли е станало с изключително важния въпрос, за който вестниците писаха, че ще бъде обсъждан днес? По настроението му можеше да се разбере, че вече е бил информиран за тяхното премеждие с каретата. Тъй като бе разстроена от провала на своя план, Лиз почувства, че не би издържала сблъсъка със съпруга си. Без да му обръща внимание, тя си тръгна нагоре по стълбите.

Грей побесня! Той едва не получи удар от страх за живота на Елизабет, а през това време тя е била при неженен мъж, при това с репутация на развратник и както подозираше, виновен за нещо много, много по-лошо. Сега тя му обърна гръб, сякаш справедливата му реакция не означаваше нищо за нея. Грей тръгна след нея. Той изглеждаше като буреносен облак, а очите му сякаш хвърляха светкавици.

Лиз влезе в апартамента си и хвърли бонето върху писалището, като събори няколко листа хартия и една писалка. Тя не затвори вратата, тъй като това нямаше да промени твърдото намерение на вбесения й съпруг да влезе. Единственото, което можеше да направи в своя защита, бе да застане в другия ъгъл на стаята, с гръб към вратата и да се загледа през прозореца.

Будоарът й, изпълнен в прасковено и бледо зелено, бе проектиран като място за отдих, но когато Грей влезе вътре, присъствието му разруши тази представа със същата сила, с каквато той ритна вратата, за да я затвори.

— Хейтън! — извика той и спря до вратата от страх съвсем да не изгуби контрол. — Ти опетни доброто си име, моето име, за да тръгнеш след Хейтън!

Той сграбчи облегалката на един стол в стил кралица Ана толкова силно, сякаш щеше да го строши на две.

— От среща с графа ли току-що се бе върнала, когато те открих в стаята на прислугата?

Въпросът бе зададен с такъв леден глас, че можеше да разцепи камък.

— Разбира се, че не! — извика тя, като отвърна на леда с огън. — Знам колко малко се интересуваш от мен, но чертите на характера ми, които ти намираш за най-противни — темпераментът и независимостта ми — са доказателство, че не бих се поддала на ухажванията на тази крастава жаба.

Грей бе объркан от неочакваното определение, което тя даде на Хейтън, но това продължи само един миг. Мисълта, че друг, в най-лошия случай Хейтън, споделя чувствата и леглото на жена му, толкова го отдалечаваше от обичайната му въздържаност, че смисълът на нейния отговор не можа да проникне в съзнанието му.

— След като го принудих, Джеръми призна, че си изтичала до вратата на Хейтън още преди той да свие зад ъгъла. Дори зле възпитана американка не би се приближила така до дома на един ерген, без да го познава добре.

— Не! — тези думи накараха Лиз да изгуби контрол над себе си и тя се защити, без да се замисли. — Не бих се приближила до къщата, ако допусках, че мъжът ще бъде там!

— Какво?

Черните вежди се извиха в преувеличено учудване. Тя говореше абсолютни безсмислици.

Лиз пое дълбоко въздух, за да се поуспокои и като стисна ръцете, каза:

— Вчера, на градинското увеселение, Лорънс ми каза, че ще бъде в ловната си хижа за няколко дена. Твърдеше, че местната полиция е потърсила помощта му за разследването на инцидента, станал с тебе по време на лова.

Думата, която Грей чу най-ясно, бе „Лорънс“. Освен това, Хейтън очевидно имаше причини да смята, че тя се интересува от местонахождението му.

— Искаш да ме накараш да повярвам, че си приела думите на тази „крастава жаба“, без да се усъмниш, и безгрижно си се запътила сама към дома на един ерген? Трябва да добавя, че си го удостоила с такова доверие, каквото рядко показваш към мен.

— Не бях сама! Дру и прислужницата ми ме придружаваха. Освен това, ние потърсихме подслон у Хейтън едва когато каретата се повреди. Тъй като Джеръми замина да търси помощ, като благоприлични дами, каквито ти винаги си искал да бъдем, ние не можехме да стоим безцелно на улицата като проститутки.

Сребристите очи се присвиха. Повредена карета? Този въпрос изискваше внимателно проучване, но сега не биваше да губи време.

— Освен това — добави Лиз, като се опитваше да спечели доверието му и мислеше, че най-лошото е отминало, — не бива да се тревожиш за действията на графа в момента, когато неочаквано го посетихме. Той бе самата почтеност и уреди незабавното ни връщане в Брант Хаус.

Тонът й изразяваше недоволство и това подразни Грей.

— Изглеждаш разочарована, че той не е могъл да започне „лигавото си ухажване“.

— Разочарована? Да! — Лиз направи две крачки към съпруга си. — Бях разочарована, че той бе там и че повярвах на твърденията за неговото заминаване.

Грей пусна невинния стол от желязната си хватка, заобиколи го и направи две крачки към огнената си съпруга. Той рязко промени посоката на въпросите си, за да я стресне и да чуе истината.

— Какво правехте в района на Хейтън? Паркът, към който си казала на Юфемия, че отивате, е в противоположна посока.

— Ние не отивахме в парка — Лиз бързо мислеше, за да даде правдоподобно извинение. — Добре, Грей, признавам, че целта ни бе домът на графа.

Стомана блесна в сините му очи. Той я предизвика, но дълбоко в сърцето си не желаеше да чуе потвърждение на своите подозрения.

— Тръгнахме — продължи Лиз, — за да хвърлим един поглед на градините му. Херцогинята на Етъртън не спира да отегчава всички около себе си с оплаквания как графът е откраднал градинаря й. В резултат на тази долна постъпка, по нейните думи, градините на Хейтън, особено тази пред къщата, станали най-красивите в Лондон.

Докато слушаше несвързания й разказ, Грей притвори очи, за да възвърне хладнокръвието си, като по този начин прикри своето облекчение, както и раздразнението, че една толкова глупава история е станала причина за необуздания му гняв. Той лесно прие това извинение, което му звучеше точно като останалите безсмислици, чрез които отегчените дами от висшето общество изразходваха енергията си. Учуди го единствено фактът, че същата Лилибет, която можеше интелигентно да обсъжда с него важни проблеми, се занимава с подобни глупости.

— Видя ли тези градини? — попита Грей и се усмихна за първи път през този ден.

— Съвсем отблизо — намръщи се тя. — И не са нещо особено, както Милдред искаше да ни внуши.

Лиз остана доволна от язвителната усмивка на Грей. Той явно й бе повярвал и ледът започна да се топи. В следващия момент тя се упрекна, че обръща внимание на това. Неверният й съпруг може да й прощаваше, но тя нямаше да му прости.

Грей видя как блясъкът в тюркоазните очи изгасна и като спусна бронзовите си мигли, Лиз стисна устни. Нахлу вятърът на непредвидимите чувства и вината се върна. Той поиска от нея честност, но не й отвърна със същото, въпреки причината, която го доведе у дома толкова рано. Това бе задължение, което съвестта му го задължаваше да изпълни.

— Не ме попита защо съм тук, когато парламентът е в сесия, а аз нямам някакви светски задължения, които да налагат отсъствието ми.

Лиз се учуди, когато се прибра и го завари вече тук, но страхът, че чарът му може да я накара да забрави изневярата, й попречи да погледне красивия мъж.

— В ревността си, причинена от предполагаемата ти връзка с Хейтън, аз те обвиних несправедливо, но няма да ти се извиня, тъй като все пак си виновна за днешната си постъпка.

Тя стреснато вдигна очи, за да срещне пронизващия му поглед.

— Но тъй както току-що поисках обяснения от теб, мисля, че аз също ти дължа отговор на въпросите, които повдигна вчера — силната му челюст се стегна и усмивката угасна. — Това е проблем, който съм обсъждал само с юридическия си съветник от деня, в който се сблъсках с него.

— Не — изпълнена с вина, задето накара съпруга си да приеме една лъжа за истина, Лиз пристъпи към него и сложи едната ръка на гърдите му, а другата допря до устните си. — Не ми казвай нищо, което не би искал да споделиш. Аз трябва да ти вярвам. Ти бе прав, като каза, че като съпруга не успях да ти отдам дължимото доверие.

— Глупости — Грей взе малките й ръце в своите и нежно я привлече към себе си. — Нито една съпруга не дължи на мъжа си доверие, което той не е заслужил. И аз нямам право да искам твоето, преди да съм споделил с теб всичко.

Лиз не каза нищо, но очите й се разшириха. Имаше ли семейство Брант някаква грижливо пазена тайна? Някоя душевно болна леля, заключена в кулата на имението Ашли?

Грей видя бързо променящото се изражение на лицето й и разбра, че въображението й бе полетяло.

— Не — тъжното му изражение, предизвикано от горчивия спомен, се проясни от топлината на яркото й присъствие и той се усмихна. — Не е толкова ужасно, колкото ти очевидно се опасяваш. Само тайната на къщата на „Сейнт Джон“.

Лиз си наложи да не настръхва и да не издърпва ръцете си от неговите. Тя бе обещала доверие и имаше намерение да му го даде, независимо каква цена трябваше да заплати.

— Онази сутрин, когато те заварих да четеш вестник в библиотеката, аз ти казах как ужасявах своя баща с дивите си постъпки. Това бе казано сериозно. Той наистина беше бесен… аз също. — Обичах майка си толкова много, колкото обичах и нейната майка — първата Лилибет. Бях малко момче, едва обуло дълги панталони, когато научих, че баща ми, когото имах за образец на съвършения джентълмен, държи любовница. Мама поддържаше почти идеална фасада на неинформираност по въпроса. Но по редките прояви на дълбоко скрита болка аз разбрах, че тя знае за тази жена и търпи заради любовта си към мъжа, който не заслужаваше това. Тя му прости обидата и нанесената рана, но аз не можах. Той се надяваше, че аз ще променя своето отношение и че ще последвам тази обичайна за мъжете от нашите среди практика. Но като видях болката, която това причини на майка ми, аз не можех и не исках.

Сивите очи пронизваха жената, която приличаше на застинал неподвижно пламък.

Лиз отвори уста, за да проговори, но не можа да намери подходящи думи, за да изрази плеядата от чувства, които той събуди — съчувствие, възхищение и най-вече любов. Грей продължи, преди тя да успее да подреди мислите си.

— Въпреки образа на високо нравствен и справедлив мъж, който баща ми градеше пред мен, той нарани мама не само веднъж, а продължи да го прави през целия им съвместен живот. Разрушаването на моите илюзии ме вбеси. Реших, че щом той може да бъде такъв злодей, въпреки внимателно пазената си репутация на човек с висок морал, аз никога няма да крия делата си. И бях готов на всичко, за да му причиня унижението и срама, които заслужаваше, но умело избягваше. Отначало постигнах ефекта, към който се стремях. Баща ми, който така се гордееше с благородната си фамилия, изпадна в ужас от петната, които аз целенасочено се опитвах да оставя върху нея.

Лиз се обърка, като научи, че навремето този мъж нарочно е правил това, от което сега се страхуваше. Тя леко се усмихна и поклати глава с шеговито съжаление. Играта на слънчевите лъчи с огнените й къдри бе прекрасна.

— Само като си помисля колко често си ме обвинявал, че правя точно това.

— Да, но на теб нямаше да ти простят, както стана с мен, въпреки усилените ми опити да се опозоря. Вместо това, научих колко лесно прощава обществото на човек с титла като моята.

Като погледна Грей, Лиз видя, че лицето му бе придобило същия груб израз, както в деня, когато го срещна за първи път. Сега тя осъзна колко много се бе смекчило леденото му изражение оттогава и си помисли, че способността й да събужда чувствата му е повлияла съществено на това. В този момент желанието й да стопли отново сърцето му я накара да погали силното лице.

— Това няма значение. Точно преди да замине на едно от любимите си плавания с яхта, баща ми ме извика в Ашли Хол. Аз мислех, че ще последва обичайната лекция. Сгреших — тъжният му смях бе изпълнен с цинизъм. — Той просто бе променил завещанието си и искаше да ме уведоми за поправките.

Дълго потисканите спомени за неприятната сцена изпълниха съзнанието на Грей. Той продължи с надежда, че никога повече не ще се наложи да говори за това отново.

— Титлата и собствеността преминаваха у мен като негов наследник. Освен това, той ми оставяше рентата от имението Ашли и дивидентите от инвестициите си, за да осигуря прислугата и близките ни роднини, но само при условие, че ще осигуря любовницата му до края на дните й. Скарахме се и аз вбесен се върнах в Лондон. Това беше последният път, когато го видях жив.

Лиз видя в очите на мъжа си странна комбинация от тъга и възмущение и почувства, че в този момент би направила всичко, за да го утеши.

— Той бе лицемер! — думите бяха пропити с болка. — Но и аз съм такъв, щом съжалявам за смъртта на човек, когото не уважавах.

— Не — Лиз веднага отхвърли самообвинението му. — Никой не е идеален и няма нищо срамно в това да обичаш баща си, дори да е такъв. Освен това, той те е обичал, въпреки че е виждал недостатъци у тебе. И един ден, ако бог ни дари със синове, ти без съмнение ще ги обичаш, независимо от това, което ще вършат.

Мисълта, че един ден ще има деца от тази огнена жена с независима воля, накара Грей топло да се усмихне. Той не бе забравил тъжното минало и сигурно никога нямаше да го забрави, но нейната топлина щеше да смекчи болката.

— Понеже ти пожела това, аз ще простя на баща си, така, както простих на твоя за това, че ме измами, въпреки че сега дължа на Самуел Хюс не прошка, а благодарност.

Той я привлече към себе си и като сложи буза на искрящата й коса, добави:

— Сега вече знаеш кой живее в къщата на улица „Сейнт Джон“ и защо тази жена е част от завещанието ми. Не можех да повярвам, че моят баща ще поиска от мен да продължа тази обида към майка ми, но той ме държеше в клопка. Отвратителното деяние бе свързано неразривно с издръжката, необходима на хората от Ашли Хол, за да могат да преживяват. Той не ми остави никакъв избор.

Грей леко отдръпна своята Лилибет от себе си и я погледна топло.

— Въпреки че не съм живял като светец и дори съм имал редица любовници, кълна се, че никога не ще сторя това на жена си, както никога досега не съм го правил — нито на Камелия, нито на тебе.

— Съжалявам, че се усъмних в теб, Грей — Лиз пъхна отново главата си под бузата му, излъчвайки цялото състрадание, на което бе способно влюбеното й сърце. — Толкова съжалявам!

Тя се укори, че не е изпитвала повече вяра в почтеността на Грей, след като бе, чела прочувствените му речи и знаеше, че той устоява на ужасни заплахи, за да защити това, в което вярва. Без каквито и да е намерения тя започна да лекува раната, която му бе нанесла, с леки целувки, които се изкачваха от врата към грубите му страни. Тези невинни ласки, предназначени да облекчат страданието му, събудиха у нея неудържимо желание да привлече красивия мъж в леглото си, въпреки малкото време, с което разполагаха, тъй като почти бе дошло време, за вечеря.

Грей посрещна с радост желанието й. Той я целуна леко по косата и извади няколкото останали игли. Освободеният водопад се спусна по стройното й тяло.

Лиз вдигна предизвикателно устните си и Грей започна да ги гали със своите. Тя тихо извика, впи пръсти в черните кичури и притисна устата му към своята. Грей меко изръмжа, докато отпиваше от прекрасното вино на нейната целувка и в същото време я привлече към мускулестото си тяло. Той притисна още по-плътно чувственото й тяло и страстен облак замъгли погледа му.

Лиз изстена в отговор на жадната му целувка и потъна в удоволствието на чувствената прегръдка. Допирът до силното му тяло събуди у нея прекрасни усещания и тя започна да се извива. Въпреки дрехите, които разделяха плътта й от неговата, тя усети отговора на отчаяните си движения.

Грей прокара ръка надолу по гърба на пламенната съблазнителка, обви кръста й и пак потегли нагоре, като дърпаше омразния корсет. Тя изстена и обви ръце около врата му. После, за да приближи по-бързо експлозията на взаимното удоволствие, започна припряно да го освобождава от ненужните дрехи.

Като се наслаждаваше на неумелото й, но възбуждащо старание да го съблече, Грей остави това на нея и се зае да й направи същата услуга. Когато Лиз успя да разкопчее ризата му и да я издърпа от панталона, той вече бе успял да развърже горната част на роклята й. След това бързо я измъкна през главата й и без да обръща внимание на корсета, освободи прелестите й за щастие на очите, ръцете и устните си.

Дълбокият стон, който се надигна от гърлото на Грей, заглъхна, когато той зарови лице в пазвата й. Лиз извика, тръпнеща от изгарящото удоволствие, което устните му й доставяха, като галеха гърдите й. Сладката болка задоволи първоначалното и събуди нови желания. Тя впи още по-здраво пръсти в косите му и го притисна плътно към изгарящата плът с вече позната страст.

Грей наведе глава, за да я целуне. Той се бореше с всички сили да се овладее, за да могат поне да стигнат до леглото, но тя също толкова успешно правеше всичко възможно да го накара да изгуби контрол… и успя. С едната си ръка Грей повдигна полите й, а с другата смъкна кюлотите, преди да освободи и себе си от последната пречка за съединяването им. С ръце и устни той направляваше спускането й в пламъците на страстта. Чак когато тя изви от болка, Грей повдигна хълбоците й и им помогна да направят интимния скок. Те влязоха с тела, ръце и устни в ритъм, стар като света, който ги отведе в дълбините на безумния стремеж и избухна с фойерверк от невероятно удоволствие.

Изтощени и преситени, те застинаха неподвижни в нежна прегръдка. Най-после, доста по-късно отколкото възнамеряваха, като разтърси глава от изненада, че за първи път му се случваше да не успее да се добере до леглото, обзет от непреодолима страст, Грей вдигна жена си и я отнесе в спалнята. Лиз се носеше в облаци от еуфория и пълно задоволство. Тя се остави търпеливо да бъде освободена от онези дрехи, останали по нея, които бяха непоправимо повредени от играта им. После, за нейна радост, той хвърли остатъците от своите дрехи на пода и се присъедини към нея в леглото. То бе по-малко в сравнение с неговото, но в него имаше доста повече място, отколкото им бе необходимо.

Като се сгуши сънено в топлата му прегръдка, тя промърмори:

— Ще ни чакат за вечеря.

Грей притисна устните си, извити в нежно задоволство, до огнената й коса и прошепна:

— Това не е първият, нито ще е последният път, когато ще заменим една обикновена вечеря с празник на страстта.

Лиз се отпусна в приятен сън с доволна усмивка на уста.

Босоногият Грей, полуоблечен с небрежно нахлузени панталони и разкопчана риза стана, за да позвъни да донесат лека вечеря. Тя бе поставена на една малка масичка в будоара на Лиз от прислужници, които дискретно се оттеглиха веднага, щом оставиха подноса със студено месо, плодове, хляб, сладки и бутилка вино. По време на интимната вечеря, Грей и Лиз, разрошена от преживяването и наметната с копринена роба, разменяха по някоя дума между залъците. Но след последната глътка вино разговорът се върна на сериозни теми. Грей откри, че сега, когато горчивината му е изтрита от сладостта на неговата Лилибет, той има по-ясна представа за нещата.

— Като погледна назад, виждам, че отвращението ми към висшето общество се дължи на лицемерието на баща ми, както и на членовете на това общество, които затваряха очите си за всичките ми грешки.

Лиз погали силната му ръка, която се бе стегнала. Докосването я накара веднага да се отпусне, въпреки че в дълбокия глас, който продължаваше да говори, се усещаше цинизъм.

— Нашето уважавано висше общество е като захарна глазура върху британския кейк — красив, но криещ загнила среда.

— Щях да се съглася безусловно с това, когато те срещнах за първи път или когато пристигнах при теб, в Лондон, но сега не мога. Не мога дори да обвинявам лейди Чарлз, задето невярно ми предаде ограничената информация, с която разполагаше. Без съмнение, тя си мислеше, че внимателно ме подготвя за онова, с което неизбежно ще се сблъскам един ден. Обществото не загнило изцяло, дори не и по-голямата му част. То включва много добри и фини хора, чийто сериозен недостатък е липсата на съзнание и което е още по-лошо, нежеланието им да се променят — тя се усмихна тихо и го погали по бузата. — Освен това има и хора като теб, които се борят със загниването в обществото и се стремят да намалят горчивината на кейка, като по някакъв начин го променят. Чета речите ти и всяка следваща ме кара да ти се възхищавам все повече и повече. Ето защо трябваше да ти вярвам, трябваше да знам, че си прекалено почтен, за да вършиш това, което подозирах, без значение какво са ми намекнали.

Грей благодари на бога, че го бе дарил със съпруга, която бе не само достатъчно интелигентна, за да види тъмната страна на действителността, но и достатъчно храбра, за да се изправи заедно с него срещу порока.

— Съдбата явно одобрява моята цел, щом ми изпраща чудо като теб, каквото не заслужавам.

Лиз бе изненадана да чуе от него такава висока оценка за себе си и изрази учудването си, преди да успее да се спре.

— Тогава аз не съм била пълно разочарование в сравнение с Камелия — тя изтръпна, щом изрече молбата си за потвърждение.

Грей се надигна, заобиколи масата и коленичи до своята Лилибет.

— Камелия не беше реална, тя бе само мечта, твърде безплътна, за да оцелее сред хората. Като цветето, на което бе кръстена, тя вехнеше при допир и накрая умря. Не можеше да понесе интимност и след брачната ни нощ не издържах да гледам как смело ме понасяше и после тихо ридаеше — Грей бе изплашен от собствените си думи, чиято истинност осъзна чак сега. Но той не би се отрекъл от тях, дори да можеше.

Лиз сложи нежно ръка на силната му буза и инстинктивно наклони глава, за да впие устните си в неговите. Мъжът я грабна в ръцете си с намерението да я отнесе до леглото на пламенните им удоволствия. Лиз с удоволствие се залюля в силните ръце на любимия си, но бе принудена да му напомни за прислугата.

— Слугите скоро ще се върнат, за да отнесат съдовете от вечерята ни.

Грей погледна тюркоазните очи, поклати леко глава, докато я поставяше нежно върху разбърканото легло, и легна до нея.

— Това е нашият дом и никой няма да посмее да дойде, без да сме го повикали.

Така и стана.

През целия ден не се появи нито един облак на небето и вечерта не заваля, като направи тази среща още по-опасна от предишната. Това усилваше яростта на мъжа, който се бе скрил отново до черната градинска порта на Брант Хаус.

— Лейди Юфемия — изсъска той, щом дебело облечената, въпреки лятната горещина, жена, се приближи достатъчно, за да го чува, — мислех, че сте ме разбрали последния път, когато се срещнахме тук. Не съм Ви слуга и не приемам заповеди — най-малко от вас. Забравихте ли предупреждението ми? Изразих се достатъчно ясно и тъй като с всеки изминал ден безполезността Ви се увеличава, внимавайте да не изчерпите търпението ми.

Юфемия направи най-високомерната физиономия, на която бе способна.

— Не бих предложила тази среща, ако една много важна причина не бе наложила това.

Посетителят изръмжа със съмнение.

— Днес Грей се върна рано от парламента и откри, че Елизабет отсъства. Това го вбеси изключително много — Юфемия направи пауза, но мъжът не каза нищо и тя побърза да продължи. — Забелязали сте, сигурна съм, както и цял Лондон, че той я придружава навсякъде. Отначало мислех, че прави това, за да покаже на Бърти и приятелите му, че Елизабет не е подходящ лов за тях. Но след бурята, която се разрази днес следобед, стана ясно, че… изпитва чувства към нея.

В тъмното жената не видя как очите на посетителя се свиха. Раздразнението в последните думи на лейди Юфемия показа съвсем ясно, че тя не споделя възхищението, което дукът изпитва към жена си.

— Този факт вече е взет предвид — каза тихо той, — но какво общо има това с нашите планове? Да не би да просите милост за брат си в името на тази любов?

Мъжът реши, че внезапното откритие на Юфемия, нещо, което той отдавна подозираше, я е накарало неразумно да се предаде. Несъмнено тя ще предложи да изоставят плана, чието изпълнение бяха започнали, и около който той и кохортата му градяха своите действия.

— Не, разбира се, че не! — Юфемия показа растящо нетърпение и отсъствие, на обичайното въздържано поведение, за да опита да размърда мисленето на този тъпак. — Само предполагам, че тази глупава любов на Грей към американката ви предоставя много по-добър обект. Никога няма да сломите смелостта на Грей със заплахи за собствената му сигурност, но ако тя е подложена на риск…

— Хм… — Тъмната фигура, почти невидима в сянката на високия жив плет, реши да не споделя повече плановете си с тази ненадеждна конспираторка. — Това е приемлива възможност, но аз съм любопитен да разбера какво искате срещу предложението си. — Нямаше място за съмнение, че тази жена — майстор на манипулацията, ще иска нещо в замяна.

Нощната градина обви Юфемия с плътна тишина, докато тя обмисляше отговора си. След малко, без да бърза, тя съобщи твърдите си искания, като ги подкрепи със съгласието си да направи каквото е необходимо, за да ги види изпълнени.

Неподвижният мъж не можа да разбере смисъла на глупавите й желания, но фактът, че накрая това няма да има никакво значение, го накара да се съгласи с чиста съвест, ако, засмя се той вътрешно, някога е имал такава.