Рестарт

Епилог

Директорът на училището не искаше да харесва мъжа, пристигнал тази сряда в десет часа сутринта. На първо място, беше закъснял с цял час. Което си беше проява на липса на уважение — особено когато става дума за първия ти работен ден на ново място.

По-важното обаче бе, че заместваше Стив Танър, а директорът харесваше Танър, продължаваше да го харесва, макар и след всичко случило се. Не можеше да разбере какво бе накарало Танър да направи нещата, които бе направил. Как бе възможно да зареже цялата си кариера заради една жена? И не беше само фактът, че става дума за жена — макар, честно казано, директорът да бе дърпан от Ерос в обратната посока, но — жена или нещо друго — защо трябваше Танър да напуска в средата на учебната година, да взема самолета ей така, без нито един ден предизвестие, и да изпраща загадъчен имейл след кацането си, че го е направил заради любовница в Чили, нуждата „да намери себе си“ и бляна „да започне начисто“? Това беше необмислено, почти откачено и изобщо не бе в стила на Танър — онзи Танър, когото директорът смяташе, че познава.

И ето го сега новия учител, заместника, седнал срещу директора в просторния му кабинет с изглед към безукорно поддържаните спортни терени и зад тях към сивите каменни сгради с общежития и класни стаи.

Новият учител беше по-възрастен, отколкото бе очаквал директорът. Тъмнокос, с малко коремче и сънливи очи. Нос, който явно е бил чупен, защото беше леко крив. Не беше неприятен на външен вид. Но ентусиазмът, бликащ от придружаващото документите му мотивационно писмо, блестящите препоръки, с които той разполагаше от колеги и началници, всичко това бе накарало директора да очаква да види по-различен човек — някой по-млад може би, някой по-динамичен.

Не че имаше някакво значение. Ако този мъж можеше да подчини класна стая, пълна с двайсет осмокласници, и след като беше на разположение в този момент, а именно средата на учебната година, той беше подходящ, за бога. Неочакваната му готовност да постъпи веднага на работа — ама наистина много странно нещо в средата на годината означаваше, че директорът може да избегне възникването на проблеми. Нямаше да има настойчиви родители, изискващи да им бъде обяснено как е възможно един учител да зареже скъп частен колеж насред годината или как директорът е позволил това да се случи. Фактът, че новият учител по едно стечение на обстоятелствата преподаваше „Религия и етика“ — точно предмета на Танър, бе невероятен късмет. Не че можеш да желаеш злото другиму, но онзи ужасяващ пожар в училището във Върмонт, който бе убил толкова много, млади и стари, беше имал поне една добре дошла последица. Новият учител не бил в общежитието, когато това се бе случило, така че се оказа на разположение точно когато Танър се запиля по света. Такъв късмет… сякаш сам Господ бе направил всичко да…

… не, не, това бе ужасна, неблагочестива мисъл. Бог не организира палежи и не се грижи за незаетите учителски длъжности в частните колежи.

И все пак… чиста проба късмет. Такъв късмет, че директорът бе предприел необичайната стъпка да наеме учителя, без да го е видял, без да го познава, само въз основа на писмените препоръки, които той беше представил. И сега изпита тайно облекчение, че представилият се мъж се бе оказал приемлив — бял, англосаксонец, без физически недъзи, може би дори — дано! — християнин.

— Извинете ме, че закъснях — каза новият учител.

— Това е непростимо. Да закъснееш в първия ден на новата си работа…!

— Да — съгласи се директорът, малко изненадан, че събеседникът му сякаш бе прочел неговите мисли. — Но предполагам, не познавате региона, а пътищата тук могат да объркат много хора.

— Напълно вярно — потвърди новият учител. — И все пак не искам да се оправдавам по този начин. Научих урока си, поне в това мога да ви уверя. Никога не повтарям грешките си.

— Добре — каза директорът, — да смятаме инцидента за приключен в такъв случай. Е, нищо лошо не се е случило. И без това влизате в час едва след обяд. Значи имам време да ви разведа из кампуса.

— Това би било прекрасно.

Директорът изгледа мъжа. Имаше в него нещо… някаква предразполагаща непринуденост. Вероятно децата щяха да го приемат добре. Директорът се поздрави наум за точната преценка. Смяташе се за добър познавач на хората, а у този мъж се долавяше нещо, нещо може би истинско, което те караше да му вярваш и да го харесваш.

— Мисля, че ще се впишете добре — каза директорът.

— Надявам се да е така.

— А ако нещата наистина потръгнат — допълни той с необичаен пристъп на сърдечност и щедрост, — тогава ще си поговорим за продължаване на договора ви и за следващата учебна година.

Мъжът се усмихна.

— Много ще се радвам да обсъдим това. Имам добро усещане за това училище.

— Значи нямате други планове, така ли? — попита директорът, накланяйки глава: — Нямате желание да търсите нови хоризонти?

— О, не — каза мъжът. — Ако ме искате, бих могъл да остана тук много дълго време.

Директорът усети, че може би е проявил непредпазливост, предлагайки на този човек постоянна длъжност, без още да го е видял как преподава. Затова, вече малко по-предпазливо, каза:

— Е, нека видим как ще минат първите няколко месеца. След това ще говорим пак.

— Това е прекрасно — каза мъжът. — Не бързам. — Усмихна се и допълни: — Разполагам с всичкото време на света.