Русия на Путин

1

Историята с 54-мата войници получи широка популярност, в резултат на което официалното разследване бе проведено от Главна военна прокуратура. То стигна да извода, че макар по време на „обучението“ офицерите да са превишили правата си, провиненията на войниците на полигона са предизвикали офицерите да изгубят контрол. Случаят така и не стигна до съда и никой от офицерите не получи присъда. Войниците бяха пръснати в различни поделения, за да не създават повече проблеми. Това соломоновско решение беше взето в полза отново на военната машина. Подобни случаи се разследват от военни прокурори и се предават на военни съдилища. Тези прокурори и съдии също са част от въоръжените сили, положили са клетва за вярност и са подчинени на своите началници, а йерархията стига до върха на Министерството на отбраната. Което означава, че не могат на нито едно ниво да бъдат независими в преценките си.

2

Отношението към този инцидент беше същото като към случая с 54-мата войници. Гарнизонна прокуратура започна разследване, но пък нейните служители са подчинени на командира на поделението, в което е станало нещастието. И разбира се, прокуратурата оправда офицерите. Незаконната „продажба“ и „отдаване под наем“ на войниците като евтина работна ръка за селскостопанска или строителна работа, което обикновено се прави от техните офицери, е често срещана практика в Русия. Плаща се само на офицерите за това, че са осъществили сделката. Много рядко до войниците стига нещо, най-често не им се дава нищо друго, освен храна, цигари и подслон за една нощ. Понякога не получават нищо. Ако офицерът и работодателят са почтени хора, войниците се изкарват за известно време от поделенията, най-вече защото далеч от армията ще ги хранят по-добре.

3

Аслан Масхадов е лидер на чеченската съпротива в настоящата чеченска война. През 1997 г. е избран за президент на Чеченската република Ичкерия и законността на избора му е призната от Кремъл и от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, която изпрати наблюдатели на изборите. През 1999 г. обаче Путин обяви Масхадов за „фактически отстранен“. Масхадов отвърна на това, като оглави съпротивата против окупацията на Чечня от федералните сили. Оттогава е в челото на списъка на най-търсените от Русия терористи.

Ислам Хасуханов е женен за племенницата на Масхадов. В Русия става известен като офицер подводничар, служил на най-елитните ядрени ракетоносачи във флота. Уволнява се с почести и по времето, когато Масхадов е международно признат законен президент на Чечня, работи в Министерството на отбраната на оглавяваното от него правителство. Но това не го спасява от 12-годишна присъда и той отива в затвора, защото е работил за Масхадов през този период. Както призна и Върховният съд на Република Северна Осетия-Алания, по време на предварителното разследване от Хасуханов са изтръгнати чрез варварски изтезания показания срещу Масхадов. Протоколите от тези разпити, в които има доказателства за мъченията, са предадени на „Амнести Интернешънъл“ и организацията продължава да работи по случая.

4

Руският Наказателно-процесуален кодекс разпорежда обвиняемите да имат достъп до адвокат независимо дали могат да си го позволят финансово. По време на Втората чеченска война обаче правоохранителните органи започнаха системно да злоупотребяват със системата и да налагат свои адвокати на обвиняемите, които най-често са техни бивши служители. Те станаха известни като „вътрешни адвокати“. Има и защитници, които работят в постоянна връзка с ФСБ и са по-лоялни на службите, отколкото на хората, които би трябвало да защитават. От тях се иска да са там, когато законът изисква присъствието на адвокат. Офицерите от ФСБ също така назначават „вътрешни адвокати“ да защитават отвлечени от службите заподозрени. Семействата им знаят само, че техният близък е изчезнал. ФСБ ги крие и не уведомява никого нито за местонахождението им, нито какви обвинения са повдигнати. Често не се повдигат и никакви официални обвинения. Задържането на тези „изчезнали“ хора е незаконно, но на семейството не се позволява да им наемат адвокати. Тези жертви са „в неизвестност“ понякога седмици, понякога месеци. В случая с Хасуханов — шест месеца. Пребиват ги, за да изтръгнат от тях показания, както става и с Хасуханов. Семейството му нямало никаква представа какво се е случило с него и къде се намира. Всички правоохранителни органи и специални служби в републиката отричат да са задържали човек с такова име, а всъщност той е изтезаван от ФСБ въпреки назначаването на адвокат.

5

Червеният кръст често пъти не е в състояние да упражнява дейността си, защото руските власти не дават разрешения за посещение в затвора.

6

Абдула Хамзаев умира в Москва през юни 2004 г. вследствие на тежко заболяване. По време на процеса срещу Буданов той е подложен на безпрецедентен натиск заради това, че говори открито против обвиняемия и делото, което той защитава. Хамзаев е заплашван с възмездие, а членове на семейството му са сплашвани както от руски националисти от екстремистки паравоенни формирования, така и от офицери, колеги на Буданов. Получил няколко сърдечни пристъпа по време на процеса и лежал в болница. Накрая го сполетя инфаркт и изпадна в клинична смърт, но после се върна пак към делото. Хамзаев успя да издейства голяма присъда за Буданов, в което малцина вярваха през пролетта на 2000 г.

7

Важно е да се знае какво промени посоката на съдебната процедура към справедливо прилагане на закона. В случая с Буданов психологическите и психиатричните експертизи бяха изключително важни. Когато стана очевидно, че Буданов може да бъде освободен още в съдебната зала, Мемориалният център за граждански права и председателят на Независимата психиатрична асоциация на Русия Юри Савенко изпратиха молба до колеги в Германия да изготвят експертиза на базата на документални доказателства. В същото време адвокатите заявиха пред съда, че нямат доверие на политически мотивираните руски психиатри съдебни експерти и поискаха да бъдат поканени международно признати чужди психиатри, които да консултират съда. Въпреки че съдията отхвърли това искане, немските психиатри много бързо представиха заключенията си, които бяха предадени на депутатите от Бундестага. Така прожекторите осветиха политически предубедените експертизи на руските психиатри, които бяха напълно противоположни на изводите на немските специалисти. Тогава Герхард Шрьодер повдигна въпроса по време на разговор с Путин, който въпреки че не се интересува особено от общественото мнение в собствената си страна, е много чувствителен към критика отвън. Скоро след това процесът в Ростов на Дон тръгна в съвсем друга посока, което още веднъж показва зависимостта на магистратите в руските съдилища. Прокурорът, който дотогава се произнасяше само в полза на Буданов, беше сменен от безпристрастен обвинител. Съдията се съгласи да прибави съм делото обширния доклад на д-р Стюарт Търнър от Кралския колеж по психиатрия в Лондон. За д-р Търнър Буданов не беше политически чувствителна фигура, какъвто беше за нас, а просто поредният пациент. Така намесата на Запада промени изхода на процеса срещу Буданов.

8

Рушайло е свален от този пост през май 2004 г.

9

По-късно главна прокуратура разпореди проверка на твърдението, че съпругата на Федулев е дала подкуп от 20 000 долара на съдия Крижски, и на причините за прекратяване на делото, за което той е ходатайствал. Проверката успя да докаже, че е имало „благодарности“, но наказателно преследване не последва. По стара руска традиция на Крижски му беше позволено да „напусне по свое желание“, за да се избегне скандал. И той наистина подаде оставка и излезе „в заслужена пенсия“. Скоро след това и главният прокурор Скуратов напусна поста си, тъй като беше предизвикал публичен скандал, в който ключовата дума беше корупция.

10

Това е морално изнудване с цел да се пречупи жената, когато тя и без това е в състояние на изключителен стрес. Според руското законодателство, както би трябвало да знае и разследващият, ексхумация може да разреши само съдът. Ако бъде разрешена, тя може да се направи само в присъствието на майката, бащата или друг близък роднина, за когото съдът е определил, че е потърпевш от смъртта на починалия. Вследствие на превишаване на правата си разследващият, който е изнудвал Ирина, е преместен на друга работа, а по-късно — безшумно уволнен.

11

„Телефонна диктатура“ е термин, който остана от съветските времена за неофициалната система на управление, основаваща се на лични познанства. Държавни служители се обаждат на съдиите и те произнасят исканите от тях присъди. „Телефонна диктатура“ има във всички сфери на нашия живот, както се вижда от поговорката „Няма невъзможни неща, всичко може да се свърши по телефона“

12

Това е забелязано от опечалените семейства, присъствали в залата, и от журналисти, отразявали заседанието.

13

Арестът на Аелита Шидаева е разследван от Московската прокуратура, след като тя подава жалба. Никой от замесените полицаи не е наказан.

След събитията от „Норд-Ост“ цяла Русия е залята от вълна от расизъм (не само срещу чеченците, но и срещу хора с неславянска външност). Много от оплакванията са разследвани от руски организации за граждански права, най-вече Московската Хелзинкска група, Мемориалния център за граждански права и Гражданския комитет за помощ на бежанците. „Хюман Райтс Уоч“ и „Амнести интернешънъл“ изпращат многобройни петиции до президента. Усилията са напразни. Никой не е наказан. Намесата на международните организации не успява да спре вълната от расизъм най-вече защото руските държавници не предприемат нищо. Тормозът на етнически различните и убийствата продължават и няма никаква надежда поне за намаляването им.