Преди много години един човек рискува с неизвестен писател и първия му фентъзи роман — роман, вече безуспешно изтърпял огледа на издатели. Без него, без неговата вяра и непоколебима отдаденост през следващите години към това огромно начинание, „Малазанска Книга на мъртвите“ нямаше да съществува. За мен бе голяма привилегия да работя с един-единствен редактор от началото до края. Ето защо смирено посвещавам „Сакатият бог“ на моя редактор и приятен Саймън Тейлър.
Дължа своята най-дълбока благодарност на следните хора. На моите първоначални читатели за навременните им коментари по този ръкопис, който им натрапвах набързо и може би в неподходящи моменти: А. П. Канаван, Уилям Хънтър, Хейзъл Хънтър, Бария Ахмед и Боуен Томас-Лъндин. И на персонала на „Норуей Ин“ в Перанауортъл, „Манго Танго“ и „Коста Кофи“ във Фалмаут, всички от които по свой начин участваха в написването на този роман.
Също тъй сърдечно благодаря на вас, всички мои читатели, които (вероятно) сте останали с мен за този десети и последен роман от „Малазанска Книга на мъртвите“. Дългият ни разговор бе удоволствие за мен. Какво са три и половина милиона думи между приятели?
Същия въпрос спокойно бих могъл да задам на моите издатели. Благодаря ви за вашето търпение и подкрепа. Необузданият звяр е надвит и чувам облекчените ви въздишки.
Най-сетне, моята обич и благодарност към жена ми, Клер Томас, която понесе тежкото изпитание не само с този роман, но и с всички предхождащи го. Мисля, че майка ти те предупреди: бракът с писател е рискована работа…