Тази вечер те останаха Извън Лудницата и гледаха телевизия излъчвана от Вътре.
— Това исках да видите — каза Уонко Нормалния, когато започнаха новините. — Стар мой колега. Той е във вашата страна и се занимава с едно изследване. Само гледайте.
Беше пресконференция.
— Боя се, че за сега не мога да коментирам името «Бог на Дъжда» и в момента ние го считаме за проявление на Спонтанен, Параслучаен Метеорологически Феномен.
— Бихте ли обяснили това?
— Не съм съвсем сигурен. Да си го кажем направо, ако открием нещо, което не разбираме, предпочитаме да му дадем име, което вие не можете да разберете и дори да произнесете. Искам да кажа, че ако позволим да тръгнете насам-натам и да го наричате «Бог на Дъжда», това ще означава, че знаете нещо, което ние не знаем й се боя, че не можем да допуснем това. Не, първо ще му дадем име, което подсказва, че е наш, а не ваш, след това ще открием начин да докажем, че той не е това, което вие казвате, а това, което ние казваме. И дори да се окаже, че вие сте прави, въпреки това пак няма да сте прави, просто защото ние го наричаме ъ-ъ-ъ… Супернормален… не паранормален или свръхестествен, защото вие си мислите, че знаете какво значат тези думи. Не. Супернормален, Акселеративен, Потоп-индуктор. Може да ни се прииска някъде да сложим и «квази», за да се защитим. Бог на Дъжда! През живота си не съм чувал такава безсмислица. Признавам, не бих тръгнал на почивка с него. Благодаря, това е всичко за сега, освен че искам да кажа «Здрасти!» на Уонко, ако гледа.