Сбогом и благодаря за рибата

Епилог

Един от най-големите благодетели на всички форми на живот беше човек, който не можеше да се съсредоточи върху текущата си работа.

Умен?

Без съмнение.

Един от най-големите генни инженери на своето или на което и да било друго поколение, включително и тези, които е проектирал сам?

Точно така.

Проблемът беше, че той твърде много се интересува от неща, от които не би трябвало да се интересува, поне, както му казваха хората, не сега.

Отчасти поради това, той беше доста раздразнителен.

Така че, когато неговият свят бил заплашен от ужасни завоеватели от далечна звезда, намиращи се все още доста далеч, но приближаващи с голяма скорост, той — Бларт Версенвалд III (името му беше Бларт Версенвалд III, което не е в точния смисъл на думата съществено, но е доста интересно, защото няма значение, това беше името му и можем да кажем защо е интересно и по-късно) бил изпратен от господарите на расата си на усамотено място под охрана, за да създаде нова порода фанатични супервойници, които да се противопоставят, да унищожат нашествениците и при това бързо. Казали му:

— Съсредоточи се!

Така че той, седнал до един прозорец и загледан в лятната ливада навън, проектирал и проектирал и проектирал, но неизменно нещата го разсейвали и когато накрая нашествениците буквално кръжали в орбита около тях, той се появил с една чудна нова порода мухи, които можели да излитат през отворената половина на полуотворен прозорец, както и прекъсвач за изключване на деца. Тържествата по повод на тези забележителни открития изглеждали обречени, защото с приземяването на вражеските кораби, катастрофата изглеждала неизбежна. Но, изумително, страшните нашественици, които както повечето раси били тръгнали да опустошават, защото не можели да се справят с проблемите вкъщи, били запленени от изключителните постижения на Версенвалд, присъединили се към тържествата и веднага били принудени да подпишат цяла серия търговски споразумения и да поставят началото на програма за културен обмен. И в крещящо противоречие с нормалната практика при подобни обстоятелства всички засегнати заживели в щастие за вечни времена.

Този епизод има своя смисъл, но той временно убягна от паметта на хроникьора.