Сбогом и благодаря за рибата

Глава 36

Летящата чиния, с която Форд Префект пристигна гратис беше изумила света.

Сега вече нямаше съмнение, нямаше възможност да е грешка, нямаше халюцинации, нито пък тайнствени агенти на ЦРУ, намерени в резервоар.

Този път беше истинска, съвсем определено.

Беше се приземила с чудесно пренебрежение към всичко, което се намира отдолу и бе разрушила голяма част от една от най-скъпите недвижими собствености в света, включително голяма част от магазина «Хародс».

Нещото беше масивно, почти миля в диаметър според някои, тъмносребристо на цвят, очукано, опърлено и обезформено от белезите останали от безбройни зловещи космически битки, водени срещу зли сили в светлината на непознати за човека слънца.

Отвори се люк, рампата се спусна през отдела за хранителни продукти на «Хародс», разруши една по-малка сграда и с един последен грохот на изтезавана архитектура събори небостъргача на «Шератон».

След дълъг период, изпълнен със спиращи дъха трясъци и вой на разкъсана машинария, през люка излезе огромен сребрист робот, висок сто фута и се спусна по рампата.

Вдигна ръка нагоре.

— Идвам с мир — каза той и след дълго стържене добави — Заведете ме при вашия Гущер.

Разбира се, Форд Префект имаше обяснение за това, докато гледаха с Артър неспиращите трескави телевизионни предавания, в които не се казваше нищо, освен че нещото е причинило щети за много милиарди лири-стерлинги, че е убило известен брой хора и след това се повтаряше, защото роботът не правеше нищо, а просто си седеше там, леко се поклащаше и излъчваше кратки, неразбираеми съобщения за машинни грешки.

— Той произхожда от древна демокрация, разбираш ли…

— Искаш да кажеш, идва от света на гущерите?

— Не — каза Форд, който сега беше малко по-рационален и последователен, отколкото когато дойде, след като се остави да го накарат да изпие кафето. — Нищо подобно. Нищо толкова просто. На неговия свят, хората са хора. Лидерите са гущери. Хората мразят гущерите, а гущерите управляват хората.

— Странно — каза Артър, — стори ми се, каза, че е демокрация.

— Казах — каза Форд. — Така е.

— Добре — каза Артър, с надеждата, че няма да го сметнат за ужасно тъп, — защо хората не се отърват от гущерите?

— Наистина и през ум не им минава — каза Форд. — Те всички имат право на глас, така че си мислят, че правителството, което са избрали, малко или много отговаря на желанията им.

— Искаш да кажеш, че те гласуват за гущери?

— О, да — каза Форд и вдигна рамене, — разбира се.

— Но — каза Артър и отново реши да зададе големия въпрос, — защо?

— Защото — каза Форд, — ако не гласуват за гущер, може да дойде не този гущер, който трябва. Имаш ли малко джин?

— Какво?

— Казах — каза Форд с нарастващо нетърпение в гласа — имаш ли малко джин?

— Ще погледна. Кажи ми за гущерите.

Форд отново вдигна рамене.

— Някои хора казват, че гущерите са най-доброто нещо, което им се е случвало — каза той. — Разбира се, тук напълно грешат, напълно и безкрайно, но някой трябва да им го каже.

— Но това е ужасно! — каза Артър.

— Слушай, драги — каза Форд, — ако ми даваха по един Алтарски долар всеки път, когато чуя как част от Вселената се вглежда в друга част от Вселената и казва «Това е ужасно!», нямаше да седя тук като лимон, който си търси джин. Но никой не ми дава и аз седя. А и какво си зяпнал толкова благо и със светнали очи? Да не си влюбен?

Артър каза, че е, и го каза с благ тон.

— В някоя, която знае къде е бутилката с джин? Ще се срещна ли с нея?

Това стана, защото в този момент влезе Фенчърч с купчината вестници, които беше отишла да купи в селото. Изгледа с изумление отломките върху масата и отломките от Бетелгюз на канапето.

— Къде е джина? — попита я Форд. — А какво стана, между другото с Трилиън? — обърна се той към Артър.

— Ъ-ъ, това е Фенчърч — каза Артър неловко. — Нищо не стана с Трилиън, ти би трябвало да си я виждал след мен.

— А, да — каза Форд. — Отиде някъде със Зейфод. Имат деца или нещо подобно. Поне — добави той аз си мисля, че са деца. Зейфод се поуспокои доста.

— Наистина? — попита Артър и се засуети около Фенчърч, за да я освободи от покупките.

— Да — каза Форд. — Най-малко една от главите му е по-нормална от ему на доза хероин.

— Артър, кой е това? — каза Фенчърч.

— Форд Префект — каза Артър. — Може и да съм ти споменавал за него.