Щамът Андромеда

XXX. ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН

Някакъв далечен глас каза:

— Идва на себе си.

— Така ли?

— Да, вижте.

След миг Хол се изкашля. Сякаш извадиха нещо от гърлото му, после пак се закашля, помъчи се да си поеме въздух и отвори очи.

Едно загрижено женско лице се наведе над него:

— Добре ли сте? Сега всичко ще мине бързо.

Хол се опита да й отговори, но от устата му не излезе нито звук. Лежеше тихо по гръб и чувстваше как диша. Отначало му беше трудно, после гръдния кош започна да се повдига все по-лесно и по-свободно. Извърна глава и промълви:

— Дълго ли съм…?

— Около четиридесет секунди — отговори момичето. — Дишането ви по всяка вероятност е спряло за около четиридесет секунди. Бяхте малко посинял, като ви намерихме, но веднага ви донесохме тук и ви вкархаме респиратора.

— Кога беше това?

— Преди около дванадесет-петнадесет минути. Лигаминът има кратко действие, но въпреки това се страхувахме… А сега как се чувствате?

— Чудесно.

Огледа се. Намираше се в болничната стая на четвъртия етаж. На телевизионния монитор се виждаше лицето на Стоун.

— Здравейте — каза Хол.

Стоун се усмихна широко:

— Моите поздравления.

— Значи бомбата не…

— Да, бомбата не…

— Това вече е добре — промълви Хол и затвори очи. Спа окло час и като си отвори очите, на монитора нямаше никой. Момичето му каза, че доктор Стоун говори с базата Вандънбърг.

— Какво става?

— Според предвижданията микроорганизмите се са над Лос Анжелос.

— И?

Сестрата сви рамене.

— Нищо, изглежда нямат никакво вредно въздействие.

— Да, точно така, абсолютно никакво вредно въздействие — потвърди Стоун доста по-късно. Очевидно са мутирали в доброкачествена форма. Все още очакваме съобщение за някаква странна смърт или болест, но вече шест часа не сме получили нищо и вероятността да получим намалява всяка минута. Смятаме, че те пак ще напуснат атмосферата, защото кислородът е прекалено много за тях. Добре, че не избухна бомбата.

— Колко секунди бяха останали? — попита Хол.

— Когато превъртяхте ключа ли? Около тридесет и четири.

Хол се усмихна:

— Цяла вечност, даже не е било необходимо да се вълнува човек.

— Може би от мястото, където бяхте вие. Но ние от петия етаж доста се вълнувахме. Освен това бях забравил да ви кажа, че за да се улесни взривът, тридесет секунди преди това трябваше да се изтегли въздухът от петия етаж.

— Наистина ли? — възкликна Хол.

— Сега обаче всичко е наред — усмихна се Стоун. — Щамът е в ръцете ни. Ще продължим да го изследваме. Вече започнахме да анализираме мутантните му форми. Поразително разнообразни са. Убедени сме, че ще се придвижи в горните слоеве на атмосферата и няма да ни създава неприятности на земята. Що се отнася до нас, тук-долу, ние вече знаем как стават тези мутации. Това е най-важното. Това поне знаем.

— Знаем — повтори Хол.

— Да — каза Стоун. — Трябва да го знаем.

ЕПИЛОГ

Катастрофата с „Андрос V“, пилотирания космически кораб, който изгоря при влизане в горните слоеве на атмосферата, беше официално обяснена с техническа неизправност. Термоизолационната броня се беше разрушила поради високата температура от триенето с въздуха. Вследствие на това НАСА нареди да се изследват методите при строежа на този вид броня.

Конгресът и пресата повдигнаха въпроса за по-голяма безопасност на полетите. В резултат на натиск от страна на правителството и общественото мнение, НАСА се съгласи да отложи полетите с екипаж за неопределено време. Това решение беше оповестено от Джек Мариът, „говорителят на Андрос“, на пресконференцзията, състояла се в Центъра за пилотирани полети в Хюстън. Част от стенограмата на конференцията поместваме тук:

Въпрос: — Джек, откога влиза в действие това нареждане?

Отговор: — Веднага. От този момент нататък.

В. — Докога смятате, че ще продължи това отлагане?

О. — Съжалявам, но това не може да се каже.

В. — Може ли да трае месеци?

О. — Може.

В. — А догодина?

О. — Не може да се каже. Трябва първо да видим заключението на комисията по разследването.

В. — Има ли нещо общо това отлагане с решението на руснаците да съкратят своята космическа програма след катастрофата на Сонда 19?

О. — Това трябва да питате руснаците.

В. — Виждам, че в списъка на комисията за разследване влиза и Джеръми Стоун. Защо решихте да включите и бактериолог?

О. — Професор Стоун е участвал в много научни съвети в миналото. Ние ценим неговото мнение по най-различни въпроси.

В. — Какво влияние ще окаже това отлагане на програмата за кацане на Марс?

О. — Положително ще отложи и нейния срок.

В. — С колко време, Джек?

О. — Откровено казано и ние всички тук бихме искали да знаем отговора на този въпрос. Смятам, че грешката на Андрос е от научно естество, техническа неизправност, а не човешка грешка. Научните работници обмислят сега проблема, и ние трябва да почакаме резултатите от техните изследвания. Решението още не е в наши ръце.

В. — Бихте ли повторили това?

О. — Решението не е в наши ръце.