В хода на историята познанието има периоди на възход и падение. Известните някога неща се забравят, понякога остават изгубени векове наред, само за да бъдат преоткрити отново.
Преди хилядолетия древните маи изучавали движението на небесните тела и създали календар, който не е изгубил нито един ден за 2500 години. Това било астрономическо постижение, за което били нужни векове, за да бъде повторено отново. По време на разцвета на Византийската империя военното дело се променило драматично с откриването на „гръцкия огън“ — запалително оръжие, което не можело да бъде изгасено с вода. Рецептата за създаването на тази странна запалителна смес била изгубена през десети век и нямало да бъде преоткрита до 40-те години на миналия век със създаването на най-близкото ѝ съответствие — напалма.
Как става така, че знанието се губи? Имаме такъв пример, когато изгоряла легендарната Александрийска библиотека. Основана приблизително през 300 г. пр.н.е., според сведенията библиотеката съдържала над един милион свитъци — хранилище на знание, нямащо равно на себе си. Тя привличала учени от целия познат свят. Причината за загиването й в пламъците си остава загадка. Някои обвиняват Юлий Цезар, който подпалил пристанището на Александрия; други винят за унищожението й арабските завоеватели. Все пак е сигурно, че пламъците погълнали огромна съкровищница на тайни и трупаното векове наред познание било завинаги изгубено.
Но някои тайни упорито отказват да останат заровени завинаги. Тези страници са разказ за една от тези мрачни загадки, за едно познание, което е толкова опасно, че никога не би могло да бъде изгубено завинаги.