Шестото измиране

Научни бележки

Животът на планетата винаги е бил процес на поддържане на равновесие, сложна мрежа от взаимосвързаности, която е изненадващо крехка. Достатъчно е да премахнем или да променим радикално един ключов компонент и цялата мрежа започва да се разкъсва и разпада.

Подобно разпадане — или масово измиране — се е случвало пет пъти в геоложкото минало на планетата ни. Първото се случило преди четиристотин милиона години, когато загинали повечето морски организми. Третото поразило суша и вода в края на пермския период, когато били заличени 90 процента от видовете на Земята и това довело почти до гибел на целия живот на планетата. Петото и най-скорошното измиране заличило динозаврите, като поставило началото на ерата на бозайниците и променило завинаги света.

Колко близо сме до следващото подобно събитие? Някои учени смятат, че то вече е налице, че се намираме в разгара на шесто масово измиране. Всеки час изчезват по три вида, което прави над трийсет хиляди годишно. Най-лошото е, че темпото на това измиране непрекъснато расте. В този момент почти половината от всички земноводни, една четвърт от всички бозайници и една трета от всички рифове се намират на ръба на изчезването. Дори една трета от всички иглолистни растения са заплашени от измиране.

Защо се случва това? В миналото подобни масови измирания са били предизвиквани от внезапни глобални климатични промени, разместване на тектоничните плочи или може би дори удари от космоса, както е в случая с динозаврите. Повечето учени обаче смятат, че сегашната криза има по-просто обяснение — човешките същества. С пораженията върху околната среда и все по-високото замърсяване човечеството е основната движеща сила зад изчезването на повечето видове. Според един доклад на университета Дюк от май 2014 г. появата на съвременния човек е довела до хилядократно по-бързото измиране на видовете.

По-малко известна обаче е една нова опасност за живота на Земята, която идва от далечното минало и заплашва да ускори сегашното измиране и вероятно да ни блъсне от ръба на пропастта към истински апокалипсис.

И тази заплаха е не само реална — тя расте в този момент в собствения ни заден двор.

27 декември 1832

Корабът „Бигъл“

„Трябваше да се вслушаме в кръвта.“

Чарлз Дарвин се взираше в думите, които бе надраскал с черно мастило върху белите страници на дневника си, но виждаше само алено. Въпреки че печката в малката му каюта гореше, той отново потръпна от студа, който проникваше до мозъка на костите му — мраз, който сякаш никога нямаше да го напусне напълно. Изрече мислено молитва и си припомни как баща му го бе насърчавал да учи богословие след отпадането му от медицинското училище.

„Може би трябваше да го послушам“.

Вместо това беше подмамен от обещанията за далечни брегове и нови научни открития. Точно преди година бе приел предложението да заеме поста естествоизпитател на борда на „Бигъл“. Едва на двайсет и две, той бе готов да се прослави, да види света. И ето така се бе озовал в това положение сега, с кръв по ръцете.

Огледа малката каюта. Когато стъпи за първи път на борда, го настаниха в стаята за карти — тясно претъпкано помещение, почти изцяло заето от голяма маса, през която минаваше бизанмачтата. Използваше всяка свободна повърхност — шкафове, книжни рафтове, дори умивалника — като работно място и временен музей за колекцията си от образци. Имаше кости и вкаменелости, зъби и черупки, дори препарирани или спиртосани образци на необичайни змии, гущери и птици.

До лакътя му лежеше дъска с нанизани на карфици бръмбари с огромни размери и стърчащи рогове като на африканските носорози. До мастилницата пък бяха наредени буркани с изсушени растения и семена.

Погледна унило колекцията си, която капитан Фицрой наричаше сбирщина безполезни боклуци.

„Май трябваше да уредя да бъде пратена обратно в Англия преди „Бигъл“ да отплава от Огнена земя.“

Но за съжаление, подобно на целия екипаж, той бе прекалено заинтригуван от разказите на диваците, живеещи на този архипелаг — племето яган. Местните разказаха своите легенди за чудовища, богове и чудеса отвъд всяко въображение. Именно тези истории доведоха до отклоняването на „Бигъл“ и корабът с екипажа потегли на юг от върха на Южна Америка, през задръстените с лед води на този замръзнал свят в долния край на Земята.

— Terra Australis Incognita — промърмори под нос той.

Прословутата Южна непозната земя.

Взе една карта от безразборната купчина на бюрото. Преди девет дни, малко след пристигането им на Огнена земя, капитан Фицрой му беше показал френската карта от 1583 г.