Шифърът на Джеферсън

Бележка на автора

За разлика от шестте предишни приключения на Котън Малоун действието в тази книга се развива предимно на територията на Съединените щати. Двамата с Елизабет извършихме внимателно проучване в окръг Колумбия, Ню Йорк, Ричмънд, Вирджиния, Бат в Северна Каролина и в Монтичело.

Дойде време да разделим художествената измислица от фактите.

Опитът за покушение срещу Андрю Джаксън (в Пролога и Глава 13) е пресъздаден реалистично, включително и присъствието на Дейви Крокет, който помага за обезвреждането на нападателя, а после изрича думите, цитирани в текста. Джаксън действително отправя публични обвинения за заговор срещу сенатора Джордж Пойндекстър от Мисисипи (Глава 19), но те са отхвърлени от специалната комисия на Конгреса, която разследва случая. Аз реших да запазя жива тази конспиративна теория, добавяйки към нея Общността, която е изцяло плод на въображението ми.

Повечето от местата, където се развива действието, съществуват реално. "Гранд Хаят" (Глава 1.3.5 и 6), "Плаза" (Глава 24), "Сейнт Реджис" (Глава 9) и "Хелмсли Парк" (Глава 21) са известни нюйоркски хотели, които предлагат отлични условия на гостите си. "Странд" (Глава 11) е една прекрасна антикварна книжарница, която посещавам редовно във връзка със своите проучвания. Всички подробности за Белия дом и Овалния кабинет (Глава 56) са описани точно, също като гарата "Гранд Сентръл" (Глава 8), включително мостчето за пешеходци, от което се излиза на Четирийсет и втора улица. Описанията на хотела в Ричмънд, Вирджиния, в който отсядал Джеферсън, съвпадат напълно с тези в "Отнесени от вихъра".

Река Памлико и крайбрежието на Северна Каролина са изключително живописни (Глава 2, 5, 13). Не по-малко привлекателен е и Бат (Глава 15), който в миналото действително е бил рай за пиратите, а днес той е едно заспало селце с около 300 жители. Описаните в книгата имения на Общността би трябвало да се намират в горите западно от него. Регионалното летище в Грийнвил (Глава 29) действително съществува.

Описанието на смъртта на Черната брада (Глава 77) в протока Окракоук и онова, което се случва с черепа му след това, отговарят на историческата истина. Книгата на Чарлс Джонсън "Обща история на грабежите и убийствата, извършени от най-известните пирати" (Глава 18, 76) предлага изключително много подробности за живота на пиратите, въпреки че и до днес никой не знае кой е този Чарлс Джонсън. Изтезанията, описани на различни места в книгата, действително са били извършвани. Желязната клетка пък е била използвана като наказание за извършените престъпления.

Шифърът на Джеферсън (Глава 10, 22) действително съществува. Негов създател е Робърт Патерсън. Самият Джеферсън го счита за неразбиваем и той наистина остава такъв от 1804 до 2009 г., когато е разгадан от математика Лоурън Смитлайн, който живее в Ню Джързи. Начинът, по който се стига до разшифроването му в тази книга, до голяма степен съвпада с методиката на Смитлайн. Синът на Патерсън, който също се казва Робърт (Глава 23), действително бил назначен от Джаксън за директор на Монетния двор. Това историческо съвпадение пасва отлично на историята, която се разказва в книгата. Писмото на Джаксън до Абнър Хейл, цитирано в Глава 5, е изцяло плод на моето въображение, въпреки че е съставено от изрази, използвани от Джаксън. Разбира се, кодираното послание също е измислица.

Махоун Бей (Глава 53.55.56.58) и загадъчният Оук Айланд съществуват в действителност. За разлика от тях Поу Айланд и форт "Доминиън" са художествена измислица, въпреки че по време на революцията Нова Скотия наистина е била обект на окупация. Каменната плоча със странните символи на Оук Айланд (Глава 56) е част от легендите, но никой не я е виждал. Тълкуването на тези символи обаче е напълно реално. Тук отново ще повторя, че и до днес не се знае кой ги е издълбал там.

Айбър Сити (Глава 40, 42) наистина съществува. Финансовата криза в Дубай (Глава 18) се е случила в действителност, като аз добавям някои свои елементи в нея. "Адвенчър" е изграден на базата на няколко яхти от същия тип и размери – всички до една невероятни плавателни съдове за кръстосване на океаните.

Разбира се, няма никакви липсващи страници от дневниците на Сената и Камарата (Глава 19). Извадката от "Дебатите в Конгреса" (Глава 84) е компилация от няколко вписвания, направени по онова време. Проблемите и статистическите данни за американската разузнавателна общност, които цитира Дани Даниълс, са взети от една статия на "Уошингтън Поуст", публикувана през 2010 г.

Монтичело е прекрасно място. То е описано точно, включително центърът за посетители (Глава 43.44.45.47, 49). Шифровъчното колело (Глава 44, 49) също е реално, макар че се намира извън къщата. В центъра за посетители е изложено негово копие (Глава 52), но никой не може да каже дали то съвпада изцяло с оригинала. Библиотеката на Джеферсън (Глава 44) е продадена на САЩ след войната от 1812 г. и постепенно се превръща в основа на съвременната Библиотека на Конгреса. Много от оригиналните издания в нея са изложени на специални щандове във Вашингтон.

Политическите убийства играят ключова роля в тази история. Четирима президенти губят живота си по време на своя мандат: Линкълн (1865), Гарфийлд (1881), Маккинли (1901) и Кенеди (1963). Връзката между тези престъпления е трудна за доказване, но прави впечатление, че и четиримата физически извършители са полупобъркани фанатици, никой от които не оцелява след престъпния акт. Бут и Осуалд са застреляни часове след престъплението, а другите двама са екзекутирани в рамките на няколко седмици след скалъпени процеси по бързата процедура. Абсолютно верни са думите на Дани Даниълс относно пропуските на президентската охрана, които водят до фатален край (Глава 16). Разходката на Даниълс до Ню Йорк (Глава 16) се базира на неофициалната визита на Барак Обама и съпругата му в Ню Йорк, които още в началото на мандата си посетиха една театрална постановка на Бродуей.

Андрю Джаксън наистина е първият американски президент, който се изправя очи в очи с убиеца си. Заплашителното писмо до Джаксън, изпратено от Джуниъс Брутъс Бут – бащата на Джон Уилкис Бут, е доказан исторически факт (Глава 38). Още по-смайващо е недоволството на Бут от факта, че Джаксън отказва да помилва няколко осъдени пирати. Четирите действителни покушения срещу американски президенти са описани правдиво, но участието на Общността в тях е изцяло плод на моето въображение.

Всички сведения за пиратите и тяхното уникално, но кратковременно съществуване са предадени исторически коректно. Фантастиката и Холивуд вече са им нанесли големи поражения. С течение на времето действителните им образи се отдалечават безкрайно от своите стереотипи. Макар че е бурен и непредвидим, светът на пиратите се крепи на строгите правила на устава, който управлява всички техни начинания. Пиратският кораб е един от първите примери за работеща демокрация. Общността е първият убедителен пример за колективни действия, макар че е очевидна измислица. Езикът на устава е взет директно от оригиналите отXVII и XVIII век.

Каперите също са исторически факт, както и приносът им за Американската революция и войната от 1812 година. (Глава 18.25). Това, което Куентин Хейл заявява на Едуин Дейвис в Глава 18, е чистата истина: и двете споменати по-горе събития са спечелени благодарение на усилията на каперите. Именно те полагат основите на американския военноморски флот. Самият Джордж Уошингтън признава заслугите им. Разбира се, издаването и подновяването на разрешителните им е прибавено от мен.

Според член I, параграф 8, алинея 11 на Конституцията на САЩ Конгресът действително има право да издава разрешителни за каперство. Цитираното в Глава 18 се основава на действително издадени разрешителни. Всички детайли в историята, които са свързани с тях, също са исторически доказани. Векове наред воюващите страни са прибягвали до услугите на капери. На това се слага край през 1856 г., когато се подписва Парижката декларация. Но САЩ и Испания отказват да се присъединят към нея (Глава 19). През 1899 г. Конгресът поставя дейността на каперите извън закона (Глава 19), въпреки че не е ясно дали това не влиза в противоречие с конституцията – по-точно с цитираните по-горе член I, параграф 8, алинея 11. През първите 40 години от съществуването на нашата република Конгресът продължил да издава разрешителни за каперство. Тази практика се прекратява след 1814 г., но конституцията така и не е променена. Първите опити за нейното възобновяване стават факт след 11 септември.

Мрачната действителност не се променя въпреки очевидните ползи от дейността на каперите по време на война.

Каперите са детските ясли на пиратите.