Метусалем (библ.) — дядо на Ной, живял 969 години (Б. пр.)
«пеене в кръг» — задължително за всеки член от компанията (Б. пр.)
хуках — персийско наргиле (Б. а.)
пенати (лат. penate) — в древния Рим богове покровители на домашното огнище (Б. пр.)
остиум (лат. ostium) — врата, вход (Б. пр.)
Готфрид говори с диалект (Б. пр.)
Куанг-чеу-фу (кит.) — Кантон (Б. а.)
И в двата случая — стругован бастун (Б. пр.)
Отцеубийца (шег.) — висока, твърда яка (Б. пр.)
кутер — едномачтов ветроход (Б. пр.)
Ферщевен (хол. voorsteven) — носова част на кораб (Б. пр.)
Стенга (хол.) — горната греда на мачта (Б. пр.)
Бушприт — дървена греда, поставена хоризонтално или леко наклонено на носа на кораба, за която се привързват предните ъгли на бомкливера и кливера (Б. пр.)
Гафел — коса рейка за трапецовидно ветрило (Б. пр.)
Гафелтон — ветрило на гафела (Б. пр.)
Щагфок — въже на фокмачтата (Б. пр.)
Кливер — предно триъгълно корабно платно (Б. пр.)
Nonsense! (англ.) — Глупости! (Б. пр.)
Welcome, sir (англ.) — добре дошъл, сър (Б. пр.)
Чу-кианг — Бисерната река (Б. а.)
All devils! (англ.) — По дяволите! (Б. пр.)
чайнаман (англ. chinamann) — китаец (Б. пр.)
Пари, пари! Иска пари? Аз съм сарафин, банкер съм. Аз ще обменя! (Б.пр.)
Аз не разбира. Да обменям тоз долар? (Б. пр.)
Да! (нем., англ., фр.)(Б. пр.)
Какви пари желае? (Б. пр.)
Ли, ли, ли! Аз има ли, ли, ли! (Б. пр.)
Аз разумен. Сбогом, сър! (Б. пр.)
Аз бил благородник, изключителен благородник. (Б. пр.)
стиймър (англ. steamer) — параход (Б. пр.)
Да, сър! Вие в Хонконг. (Б. пр.)
А, да носим до хотел «Хонконг»? (Б. пр.)
Петнайсет фена или кендъринс. (Б. пр.)
Сто и петдесет ли, не сто! (Б. пр.)
Сър, вие да не скъперник, скръндза, стипца? (Б. пр.)
Добре, сто ли. Отива вътре, сър! (Б. пр.)
майне херен (нем.) — драги господа (Б. пр.)
Pshaw! (англ.) — израз на презрение (Б. пр.)
perfectum (лат.) — минало свършено време (Б. пр.)
Игра на думи — първите срички на немските думи за змей и липов чай имат сходен строеж (Б. пр.)
Думата означава още «скорец» (Б. пр.)
Spiritus familiaris (лат.) — духовен другар (Б. пр.)
Garde du Corps (фр.) — гвардейски корпус (Б. пр.)
Вояжьор (фр. voyageur) — пътешественик (Б. пр.)
Романът е писан през 1888 г. (Б. пр.)
Музеналманах (нем.) — годишен стихотворен сборник (Б. пр.)
Ян-куи-тсе — англичаните (Б. а.)
Тау-мух — моряци (Б. а.)
Тао-дзе-куе — немец (Б. а.)
Куанг-чеу-фу — китайското название на Кантон (Б. нем.изд.)
Тао-куанг — блясък на разума (Б. а.)
Ком-ча — (ча — чай) пари за чай, следователно пари за почерпка (Б. а.)
Според старото моряшко правило полът на кораба се определя от неговото име (Б. пр.)
Хуи-чу — Оглавяващият братството (Б. а.)
Ву-ти — Петимата владетели (Б. а.)
Ванг — вицекрал (Б. а.)
Холотурия — вид морски червей от бодлокожите (Б. пр.)
Relegattio cum infamia! (лат.) — Позорно изключен! (Б. пр.)
Guten Abend! (нем.) — Добър вечер! (Б. пр.)
На немски Stein (Б. пр.)
Фатум (лат. fatum) — съдба, провидение (Б. пр.)
Изхожда се от латиницата на имената (Б. пр.)
Квартердек — горна задна палуба (Б. пр.)
Хинг-куан — мандарин на правосъдието (Б. а.)
Тутча-юен — главен съдия-следовател (Б. а.)
Та-ли-се — касационен съд (Б. а.)
Щирборд (нем. Steuerbord през рус.) — десен борд (Б. пр.)
Синг-пу — Криминалната палата (Б.а.)
Хан-лин юен — Академия на науките (Б.а.)
Фу-лен — холандците (Б.а.)
Флан-ки — французите (Б.а.)
Ян-куи-тсе — англичаните (Б.а.)
Та-куан-куан — паспорт на най-висшата инстанция (Б.а.)
Тиен — страноприемница (Б.а.)
Куанг-куан — Общинска палата (Б.а.)
Бакборд (хол. bakboord) — левия борд на кораб (Б.пр.)
Чин-тзе-тзи — китайско момче (Б.а.)
Хоей-хоей — мохамедани (Б.а.)
Лин — съседа (Б.а.)
Т’ой — крал на просяците (Б.а.)
Тзиен — презрени хора (Б.а.)
Синг-куан — мандарин-криминалист (Б.а.)
Юет-тзе — поет, буквално «Син на луната» (Б.а.)
Пек-тиан-чу-фан — Домът на стоте небесни господари (Б.а.)
Хай-ши — последният час, равен на 21 ч. наше време (Б. нем. изд.)
Тзау-фан — вечеря, буквално «вечерен ориз». Че-фан — «сутрешен ориз», закуска (Б.а.)
Куан — паспорт (Б.а.)
Бонз — свещеник, монах (Б. нем. изд.)
Марко Поло (Б.BHorse)
Та-се — уредник, управител (Б.а.)
Моа-се — Доктор на перото (Б.а.)
орос — руснаците (Б.а.)
Линг — Повелителят (Б.а.)
Хуок-чу-фанг — затвор (Б.а.)
Панг-чок-куан — комендант на затвора (Б.а.)
Тзунг-ту — генерал-губернатор (Б.а.)
Чу-юен — заместник-губернатор (Б. а.)
Фу-лен — холандци (Б. нем. изд.)
habitus (лат.) — облекло (Б.пр.)
Яо-чанг-ти — бирник (Б.а.)
И двете думи означават «капитан от войската» (Б.а.)
«Нощен пазач» — студентски израз за наточена още от предната вечер бира (Б.нем.изд.)
Тзинг-вай — старши лейтенант (Б.а.)
Куай-тзе — «Дяволски синове», размирни мохамедани (Б.а.)
Хоей-хоей — мохамедани (Б.нем.изд.)
Гинг-ко — Salisburya andiantifolia (Б.a.)
Тиму — желязно дърво (Б.а.)
Ло — бръшлян (Б.а.)
Занг — черница (Б.а.)
Хоей-хоей-кой — Мохамеданската теснина (Б.а.)
Ку-тзианг — останки от каменен зид (Б.а.)
Лао-хоей-хоей-миао — Мохамедански храм (Б.а.)
Лиой — китайска върба (Б.а.)
Йитунг — медицината (Б а.)
Пао-иган — скрито съкровище (Б.а.)
Будамини — будисти (Б.а.)
Тиен-шу-киао-мин — привърженици на религията на Небесния господар, християни (Б.а.)
Ши — камък (Б.а.)
Хо-тзинг — огнен кладенец (квалифицира въглищните мини, но също и петролни извори и други подобни) (Б.а.)
Ши-йой — буквално «каменно масло» (Б.а.)
Ли-пай-се — джамия (Б.а.)
Ши-тзе — момчета-прислужници (Б.а.)
Ча. — чай (Б.нем.изд.)
Сиан-йос — селски кметове (Б.а.)
Аргус — великан със сто очи (гр.мит.) — Бел.BHorse