Скандинавска митология

Предговор

Трудно е човек да определи кои са любимите му митове, точно както е трудно да реши коя кухня предпочита (понякога му се яде тайландска храна, понякога суши, а друг път жадува за простичките ястия, с които е израснал). Но ако трябва да избирам, това вероятно ще са скандинавските митове.

Първата ми среща с Асгард и обитателите му, беше, когато като малко момче, не повече от седемгодишен, четях за приключенията на могъщия Тор, нарисувани от американския художник на комикси Джак Кърби в историите, създадени от Кърби и Стан Лий, в които диалозите бяха развити от Лари Либер, брата на Стан Лий. Тор на Кърби беше красив и могъщ, а неговият Асгард — един огромен град от света на научната фантастика с внушителни сгради и опасни постройки. Один беше мъдър и благороден, Локи — истински пакостник, язвително създание, което носи шлем с рога. Обичах русия Тор на Кърби, размахващ своя чук, и исках да науча повече за него.

Намерих екземпляр на „Митове на скандинавските народи“ на Роджър Ланселин Грийн и ги четох и препрочитах с огромно удоволствие и удивление — в неговите истории Асгард вече не беше градът от бъдещето на Кърби, а замък на викингите и групи от сгради в заледената пустош; Один, бащата на всички, вече не беше благороден, мъдър и гневлив, а мъдър, загадъчен и опасен. Тор беше точно толкова силен, колкото и Могъщия Тор в комиксите, и чукът му толкова тежък, но сега той беше… ами, честно казано, не от най-умните сред боговете. А Локи не беше зъл, макар със сигурност да не беше сред силите на доброто. Локи беше… сложен. Освен това разбрах, че скандинавските богове имат своя собствен ден на Страшния съд — Рагнарьок, залезът на боговете, краят на всичко. Боговете щяха да се бият с ледените великани и всички щяха да умрат.

Дали Рагнарьок вече се бе случил? Или предстоеше? Тогава не знаех, а и сега не съм сигурен.

И точно фактът, че светът и историята свършват, и начинът, по който светът свършва и се ражда отново, превръщаше боговете и ледените великани, както и всички останали, в трагични герои, трагични злодеи. Заради Рагнарьок продължавах да мисля за скандинавския свят и той странно ми се струваше все още в настоящето, докато други, по-добре документирани вярвания, ми изглеждаха част от миналото, стари неща.

Скандинавските митове са митовете на едно студено място с дълги, дълги зимни нощи и безкрайни летни дни, митове на хора, които не са харесвали особено и дори не са се доверявали много на боговете си, макар да са ги уважавали и да са се страхували от тях. Доколкото можем да преценим, боговете на Асгард са дошли от Германия, преминали са в Скандинавия, а след това и в частите от света, където властвали викингите — Оркни, Шотландия, Ирландия и Северна Англия — и където нашествениците оставили места, наречени на Тор и Один, както са оставили имената на боговете си и в дните на седмицата.

В английския език: вторник, сряда, четвъртък и петък са наречени с имената на скандинавски богове, а именно едноръкия Тир (сина на Один), Один, Тор и Фриг, кралицата на боговете.

Следи от влиянието на по-стари митове и по-стари религии можем да открием във войната и в историите за примирието между боговете на ваните и асите. Боговете на ваните, изглежда, са били богове, свързани с природата, братя и сестри, не толкова войнствени и не така опасни като тези на асите.

Много вероятно е или поне съществува хипотеза, че е имало племена, почитащи боговете на ваните, и други племена, които почитали боговете на асите, и че тези, които почитали боговете на асите, нападнали земите на поклонниците на боговете на ваните и че направили компромиси и проявили сговорчивост. Богове на ваните, като Фрея и Фрей, живеят в Асгард с асите. История, религия и митове се съчетават в едно и ние се чудим, представяме си и правим предположения като детективи, които възстановяват детайли от отдавна забравено престъпление.

Има толкова много скандинавски истории, които не са запазени, които не знаем. Известни са само някои митове, достигнали до нас като народни приказки и преразказани легенди в поетична форма или проза. Те са записани, когато християнството вече е изместило почитането на скандинавските богове, и някои от историите са стигнали до нас, защото хората се притеснявали, че ако не ги запазят, някои от използваните от поетите кенинги1, които препращат към събития в определени митове, ще станат безсмислени — например „сълзите на Фрея“ бил поетичен начин да се каже „злато“. В някои от митовете скандинавските богове са описани като хора, крале или древни герои, така че историите да могат да се разказват в християнския свят. Част от легендите и поемите препращат към други истории, които ние просто не знаем.

Може би така биха изглеждали митовете на Древна Гърция или Рим, ако единствените оцелели истории за техните богове и полубогове бяха само тези за делата на Тезей и Херкулес.

Изгубили сме толкова много.

Има много скандинавски богини. Знаем имената и някои от качествата и уменията им, но историите, митовете и ритуалите не са достигнали до нас. Иска ми се да можех да разкажа за Еир, защото тя била лечителката на боговете, за Льофън Утешителката, която била скандинавската богиня на брака, или за Сьофън, богинята на любовта. Да не говорим за Вор, богинята на мъдростта. Мога да си представя някои неща, но не мога да разкажа историите им. Те са изгубени, изчезнали или забравени.

Положих всички усилия да разкажа тези митове колкото може по-точно и колкото може по-интересно.

Има подробности в историите, които понякога си противоречат. Но се надявам, че успяват да нарисуват картината на онзи свят и онези времена. Докато ги преразказвах, се опитвах да си представя, че съм в онази епоха и в земите, където са били измислени. Че разказвам може би през дългите зимни нощи под светлините на северното сияние или седнал отвън в късните часове, буден в безкрайните дни в средата на лятото, с хора наоколо, които искат да разберат какво още е направил Тор и какво е била дъгата, и как да живеят живота си, и откъде идва лошата поезия.

Когато завърших историите и ги прочетох една след друга, бях изненадан, че ги усещам като пътуване от леда и огъня — с тях започва вселената към огъня и леда, с които идва краят на света. По пътя срещаме персонажи, които ще познаем, ако ги видим, като Локи, Тор и Один, и такива, за които искаме да узнаем още толкова много (любимата ми от всички тези е великанката Ангрбода, жената на Локи, която ражда неговите деца чудовища и която присъства като дух, след като Балдур е убит).

Не се осмелих да се върна към разказвачите на скандинавски митове, които обичах, към хора като Роджър Ланселин Грийн и Кевин Кросли-Холанд и да прочета отново техните истории. Вместо това прекарах много време с различни преводи на Прозаичната Еда на Снори Стурлсон и със стиховете на Поетичната Еда, думи, дошли отпреди повече от деветстотин години, избирайки историите, които искам да преразкажа, и начините, по които искам да ги разкажа, като преплитах версии на митовете от поезията и прозата. (Начинът, по който съм разказал за посещението на Тор при Химир например, е комбинация, която започва с Поетичната Еда и след това добавям детайли от риболовното приключение на Тор от версията на Стурлсон.)

Изпокъсаният ми екземпляр на „Речник на скандинавската митология“ на Рудолф Симек, преведен от Анджела Хол, беше наистина безценен източник на информация и познания, с който непрекъснато се консултирах.

Огромна благодарност на старата ми приятелка Алиса Куитни за редакторската ѝ помощ. Тя беше прекрасен консултант, винаги готова да изрази мнението си, откровена, тактична, здравомислеща и интелигентна. Тя ме насърчи да напиша тази книга преди всичко с желанието си да прочете следващата история, и ми помогна да намеря време да го направя. Безкрайно съм ѝ благодарен. Благодаря на Стефани Монтий, чийто орлов поглед и познанията ѝ за скандинавския свят уловиха няколко неща, които може би щях да пропусна. Благодаря и на Ейми Чери от Нортън, която предложи да преразкажа някои митове на един обяд за рождения ми ден преди осем години и която, като се има предвид всичко, беше един от най-търпеливите редактори на света.

Всички грешки, погрешни заключения и странни мнения в тази книга са мои и само мои и не бих искал някой друг да бъде обвиняван за това. Надявам се, че съм преразказал историите така, както съм ги прочел, но въпреки това в разказването им имаше и творчество, и огромна радост.

Това е радостта на митовете. Удоволствието идва от факта, че ги разказваш ти — нещо, което горещо ви препоръчвам да направите и вие, читателите на тази книга. Прочетете историите, а след това ги направете свои собствени и в някоя тъмна и студена зимна вечер или някоя лятна нощ, когато слънцето не залязва, разкажете на приятелите си какво се е случило, когато бил откраднат чука на Тор, или как Один получил медовината на поезия за боговете…

Нийл Геймън, Лисън Гроув, Лондон, май, 2016