Скандинавска митология

I

Балдур бил мъртъв и боговете все още скърбели за загубата му. Те тъгували, сивите дъждове не спирали и на земята нямало радост.

Когато Локи се върнал от едно от пътуванията си по далечни места, той не показал никакво разкаяние.

Било времето за есенното празненство в замъка на Егир, където боговете и елфите се събрали да пият от новата бира на морския великан, която той приготвил в казана, донесен от Тор от земята на великаните преди толкова много време.

И Локи бил там. Той пил прекалено много от бирата на Егир, напил се така, че преминал през веселието, смеха и шегите и стигнал до мрачно недоволство. Когато чул боговете да хвалят Фимафенг, слугата на Егир, за пъргавината и старанието му, той скочил от масата и го пробол с ножа си, убивайки го на място.

Ужасените богове изгонили Локи от празненството в тъмната нощ.

Минало време. Празненството продължило, но всички били потиснати.

На вратата се вдигнала врява и когато боговете и богините се обърнали да разберат какво става, те видели, че Локи се е върнал. Той стоял на прага и ги гледал втренчено, с язвителна усмивка на уста.

— Не си желан тук — казали боговете.

Локи не им обърнал внимание. Той се приближил до мястото, където седял Один.

— Один. Ние с теб смесихме кръвта си преди много, много време, нали?

— Така е — кимнал Один.

Локи се усмихнал още по-широко.

— Не се ли закле тогава, велики Один, че ще пиеш на угощения само ако Локи, твоят кръвен брат, пие с теб?

Здравото сиво око на Один се втренчило в зелените очи на Локи и Один бил този, който пръв отвърнал поглед.

— Нека бащата на вълка пирува с нас — изрекъл сърдито той и накарал сина си Видар да се премести и да направи място, за да седне Локи до него.

Локи се ухилил злобно и тържествуващо. Извикал да му донесат още от бирата на Егир и я погълнал жадно.

Тази вечер Локи обиждал всички богове и богини един след друг. Казал им, че са страхливци, казал на богините, че са лековерни и нецеломъдрени. Във всяка обида имало вплетена достатъчно истина, за да боли от нея. Казал им, че са глупаци, припомнил им неща, които те мислели за забравени. Присмивал се, подигравал се и разказвал стари неприятни истории и не престанал да кара всички да се чувстват зле, докато на пиршеството не дошъл Тор.

Тор сложил край на разговора много просто — заплашил, че ще използва Мьолнир, за да затвори устата на Локи завинаги и да го изпрати при Хел, чак в царството на мъртвите.

Тогава Локи си тръгнал, но преди да излезе наперено, се обърнал към Егир:

— Приготвил си чудесна бира. Но тук никога вече няма да има есенно празненство. Пламъци ще обхванат този замък, огън ще изгори кожата на гърба ти. Всичко, което обичаш, ще ти бъде отнето. Кълна се в това.

После си тръгнал, оставяйки боговете на Асгард, и се изгубил в тъмнината.

II

На следващата сутрин Локи изтрезнял и се замислил за това, което направил предишната вечер. Не изпитвал срам, защото не му било присъщо, но знаел, че е прекалил.

Домът му бил на една планина близо до морето и той решил да изчака там, докато боговете забравят за него. Къщата му се намирала на върха на планината и имала четири врати, по една от всяка страна, и така можел да види, ако се приближавала опасност.

През деня Локи се преобразявал в сьомга и се криел във вира под Франанг, висок водопад, който се спускал от върха на планината. Един поток свързвал вира с малка река, а реката водела право в морето.

Локи обичал плановете и резервните планове. Знаел, че като сьомга е донякъде в безопасност, защото боговете не биха могли да уловят плуваща сьомга.

Но след това започнал да се съмнява в себе си. Започнал да се чуди: Дали има начин да се хване риба в дълбоките води на вира под водопада?

Как той, който правел най-хитрите планове, би могъл да хване една сьомга?

Локи взел една топка навита връв от коприва и започнал да я връзва и плете на рибарска мрежа, първата, която изобщо била направена. Да — помислил си той. — Ако използвам такава мрежа, ще мога да хвана сьомга.

Сега — продължил мисълта си Локи — трябва да изработя план за противодействие: какво бих направил, ако боговете имаха такава мрежа?

Огледал мрежата. Замислил се.

Сьомгата може да скача. Може да плува срещу течението, дори да се движи нагоре по водопади. Може да прескочи мрежата.

Нещо привлякло вниманието му. Надникнал първо през едната врата, след това през другата. Стреснал се — боговете се качвали по хълма и почти били стигнали до къщата му.

Локи хвърлил мрежата в огъня и със задоволство я наблюдавал как гори. След това влязъл във водопада Франанг. В образа на сребриста сьомга той преминал през водопада и изчезнал в дълбините на големия вир в подножието на планината.

Асите стигнали до къщата на Локи на върха на планината. Застанали пред всяка от вратите, за да му попречат да избяга, ако е вътре.

Квазир, най-мъдрият сред боговете, влязъл през първата врата. Някога той бил мъртъв и от кръвта му приготвили медовина, но сега отново бил жив. По огъня и по наполовина изпитата чаша вино до него той разбрал, че Локи е бил там минути преди да дойдат.

Но нищо не подсказвало къде може да е отишъл. Квазир огледал небето. След това погледнал надолу към пода и огнището.

— Избягал е малкият хленчещ хитрец — казал Тор, влизайки през друга от четирите врати. — Може да се е преобразил във всичко. Никога няма да го намерим.

— Не бързай толкова — отговорил Квазир. — Погледни.

— Само пепел — казал Тор.

— Но виж шарките в нея — посочил Квазир. Навел се, пипнал пепелта на пода до огъня, помирисал я, после я докоснал с език. — Това е пепелта от връв, която е хвърлена в огъня и изгорена. Точно като онова кълбо намотана връв от коприва в ъгъла.

— Не мисля, че пепелта от изгорена връв ще ни каже къде е Локи — извъртял очи Тор.

— Така ли мислиш? Я погледни шарката — пресечени черти като ромбоиди. И четириъгълниците са с идеална форма.

— Квазир, губиш времето на всички ни, възхищавайки се на формите, които са очертани в пепелта. Това е глупаво. Всяка минута, която прекарваме във взиране в пепелта, е време, което Локи използва, за да избяга по-далече.

— Може и да си прав. Но за да станат квадратите от връвта толкова правилни, трябва нещо, с което да ги измериш, като парчето дърво на пода до крака ти. Ще трябва да завържеш единия край на връвта за нещо, за да започнеш да я плетеш — нещо като тази пръчка, която стърчи от пода ето там. След това ще завързваш и промушваш връвта, заплитайки я, така че да се оформи… Хъм. Чудя се как Локи е нарекъл това нещо. Аз ще го нарека мрежа.

— Какви ги бърбориш? — казал Тор. — Защо си се втренчил в пепел, пръчки и парчета дърво, след като можем да тръгнем след Локи? Докато размишляваш и говориш глупости, той ще ни избяга!

— Мисля, че такава мрежа е най-добре да се използва, за да се хване риба — продължил Квазир.

— Няма да слушам повече глупостите ти — въздъхнал Тор. — Значи се използва за ловене на риба? Е, браво на теб. Сигурно е бил гладен и е искал да хване риба, за да похапне. Локи измисля неща. Винаги е бил изобретателен. Затова го държахме при нас.

— Прав си. Но запитай се, ако си на мястото на Локи, защо ще изобретяваш нещо, с което да ловиш риба, а след това, като разбереш, че ние идваме, ще го хвърлиш в огъня?

— Защото… — започнал Тор, смръщвайки чело и размишлявайки толкова усилено, че по далечните планински върхове се чули гръмотевици. — Ъъъ…

— Точно така. Защото няма да искаш да я намерим, когато дойдем. А единствената причина да не искаш да я намерим, е, за да попречиш на нас, боговете на Асгард, да я използваме, за да те хванем.

— Разбирам — кимнал бавно Тор и след това продължил: — Да, предполагам, че е така. Значи Локи…

— … се крие в дълбокия вир под водопада в образа на риба. Да, точно така! Знаех, че накрая ще стигнеш дотук, Тор.

Тор кимнал ентусиазирано, без да е напълно сигурен как от пепелта на пода е стигнал до това заключение, но доволен, че знае къде се крие Локи.

— Ще отида до вира с чука си — казал Тор — и ще… и ще…

— Ще трябва да слезем долу с мрежа — казал Квазир, мъдрият бог.

Той взел останалата връв от коприва и парчето дърво. Завързал единия край на връвта за пръчката и започнал да я навива около нея, да я промушва и заплита. Показал на останалите богове какво прави, и скоро всички започнали да завързват и плетат. Квазир съединил една с друга мрежите, които изплели, докато накрая се получила голяма колкото вира мрежа и всички тръгнали надолу покрай водопада към подножието на планината.

Там, където вирът преливал, започвало поточе. И това поточе отивало към морето.

Когато стигнали под водопада Франанг, боговете разгънали мрежата. Тя била огромна, тежка и достатъчно дълга, за да стига от единия до другия край на вира. Нужни били всички воини на асите, за да я държат от единия край, а Тор държал другия.

Боговете тръгнали от единия край на вира, който започвал веднага под водопада, и продължили, докато стигнали до другия край. Не уловили нищо.

— Със сигурност вътре има нещо живо — казал Тор. — Усетих го да се блъска в мрежата. Но слезе по-дълбоко в калта и мрежата мина над него.

Квазир се почесал замислено по брадата и казал:

— Няма проблем. Ще трябва да започнем отначало, но този път ще сложим тежести на долния край на мрежата, така че нищо да не може да премине под нея.

Боговете събрали тежки камъни с дупки в тях и ги завързали за долния край на мрежата.

И отново тръгнали през вира.

Първия път, когато боговете влезли в неговия вир, Локи бил доволен от себе си. Просто заплувал надолу до калното дъно на вира, мушнал се между два плоски камъка и изчакал, докато мрежата минавала над него.

Сега се разтревожил. Долу, в тъмнината и на студа, той се замислил какво да прави.

Не можел да се преобрази в нещо друго, докато не излезел от водата, а дори и да го направел, боговете щели да го подгонят. Не, по-безопасно било да остане в образа на сьомга. Но като сьомга бил хванат в капан. Трябвало да направи онова, което боговете няма да очакват. Те смятали, че ще се насочи към открито море. Там щял да е в безопасност, макар и да било лесно да го забележат и да го хванат, докато е в реката, която водела от вира към залива.

Боговете нямало да очакват да плува обратно в посоката, от която бил дошъл.

Те започнали да дърпат мрежата си по дъното на вира.

Наблюдавали внимателно какво става в дълбоките води, така че се изненадали, когато една огромна сребриста риба, по-голяма от която и да било сьомга, видяна някога, подскочила над мрежата, извила опашка и заплувала нагоре по течението. Тръгнала нагоре по водопада, подскачайки, без да се подчинява на гравитацията, сякаш била подхвърлена във въздуха.

Квазир извикал към асите да се разделят на две групи — една в единия край на мрежата и една в другия.

— Локи няма да остане дълго във водопада. Прекалено на открито е. Единственият му шанс е да успее да стигне до морето. Затова двете групи ще тръгнат, влачейки заедно мрежата — казал мъдрият Квазир. — А през това време ти, Тор, ще вървиш по средата и когато Локи отново опита оня трик с прескачането на мрежата, трябва да го сграбчиш във въздуха, както мечката хваща сьомга. Но внимавай да не избяга. Той е хитър.

— Виждал съм как мечки хващат сьомга, която скача във въздуха — казал Тор. — Ще го уловя.

Боговете повлекли мрежата нагоре по течението към мястото, където огромната сребриста сьомга изчаквала удобния момент. Локи обмислял и планирал.

Когато мрежата се приближила, той разбрал, че моментът е дошъл. Трябвало да я прескочи, както направил първия път, и сега щял да се спусне към морето. Напрегнал се като пружина, която всеки момент ще отскочи, и след това се стрелнал във въздуха.

Тор бил бърз. Видял сребристата сьомга да проблясва на слънцето и я сграбчил с огромните си ръце точно както гладна мечка хваща риба във въздуха. Сьомгите са хлъзгави риби, а Локи бил най-хлъзгавата от всички — той започнал да се извива и да се опитва да се изплъзне от ръцете на Тор, но Тор просто хванал рибата по-здраво и я стиснал силно при опашката.

И казват, че оттогава сьомгите са по-тесни на това място при опашката.

Боговете донесли мрежата си, завили плътно рибата в нея и я понесли заедно. Сьомгата започнала да се задъхва извън водата, а след това да се мята и извива и те вече носели пъхтящия Локи.

— Какво правите? — попитал той.

Тор само поклатил глава и изсумтял, без да отговори. Локи попитал останалите богове, но нито един от тях не му казал какво става, и нито един не го поглеждал в очите.

III

Боговете влезли в една пещера и носейки Локи, тръгнали навътре под земята. От тавана на пещерата висели сталактити и наоколо прелитали прилепи. Продължили още по-надолу. Скоро пътят станал прекалено тесен, за да носят Локи, и те го оставили да върви между тях. Тор вървял близо до него с ръка на рамото му.

Отивали все по-надолу и по-надолу.

В най-дълбоката от пещерите нагрявали желязо за жигосване и трима души стояли и ги чакали. Локи ги разпознал още преди да види лицата им и сърцето му се свило.

— Не — изрекъл той. — Не ги наранявайте. Те не са направили нищо лошо.

— Те са твои деца, а тя е твоя жена, измамнико Локи — казал Тор.

В пещерата имало три огромни, плоски камъка. Асите ги сложили да легнат на плоската им страна и Тор взел чука си и направил дупка в средата на всеки от тях.

— Моля ви, пуснете баща ни! — казал Нарфи, синът на Локи.

— Той ни е баща — обадил се и Вали, другият син на Локи. — Заклели сте се, че няма да го убиете. Той е кръвен брат и брат по клетва на Один, най-великият от боговете.

— Няма да го убием — отговорил Квазир. — Кажи ми, Вали, кое е най-лошото, което един брат може да стори на брат си?

— Най-лошото е брат да предаде брат си — изрекъл без колебание Вали. — Брат да убие брат си, както Хьод уби Балдур. Това е ужасно.

— Вярно е, че Локи е кръвен брат на боговете и не можем да го убием — съгласил се Квазир. — Но с вас, синовете му, не сме обвързани с такава клетва.

Квазир отправил към Вали думи, които да го променят, думи, изпълнени със сила.

Човешкият образ на Вали изчезнал и там, където той стоял по-рано, сега имало вълк с пяна на покритата му с намордник уста. Разумът на Вали изчезнал от жълтите му очи и на негово място се появили глад, гняв и ярост. Той погледнал към боговете и към майка си Сигюн, а накрая и към Нарфи. Изръмжал тихо и протяжно и козината му настръхнала.

Нарфи направил крачка назад, само една, и вълкът се хвърлил върху него.

Нарфи бил храбър. Той мълчал и не изкрещял дори и когато вълкът, който бил негов брат, го разкъсал, разпорил гърлото му и изсипал червата му на каменния под. Вълкът, който по-рано бил Вали, надал дълъг и силен вой през покритите си с кръв челюсти. След това скочил високо над главите на боговете и потънал в тъмнината на пещерата, за да не го види никой вече в Асгард, не и преди да настъпи краят на всичко.

Боговете хвърлили Локи върху трите огромни камъка — сложили един под раменете му, един под слабините му и един под коленете му. След това взели изсипаните черва на Нарфи и ги прокарали през пробитите в камъните дупки, завързвайки здраво шията и раменете на Локи. Завързали червата на сина му около слабините и хълбоците му и стегнали коленете и краката му толкова силно, че той едва успявал да диша. След това превърнали червата на убития син на Локи във вериги, толкова стегнати и толкова здрави, че били като от желязо.

Сигюн, жената на Локи, гледала как завързват мъжа ѝ с червата на техния син и не казвала нищо. Плачела тихо, сякаш на себе си, заради болката на мъжа си и заради смъртта и безчестието на синовете им. Тя държала една купа, въпреки че все още не знаела защо. Преди да я доведат, боговете ѝ казали да отиде в кухнята си и да вземе най-голямата купа, която има.

В пещерата влязла Скади, дъщерята на великата Тиази, жената на Ньорд с красивите крака. Тя носела в ръцете си нещо огромно, нещо, което се гърчело и извивало. Навела се към Локи и оставила нещото, което носела, над него, навивайки го на висящите от тавана на пещерата сталактити, така че главата му застанала точно над главата на Локи.

Била змия със студени очи и стрелкащ се език, а от зъбите ѝ по лицето на Локи започнала да капе отрова и да изгаря очите му.

Локи закрещял и започнал да се гърчи и извива от болка. Опитал се да помръдне главата си, за да не е под капещата отрова. Но оковите, които по-рано били червата на собствения му син, го държали здраво.

Един по един боговете си тръгнали с мрачни и доволни погледи. Скоро останал само Квазир. Сигюн погледнала към завързания си съпруг и изкорменото тяло на убития си от вълка син.

— Какво ще направите с мен? — попитала тя.

— Нищо. Теб няма да наказваме. Ти можеш да правиш каквото искаш — отговорил Квазир и дори и той си тръгнал.

Още една капка от отровата на змията паднала върху лицето на Локи и той изкрещял и започнал да се мята, извивайки се под веригите си. И при това мятане земята се разтресла.

Сипон взела купата и се приближила до мъжа си. Не казала нищо — и какво можела да каже? — но застанала с насълзени очи до главата на Локи и започнала да улавя с купата всяка капка от отровата, която падала от зъбите на змията.

Всичко това се случило много, много отдавна, в незапомнени времена, в дните, когато боговете все още ходели по земята. Толкова отдавна, че планините от онова време са изчезнали и най-дълбоките езера са пресъхнали.

Сигюн все още стои до главата на Локи, както и тогава, втренчена в красивото му, изкривено лице.

Купата, която държи, се пълни бавно, капка по капка, но накрая отровата я напълва догоре. И тогава, и само тогава Сигюн се отвръща от Локи. Тя отдръпва купата и я излива, а докато я няма, змийската отрова пада върху главата на Локи и в очите му. Тогава той започва да се гърчи, да трепери, да се тресе и да се дърпа, да се друса, да се извива и мята толкова, че цялата земя се разтърсва.

Когато това става, ние тук, в Мидгард, го наричаме земетресение.

Казват, че Локи ще бъде завързан в тъмното под земята и Сигюн ще бъде до него и ще държи купата, за да събира отровата над лицето му, и ще шепне, че го обича, докато дойде Рагнарьок и настъпи краят на дните.