Скандинавска митология

I

Фрей, братът на Фрея, бил най-могъщият сред ваните. Бил красив и благороден, известен воин и любовник, но в живота му липсвало нещо и той не разбирал какво.

Смъртните в Мидгард почитали Фрей. „Той прави сезоните“, казвали те. Фрей давал плодородието на полята и извиквал живот от мъртвата земя. Хората почитали Фрей и го обичали, но това не запълвало празнотата вътре в него.

Той се замислил за притежанията си:

Имал меч, толкова могъщ и необикновен, че се биел сам. Но това не било достатъчно за Фрей.

Имал Гулинбурсти, глигана със златна четина, направен от джуджето Брок и неговия брат Ейтри. Гулинбурсти теглел колесницата на Фрей. Можел да тича през въздуха и по вода, да тича по-бързо от всеки кон, да тича и в най-тъмната нощ, защото златната му четина греела много ярко. Но и Гулинбурсти не бил достатъчен за Фрей.

Имал Скидбладнир, кораб, направен за него от три джуджета, известни като синовете на Ивалди. Не бил най-големият кораб, който съществувал (това бил Нагалфар, Корабът на смъртта, направен от неизрязаните нокти на мъртвите), но на борда му имало място за всички аси. Когато Скидбладнир вдигал платна, ветровете винаги били попътни и той те отвеждал, където искаш да отидеш. Въпреки че бил вторият по големина кораб и можел да събере всички аси, Фрей можел да го сгъне като кърпа и да го сложи в торбата си. Бил най-хубавият от всички кораби. Но Скидбладнир не бил достатъчен за Фрей.

Притежавал най-хубавия дом, като се изключи Асгард. Наричал се Алфхейм, домът на светлите елфи, където той винаги бил добре дошъл и признат за господар. Нямало друго място като Алфхейм и все пак и това не му било достатъчно.

Скирнир, прислужникът на Фрей, бил един от светлите елфи. Той бил най-добрият прислужник, мъдър и красив.

Фрей заповядал на Скирнир да впрегне Гулинбурсти и тръгнали заедно към Асгард.

Когато пристигнали, те се насочили към Валхала, голямата зала на загиналите. Във Валхала на Один живеят Ейнхерджар — онези, които се бият сами — всички мъже, които паднали достойно в битките още от началото на света. Душите им се събират от полесраженията от валкириите, жените воини, натоварени от Один със задачата да донасят душите на падналите геройски в битка като най-голямата награда.

— Сигурно са много — казал Скирнир, който не бил виждал Валхала.

— Така е — отговорил Фрей. — Но ще идват още. И ще имаме нужда от още повече, когато се бием с вълка.

Щом се приближили до полята, заобикалящи Валхала, те чули шум от битка, чули дрънчене на метал в метал и удари на метал в плът.

Видели могъщи воини на всякаква възраст и от всякакви места, равностойни в битката, облечени в бойните си доспехи, и всеки от тях се биел с всички сили. Скоро половината лежали мъртви на тревата.

— Достатъчно! — извикал един глас. — Битката свърши за днес!

Тогава онези, които все още били на крака, помогнали на мъртвите да се изправят. Раните им заздравели, докато Фрей и Скирнир ги гледали, и те се качили на конете си. Всички воини, които се били в този ден, независимо от това дали са спечелили, или загубили, потеглили към Валхала, голямата зала на падналите геройски в битка.

Валхала била огромна зала. Имала петстотин и четиридесет врати и през всяка можели да минат осемстотин воини в редица. В нея можели да седнат повече хора, отколкото някой може да си представи.

В залата воините надали радостни възгласи и пиршеството започнало. Те ядели глиганско месо, сервирано от огромен казан. Това било месото на глигана Саеримнир — всяка вечер те пирували е месото му и всяка сутрин огромният звяр отново бил жив, готов пак да бъде заклан по-късно през деня и да даде живота и плътта си, за да нахрани достойните мъртви. Независимо колко много били, винаги имало достатъчно месо.

Донасяли им да пият медовина.

— Толкова много медовина за толкова много воини — казал Скирнир. — Откъде идва?

— Идва от козата Хейдрун — отговорил Фрей. — Тя стои над Валхала и яде от листата на дървото Лерад, така наричаме този клон на Игдрасил, дървото на живота. От вимето ѝ тече най-хубавата медовина. И винаги ще има достатъчно за всеки воин.

Приближили се до главната маса, където седял Один. Пред него имало купа с месо, но той не го опитвал. От време на време набождал по някое парче с ножа си и го хвърлял на земята, за да го изяде един от вълците му Гери и Фреки.

На раменете на Один седели два гарвана и той давал и на тях парченца месо, а те шепнешком му разказвали за неща, които се случвали надалече.

— Той не яде — отбелязал Скирнир.

— Няма нужда да го прави — отговорил Фрей. — Той пие. Трябва му само вино, нищо друго. Хайде. Приключихме тук.

— Защо дойдохме? — попитал Скирнир, докато излизали през една от петстотин и четиридесетте врати на Валхала.

— Защото исках да съм сигурен, че Один е тук с воините, а не в собствения си замък на Хлидскялф, мястото за наблюдение.

Стигнали до замъка на Один.

— Чакай ме тук — казал Фрей.

Той влязъл сам в замъка и се покачил на Хлидскялф, трона, от който Один можел да види всичко, което се случвало в деветте свята.

Фрей огледал световете. Погледнал на юг, на изток и на запад, но не видял това, което търсел.

След това погледнал на север и видял онова, което липсвало в живота му.

Когато господарят му излязъл от замъка, Скирнир чакал до вратата. На лицето на Фрей имало изражение, каквото никога по-рано не бил виждал, и това го изплашило.

Напуснали това място, без да говорят.

II

Фрей откарал колесницата, теглена от Гулинбурсти, обратно в замъка на баща си. Когато стигнали там, той не проговорил на никого — нито на Ньорд, повелителя на всички, които плават по моретата, нито на мащехата си Скади, господарката от планините. Отишъл в стаята си с лице мрачно като нощта и останал там.

На третия ден Ньорд изпратил да повикат Скирнир.

— Фрей е тук от три дни и три нощи — казал той. — Нито е ял, нито е пил нещо.

— Така е — отвърнал Скирнир.

— Какво сме направили, за да го разгневим толкова? — попитал Ньорд. — Синът ми, който винаги е бил толкова мил и пълен с добри и мъдри думи, сега не казва нищо, а само ни гледа ядосано. Какво сме направили, за да го разстроим толкова?

— Не знам — отговорил Скирнир.

— Тогава трябва да отидеш при него и да го попиташ какво става. Попитай го защо е така гневен, че не говори с никого от нас.

— Предпочитам да не го правя, но не мога да ти откажа, господарю — казал Скирнир. — Той е в такова странно и мрачно настроение, че се страхувам от това, което може да направи, ако го попитам.

— Попитай го — отговорил Ньорд. — И направи каквото можеш за него. Той е господарят ти.

Скирнир от светлите елфи отишъл при Фрей, който стоял и гледал към морето. Лицето му било мрачно и тревожно и Скирнир се поколебал дали да го заговори.

— Фрей? — изрекъл той.

Фрей не отговорил.

— Фрей? Какво е станало? Гневен си. Или си нещастен. Случило се е нещо. Трябва да ми кажеш какво има.

— Наказан съм — отговорил Фрей и гласът му бил глух и хладен. — Отидох до свещения трон на бащата на всички и погледнах над света. Заради дързостта ми да мисля, че имам право да съм на мястото за наблюдение, щастието ми е отнето завинаги. Платих за провинението си и все още плащам.

— Господарю, какво видя? — попитал Скирнир.

Фрей не отговорил и Скирнир помислил, че отново е потънал в угрижено мълчание. Но след известно време той казал:

— Погледнах на север. Там видях едно жилище, разкошна къща. Видях и жена, която се приближава към къщата. Никога не бях виждал жена като нея. Никой, който да изглежда като нея. Никой, който се движи като нея. Когато вдигна ръце, за да отключи вратата на къщата си, светлината падна върху ръцете ѝ и сякаш освети въздуха и озари морето, и понеже тя съществува в него, целият свят е по-светъл и по-хубав. После отместих очи, повече не я видях и светът ми стана тъмен, безнадежден и празен.

— Коя е тя? — попитал Скирнир.

— От великаните е. Баща ѝ е Гимир, земен великан, а майка ѝ Аурбода е планински великан.

— А това прекрасно създание има ли име?

— Името ѝ е Герд — отговорил Фрей и отново се умълчал.

— Баща ти се тревожи за теб — казал Скирнир. — Всички се тревожим. Има ли нещо, което мога да направя?

— Ако отидеш и поискаш ръката ѝ, ще дам всичко. Не мога да живея без нея. Доведи я тук, за да стане моя жена, каквото и да казва баща ѝ. Ще те възнаградя добре.

— Искаш много, господарю — отговорил Скирнир.

— Ще дам всичко — изрекъл разпалено Фрей и потреперил.

— Ще направя каквото искаш, господарю — кимнал Скирнир, после се поколебал. — Фрей, може ли да погледна меча ти?

Фрей извадил меча си и го показал на Скирнир да го разгледа.

— Няма друг като него. Той се бие сам, без да го държи някой. Винаги ще те защитава. Нито един друг меч независимо колко е силен, не може да го победи. Казват, че може да надвие дори и пламтящия меч на Суртур, огнения великан.

Скирнир свил рамене.

— Отличен меч е. Ако искаш да доведа Герд, този меч ще е наградата ми.

Фрей кимнал в знак на съгласие. Дал на Скирнир меча си и кон, който да язди.

Скирнир пътувал на север, докато стигнал къщата на Гимир. Влязъл като гост и обяснил кой е и кой го е изпратил. Разказал на красивата Герд за господаря си Фрей.

— Той е най-прекрасният от всички богове. Владее дъжда, времето и слънцето и дава на хората от Мидгард добра реколта, мирни дни и нощи. Грижи се за благоденствието и богатството на човешкия род. Всички хора го обичат и почитат.

Разказал на Герд за красотата на Фрей и за силата му. Разказал ѝ за мъдростта му. И накрая ѝ казал за любовта на Фрей към нея: как я видял и тя пленила сърцето му, и сега няма да може нито да яде, нито да спи, нито да пие или да говори, докато не се съгласи да стане негова жена.

Герд се усмихнала и в очите ѝ светнала радост.

— Кажи му „да“ — отговорила тя. — Ще се срещна с него на остров Бари след девет дни за сватбата. Иди и му кажи.

Скирнир се върнал в замъка на Ньорд.

Преди още да е успял да слезе от коня си, Фрей вече бил до него, още по-блед и изпит, отколкото когато тръгнал.

— Какви са новините? — попитал той. — Ще се радвам ли, или ще потъна в отчаяние?

— Герд ще те вземе за съпруг след девет дни на остров Бари — отговорил Скирнир.

Фрей погледнал слугата си без никаква радост.

— Нощите без нея продължават цяла вечност — казал той. — Една нощ е толкова дълга. Две са още по-дълги. Как ще успея да се справя три нощи? Четири дни са като месец за мен, а ти очакваш да чакам девет дни?

Скирнир погледнал господаря си със съжаление.

Девет дни след този ден на остров Бари Фрей и Герд се срещнали за първи път и се оженили сред поле от полюшващ се ечемик. Тя била толкова красива, колкото той си мечтал, и докосването ѝ точно толкова нежно, а целувката ѝ така сладка, както се надявал. Съюзът им бил благословен и някои казват, че синът им Фьолнир станал първият крал на Швеция. (Той се удавил в бъчва с медовина късно една вечер, търсейки в тъмното място, където да се изпикае.)

Скирнир взел меча, който му бил даден, меча на Фрей, който се биел сам, и се върнал в Алфхейм.

Красивата Герд запълнила празнината в живота на Фрей и празнотата в сърцето му. На Фрей не му липсвал мечът и той не го заменил с друг. Когато се бил с великана Бели, той го убил с еленски рог. Фрей бил толкова силен, че можел да убие великан с голи ръце.

И въпреки това не трябвало да дава меча си.

Рагнарьок наближава. Когато небесата се разцепят и тъмните сили на Муспел тръгнат на бой, на Фрей ще му се иска мечът му все още да е при него.