Скълдъгъри Плезънт

26. Последната битка на…

Еакан Мериторий чакаше под сянката на дъблинската катедрала „Крайст чърч“ и гледаше света около себе си. Понякога се чувстваше виновен, че крие магията от останалите хора по земята, понякога бе сигурен, че ако им даде възможност, ще прегърнат чудесата, които може да им предложи. Но винаги бързо се опомняше — човешката раса вече си имаше достатъчно проблеми, за да се справя със субкултура, която потенциално има силата да ги пороби. Негов дълг като старейшина бе да пази външния свят от истини, за които още не е готов.

Морвена Кроу се приближи до него, краищата на тъмните й поли замитаха тревите. Бе спретната и елегантна, както през първата им среща.

— Скълдъгъри Плезънт няма навика да закъснява — отбеляза тя.

— Сагейшъс каза, че е звучал настоятелно. Може да се е сблъскал с трудности.

Морвена погледна зад ъгъла на катедралата към забързаната улица от другата страна на заграждението. Ярките кехлибарени светлини очертаха почти ангелското й лице.

— Не ми харесва да излизаме на открито. Може да ни видят. Той би трябвало да съобразява подобни неща.

— Скълдъгъри е избрал това място с причина. Вярвам на преценката му. Това поне е заслужил.

Сагейшъс Тоум се материализира от нищото до тях.

— Сагейшъс — обърна се към него Морвена. — Скълдъгъри тук ли каза, че ще се срещне с нас?

Материализацията на третия старейшина приключи. Вече напълно солиден, той изглеждаше още по-нервен.

— Съжалявам, Морвена, каза ми само да се уверя, че и двамата сте пред катедралата.

— По-добре да има смисъл от това. Нямаме много време за губене в последните дни. Серпин може да нанесе удар навсякъде и по всяко време.

При тези думи Сагейшъс тъжно се усмихна.

— Напълно си права. И ако мога да отбележа, бих искал да призная и на двама ви, че приятелството ни беше прекрасно.

Морвена се засмя.

— Още не сме мъртви, Сагейшъс.

Усмивката на Тоум се превърна в нещо друго.

— Всъщност, Морвена, мъртви сте.

Кухите хора ги обградиха и третият Старейшина изчезна. Серпин крачеше към тях със Скиптъра в ръка. Мериторий, нямащ време да мисли за предателството на колегата си, инстинктивно вдигна предпазен щит около себе си, но когато кристалът проблесна, черната мълния премина през магическата стена, сякаш тя не съществуваше и накрая…

… нищо.

Секретарят разблъска хората в тълпата пред театър „Олимпия“, навличайки си хор от гневни викове и ругатни. Спъна се, но успя да не падне, продължи да тича. Погледна зад себе си. Никой не го гонеше. Може би не го бяха видели, но нямаше как да е сигурен.

Нефариан Серпин се бе появил, докато Секретарят чакаше до колата на Мериторий. Видя как господарят му избухва в облак прах, видя черната мълния да поразява Морвена Кроу, преди тя да успее да контраатакува.

Тоум ги бе предал. Всички тях. Секретарят търчеше презглава към Убежището. Трябваше да предупреди останалите.