След нас и потоп - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Йозеф Томан (ч. notes)

1

Евтерпа (лат.) — муза на лирическата поезия.

2

Легион (лат.) — бойна формация на римската армия, състояща се от 6000 пехотинци по време на империята. Командуващ легиона — легат. Най-висшите длъжности след него били трибуните — по шестима души във всеки легион. Легионът се състоял от десет кохорти; всяка кохорта — от по три манипули; манипулата — от две центурии (стотня, от по сто войника), предвождани от центурион. С помощните отделения — стрелци, конници и др. — броят на войниците в един легион стигал до 10 000 души. По времето на император Август Римската империя имала 25 легиона, болшинството разположени по нейните граници.

3

Фортуна (лат.) — богиня на щастието.

4

Jupiter Optimus et Maximus (лат.) — Юпитер Всеблагия и Всевишния, главен бог у римляните.

5

Анакреон (VI в. пр.н.е.) — древногръцки поет, автор предимно на любовни и гуляйджийски песни.

6

Ave Roma, reginamundi! (лат.) — „Здравей, Рим, цар на света!“ С „Ave“ римляните изразявали особено уважение към приветствувания; така се обръщали към боговете, владетелите и пр. „Salve“ има същото значение, тоест „Здравей!“, „Бъди здрав!“, но се употребявало като обикновен граждански поздрав.

7

Ковачницата на Хефест. — Според митологията гръцкият бог на огъня — Хефест, изобразяван като ковач, работел в недрата на вулкана Етна.

8

Атина Палада (гр.) — богиня на мъдростта и изкуството; у римляните — Минерва.

9

Тога (лат.) — връхна дреха на римски гражданин; бяла тога, обточена с две пурпурни ленти, била белег на сенаторския сан.

10

Хитон (гр.) — долна дреха, риза.

11

Туника (лат.) — долна дреха, стигаща до коленете.

12

Фибула (лат.) — игла за закопчаване.

13

Хистрион (гр.) — артист.

14

Дуумвири (лат.) — чиновници, управляващи римска колония или муниципия — гр. в Италия, който се намирал под върховната власт на Рим, но запазвал своето управление и закони; жителите му имали права на римски граждани.

15

Forum Boarium (лат.) — говежди пазар.

16

Триклиниум (лат.) — трапезария, столова.

17

Освобожденец — роб, получил свобода от господаря си.

18

Лари и пенати (лат.) — богове, покровители на къщите, полетата и пътищата.

19

Мизенум — римско военно пристанище в най-западния ъгъл на Неаполския залив.

20

Баи — крайморски бани с топли извори; курорт за богатите римляни.

21

Домина (лат.) — господарка, благородна жена.

22

Carissime! (лат.) — Предраги мой!

23

Перистил (гр.) — обкръжен с колони двор на римска къща.

24

Могъществото на сената. — По време на римската република всички държавни въпроси се решавали от 600-членния сенат, който ръководел римските учреждения. Сенатът приемал депутациите на чуждите страни и представлявал Римската империя в международната политика.

25

Конник — член на конническото съсловие, финансовата класа на империята.

26

Артемида (гр.) — богиня на лова; у римляните — Диана.

27

Марк Порции Катон Минор (младши) — наричан още Утически (95–46 г. пр.н.е.) — виден представител на републиканците, воювали срещу Гай Юлий Цезар. След победата на Цезар при Тапсос (гр. в Африка) Катон се самоубива в Утика, откъдето получава прозвището си.

28

Ас — най-малката римска монета.

29

Матрона (лат.) — омъжена жена от благороден произход.

30

Бисос (гр.) — фин вълнен плат, докарван в Рим от Египет.

31

Есхил (525–426 г. пр.н.е.) — древногръцки трагически поет, родоначалник на гръцката трагедия.

32

Сцила — скала на италийския бряг при Сицилийския проток, срещу Харибда; според митологията Сцила, дъщеря на нимфата Кратеида, била превърната от магьосницата Кирка в морско чудовище, което живеело в тази скала.

33

Харибда — морски въртоп в Сицилийския проток.

34

Хортатор (лат.) — надзирател на гребците.

35

Трирема (лат.) — кораб с три реда весла, един над друг.

36

Царството на Хадес — според гръцката митология — преизподнята, в която царствувал бог Хадес.

37

Нептун (лат.) — бог на морето и на всички води, изобразяван с тризъбец в ръка; у древните гърци — Посейдон.

38

Астарта — финикийска богиня на любовта, плодовитостта, войната и смъртта.

39

Аурей (лат.) — златна монета; жълтица.

40

Яникулум — хълм на десния бряг на р. Тибър.

41

Ден на Луната — понеделник; римляните назовавали дните в седмицата според боговете. Вторник — ден на Марс, сряда — на Меркурий, четвъртък — на Юпитер, петък — на Венера, събота — на Сатурн, неделя — ден на Слънцето.

42

Центункул (лат.) — пъстроцветно наметало на артист.

43

Ателана (лат.) — импровизирана, народна комедия, в която участвували четири неизменни маски — Мак, Букон, Пап и Досен.

44

Мим (гр.) — комедиен жанр; импровизирани битови или пародийно-сатирични сценки. Актьорите не носят маски. В мима участвуват и жени. Мим — актьор, участвуващ в тези сценки.

45

Ахая — латинско название на древна Гърция.

46

Катул (84–54 г. пр.н.е.) — лирически римски поет.

47

Ave caesar imperator! (лат.) — Здравей, императоре! („Цезар“ и „император“ са титли на римските владетели.)

48

Актуарий (лат.) — писар.

49

Магистратура (лат.) — съвкупност от всички лица, които заемат държавна или обществена длъжност в Рим.

50

Табулариум (лат.) — архив.

51

Forum Magnum (лат.) — Големият форум, Големият площад.

52

Виа Сакра (лат.) — Свещената улица; централната улица на Рим, по която са минавали религиозни и други шествия, триумфите на победителите и пр.

53

Курия (лат.) — сградата, в която заседавали сенаторите.

54

Ростра (лат.) — първоначално значение: декоративен „клюн“ на носа на кораб. По-късно така се нарича ораторската трибуна на Големия форум, украсена с носовете на корабите, които били отнети в морската битка при Антия през 338 г. пр.н.е.

55

Acta diurna populi romani (лат.) — ежедневни съобщения, публикувани от сената; предшественици на вестниците.

56

Велабър (Velabrum) (лат.) — пазарен площад в Рим; тържище, което се намирало между хълма Палатин и р. Тибър.

57

Клиенти — част от бедното римско население, преживяващо от дребни услуги при някой род или фамилия, които ги защищавали или покровителствували.

58

Субура — квартал в Рим.

59

Нони (лат.) — седмият ден от месеца за март, май, юли и октомври, а за останалите е петият ден.

60

Биберий (лат.) — пияница; от глагола bibo — bibere — пия.

61

Преториански префект — командуващ преторианците — императорската лична охрана (гвардия). Тиберий имал в лагера отвъд портите на Рим девет преториански кохорти по хиляда души.

62

Тепидариум (лат.) — помещение със слабо затоплена вода, част от римската баня.

63

Алба Лонга — един от първите градове в Лациум (край Рим), по-стар от Рим.

64

Балнеатор (лат.) — роб в банята, масажист.

65

Hora ruit…. (лат) — Времето лети…

66

Пеплум (от гр. „пеплос“) — пъстроцветна бродирана женска дреха.

67

Виа Апия — главен път (един от най-старите), построен в края на IV в. пр.н.е. от цензора Апий Клавдий; пътят свързвал Рим с Капуа и оттам с Брундизиум.

68

Мурена (лат.) — морска риба.

69

Латифундия (лат.) — голямо земеделско имение.

70

Circus Maximus (лат.) — Големият цирк.

71

Бига (лат.) — лека двуколка с два коня.

72

Триумфатор (лат.) — тържествено посрещан победител. Посрещането се гласувало и решавало от сената.

73

Evoe! Evoe! (лат.) — екзалтиран възглас на вакханките по време на оргия.

74

Senatus Populusqve Romanus, SPQR (лат.) — сенатът и римският народ; формула на римското народовластие.

75

Триумвири (лат.) — тричленна комисия; такива комисии били създавани за различни случаи. Но през годините 63–49 пр.н.е. това са тайни споразумения за подялбата (или по-скоро за упражняването) на върховната власт в републиката най-напред между Цезар, Крас и Помпей, а по-късно между Антоний, Лепид и Октавиан.

76

Res publica (лат.) — обществено дело — държава в римски смисъл на думата, управлявана от изборни магистрати.

77

Limes Romanus (лат.) — укрепена граница на римската империя.

78

Vae mihi! (лат.) — Горко ми!

79

Таверна (лат.) — кръчма, пивница.

80

Микаре (лат.) — народна игра, при която двама играчи показват едновременно по колкото искат пръста на дясната си ръка и изричат число от 2 до 10. Печели играчът, който пръв извика общия брой на пръстите. Обикновено залогът бил шише вино.

81

Марс (лат.) — бог на войната.

82

Палестра (гр.) — място за борба, училище за телесни упражнения.

83

Хекзаметър (гр.) — стихотворен размер — шестостъпен.

84

Модий (лат.) — мярка за храни, 8,75 л.

85

Проперций (ок. 50–15 г. пр.н.е.) — забележителен римски елегичен поет.

86

Еос (гр.) — богиня на зората.

87

Харити (гр.) — богини на красотата и свежестта; у римляните — Грации (обикновено три).

88

Архилох (VII в. пр.н.е.) — древногръцки лирически поет.

89

Сатири (гр.) — горски и полски божества, с малки рогчета и кози крака, постоянни спътници на бога на виното Дионис, които у римляните се е наричал Бакх.

90

Праксител (първата половина на IV в. пр.н.е.) — забележителен древногръцки скулптор.

91

Танатос (гр.) — бог на смъртта.

92

Оркус (лат.) — бог на подземното царство и владетел на мъртвите; означава също и подземно царство.

93

Хелиева колесница. — Според гръцката митология богът на слънцето Хелиос излизал всеки ден на златна колесница по небето.

94

Gaius Caesar Germanicus — Caligula — Гай Цезар Германик — Калигула; тъй като император Октавиан Август наредил на Тиберий да осинови Германик — Калигула се смята за внук на Тиберий. През детските си години Гай живее (14–46 г. от н.е.) във военния лагер на баща си Германик. Тогава войниците му дават прякора Калигула — Ботушчето.

95

Солон (VII в. пр.н.е.) — велик древногръцки държавник, атински законодател.

96

Теогнид (ок. V в. пр.н.е.) — древногръцки философ и поет.

97

Меценат (70–8 г. пр.н.е.) — римски държавник, писател, голям покровител на хората на изкуството. Името му става по-късно нарицателно за покровителите на изкуството.

98

Сенека, Луций Аней (ок. 3 г. пр.н.е. — 65 г. от н.е.) — римски философ от стоическата школа, прочут оратор, автор на няколко трагедии и много философски съчинения; възпитател на Нерон, който по-късно го принуждава да се самоубие поради подозрение в заговор.

99

Signum stupiditatis (лат.) — отличие за глупост.

100

Лупанар (лат.) — публичен дом.

101

Клавдий (41–54 г. от н.е.) — четвъртият римски император.

102

Стигма (лат.) — белег, знак.

103

Наяда (лат.) — изворна нимфа.

104

Публикани (лат.) — изкупвачи на данъци, мита и налози в римските провинции.

105

Лауриакум — римски военен център в провинцията Норикум.

106

Проконсул — титла на управител на римска провинция.

107

Patres conscripti (лат.) — сенатори. Тази формула е останала като обръщение към сенаторите в заседание. Първоначално в сената са заседавали най-възрастните, главите на родовете. После са допълвали състава с други, които били „вписвани заедно“ (conscripti) с първите старейшини (patres) на родовете.

108

Patres illustrissimi (лат.) — светлейши отци — обръщение към сенаторите.

109

Капена — една от римските врати; от нея е почвала Виа Апия.

110

Авентин — един от седемте хълма, на които е бил разположен Рим. Другите хълмове са: Палатин, Капитол, Квиринал, Виминал, Есквилин и Целий.

111

Квадрига (лат.) — колесница, теглена от четири коня.

112

Лавър (лат.) — лаврово дърво.

113

Овидий (43 г. пр.н.е. — 18 г. от н.е.) — римски поет, умрял в заточение в гр. Томи (дн. Констанца) на черноморския бряг.

114

Архимим (гр.) — артист, който стои начело на трупата.

115

Йо (гр.) — жрица на Хера и дъщеря на аргоския цар, в която се е влюбил Зевс, според митологията.

116

Vinum bonum! (лат.) — Добро вино!

117

Принципал (лат.) — съдържател на пътуващ театър, на артистична трупа.

118

Macte habet! (лат.) — буквално: „Отличен удар!“ Употребявало се е в смисъл на „Довърши го!“, „Убий го!“.

119

Атриум (лат.) — централна зала в римски дом, в средата на която имало басейн — имплувиум, където се стичала дъждовна вода. В покрива над този басейн се намирал отвор със същия размер и форма — комплувиум, през който е влизала светлината в залата.

120

Деметра (гр.) — богиня на плодородието и земеделието; у римляните — Церера.

121

Елизиум (гр.) — рай; оттук — Елисейски полета.

122

Теокрит (ок. III в. пр.н.е.) — древногръцки поет, виден представител на елинистическата поезия.

123

Кампанско слънце — Campania felix. Щастлива Кампания — латинско название на днешната неаполска област, най-плодородната част на Италия.

124

Roma Aeterna (лат.) — Вечен Рим.

125

Хеспериди (пр.) — нимфи, дъщери на богинята на нощта. В градината на своя храм те пазели вълшебни златни ябълки.

126

Тиртей VII в. пр.н.е.) — древногръцки елегичен поет.

127

Хименей (гр.) — бог на брака.

128

Веста (лат.) — богиня-покровителка на домашното огнище.

129

Стола (лат.) — дълга, надиплена женска дреха.

130

Скарабей (гр.) — свещен бръмбар в древноегипетската религиозна култура.

131

Силен — най-старият сатир.

132

Сиринкс (гр.) — малък духов многоцевен инструмент, на който свирели древните гръцки пастири.

133

Авлос (гр.) — дървен духов муз. инструмент (както у нас „двоянка“).

134

Химет — планина в Средна Гърция, прочута със своя мрамор.

135

Аед (гр.) — странствуващ певец, епически поет.

136

Еолови лири (гр.) — муз. инструмент, подобен на малка арфа.

137

Рапсод (гр.) — странствуващ певец или декламатор на народни песни или свои епически песни.

138

Катарзис (пр.) — очищение.

139

Перикъл (500–429 г. пр.н.е.) — атински държавник, стоял начело на демократическата партия, която довежда до върха на славата й. Превръща Атина в културен център на тогавашния свят. Една от най-големите личности на човешката история.

140

Аристофан (ок. 445–375 г. пр.н.е.) — древногръцки поет, автор на комедии, чиито теми били злободневните въпроси на обществения живот.

141

Котурни (пр.) — обувки с висока коркова подметка, които са носели трагиците.

142

Хетера (гр.) — в древна Гърция — неомъжена, образована и красива жена, която води свободен живот.

143

Претор (лат.) — висш съдебен чиновник.

144

Базилика (гр.) — великолепно, голямо здание с два реда колони; освен това съдебна зала, зала за сключване на търговски сделки, седалище на нотариус.

145

Едили (лат.) — длъжностни лица, които се грижели за благоустройството на града и надзиравали зрелищата и пазарищата.

146

Сестерций — сребърна римска монета — 2,5 аса. Четири сестерции — денарий; 24 денарии — аурей (жълтица).

147

Талия (лат.) — муза на комедията, покровителка на театъра.

148

Терпсихора (лат.) — муза на танца.

149

Мойри (гр.) — орисници; според гръцката митология били три: Клото, Лахезис и Атропос. У римляните — парки.

150

Унция (лат.) — мярка за тегло — 27,3 гр.

151

Хемина (лат.) — мярка за вместимост — 0,27 л.

152

Остия — морско пристанище на 20 км. от Рим при устието на р. Тибър.

153

Квирин — обожествен легендарен родоначалник на римския народ.

154

Панорм — гр. в Сицилия, днес — Палермо.

155

Forum Romanum (лат.) — Римският площад — Големият форум.

156

Арделион (лат.) — безделник.

157

Нард (гр.) — благовонно растение.

158

Клоака (лат.) — канал за нечистотии.

159

Законите на Дванадесетте таблици — закони, издадени в Рим 449 г. пр.н.е., които съдържали главно наредби от областта на частното и наказателното право. Били поставени за публично ползуване на Форума и се изучавали в римските училища.

160

Вергилий (70–19 г. пр.н.е.) — голям римски епически поет.

161

Спина (лат.) — тесен насип или стена, която разделя средата на цирка по дължина и около която се вие състезателната пътека. Този Насип или стена обикновено се украсявали с обелиски, статуи и др.

162

Фатум (лат.) — съдба, участ, предопределение.

163

Регул — консул от 267 до 256 г. пр.н.е. Предвождал римската войска срещу Картаген и бил пленен. Когато след петгодишен затвор картагенците го изпращат в Рим, за да убеди сената в необходимостта от мир, Регул твърдял обратното: да се продължи войната. Макар да е знаел, че ще бъде убит, той удържа на думата си и се връща в Картаген. Поведението на Регул се смятало за образец и символ на смелост, честност и твърдост при изпълнение на дадената дума.

164

Марк Порций Катон Цензорин, наричан Майор (старши). (232–149 г. пр.н.е.) — римски държавник, пълководец и писател; известен като строг моралист и консерватор, а също така и като враг на Картаген.

165

Таблин (Tablinum) (лат.) — кабинет на господаря в дома му.

166

Хиспания — римска провинция — днешни Испания и Португалия заедно.

167

Лектика (лат.) — затворена носилка за един или двама души.

168

Интарзия (лат.) — украсяване повърхността на мебели, стени и др. с цветно дърво, слонова кост, скъпоценни метали и пр.

169

Нума Помпилий — според митологията вторият римски цар, прочут с мъдростта и набожността си.

170

Сатурн (лат.) — бог на времето и на земеделието. Според митологията през неговото царуване е бил златният век на римляните — без войни, убийства и престъпления, без роби и господари. Сатурналии — тържествен празник в чест на Сатурн (през втората половина на декември).

171

Инсула (лат.) — голяма къща с много жилищни помещения, отдавана под наем и обикновено заемаща цял квартал.

172

Ергастул (гр.) — домашен затвор за роби и длъжници.

173

Клепсидра (гр.) — воден часовник.

174

Кубикулум (лат.) — спалня.

175

Афродита (гр.) — богиня на красотата и любовта; у римляните — Венера, която според митологията се е родила от морските вълни.

176

Vae mihi et tibi! (лат.) — Горко и на мен, и на теб!

177

Обол (пр.) — най-дребната монета, една шестина от драхмата.

178

Харон (гр.) — според митологията превозвал душите на мъртвите през реката на забравата — Лета — за един обол, сложен в устата на покойника.

179

Кливус Виктория — улица в Рим, която водела от Форума към императорския дворец на Палатин.

180

Хипнос (гр.) — бог на съня.

181

Vale! (лат.) — Сбогом!

182

Терариум (лат.) — специално помещение (или сандък, витрина и др.) за отглеждане предимно на земноводни и влечуги.

183

Серапис — бог на подземното царство, на здравето, чийто култ в основата си е египетски.

184

Персефона (гр.) — богиня на природата и пролетното цъфтене на природата; у римляните — Прозерпина.

185

Изида Лохайска — главна богиня на древен Египет, покровителка на плодородието и майчинството.

186

Фарос — остров пред пристанището на Александрия в Египет, прочут със своята кула — ок. 110 м. височина, — на която горял огън за упътване на корабите. Оттам нарицателното „фар“.

187

Юлия — дъщеря на Октавиан Август, втората жена на Тиберий.

188

Юнона-Монета — прякор на главната богиня в римския пантеон. Наричали я още „Предупредителка“, защото в нейния храм на Капитола се пазели свещените гъски, предупредили страната за нападението на галите (V в. пр.н.е.); в същия храм се секли пари, откъдето идва и нарицателното „монета“.

189

Палла (лат.) — горна дреха на римските жени, на актьорите и свирачите на лира.

190

Трапезит (гр.) — сметководител, касиер.

191

Авгур (лат.) — жрец-гадател, който предсказвал по летенето на птиците.

192

Понтифекс (лат.) — жрец, член на колегията жреци, която се грижела за опазването на римските религиозни обичаи; начело на колегията — Понтифекс максимус (Pontifex Maximus — главен жрец).

193

Телус (лат.) — Земя (като планета); богиня на Земята.

194

Вигили (лат.) — полицейска стража, букв. — бдящи, будни.

195

Пинциум, Монс Пинциум — хълм в сев. част на Рим.

196

O, tempora! O, mores! (лат.) — О, времена! О, нрави!

197

Марк Тулий Цицерон (106–43 г. пр.н.е.) — прочут римски оратор и писател.

198

Квирити — първоначално название на римляните, по-късно се употребява само в речите.

199

Гай Юлий Цезар (100–44 г. пр.н.е.) — голям римски пълноводен, завоевател на Галия, автор на „Записки за Галската война“ и „Записки за гражданската война“, След военните си успехи става диктатор в Рим. Привържениците на републиканската свобода организират съзаклятие против него и предвождани от Марк Юний Брут, го убиват на 15 април 44 г. пр.н.е. В този роман сенаторската републиканска опозиция смята Гай Юлий Цезар за враг на републиката и на сената, чиято власт почти изцяло е държал в ръцете си.

200

Марс Ултор (лат.) — Марс Отмъстителя; бог на войната.

201

Congiarium (лат.) — дарение от държавата на бедните и войниците в храна, дървено масло, вино и др., което по-късно е заменено с парична сума в размер на 200 сестерции.

202

Ликтор (лат.) — служител — телохранител на консулите и други висши чиновници; носел е на лявото си рамо емблемата на своя господар, така наречения fasces — сноп здраво свързани пръчки със секира в средата.

203

Херкулес (пр.) — според митологията най-храбрият елински герой; син на Алкмена и Юпитер.

204

Еней (лат.) — според митологията праотец на Юлиевия род; син на троянеца Анхиз и Венера.

205

Харуспекс (лат.) — гадател по вътрешностите на жертвените животни, главно по черния дроб.

206

Imperium Romanum (лат.) — Римска империя.

207

Аристотел (384–322 г. пр.н.е.) — виден древногръцки философ, учен и теоретик на изкуството.

208

Платон (427–347 г. пр.н.е.) — древногръцки философ-идеалист.

209

Ананке (гр.) — съдба, необходимост.

210

Сатрап (гр.) — титла на пълновластен наместник на персийския цар.

211

Фурия (лат.) — богиня на отмъщението; букв.: бяс.

212

Номенклатор (лат.) — роб или освобожденец, който съобщавал на господаря си имената на гостите или деловите лица.

213

Демостен (384–322 г. пр.н.е.) — най-прочутият древногръцки оратор.

214

Алкей (ок. VI в. пр.н.е.) — древногръцки лирически поет.

215

Бион (ок. 120 г. пр.н.е.) — древногръцки буколически поет (особен род антична поезия, която възпява живота на пастирите).

216

Сафо (края на VII в. — нач. на VI в. пр.н.е.) — най-голямата древногръцка поетеса, живяла на о. Лесбос.

217

Киприда — богиня на любовта и красотата; прозвище на Афродита; неин син е Ерос. У римляните — Венера.

218

Акант (пр.) — южно декоративно растение с големи нарязани листа; орнамент на колона в коринтския, романския и др. стилове.

219

Тирс (гр.) — пръчка; жезъл на Бакх, украсен на върха с борова шишарка, обвит с бръшлян или лозови листа.

220

Приап (гр.) — бог на плодородието и размножаването.

221

Самбука — египетски струнен муз. инструмент, подобен на арфа.

222

Тибул (54–19 г. пр.н.е.) — римски елегически поет.

223

Амбра (араб.) — прилично на восък благовонно вещество.

224

Вакханка (лат.) — жрица на Бакх.

225

Реторика (гр.) — ораторско изкуство.

226

Систрон (лат.) — ударен муз. инструмент с метални колелца, ползуван от египетските жреци при някои обреди.

227

Fuerat quondam… (лат.) — Имало някога…

228

Signum imperii (лат.) — знаме на империята.

229

Стоицизъм (от гр. stoa) — колонада; рационалистическо философско учение в древна Гърция и Рим, според което задачата на мъдрия човек е да познае закономерностите на природата и да живее според природата, освобождавайки се от страстите си.

230

Епикур (341–270 г. пр.н.е.) — древногръцки философ-материалист.

231

Конкордия (лат.) — богиня на съгласието.

232

Vivat imperator Tiberius! (лат.) — Да живее император Тиберий!

233

Архитрав (лат.) — главна, носеща греда, която лежи върху колоните.

234

Ескулап (лат.) — бог на лечението; у гърците — Асклепий.

235

Тесера (гр) — кръгла, обикновено металическа плочка, служеща за пропуск в театър, цирк и др.

236

Весталки (лат.) — жрици на богинята Веста.

237

Колегия (лат.) — сдружение, общество, комисия, комитет.

238

Меркурий (лат.) — бог на красноречието, търговията, крадците и вестител на боговете; у гърците — Хермес.

239

Ромул — според митологията син на Марс и Рея Силвия, основател на Рим — 753 г. пр.н.е., — откърмен с брат си Рем от вълчица.

240

Планините Албани — намират се на югоизток от Рим; курорт на римските благородници.

241

Мирта (гр.) — храстовидно растение с вечнозелени листа и бели благоуханни цветове; символ на слава (у гърците) и на любовта (у римляните).

242

Термантер (лат.) — мангал.

243

Калда (лат.) — стоплено вино с мед и вода.

244

Алое (гр.) — тропическо растение с дебели и сочни листа, от което се добивал сок, употребяван за лекарство.

245

Пренесте — град в Лациум, източно от Рим, известен със своите гадателки; там живеела една от най-древните гадателки Сибила Пренестинска.

246

Тиренско море — част от Средиземно море между Италия, Сицилия и Сардиния.

247

Апоксиомен (гр.) — статуя на Лизип, изобразяваща атлет, който се чисти от пясък.

248

Хераклит (ок. V в. пр.н.е) — древногръцки мислител, един от основателите на материалистическата философия.

249

Хералдика (лат.) — умение да се разпознават, тълкуват и описват гербовете; наука за гербовете.

250

Eheu! (лат.) — възклицателно от типа на „Олеле!“.

251

Травертин (лат.) — шуплест варовик, използуван за строителен материал.

252

Мавритания — римска провинция в Сев. Африка — днес Мароко.

253

Календи (лат.) — първият ден на всеки месец.

254

Виминалска порта — една от римските градски порти на североизток.

255

Норикум — римска провинция на Дунав (на територията на днешна Австрия).

256

Популари (лат.) — народна, демократическа партия, водена от Марий.

257

Проскрипция (лат.) — публично осъждане на политически престъпления, обявяване виновните извън законите и изгонването им от родината, а най-често всеки е имал право да ги убие и да присвои имуществото им.

258

Виа Остиенсис — път от Рим до Остия.

259

Форминкс (гр.) — струнен арфов инструмент от Омировата епоха.

260

Кротал (гр.) — античен ударен муз. инструмент — дрънкало.

261

Stupidus (лат.) — глупак.

262

Тутул (лат.) — женска прическа — косите навити на висок кок, в който е преплетена панделка; също така — шапка на жреците фламини.

263

Decimanus Maximus (лат.) — главна улица.

264

Тога претекста (лат.) — облекло на висши магистрати; горна дреха — бяла с червена ивица, — носена от синовете на патрициите до 17 г., а от дъщерите им — до омъжването.

265

Аксаменти (лат.) — стихове на салийските жреци.

266

Янус (лат.) — бог на времето и на всяко начало и край, изобразяван с две лица.

267

Белона (лат.) — богиня на войната, сестра и спътница на Марс.

268

Луперци (лат.) — жреците на Луперк — бог на овчарите и стадата.

269

Тици (лат.) — жреци от колегията на сабинския митически цар Тит Таций.

270

Рециарий (лат.) — състезател (гладиатор), въоръжен с меч и мрежа, с която трябва да оплете противника си, за да го убие.

271

Епулони (лат.) — жреци, които се грижели за празничните угощения при тържества и игри.

272

Salvete (лат.) — Здравейте!

273

Фиск (лат.) — лична императорска каса.

274

Ерариум (лат.) — държавна съкровищница, хазна в храма на Сатурн.

275

Либурния — област в Илирия.

276

Бирема (лат.) — кораб с два реда весла.

277

Тетрарх (гр.) — един от четиримата управители на тетрархия — провинция, разделена на четири административни и военни единици.

278

Пестум — град в Лукания, област в Южна Италия.

279

Сурентски бряг, Сурент — град в Кампания; днес — Соренто.

280

Мира (гр.) — благовонна смола от кората на някои африкански и арабски дървета.

281

Афродизиакум (гр.) — билково питие — полов възбудител.

282

Тиберий ще бъде господар на Рим и след десет години! — двусмислено предсказание (според историка Светоний); наистина Рим след десет години се управлявал от Тиберий, но известен в историята под името Клавдий. (Цялото му име било Тиберий Клавдий Нерон.)

283

Констелация (лат.) — разположение на небесните тела едно към друго.

284

Ариадна (гр.) — дъщеря на критския владетел Минос, която спасила митичния герой Тезей от чудовището Минотавър, като дала на героя кълбо, което той размотавал и по нишката излязъл от лабиринта.

285

Ferrata (лат.) — „железен“, в смисъл непобедим легион.

286

Муций Сцевола — легендарен римски герой. През 508 г. пр.н.е. прониква във вражеския лагер на етруския цар Порсена с цел да го убие. Бива хванат и при разпита, за да докаже, че не се страхува от мъченията, изгаря дясната си ръка в огъня. Порсена, потресен от геройството на Сцевола, се отказва от обсадата и се отдръпва.

287

Cave canem! (лат.) — Пази се от кучето!

288

Vivamus! (лат.) — Да живеем!

289

Вомиторий (лат.) — мраморна курна за повръщане.

290

Habet! (лат.) — Стига му! (В смисъл — стига му толкова да живее.)

291

Менада (гр.) — спътница или жрица на Бакх.

292

Хронос (гр.) — бог на времето.

293

Калокагатия (гр.) — според древногръцките представи хармония между красотата и добротата, между красотата на тялото и душата; идеал за съвършенство.

294

Roma Quadrata — най-старата част на Рим.

295

Баал — бог на слънцето у финикийците и вавилонците.

296

Magna Mater (лат.) — Великата майка.

297

Ротонда (ит.) — от лат. rotunda; кръгло или полукръгло здание с купол.

298

Macta est! (лат.) — букв.: Чудесно е! Великолепно свършено! (В смисъл: Убий го! Довърши го!)

299

Комиция (лат.) — народно събрание от времето на републиката.

300

Таларий (лат.) — туника, дълга до глезените.

301

Иди (лат.) — както и при ноните — 15-ият ден от месеца през март, май, юли и октомври, а през другите — 13-ият ден.

302

Луций Луциний Лукул (109–57 г. пр.н.е.) — знаменит римски пълководец и оратор, известен с голямото си богатство и разкошен начин на живот. Превзел Аполония Понтика (Созопол).

303

Еринии (гр.) — богини на възмездието — били три: Тизифона, Мегера и Алекто.

304

Касий Север, Тит Лабиен — историци от времето на Тиберий.

305

Аулус Кремуций Корд — римски историк, нарекъл Брут и Касий последни римляни. Бил обвинен от Тиберий, че е обидил с това императора. Преди да бъде съден, той се самоубива — 25 г. от н.е., — а съчинението му било публично изгорено.

306

Марк Теренций Варон (116–27 г. пр.н.е.) — един от най-продуктивните римски писатели; енциклопедист — писал в областта на историята, латинския език, географията, селското стопанство, философията и пр.

307

Хипократ (ок. IV в. пр.н.е.) — древногръцки лекар, смятан за основател на медицината.

308

Biberius! Caldius! Mero! (лат.) — Пияница! Педераст! Лакомия!

309

Heros (гр.) — герой, полубог (мит.).

310

Велум (лат.) — платнище.

311

Немезида (лат.) — първоначално богиня на отмъщението; в случая — на справедливостта.

312

Зевс, Хера, Айдоней, Нестис: Зевс — главен бог у гърците; Хера — негова сестра и жена; Айдоней (Невидимия) — персонификация на въздуха; Нестис — богиня на водата.

313

Емпедокъл от Агригент (ок. 490–430 г. пр.н.е.) — древногръцки философ-материалист, поет, лекар, водач на робовладелската демократическа партия в Агригент (на о. Сицилия). Приема, че основата на нещата са четири „корена“, материални елементи — огън, въздух, вода и земя, и две противоположни сили на движението — „вражда“ и „дружба“.

314

Марк Випсаний Агрипа (62–12 г. пр.н.е.) — приятел и съветник на император Октавиан Август, негов пръв военачалник. Строител на много обществени римски сгради.

315

Асфодел (гр.) — подобно на лилия цвете. Според гръцката митология цъфтяло в подземния свят по сенчестите ливади.

316

Секвана — река в Галия, днес Сена.

317

Bene senatus! Vivat Gaius! (лат.) — Браво на сената! Да живее Гай!

318

Пандатерия и Понтис (лат.) — малки острови в Тиренско море.

319

Princeps iuventutis (лат.) — „Първенец на младежта“ — титла по време на империята.

320

Ibidem (лат.) — на същото място, в същия случай.

321

Лацерна (лат.) — наметало с качулка за лошо време.

322

Серика (лат.) — коприна.

323

Синдон (лат.) — индийска коприна.

324

Аморгина (гр.) — прозрачна материя, подобна на муселин.

325

Хекатомба (гр.) — жертвоприношение на голям брой животни.

326

Каупона (лат.) — кръчма.

327

Принципат (лат.) — от титлата „Princeps“, тоест пръв сенатор, пръв в сената, и оттам формално се наричал „пръв между равни“. Начална форма на монархическо управление в Рим, все още прикрито под републикански форми.

328

Castrorum filius (лат.) — син на военен лагер.

329

Divus (лат.) — божествен, обожествен.

330

Нереида (лат.) — водна нимфа.

331

Бестиарий (от лат. Bestiarium) — зверилница, разположена под седалките на цирка.

332

Месецът на Гай Юлий Цезар е юли.

333

Клаузура (лат.) — отлъчване на света; букв. — крепост.

334

Четвъртата милиарна колона (от лат. mille pasus) — римска миля — 1500 м; разстоянията се бележели с колони.

335

Лациум — местност край Рим.

336

In persona (лат.) — лично.

337

Рициниум (лат.) — късо наметало.

338

Пергола (лат.) — беседка.

339

Туф (от лат. tofus) — скала от вулканичен произход.

340

Nil novum sub sole! (лат.) — Нищо ново под слънцето!

341

Тит Макций Плавт (ок. 250–184 пр.н.е.) — римски комедиограф. Комедиите му били своеобразни преработки на гръцки битови драми, които той пригаждал към вкуса на римската публика.

342

Симпозион (гр.) — угощение.

343

Унция (лат.) — 1/12 либра, 27,3 г.

344

Анциум — крайморски град в Лациум.

345

Харпия (гр.) — вихър; според митологията кръвожадна, чудовищна птица с глава на жена, тяло на ястреб и орлови криле — олицетворение на бурята и смъртта.

346

Медуза (гр.) — според митологията една от трите сестри — горгони, от погледа на която хората се вкаменявали.

347

Corpus delicti (лат.) — предмет на престъплението; веществено доказателство: заловени, откраднати предмети и пр.

348

Деспот (гр.) — първоначално значение — господар, владетел; по-късно се използува в смисъл на самовластен владетел, който управлява произволно и не спазва законите.

349

Хамурапи (1792–1750 пр.н.е.) — вавилонски цар, при чието управление Вавилония достига най-голям разцвет. Известен е неговият сборник от закони.

350

Галера (ит.) — старинен военен кораб с весла.

351

Пеласги — най-древните обитатели на Гърция, установили се и по някои градове на италийското крайбрежие.

352

Некропол (гр.) — комплекс от гробове от праисторическата, античната и средновековната епоха.

353

Тумулус (лат.) — етруски гроб; букв. могила.

354

Латрина (лат.) — клозет.

355

Креон, Едип, Антигона — герои от трагедии на Софокъл.

356

Селинунт — град на югозападния бряг на Сицилия.

357

Signum regis (лат.) — царска емблема.

358

Софокъл (ок. 496–406 г. пр.н.е.) — старогръцки трагически поет.

359

Еврипид (ок. г. 480–406 пр.н.е.) — старогръцки поет, автор на трагедии.

360

In spe (лат.) — с надежда за нещо предполагаемо, желано, но още неосъществено.

361

Ксантипа — съпруга на Сократ, известна като зла жена. Преносно значение: зла, лоша жена.

362

Ксенофонт (ок. 430–354 г. пр.н.е.) — древногръцки писател, историк и общественик; ученик на Сократ.

363

Калимах (ок. 310–240 г. пр.н.е.) — древногръцки учен и поет.

364

Тит Лукреций Кар (97–55 г. пр.н.е.) — римски дидактически и философски поет, привърженик на материалистическата философия.

365

Dominus (лат.) — владетел, повелител.

366

Белона (лат.) — богиня на войната, сестра и спътница на Марс.

367

Magister societatis (лат.) — ръководител, представител на сдружение.

368

Ибери — древен народ, живял по долината на р. Ибера (сега Ебро) в римската провинция Хиспания.

По време на визираните в романа събития (I в. пр.Хр.) населението на Иберийския п-ов е било вече интегрирано в рамките на Римската империя и тамошните етноси вече не са били „приятелски народи“, а са част от поданното население. Затова аз смятам, че дадения случай се имат предвид племената в днешна Източна Грузия, които античните извори назовават също ибери. — Бел. NomaD.

369

Съпровождан от дванадесет ликтори. — Броят на ликторите се степенувал според ранга на магистрата (най-малко двама, най-много дванадесет).

370

Тартар (гр.) — ад, преизподня.

371

Ханибал (ок. 275–183 г. пр.н.е.) — картагенски пълководец; през 211 г. пр.н.е. достига с войските си чак до Рим.

372

Терми (лат.) — бани.

373

Страбон (ок. 63 г. пр.н.е. — 19 г. от н.е) — древногръцки географ и историк. Съчинението му „География“, запазено почти изцяло до днес, е най-значителният труд за географията на античния свят.

374

Дакия — област на територията на днешна Източна Унгария и Румъния.

375

Епир — област по западното крайбрежие на Гърция.

376

Киренайка — област в Сев. Африка.

377

Колхида — област на североизточния бряг на Черно море.

378

Сарматия — област по течението на р. Дон.

379

Скития — област между Колхида и Каспийско море (Кавказ).

380

Хиркания — област по южния бряг на Каспийско море.

381

Гемония — пътека със стъпала на Капитолийския хълм, по която свличали и изхвърляли в Тибър труповете на наказаните със смърт престъпници.

382

Extra Romam non est vita! (лат.) — Извън Рим няма живот!

383

Тибур — курорт за богатите римляни, разположен североизточно от Рим.

384

Андроник (ок. 250 г. пр.н.е.) — римски поет, превел на латински старогръцката епическа поема „Одисея“ на Омир.

385

Гней Невий (ок. 250 г. пр.н.е.) — римски поет, възпял пуническите войни.

386

Пакувий (ок. 220–130 г. пр.н.е.) — римски писател, автор на няколко трагедии.

387

Агрипови бани — обществени бани, които се намирали край римския Пантеон; там са се изнасяли сказки.

388

Вестиариум (лат.) — съблекалня, гардероб.

389

Ра — египетски бог на слънцето.

390

Истъм — провлак, съединяващ Гърция с полуостров Пелопонес.

391

Понтийски блата — блатен край на границата на Лациум, който заразявал Рим с малария.

392

Рубикон — малка река, гранична между Северна Италия (Цизалпинска Галия — на времето) и сенатските владения (Средна Италия). Цизалпинска Галия е била консулска провинция, управлявана от Юлий Цезар в средата на I в. пр.н.е. Повикан от сената да даде отчет за дейността си, той е бил длъжен да се яви в Рим без войските си. През 49 г. пр.н.е. Цезар не е спазил това законно положение и преминал р. Рубикон с войските си — начало на гражданската война в Римската република между Цезар, от една страна, и сената и Помпей, от друга страна. За гражданската война, както и за Галската Цезар е оставил записки, с които, цели да оправдае гражданските войни и да прехвърли вината на Помпей и сената.

393

Ave domina nostra Lollia Paulina! (лат.) — Бъди здрава, наша господарке Лолия Паулина!

394

Лукания — област в Южна Италия.

395

Homo novus (лат.) — новоиздигнал се човек, първият член на едно досега неблагородно семейство, който е получил длъжност.

396

Астрагали — игра на кокалчета в римско време.

397

Senio (лат.) — венерино хвърляне — три шестици, смятало се най-щастливо хвърляне. В римската игра на зарове най-лошото хвърляне — три единици — се нарича „кучето“.

398

Навуходоносор (604–562 или 561 г. пр.н.е.) — вавилонски цар; по негово време бил преустроен и укрепен Вавилон, издигнати били много храмове, дворци и пр.

399

Ютурна (лат.) — нимфа, охраняваща свещен извор.

400

Habitus (лат.) — физическият вид на човека.

401

Порта Тригемина — намирала се е на северния склон на Авентин.

402

… ad bestias (лат.) — … ще ме хвърли на хищниците.

403

Аналист (лат.) — историограф.

404

Мегаломания — прекалена гордост; от гр. „мега“ — голям, и „мания“ — лудост.

405

Самум (ар.) — горещ вихър в пустинята, разнасящ пясък.

406

Carpe diem! (лат.) — Използувай днешния ден!

407

Ars amandi (лат.) — любовно изкуство.

408

Овации — в този случай означава „малък триумф“.

409

Агригент — някога голям град в Сицилия, родно място на философа Емпедокъл.

410

Амброзия (гр.) — храна на олимпийските богове, която ги правела вечно млади.

411

Pretor urbis (Pretor urbanus) (лат.) — магистрат със съдебни и полицейски функции.

412

Пароски мрамор — прочут мрамор от о. Парос в Егейско море.

413

Cara dea! (лат.) — Драга, уважавана богиньо!

414

Extra patriam non est vita! (лат.) — Извън отечеството няма живот!

415

Хоплит (гр.) — тежковъоръжен войник.

416

Хармодий и Аристогитон — убиват през 514 г. пр.н.е. един от двамата атински тирани — Хипарх. Брат му Хипий наказва убийците. Двамата тирани са синове на Пизистрат, тиран, управлявал самовластно Атина от 560 до 527 г. пр.н.е. Известни са още с бащиното си име Пизистратиди.

417

Dies nefastus (лат.) — злощастен ден, неблагоприятен за започване на каквото и да е дело.

418

Genii loci (лат.) — дух, покровител на място; всеки човек, всеки град, селище, местност и т.н. са имали свои „гении лоци“.

419

Panem, non circenses! (лат.) — Хляб, а не игри!

420

Инсула Флорида (лат.) — букв. Цветущ остров; название на Сицилия заради нейното голямо плодородие.

421

Vagum (лат.) — непостоянно, неустановено (понятие).

422

Primo… secundo… (лат.) — Първо… второ…

423

Persona gratissima (лат.) — лице на особено голяма почит, добре приемано, за разлика от persona non grata — лице, обявено за нежелано сред дадено общество, град и т.н., осъдено на изгнание.

424

Patronus ех officio (лат.) — защитник, назначен от властите; адвокат по задължение, когато трябва да се спази формалността обвиняемият да има защитник, а той сам не може да си наеме.

425

Advocatus plebis (лат.) — защитник на народа.

426

Сотион, Атал — стоически философи.

427

Аполон Мусагет — гръцкият бог Аполон като покровител на изкуствата и на олицетворяващите ги музи.

428

Тулиан — друго название на Мамертинския затвор в най-ниската част на Големия форум, една от най-старите сгради в Рим. По предание бил построен от Сервий Тулий — един от римските царе през VI в. пр.н.е.

429

Югурта — нумидийски цар (Сев. Африка), победен от Марий, през 104 г. пр.н.е. — убит.

430

Верцингеторикс — вожд на арверните, едно от галските племена. Той обединил срещу Юлий Цезар цяла Галия и я вдигнал на въстание срещу римското завоевание през 52 г. пр.н.е. При Герговия нанася поражение на римските войски, но при Алезия бива разбит, пленен и след триумфа на Цезар в Рим по случай окончателното овладяване на Галия Верцингеторикс бил убит в Мамертинския затвор, 46 г. пр.н.е.

431

Катилина, Луций Сергий — римски благородник, организирал през 63 г. пр.н.е. заговор с цел да оглави римската държава. Цицерон, който тогава бил консул, осуетил опита на Катилина. Катилина загива в сражение, а привържениците му биват убити.