15

Каролайн мина предпазливо през прага и притвори вратата зад себе си. Имаше чувството, че сърцето й бие достатъчно силно, за да събуди и мъртвите. Тази мисъл я разтрепери и тя побърза да я прогони.

Спря и изчака очите й да привикнат с полумрака. Макар че пред всеки прозорец бяха спуснати дебели кадифени завеси, стаята не беше съвсем тъмна. В железния свещник на отсрещната стена догаряше една единствена восъчна свещ.

Когато сенките бавно се оттеглиха, погледът й се устреми към огромната мебел, която владееше помещението. Изпита безкрайно облекчение, че не е видяла затворен ковчег върху мраморен подиум, а високо махагоново легло с балдахин и завеси от рубиненочервена коприна. Завесите бяха спуснати и придаваха на леглото тайнствен вид.

Тя се придвижи бавно напред и едва не се спъна в крака на друга мебел в долния край на леглото. Тя беше дълга и тясна и също закрита от копринена драперия. Каролайн тъкмо повдигна единия край на завесата, за да провери какво има вътре, когато чу някакво движение зад завесите на леглото.

Обърна се рязко и последната й тайна надежда, че леглото е празно, угасна. Бръкна в джоба на полата си и треперещите й пръсти се сключиха около колчето. Мина на пръсти покрай леглото и застана от страната, която беше най-близо до свещта. Безшумно плъзна пръсти по коприната и предпазливо издърпа завесата, за да види кой спеше в леглото.

Вместо да лежи по гръб със скръстени под гърдите ръце, Ейдриън спеше по корем под червените копринени завивки.

Гладката материя се беше свлякла опасно и разкриваше почти целия мускулест гръб — чак до хълбоците. Беше й невъзможно да каже, дали носеше поне пижама — сигурно не.

Каролайн с мъка отмести поглед от голия мъжки гръб и го устреми към лицето му. Трябваше да преглътне няколко пъти, за да прогони внезапната сухота в устата си.

Мъжът спеше дълбоко и лицето му бе обърнато към единствената свещ в стаята. Дългите ресници почиваха спокойно върху бузите. Досега Каролайн не беше забелязала, че връхчетата им са позлатени, както не беше забелязала и дължината, и гъстотата им. Сънят бе прогонил бръчката от средата на челото му и бе свалил товара на отговорностите от силните му рамене. Както лежеше заспал пред нея с разрошена гъста коса и леко отворени устни, той приличаше много на момчето, каквото е бил някога.

Когато заспалият мъж изхърка леко — съвсем човешки звук, — Каролайн поклати глава. Връхлетя я вълна на нежност. Беше дошла тук да си докаже веднъж завинаги, че той е съвсем обикновен мъж. Ала всичко, което виждаше в тази стая, й доказваше само колко голяма глупачка е. У Ейдриън Кейн нямаше нищо обикновено. Както и в нейните чувства към него.

Той не я беше заблудил, не, тя сама се беше заблуждавала. Упорито вярваше, че Кейн представлява опасност за сестра й, докато той беше опасен единствено за сърцето й. Докато можеше да се вкопчва в глупавата представа, че е вампир, можеше да го държи далече от Вивиан. Каролайн затвори за миг очи и се опита да запази самообладание. Когато отново ги отвори, те пареха, но бяха сухи.

Знаеше, че сега трябва да си отиде, но не беше в състояние да се помръдне. Никога вече нямаше да има шанс да се приближи до него под закрилата на мрака, да го погледа как спи и за миг да си представи, че сънува нея.

Колко егоистично…

Трябваше да го докосне. Това беше всичко, което можеше да си разреши. После щеше да се измъкне тихо, както беше влязла, и да го остави сам със сънищата му. Да се върне в стаята си и да стиска здраво зъби, докато той почука на вратата й и я помоли за ръката на Вивиан. Тогава ще го поздрави като брат, какъвто заслужаваше да й бъде.

Каролайн протегна ръка, напълно наясно, че това не беше картина, а човек от плът и кръв. Пареща горещина, сила и живот.

В следващата секунда връхчетата на пръстите й докоснаха гладката, блещукаща кожа на гърба му. В по-следващата вече лежеше по гръб върху мекия матрак, ръцете й бяха вдигнати над главата. Силна мъжка ръка притискаше гърлото й.

Смутена до дън душа, Каролайн вдигна очи към него, прикована от дивия блясък в очите му. Дишането й беше мъчително, но не беше в състояние да каже дали причината е в тежестта му, която я притискаше към леглото, или в това, че с всяко поемане на въздух вдъхваше божествения аромат на стопленото от съня тяло. В обичайния мирис на сандалово дърво и лавър се примесваше нова, силна подправка — опасност.

В полузатворените му очи бавно блесна разбиране, последвано от подозрение. Хватката около китките и гърлото й се разхлаби, но той не направи опит да я пусне.

Каролайн не беше сигурна дали, ако все пак я пуснеше, би могла да избяга. Крайниците й тежаха от сковаваща леност, а времето се забави до валс в такта на ударите на сърцето й. Усещаше тялото му върху своето, горещината му, дългите, мускулести крайници, които я притискаха. Дори в невинността си Каролайн осъзна, че ръката на гърлото й съвсем не представлява най-голямата опасност.

— Не — пошепна тя, като видя как погледът му се устреми към устните й. Не можеше да говори, не можеше да мисли, не беше в състояние дори да диша, защото всеки дъх беше изпълнен с горещия аромат на желанието му. — Моля, недейте…

Още докато произнасяше думите, тя знаеше, че вече е твърде късно. Още от първия миг, когато погледите им се срещнаха, знаеше, че устните им ще се докоснат.

Ръката му се плъзна от шията към бузата й. Погледът му я прикова. Палецът се плъзна като на игра по устните и започна да ги изследва с нежност, която стопи цялата й съпротива.

Главата му се наведе над нея и закри светлината на догарящата свещ. Устните му се раздвижиха върху нейните и внимателно ги разделиха, за да я направят пленница на горещия търсещ език. Той буквално опустоши устата й, завладя я без остатък — както и сърцето й. Езикът му я ухажваше, убеждаваше, даваше безмълвни обещания, които никога не би могъл да изпълни.

Каролайн не разбра кога бе пуснал ръцете й. Знаеше само, че пръстите й внезапно се заровиха в косата му, помилваха тила му и го привлякоха още по-дълбоко в целувката и в тялото й.

Твърде късно осъзна, че и неговата ръка е свободна. Свободна да милва копринената й коса и да я освободи от фуркетите, за да я разпръсне по възглавниците. Свободна да се плъзга по чувствителната кожа в свивката на шията. Свободна да милва набъбналите й гърди през тънката батиста на роклята. Не беше подготвена за шока, който топлите му пръсти предизвикаха върху голата й кожа, когато пъхна ръка в деколтето й и под корсета. Обхвана гърдата й и с много нежност и внимание плъзна палец по втвърденото зърно. Първата интимна милувка в живота й изпрати мощни вълни на наслада към долната част на тялото. Макар че тя беше тази, която бе подложена на сладко мъчение, той също простена, сякаш търпеше болки.

В продължение на осем години си беше отказвала буквално всичко. Сега имаше чувството, че се дави в буря от емоции. Всяка въздишка, всяка целувка, всяка ласка я тласкаха по-дълбоко в прегръдката му. Когато ръката му се плъзна надолу, погали корема й и се насочи към меко извитите хълбоци, тя не се възпротиви, а само отметна глава назад, за да погълне още повече от забранения нектар, който той така щедро й предлагаше.

Вкусът му беше като на топли сладки в снежно коледно утро; като хладни ягоди със сметана в задушен летен следобед; като димящо ябълково вино в свежа есенна вечер. За първи път в живота си, за първи път след смъртта на родителите си, Каролайн изпита чувството, че празнотата в нея се запълва и че никога вече няма да си ляга гладна.

Сякаш решен да я изпълни по всеки възможен начин, той разтвори леко бедрата й с коляното си, притисна го в топлото място между тях. Натискът я накара да изпъшка под устните му и да се надигне насреща му. Не знаеше какво прави той с нея. Знаеше само, че иска още и още.

Иска го целия.

Когато устата му се отдели от нейната, тя извика протестиращо, ала викът й бързо премина във въздишка, когато устните му оставиха пърхащи целувки по брадичката и бузите й, по нежната кожа зад ухото.

Каролайн изви глава, неспособна да устои на меките устни, които търсеха пулса на шията й. Пулс, излязъл извън контрол, както всичко в нея. Тя цялата трепереше в ръцете му като малка птичка, пленена от човешка ръка.

Изгубена във вихрушка от наслада, тя почти не усети зъбите му, когато я ухапа.

— О! — Каролайн рязко отвори очи. Вдигна ръка към леко болезненото място и го погледна обидено. — Ти ме ухапа!

Той отговори на погледа й и очите му светнаха като екзотични скъпоценни камъни.

— И защо не? Ти очакваше от мен точно това, нали? — Вдигна колчето, което беше измъкнал от джоба на роклята й, докато тя се беше носила по вълните на насладата. — Ако не беше така, нямаше да донесеш това в леглото ми.

Каролайн преглътна и виновно отмести поглед от колчето към лицето му.

— Предполагам, няма да ми повярваш, ако кажа, че ми е необходимо, за да подобря умението си да бродирам?

— Какво смяташе да направиш? Да избродираш в сърцето ми „Благослови нашите елфи“? — Кейн изпухтя презрително, захвърли колчето и се отдели от нея. Вдигна копринената завеса и стана от леглото. Каролайн седна и го зяпна с отворена уста. Вече знаеше, че под чаршафа е бил съвсем гол.

Отзад изглеждаше като Микеланджеловия Давид. Великолепен, събуден за нов живот. Всяка жила и всеки мускул бяха издялани от изкусната ръка на велик майстор. Той прекоси помещението с толкова несъзнателна мъжка грация, че тя напълно забрави да отмести поглед, докато той не изчезна зад позлатения параван.

Чак тогава Каролайн се изчерви до корените на косата и сведе глава.

— Не можеш да ме обвиняваш, че вярвам в най-лошото за теб. Защо поне веднъж не се опита да оспориш грозните приказки, които се носят зад гърба ти, където и да отидеш?

Краткият отговор прозвуча приглушено иззад паравана.

— Мислех, че ти си човекът, който не обръща никакво внимание на глупави приказки.

— Нямам друг избор, освен да им обръщам внимание, когато ухажваш сестра ми!

Кейн се появи отново, облечен в тъмносив панталон. Погледът й магично бе привлечен от пръстите му, които тъкмо стягаха шнура. Обичайно беше много сръчен, но днес закопчаването явно му създаваше трудности.

— До тази нощ давал ли съм ти повод да мислиш, че намеренията ми спрямо сестра ти са непочтени?

О, да — искаше да изкрещи Каролайн. — Когато във Воксхол ме целуна, сякаш съм единствената жена, която някога ще обичаш. Но не посмя да го изрече гласно. Не той я беше целунал. Тя го целуна, тя поиска тази целувка.

— Твоите намерения спрямо сестра ми може да са извън всяко съмнение, но твоите намерения спрямо мен току-що не могат да се определят като невинни.

Кейн нахлузи през главата си смачкана риза и бързо закопча няколкото копченца на шията.

— А ти какво си въобразяваше, като влезе с такова безгранично доверие в леглото ми? Представяш ли си как се почувствах, когато усетих докосването ти, още замаян от съня и силно възбуден?

Каролайн се изчерви още по-силно, но той не я видя. За първи път, откакто се познаваха, не беше в състояние да я гледа в очите. Тя усети, че той лъже не само нея, но и себе си, и отвърна:

— Не съм влязла доброволно в леглото ти. Ти ме принуди.

— Какво друго можех да направя? Не ми се случва всяка нощ в спалнята ми да се промъкне жена с намерение да ме убие. — Той разтърси глава и зарови пръсти в разрошената коса. — Какво си мислеше, за бога? Ако някой от слугите те бе видял да влизаш, край на доброто ти име.

— Погрижих се никой да не ме види — отговори тихо тя.

— Значи си още по-глупава, отколкото си мислех. — Гласът му се понижи заплашително, докато вървеше към нея с неумолимата грация на бенгалски тигър.

Каролайн стана, готова да се опълчи срещу него. Разтърси косите си, за да ги освободи от последните фуркети, и вирна брадичка. Проследи подигравателния поглед на Кейн и забеляза, че е стиснала в ръка подостреното колче. Пъхна го бързо в джоба си и заяви:

— Не съм дошла да те убия. Дойдох, за да разбера истината. Веднъж завинаги. И няма да отида никъде, преди да я чуя. — Пое дълбоко въздух, решена да говори с твърд глас, и най-сетне произнесе думите високо и ясно: — Ти вампир ли си или не?

Въпросът го изненада толкова много, че отстъпи крачка назад. Наклони глава и я измери с невярващ поглед.

— Ти не преставаш да ме учудваш. При първата ни среща бях готов да се закълна, че си твърде практично същество, за да вярваш в такива небивалици.

Каролайн вдигна рамене.

— Никой не отрича съществуването на Влад Дракула или на Елизабет Батори, скандално известната трансилванска графиня, която окачвала селските девойки за краката и разпаряла гърлата им, за да пие от кръвта им и да остане вечно млада.

Коприненият тон в гласа му се усили.

— Мога да те уверя, мис Кабът, че аз използвам девиците по много по-приятен начин.

Макар че светлата й кожа пламна от срам, тя реши да подмине подигравателната забележка.

— Не можеш да отречеш, че притежаваш инстинктите на роден воин. Преди да съм успяла да поема въздух, за да изпищя, вече лежах по гръб и ръката ти беше върху гърлото ми.

Мъжът вдигна вежди.

— Ако си спомням добре, ти изобщо не направи опит да се отбраняваш. — Вдигна ръка, приглади косите й назад и продължи: — Почти повярвах, че бягството е последното, за което мислеше.

Лекото докосване на пръстите му до чувствителната кожа зад ухото предизвика нова вълна на желание. Кейн оттегли ръката си, сякаш докосването го бе опарило.

— Значи ме смяташ за роден воин?

— Не знам какъв си — призна тя и гласът й затрепери. — Знам само, че от първия миг, в който те видях, не мога да мисля за нищо друго — и за никого другиго. Знам, че всеки път, когато влизаш в стаята, ме обзема чувството, че корсетът ми е станал твърде тесен и не мога да дишам. Знам, че не е редно да имам такива безсрамни мисли и мечти за мъжа, който е практически сгоден със сестра ми, и си го обяснявам с някаква зла магия, която е твое дело…

— При първата ни среща заяви, че само хора със слаб разум се излагат на опасност да се подчинят на волята ми.

Каролайн се засмя отчаяно.

— Значи и аз съм със слаб разум, макар че до днес не го вярвах.

— Ако това е истина, какво ще направиш, ако сега ти заповядам да дойдеш в обятията ми? — Той застана толкова плътно пред нея, че тя усети горещината, която излъчваше тялото му, еротичния мъжки аромат на кожата му. Ала той не я докосна. — Ще бъдеш ли в състояние да ми се противопоставиш, ако поискам да сложиш ръце на гърдите ми? Да ме целунеш? — Гласът му се понижи до изкусителен шепот. — Да ме любиш?

Каролайн искаше да му обърне гръб, но той я хвана за раменете и я принуди да отговори на парещия му поглед.

— Какво ще стане, ако си права, Каролайн? Ако наистина съм те омагьосал? Какво ще правим, ако това е най-страшната от всички магии? Ако си се влюбила в мен?

Тя поклати глава, неспособна да каже дори една дума. Изпитваше ужас, че той е открил тъмната й тайна. Нямаше такава светена вода на света, която би могла да измие това петно от нея. Нямаше лекарства, нито мехлеми, нямаше магия, която би могла да бъде развалена. По-добре да забие подостреното колче в собственото си предателско сърце.

— Вие ме обиждате, милорд. Никога не бих причинила това на Вивиан. Не съм от този тип жени.

Натискът върху раменете й отслабна, заприлича на милувка.

— Не мислиш ли, че знам от кой тип жени си? Ти си от онези, които са готови да се откажат от всяка своя мечта, за да осъществят мечтите на сестрите си. Но може би сърцето ти не е толкова безскрупулно и самопожертвователно като остатъкът от теб. Може би то егоистично настоява на правото си да обича, макар че ти не му позволяваш.

Каролайн вдигна поглед към него, борейки се със сълзите.

— Тогава сърцето ми заслужава да бъде разбито, не мислиш ли?

— Не от мъж като мен — отговори мрачно Кейн и я пусна. Грабна една огромна наметка от облегалката на стола до вратата и загърна раменете й.

— Къде ме водиш? — попита тя, когато той хвана ръката й и я бутна към вратата.

— Връщам те в спалнята ти. Освен ако не предпочиташ да позвъня за някой слуга, за да те придружи.

Без да чака отговор, той отвори френския прозорец и я изведе навън в нощта. Вятърът се бе усилил и гонеше призрачни облаци към сребърния сърп на новата луна.

— Нима мислиш, че ще ти позволя толкова лесно да се отървеш от мен? — попита Каролайн, докато той бързаше надолу по стълбата и я теглеше към мостчето. Когато прекосиха разстоянието между двете кули, тя осъзна на каква замайваща височина се намират и коленете й омекнаха. Задъха се от напрежението да върви в крак с големите му стъпки, но вироглаво продължи: — Ако не си вампир, тогава искам да знам защо цял ден спиш и отказваш да се покажеш под слънчевата светлина. Искам да знам защо всичките ти прадеди изглеждат точно като теб. Искам да знам защо с готовност позволяваш обществото — и аз — да мислят най-лошото за теб, вместо да се защитаваш срещу обвиненията. Искам да знам и защо в този проклет замък няма нито едно огледало!

Кейн потисна едно грозно проклятие и я обърна към себе си, за да я принуди да го погледне в очите. Стърчеше над нея и тя изобщо не виждаше гонените от вятъра облаци по тъмното небе. Зъбите му бяха здраво стиснати, лунната светлина позлатяваше изсечените черти и той изглеждаше по-опасен от всякога.

Преди да е успяла да каже нещо, той бръкна в джоба на полата й и извади подостреното колче. С другата си ръка обви талията й, за да не може да избяга, пъхна колчето в ръката й и сключи пръстите й около студеното дърво. Макар че тя се отбраняваше, не му беше трудно да обърне примитивното оръжие и да насочи острието към гърдите си.

— Ако сериозно мислиш, че съм някакво чудовище — изсъска той с див поглед, — тогава замахни и ме пронижи. Откакто те видях за първи път, сърцето ми вече не ми принадлежи. Затова ме прободи и край.

Каролайн го изгледа смаяно. Признанието му й отне дъха. В този момент й беше все едно дали е мъж или чудовище. Искаше само той да й принадлежи. Неспособна да крие повече безпомощния копнеж в очите си, тя протегна ръка и нежно помилва скованата му буза. Хватката му бавно се разхлаби и колчето падна на камъните.

Най-сетне Ейдриън се предаде. Простена задавено и я привлече към себе си. Завладя устата й с целувка, тъмна и сладка като самата смърт. Макар че вятърът хвърляше косата в лицето й и развяваше голямата наметка, времето за двама им спря. Каролайн забрави миналото и бъдещето. Не мислеше за Вивиан и не изпитваше съжаление. Съществуваше само този миг, този мъж, тази целувка.

След цяла вечност той изтръгна устата си от нейната и я погледна дълбоко в очите. Разтърси глава и придоби съвсем безпомощен вид. Тя се чувстваше по същия начин.

— Какво ще правя сега с теб, скъпа моя мис Кабът?

— Каквото искаш, милорд — прошепна замечтано тя и се сгуши на гърдите му, докато устните му милваха косата й.

— Ейдриън — пошепна той и я прегърна по-здраво.

— Ейдриън — въздъхна тя.

Беше като упоена от наслада и й трябваше време, за да осъзнае, че ритмичното тупане под бузата й е неговото сърце. Погледна го уплашено, отвори ризата му и притисна ръка към леко окосмената топла кожа на гърдите. Това леко докосване беше достатъчно, за да удвои темпото. Както всичко в него, сърцето му беше топло, изпълнено с живот и смъртно.

— През цялото време знаех, че не си толкова безсърдечен, колкото искаше да ме накараш да вярвам — пошепна тя и поклати глава.

— Предполагам, че откри тайната ми. Аз не съм вампир.

— Разбира се, че не си. — Каролайн се засмя и изпита такова облекчение, че й се зави свят. — Защото такива същества няма! Не мога да повярвам как допуснах да се заразя от детинските фантазии на Порция. Сигурно ме смяташ за абсолютна глупачка. Никога не бих…

Ейдриън я притисна до сърцето си и тя млъкна. Погледна надолу към нея и Каролайн се изуми от сериозността в очите му.

— Аз не съм вампир, мила моя. Аз съм ловец на вампири.

Загрузка...