След полунощ

18

Ликуваща мелодия на виенски валс, опасно завъртане — и Каролайн отново попадна там, където се беше опасявала, че никога вече няма да бъде: в прегръдката на Ейдриън. С ъгълчето на окото си забеляза как Ларкин отвратено поклати глава и се отдалечи, като решително си проправяше път през тълпата.

Облекчението й не трая дълго. Когато отметна глава назад, за да погледне Ейдриън, онова, което откри в очите му, направи заплахата с Нюгейт да изглежда като лятна почивка в Бат.

— Къде е сестра ти? — попита ледено той. — Обезвредена с добре прицелен удар в главата и вързана за някой стол?

— Говори тихо, ако обичаш! Никога не бих прибягнала до такива груби средства. — Тя се поколеба малко и обясни: — Щом непременно искаш да знаеш… дадох й лауданум.

Ейдриън отметна глава назад и избухна в луд смях. Султанът и харемската дама, които танцуваха наблизо, го изгледаха учудено.

— Скъпа моя мис Кабът, напомняй ми никога да не подценявам твоята безскрупулност, когато си решила да пренебрегнеш неуморната си съвест и да наложиш волята си.

— Сигурна съм, че изобщо не може да се мери с твоята, милорд — отвърна сладко тя. — Не забравяй, че е възможно Дювалие да ни наблюдава — отбеляза тя, докато той я въртеше без усилие в ритъма на валса, сложил силната си ръка на гърба й. — Гледай ме, сякаш искаш да ме любиш, не да ме удушиш.

— Ами ако искам и двете? — изръмжа той и тези думи изпратиха гореща тръпка по тялото й.

Естествената му гъвкавост му помагаше също толкова добре в танца, колкото и при сблъсъка във Воксхол, когато прогони нападателите й. Макар че ръката й едва докосваше рамото му, Каролайн усещаше гладките движения на мускулите под фината материя на жакета.

Той огледа смръщено златните къдрички, които се подаваха изпод розовия тюрбан, навит на главата й.

— Това не е твоята коса.

Каролайн смръщи носле.

— Сестра ми има изобилие от къдрици. Позволих си да заема няколко.

Погледът му се плъзна към дълбокото деколте на роклята.

— Това не са твоите…

— О, напротив, напротив! — Каролайн беше искрено възмутена. — Ще се изненадаш, като разбереш какво може да се постигне чрез едно просто затягане на корсета. Нали разбираш, нямах друг избор — допълни смутено тя. — Ако още не си забелязал, не съм особено надарена в тази област. Виж, сестрите ми…

— Разбира се, че съм забелязал — изръмжа той и пламенният му поглед й напомни, че миналата нощ топлите му ръце бяха милвали голите й гърди. — И те уверявам, че единственото, което ти липсва, е порция здрав човешки разум. Ако имаше поне малко ум в главата си, нямаше да започнеш тази опасна малка игра.

— Ти организира днешния маскен бал с определена цел. Тази нощ всички хора в залата се представят за нещо, което не са. — Тя му хвърли предизвикателен поглед. — Тази нощ мога да бъда за теб Вивиан или Елоиза. Коя от двете предпочиташ да съм, ако смяташ, че Дювалие е тук и ни наблюдава?

Без да излезе от такта, Ейдриън се наведе и пошепна в ухото й:

— Предпочитам само теб.

Ларкин прекоси залата и фоайето с нарастващ гняв и изкачи стълбата към първия етаж. Тоновете на валса го оглушаваха. Все още беше замаян от постъпката на Каролайн. Да се яви на бала като Вивиан! Да носи роклята и камеята на Елоиза! Никога нямаше да забрави как красивото лице на Елоиза засия, когато Ейдриън й подари камеята вечерта на осемнадесетия й рожден ден. Като видя как Ейдриън окачи верижката на грациозната й шия, Ларкин моментално прибра обратно в джоба си своя подарък — антикварно издание на сонетите на Блейк.

Стигна до вратата на салона, който свързваше спалните на Вивиан и Порция, и се разколеба. След като бе стигнал толкова близо до целта, осъзна, че е безкрайно неприлично да се мотае пред вратата на една млада дама без присъствието на икономка или поне на камериерка.

Покашля се няколко пъти и почука на вратата.

— Мис Вивиан? — повика тихо. — Мис Порция? Аз съм констабъл Ларкин. Искам да говоря с вас, ако нямате нищо против. Само за малко.

Отговори му мълчание.

Ларкин огледа коридора и решително натисна бравата. Вратата се отвори без скърцане. Салонът беше празен, огънят догорял, камината студена. Вратата към спалнята на Порция беше затворена, но тази на Вивиан бе открехната. Неспособен да устои на тази покана, Ларкин прекоси помещението и внимателно я отвори. Макар че на тоалетката гореше свещ, стаята изглеждаше пуста.

Ларкин знаеше, че няма право да влиза тук, но изкушението беше неустоимо. Финият аромат на люляк — предпочитаният парфюм на Вивиан — го примами в помещението като силен афродизиак. Като съдеше по реакцията на тялото си, си каза, че все едно се е промъкнал в забранения султански харем.

На тоалетката бяха наредени кутийки и шишенца с пудри и мехлеми и с други тайнствени тинктури, които според общественото мнение бяха недопустими за младите момичета, но издаваха и неутолимия стремеж на жените към красота. Според Ларкин Вивиан не се нуждаеше от нито едно от тях. Един копринен чорап беше захвърлен небрежно на облегалката на стола. Мъжът плъзна пръсти по фината материя и се опита да не си представи как Вивиан сяда на столчето и опъва чорапа на изваяния си крак. Опита да не си представи как устните му следват ръцете й, докато стигнат до чувствителната колянна ямка…

Ларкин оттегли ръката си, ужасен от липсата на самообладание. Беше готов да си отиде, когато забеляза на масичката сгънато писъмце. Беше написано с ясен, строг, но еднозначно женски почерк.

Този път вземаше по две стъпала наведнъж, защото изпитваше ужас от онова, което щеше да намери. Влезе като вихър в стаята в северната кула, без да си даде труд да почука.

Приближи се до леглото на Каролайн с леки стъпки, целият напрегнат. Завесите бяха вдигнати като в театъра, готови да се спуснат след последното действие. Увита в халат от смарагдовозелено кадифе, Вивиан почиваше на възглавниците, мушнала съвсем по детски ръка под бузата си. Постепенно дишането на Ларкин се успокои, когато видя, че гърдите й се повдигат и спускат равномерно.

Обзе го безкрайно облекчение. Облегна се на таблата и попипа лицето си с трепереща ръка. Май трябваше да се извини на Каролайн. Може би Вивиан наистина се е почувствала неразположена и е решила да не слиза на бала. Може би се е отзовала на молбата на Каролайн да отиде при нея, за да избяга от шума и суетнята на долния етаж. Може би наистина е намерила роклята и камеята на тавана и е настоявала Каролайн да ги сложи, без да подозира, че някога са принадлежели на друга жена, която Кейн е обичал.

Докато поглъщаше с поглед ангелската чистота на чертите й, Ларкин въздъхна дълбоко. Би бил доволен да остане тук до края на нощта и да бди над съня й. Но някой от слугите можеше да го види и тогава… Не можеше да си позволи да рискува доброто й име.

Зави я внимателно, решен да не остава по-дълго, отколкото е необходимо, и се изправи с намерението да хвърли една лопата въглища в огъня.

На масичката до леглото беше оставена празна чаша за чай и шишенце без надпис. Полицейският му инстинкт веднага се пробуди. Извади тапата и помириса подозрително съдържанието. Едва усетил пронизващата, сладникава миризма, разбра за какво става дума.

— По дяволите! — изрече задавено той, стисна здраво зъби и остави шишенцето на масичката. — Ще пратя и двамата по дяволите!

Отпусна се на копринения матрак до спящото момиче, без изобщо да го е грижа какво ще си помислят прислужниците, ако го видят в тази поза.

Хвана Вивиан за раменете и я раздруса внимателно.

— Вивиан! Вивиан, любов моя, събуди се! Трябва да се събудиш. Достатъчно дълго си спала.

Момичето се размърда, от устните му се изтръгна протестиращ стон. Клепачите запърхаха. Всичко стана много бързо и Ларкин нямаше време да си наложи равнодушно изражение. Затова примирено зачака ужасения вик, който без съмнение щеше да последва, когато Вивиан се събуди и го види до себе си в леглото. В погледа, устремен към нея, беше вложено цялото му сърце.

Мина цяла минута, преди да разбере, че тя продължава да сънува, защото, вместо да изпищи, Вивиан вдигна ръка да помилва бузата му и устните й оформиха красива, нежна усмивка.

— Порция винаги е казвала, че един ден моят принц ще дойде при мен — пошепна тя и отново потъна в сън.

Каролайн затвори очи. Стана й горещо, задъха се, зави й се свят. Но не от вихрените завъртания на танца, а от многото кръв, която се оттече от главата й и нахлу в други, лекомислени, неподдаващи се на контрол части на тялото. Почти си пожела да загуби свяст в прегръдката на Ейдриън — тогава той ще я изнесе от залата и ще направи с нея всички онези нежни, неприлични неща, за които тайно копнееше, но които никога не би посмяла да поиска.

Нито един от момичешките й сънища не я беше подготвил за този момент. Вече не беше разумната сестра, която се задоволяваше да стои отстрани и да наблюдава с копнеж как сестрите й се запознават с живота. Тази вечер тя, а не друга, привличаше всички погледи в залата и се носеше като вихър в прегръдката на един прекрасен мъж.

Ръката му се плъзна по гърба й, притисна я по-силно към тялото му, толкова силно, че гърдите й пожелаха да се изтръгнат от тесния корсет — всеки път, когато се докосваха да колосаните ревери на фрака му.

— Ако непременно държиш Дювалие да види нещо, трябва да се държим както във Воксхол, нали така? — промърмори Ейдриън и гласът му подрезгавя от страст. Палецът му започна да описва кръгчета по дланта й, а устните му се приближиха до ушната й мида и предизвикаха сладостни тръпки по цялото и тяло. — Не съм забравил колко убедителна артистка можеш да бъдеш. Все още си спомням какви звуци издаваше, докато те целувах. Помня въздишките ти, вкуса на устните ти, помня как се вкопчи в мен, сякаш никога вече няма да ме пуснеш.

Другите танцуващи ги заобикаляха отдалече. Някои дори бяха спрели да танцуват и протягаха шии, за да видят всяка подробност от безсрамния спектакъл, който им предлагаха Каролайн и Ейдриън. Гостите бяха дошли в Тревелиън Касъл с очакването да им предложат нещо интересно и възбуждащо, но не бяха се надявали чак на такава сцена.

— Гостите ти… — успя да прошепне Каролайн. — …наблюдават ни.

— Нали това искаше да постигнеш? Появи се на бала с роклята на Елоиза, защото искаш Дювалие да те забележи, да го примамиш в капан с хубостта си. Да събудиш нечистите му помисли и да го накараш да те пожелае. Да го подлудиш от желание.

Когато кадифените му устни се плъзнаха по шията й, тя разбра, че вече нямаше предвид Дювалие. Истината беше друга: никой вампир, колкото и коварен да е, не би бил в състояние да стане опасен за нея колкото този мъж. Дювалие можеше само да спре сърцето й, докато Ейдриън притежаваше силата да го разчупи на хиляди парченца и да я обрече да прекара остатъка от живота си с тези късчета в гърдите си.

Тя се вкопчи в раменете му, за да не загуби равновесие и да падне на гърдите му, и каза:

— Тази нощ дойдох да помогна на Джулиън. И на теб.

Ейдриън вдигна глава. В очите му светеха жажда и гняв.

— И как точно смяташ да го направиш? Като му позволиш да те убие? Малка глупачка! Носиш роклята на Елоиза. Трябва ли и ти да имаш същата съдба като нея?

— Разбира се, че не! Знам, че ти ще ме пазиш. Ще ме защитаваш с всички сили. Не помниш ли, че се закле да опазиш Вивиан? Така ли беше или не? Защо обеща да опазиш сестра ми, а сега заявяваш, че не гарантираш за моята сигурност?

Музиката се извиси в кресчендо. Макар че продължаваше да я притиска до мускулестото си тяло, Ейдриън вече не се преструваше, че танцуват.

— Защото с нея не си губя ума всеки път, когато влиза в стаята. Не се мятам по цяла нощ в леглото си и не сънувам, че я любя. Тя не ме докарва до лудост с безброй въпроси и не си пъха носа в неща, които не я засягат. Нито пък ме измъчва с все нови и нови безумни идеи. — Гласът му се повиши. — Знаех, че ще опазя сестра ти, защото не я обичам!

Думите му се удариха в тавана и ехото твърде късно ги предупреди, че музиката е престанала и валсът е свършил. Каролайн погледна смутено към другите танцуващи, очаквайки да види десетки двойки очи, устремени към тях. Странно, но вниманието на гостите беше привлечено от нещо друго.

В залата се понесе шокиран шепот, който ставаше все по-гръмък. Каролайн последва посоката на погледите и когато стигна до вратата, сърцето й падна в петите. На прага бе застанал едър мъж и държеше в прегръдката си стройна женска фигура. Присвитите му очи й обещаваха справедливо наказание и разплата.

Тя зърна бегло обърканото, леко засегнато лице на Вивиан, преди констабъл Ларкин да скрие лицето й в рамото си, за да й спести гледката на безвкусния спектакъл, който разиграваше сестра й.