Случаят с непорочната скитница

ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА

Мейсън, Дела Стрийт и Пол Дрейк си проправяха път през тълпата, която преливаше съдебната зала на съдията Кийтли и кръжеше в коридора на съдебната палата.

Вестникарски репортери се скупчиха около тях, молейки ги за изказване. Мейсън просто се усмихна и каза:

— Почакайте, докато се открие делото, момчета.

Един от вестникарите си проби път до Мейсън и каза с тих глас:

— Една информация за теб, адвокате. Хамилтън Бъргър ще помоли за отсрочване.

— Благодаря — каза Мейсън.

Те продължиха да си пробиват път през тълпата. Дрейк каза с тих глас на Мейсън:

— Ще им дадеш ли отсрочване, Пери?

— Не мога, Пол — каза Мейсън. — Хванал съм мечката за опашката. Не смея да я пусна. Не смея да протакам и по някакъв начин трябва да се задържа в такова положение, че наблюдателите да мислят, че аз дърпам мечката за опашката.

Беше въдворен сравнителен порядък в съдебната зала и Мейсън успя да мине по коридора, през портата и на мястото си на адвокатската маса.

Хамилтън Бъргър, който беше седнал на масата на обвинението, се изправи нервно, отиде до Мейсън и каза:

— Предполагам, че ще поискаш отсрочване, Мейсън.

— Ни най-малко — каза Мейсън уверено. Бъргър беше очевидно разочарован. Най-накрая той каза:

— Е, разбира се, съдът може да чувства, че трябва да бъде направено по-подробно разследване.

— Делото е твое — каза Мейсън.

Бъргър все още стоеше несигурно зад Мейсън, когато съдията Кийтли влезе в съдебната зала. Адвокатите и наблюдателите се изправиха.

Приставът откри делото и помощник-шерифът въведе Джон Адисън в съдебната зала.

Бъргър започна да говори почти веднага.

— Ваше благородие — каза той тържествено, — винаги е било желание на обвинителя да бъде справедлив. Мисля, че ще бъда небрежен в задълженията си, ако не обърна вниманието на съда върху факта, че е необходимо за полицията и обвинението да преоценят доказателствата. Справедливо е към обвиняемия да поискаме време, през което да проуча доказателствата по-внимателно.

— Желаете ли отсрочване? — попита съдията Кийтли.

— Да, Ваше благородие.

— За колко време.

— Поне една седмица.

Съдията Кийтли погледна към Мейсън. Мейсън се усмихна и поклати глава:

— Ваше благородие — каза той, — обвиняемият възразява. Това е времето, което беше отредено за предварителното следствие. Ако обвинението има достатъчно доказателства да дадат основание на съда да задължи обвиняемия да се яви пред него, то никакви нови доказателства не могат да променят това положение. Ако новите доказателства опровергаят позицията на обвинението, то моят клиент ще има право на реабилитация. Искам делото да продължи. Обръщам вниманието на съда върху части от Наказателния кодекс, които гласят, че следствието трябва да бъде приключено в едно заседание, освен ако съдията не го отложи по добра причина, показана с писмена клетвена декларация. Отлагането не може да бъде за повече от два дни на един път и шест дни като цяло, освен ако не е със съгласието на обвиняемия.

Ако мога да получа правото да възобновя разпита си на един или двама от свидетелите на обвинението, бих се съгласил с едноседмично отсрочване.

— Това условие изглежда приемливо — каза Кийтли. — Кои свидетели желаете да разпитате отново, господин Мейсън?

— Първо ще разпитам свидетеля Ерик Хансел.

— Излезте напред, господин Хансел.

— Кой? Аз? — попита изненадано Хансел.

— Да, вие — каза Мейсън.

— Излезте напред, господин Хансел — повтори съдията Кийтли.

С поведение, издаващо мрачни предчувствия, Хансел тръгна бавно към свидетелския стол. Когато мина покрай Мейсън, адвокатът каза тихо:

— Умник!

Хансел се обърна, впери поглед в Мейсън, след което застана на свидетелското място.

— И така — каза Мейсън, — да предположим, че ни кажете още малко за вашата изнудваческа тактика, господин Хансел. Не е ли вярно, че в този случай сте използвал жена-съучастник, жена, която се е представила като майката на Вероника Дейл, жена, която е можела да ви бъде от полза при финансовата страна на изнудването?

— В никакъв случай! — каза Хансел.

— И вие — продължи Мейсън, — сте използвал такава съучастничка в този случай да играе ролята на Лора Мейл Дейл?

— В никакъв случай.

Мейсън каза:

— Хансел, предварителната проверка на списъка с номера, които бяха в малкото тефтерче на Вероника Дейл показва, че собствениците на тези коли са качили Вероника Дейл и повечето от тях са й дали пари.

— Какво мога да направя аз — изсмя се подигравателно Хансел. — Ако тези стари кози лапват по някаква си уличница и й дават мангизи, не можете да ме държите отговорен за това.

— И в някои от случаите — каза Мейсън, — онези, при които Вероника е успяла да постави собствениците на колите в компрометиращо положение, са били изнудени и този, който ги е изнудил е бил червенокос мъж на име Ерик Хансел. Какво ще отговорите на това?

Хамилтън Бъргър скочи на крака:

— Ваше благородие, възразявам. Разпитът не е подходящ. Не защитавам този човек, но тези други престъпления…

— Ще отхвърля обвинението — каза съдията Кийтли. — Нека да отговори на въпросите и след като го направи, господин Бъргър, мога ли до обърна вниманието ви върху факта, че на него не му е бил гарантиран имунитет във връзка с тези други случаи на изнудване, ако се окаже, че е имало такива. И не мисля, че трябва да продължавате да го белосвате. И така, съдът ще отсъди, че този въпрос изисква отговор. Отговорете на въпроса, господин Хансел.

Хансел се сви на свидетелската скамейка.

— Искам да се консултирам с адвокат — каза той.

— Отговорете на въпроса — каза Мейсън. — Не мога. Няма.

— На какво основание отказвате? — попита съдията Кийтли.

— На основание, че ще ме уличи.

Съдията Кийтли кимна към Хамилтън Бъргър:

— Господин обвинител — каза той, — бил сте много старателен при оформянето на определени аспекти в този случай. Инструктирайте полицията да се заеме със същата старателност и да разследва тези случаи срещу този изнудвач.

— Да, Ваше благородие — каза Хамилтън Бъргър смирено.

Мейсън каза:

— Хансел, вие сте работил заедно с Вероника на процентни начала, нали?

— Отказвам да отговоря.

— И Вероника е направила така, че да бъде арестувана за скитничество, така че Адисън да накара своя адвокат да я изкара и следователно да стане уязвим за изнудвачи?

— Отказвам да отговоря на основание, че това ще ме уличи.

— Вече ти е даден имунитет за този случай — каза Мейсън. — Следователно, няма да има нужда да се страхуваш от съдебно преследване и нямаш право на привилегии.

— Добре. Това е отговорът. Така бях нагласил нещата.

— След това въведе друга жена като майката на Вероника?

— Господин Мейсън, казвам ви истината, не знам нищо за тази жена, която се е представила за майката на Вероника. Вероника и аз работихме заедно и нямахме нужда от друг човек. Нямахме нужда… ей, ама аз май много се разприказвах.

— Наистина — каза сухо Мейсън.

Имаше момент на напрегнато, драматично мълчание.

Усмивката на Мейсън беше презрителна.

— Това е всичко. Нямам други въпроси, приключих разпита и съм съгласен на едноседмично отсрочване.

Съдията Кийтли погледна Хамилтън Бъргър:

— Желаете ли да преадресирате някакви въпроси към този свидетел?

— Не, Ваше благородие.

Ерик Хансел извади носна кърпа от джоба си, попи потта от челото си, прочисти гърлото си нервно, след това вместо да върне кърпата в джоба си, седна на свидетелското място и започна да увива кърпата около пръстите си като я притягаше.

Изведнъж осъзна какво прави и виновно напъха кърпата в джоба си.

Мейсън стоеше презрително и наблюдаваше с насмешка ръцете на Хансел.

Съдията Кийтли наруши мълчанието:

— Случаят — обяви той, — ще бъде удължен с една седмица. Обвиняемият ще бъде задържан, а съдът се разпуска.

Звукът от чукчето му беше сигнал за отприщването на разговори в съдебната зала.

Мейсън, Пол Дрейк и Дела Стрийт и излязоха в коридора.

Дрейк каза:

— Ти наистина накара Хансел да се позамисли.

Мейсън кимна:

— Хансел ли го е направил?

— Не мисля — каза Мейсън. — Просто трябваше да го използвам за уловка, за да не разбере обвинителят какво наистина мисля.

— И какво е то?

— Ще говорим в колата — каза Мейсън.

По пътя обратно към канцеларията в колата на Мейсън Пол Дрейк каза:

— Почти си подлудил Хамилтън Бъргър. Той започна с намерението да открие и закрие това дело, а сега се върти в кръг. И това, което го подлудява е, че в момента няма ни най-малка представа кой е убил Едгар Ферел.

Мейсън каза:

— Мисля, че знам кой го е убил, Пол.

— Кой?

Мейсън започна:

— Хайде да погледнем доказателствата. На първо място, на Ферел му е трябвала къща за нещо. За какво?

— Любовно гнездо — каза Дрейк. — Малката червенокоса сладурана от щанда за писалки и моливи…

— Би си навирила сладкото малко носле при вида на подобна дупка — прекъсна го Мейсън. — Но нека да погледнем значението на определени дати, които досега пренебрегвахме.

— Какви дати?

Мейсън каза:

— Ферел е тръгнал на почивка. Казал е на съдружника си, че отива на риболов за пъстърва на северозапад и е казал на червенокосата си приятелка от щанда, че възнамерява да сключи голяма бизнес-сделка и че главната му квартира ще бъде в някаква провинциална къща.

— Точно така — каза Дрейк. Мейсън продължи:

— Няколко неща усложниха този случай, Пол, така че заключенията не бяха ясни известно време. Но сега започват да се изясняват.

— Как така?

— Лорейн Ферел трябва да е отишла в онази къща в нощта на убийството. Трябва да е влязла вътре. Трябва да е намерила доказателство, че Вероника Дейл е била там. Тя и съпругът й трябва да са се скарали.

— Но полицията не е намерила нейните отпечатъци там — каза Дрейк.

— Разбира се, че е — каза Мейсън. — Намерили са нейните отпечатъци навсякъде, както и тези на Адисън, защото тя е отишла там с Адисън, когато са открили тялото…

— Точно така — прекъсна го Дрейк. — Бях забравил за това.

— И полицията — каза Мейсън — няма начин да разбере кога са били направени тези отпечатъци, дали са били направени в нощта, когато е било намерено тялото или в нощта, когато е било извършено убийството.

Дрейк отново кимна.

— И така — каза Мейсън, — стигаме до още една странна фаза на случая. В апартамента на Дела Стрийт намерихме шест празни куршума. Вярваш ли, че са били празните куршуми от пистолета, с който е било извършено убийството. По една или друга причина убиецът ги е взел със себе си от местопрестъплението. Отначало си мислех, че може да са оставени от полицията, но не са. Някой друг трябва да ги е оставил.

— Кой?

Мейсън каза:

— Свежда се до двама души. Вероника Дейл е била в апартамента и е имала възможност да постави доказателството, както и Лорейн Ферел. Вероника Дейл е имала много по-добра и благоприятна възможност от Лорейн.

— Следователно, една от двете трябва да е виновна, Пери, и както изглеждат нещата, сега вероятно е госпожа Ферел.

— Известно време тя много искаше да говори с мен — каза Мейсън, — след това изведнъж си промени решението. Мисля, че е искала да признае, че е била там в нощта на убийството. След това си е променила решението. И, разбира се, онова, което каза, че е видяла колата на съпруга си на улицата, беше пълна измислица. Знаела е, че е купил къща. Скарали са се с него. Искала е Адисън да проучи, да разбере какво става и да й каже. Това е щяло да й осигури свидетел и да постави Адисън на нейна страна в случая. Това вероятно е причината тя да не му каже за посещението си в къщата на съпруга си в нощта на техния спор. Друга причина може да е била, че е чула изстрели. Помни, че по това време тя трябва да е видяла другата кола, докато е отивала към къщата или когато е излизала. Не е трудно да се предположи, че е спряла колата си когато е стигнала до магистралата и е чула, а дори може да се е върнала назад пеша. След това се е обадила на Адисън с тази абсурдна история за червенокосото маце в колата. Между другото, Пол, Дела казва, че госпожа Ферел е влюбена в Адисън.

— Възможно е — каза Дрейк.

— Така ми се стори — каза тихо Дела Стрийт. — наблюдавах очите й когато говореше за него. Наблюдавах изражението на лицето й. Чух гласа й когато спомена името му.

— Тогава тя и Адисън трябва доста да са затънали в цялата тази каша — каза Дрейк.

— Тя е затънала — каза кратко Мейсън.

— А датите, Пери?

— Нещо да ти се струва особено значително в датите, избрани за почивка в този случай, а, Пол?

— По дяволите! — каза Дрейк. — Какво става тук?

Мейсън каза:

— Ферел и Адисън са се мразели. И двамата са притежавали еднакъв брой акции. Имало е малки пакети от акции, които са били разпределени сред верните служители на магазина. Тези служители не биха взели страна. В интерес на истината, част от политиката на фирмата е да се въздържат от обсъждане на своята политика на събранията на акционерите. Директорите са се занимавали с това, а Мъртъл Нортръп е била единствената присъстваща на събранията на директорите. Другите акционери са давали своите пълномощия на нея.

— Какво искаш да кажеш? — попита Дрейк.

— И аз самият не знам — му каза Мейсън. — Просто обръщам вниманието ви към значими факти. И така — продължи Мейсън, — от всички хора в този случай има един, който е поел отчаяни рискове, за да получи това, което иска.

— Кой?

— Жената, която и да е била тя, която дойде в моя кабинет и каза, че е Лора Мейл Дейл, майката на Вероника.

— Коя предполагаш, че е била тя?

Мейсън каза:

— Да погледнем на нещата по следния начин, Пол. Къде мислиш, че е получила информацията?

— Каква информация?

— Тя е знаела, че майката на Вероника се е казвала Лора Мейл Дейл. Знаела е, че майката е държала ресторант в малък град в Индианополис. Не е знаела точната възраст на Вероника. Знаела е, че Вероника има работа в универсалния магазин и с каква заплата. Къде е успяла да събере толкова много вярна информация и все пак, да получи грешна информация за възрастта на момичето?

— Не знам — каза Дрейк.

— Трябва да е било от самата Вероника — каза Дела Стрийт.

Мейсън кимна. Той шофира мълчаливо известно време и двамата, Дела Стрийт и Пол Дрейк, се бяха вглъбили в собствените си мисли, докато се опитваха да сглобят фактите, които Мейсън беше представил логично.

— Но защо, за Бога, трябваше да дойде тази жена при нас с тази история? — попита Дела Стрийт. — Трябва да е знаела, че ще бъде изобличена. Трябва да е осъзнавала какви рискове поема.

— Добре — каза Мейсън, — защо е дошла при нас?

— Не ми е ясно. Освен ако не е била забъркана с Ерик Хансел, както ти намекна.

— Когато задавах онези въпроси — каза Мейсън, — исках да гледам лицето на Хансел. Неговото лице ми каза повече, отколкото отговорите му. Изплашен е до смърт, но мисля, че се страхува от нещо друго. Вероятно има толкова дълъг списък от изнудвания, за които все още не е съден, че го е страх да не излязат наяве.

Дрейк каза:

— Е, едно нещо е сигурно, Хансел и Вероника са били заедно в тази история с изнудването. Проучването на онези номера, съчетано с разпита на петдесет и двама притежатели на коли показват, че почти всички са направили някакво значително дарение на Вероника и един-двама от тях, които са изпаднали в положение, което може да бъде прието за компрометиращо, са били изнудени. Във всеки случай, Хансел е влизал и е прибирал по нещо.

— И, разбира се, е имал някакво споразумение с Вероника — каза Мейсън. — В края на краищата, Вероника е направила всичко възможно да бъде задържана за скитничество през онази нощ, когато я е прибрала полицията.

— Тогава — каза Дрейк, — тази, другата жена, фалшивата майка е част от изнудваческата верига. Тя…

— Но защо им е била нужна?

Дрейк се усмихна и каза:

— Помисли, Пери. Те са искали майка, която да покаже възмущение, да говори за доброто име на дъщеря си и след това да се съгласи да приеме пари.

— Но те не са имали нужда от нея в този случай и останалите случаи показват, че не е била замесена майката. Вероника им е позволявала да я качат, да се държат бащински; след това Хансел се е появявал с вестника. Всъщност, тези мъже не са направили нищо на Вероника. Нямало е да ги развълнува играта с възмутената майка. Но няма никакво доказателство, което да показва, че е имало друг съучастник. Само Хансел и Вероника са работили заедно — стопиране, намеци за нещастно минало и след това, при подходящ случай, изнудване.

— Какво означава това, Пери?

— Онази жена — каза Мейсън, — дойде при мен, защото искаше нещо.

— Естествено.

— И — продължи Мейсън, — най-добрият начин да разбереш какво иска един човек е като прегледаш какво получава.

— Какво получи онази жена?

— Направила го е, защото е искала да имам такъв чек.

— Защо Пери?

Мейсън каза:

— Досега разработвахме варианта, в който тя беше част от изнудваческата операция. Този вариант не върви. Да опитаме другия вариант. Да предположим, че тя се е опитвала да ме защити от изнудване. Да предположим, че тя е искала да мога да кажа на Хансел: „Ти си изкукуригал. Адисън не е платил таксата ми. Майката на Вероника я плати. Ето и чека за доказателство“.

Дрейк подсвирна. Мейсън продължи:

— Сега си помисли за това. Ферел си взема двуседмична отпуска, точно преди събранието на акционерите, за да сключи някаква суперсекретна сделка. Мъртъл Нортръп, ковчежникът на фирмата, си взема подобен отпуск. И двете почивки са в много необичайно време.

— Но Нортръп ненавижда Ферел и е вярна на Адисън.

Мейсън просто кимна.

— И Ферел е обещал на червенокосото маце да му даде работата на Нортръп, което означава, че е щял да уволни госпожица Нортръп.

— Или пък да й даде по-висок пост — каза сухо Мейсън, — така че мястото й да остане свободно.

Дрейк се замисли над това. Мейсън завъртя волана.

— Хей — каза Дрейк, — къде отиваш, Пери?

Мейсън каза:

— Сега ще отидем при Мъртъл С. Нортръп, Пол. И когато отидем, мисля че ще разберем някои неща.