Способен ученик (Лятото на покварата)

27

Когато разгърна вестника, Ед Френч ядеше сладкиш. Той се закашля, издаде странен звук и изплю трохите по цялата маса.

— Еди! — каза с известна тревога Сондра Френч. — Добре ли си?

— Тати се задави, тати се задави — съобщи малката Норма с добър нервен хумор, след което щастлива се присъедини към майка си и затупа Ед по гърба. Ед не усещаше ударите. Той още се пулеше във вестника.

— Нещо лошо ли, Еди? — попита отново Сондра.

— Той е! Той е! — провикна се Ед, като тикаше пръст във вестника толкова силно, че нокътят му дращеше все в отдел „А“.

— Оня човек! Лорд Питър!

— За бога, какво…

— Това е дядото на Тод Боудън!

— Какво? Този военен престъпник? Това е лудост, Еди!

— Но това е той! — промърмори Ед. — Всемогъщи Исусе, това е той! Сондра Френч дълго и съсредоточено гледа снимката.

— Изобщо не прилича на Питър Уимзи — рече накрая тя.