Стигмата

СТИГМАТА

МАЛКО СА ЯВЛЕНИЯТА, така озадачаващи, колкото е стигмата.Стигмата представлява белези по тялото, които съответстват на раните на Христос, получени при разпъването му на кръста. Думата е заемка от гръцката дума в множествено число стигма, което означава "белег, печат". Първоначално са я свързвали с римокатолическата вяра; много от стигматиците са членове на религиозни ордени и повече от 80 процента са жени.

Стигматиците получават някои или всичките така наречени "свети рани": на ръцете, на краката и отстрани (от пробождането с копие); както и пробожданията по челото от трънения венец. Други съобщават за форми, които включват кървави сълзи, примесена с кръв пот или белези от бичуване по гърба.

При някои стигматици раните кървят, после кървенето спира, мнозина показват инедия, това е способността да се живее дълъг период от време почти без храна и вода. Стигматиците често са екстатици в периодите, когато получават раните си, те са завладени от своите емоции.

Някои християнски богослови вярват, че стигмата е резултат от изключителна религиозна отдаденост и от желанието да се уподобят на страдащия Христос. Съобщенията за поява на стигми се появяват след тринайсети век, когато започва изобразяването на разпънатия Христос и този образ получава широко разпространение в западноевропейското изкуство.

Свети Франциск от Асизи е един от първите стигматици, за които се споменава в християнската история. Първият му биограф Томазо от Селано съобщава това в своя труд Животът на свети Франциск през 1228 г.:

...По ръцете и краката му започнали да се появяват белези от пирони, точно такива, каквито ги видял малко по-рано на разпънатия мъж над него. Китките и краката му изглеждали като прободени от пирони, главичките на пироните се появявали на китките му и от горната страна на краката му, а върховете се появявали от другата. Белезите били кръгли на дланите на всяка ръка, с цилиндрични форма, малки късчета плът се подавали от другата страна на дланта и тази част приличала на края на пирон, извит и закован обратно. По същия начин белезите от пироните се появили отпечатани на краката му и преминавали през останалата плът. От дясната му страна имало голяма рана, като че е бил прободен с копие, и тази рана често кървяла, затова туниката му и панталоните му били обагрени от свещената му кръв.

Оттогава между триста и четиристотин християни са показвали появили се от само себе си наранявания и твърдели за едно или повече от тях, че са като Христовите рани, получени на кръста.

Един от най-известните съвременни стигматици е Падре Пио от Пиетрелчина. Той имал стигма на двете си ръце и на краката си, раните били изследвани от няколко съвременни лекари. Никога не била поставена някаква диагноза, не били открити и следи от инфекция. Двама от лекарите обаче коментирали гладките ръбове на раните и пълната липса на оток. Подобно състояние на рани им се сторило изключително необичайно, всеки лекар би казал, че са необичайни.

Падре Пио носел стигма през по-голямата част от живота си и въпреки постоянното наблюдение никога не бил разкрит какъвто и да било начин за самонараняване от негова страна. На него се приписват и забележителни случаи на изцеление, а местните хора го почитат като светец много преди официалната си канонизация от Църквата през 2002 година, трийсет и пет години след смъртта му.

Други забележителни стигматици са Катрина Сиенска и Света Рита от Кашиа.

Съвременните изследователи смятат, че стигмата има истеричен произход или е резултат от несъзнателно самонараняване по време на ненормално силно самовнушение. С други думи, самото съзнание причинява раните.

Стигмата не е само явление, което се среща само при католиците; съобщава се за случаи в Ориноко сред племето уарао, при онези членове на племето, които прекарват дълго време в съзерцание на своите духове пазители.

Явлението така и не е получило задоволително обяснение.