Стигмата

1

Мярка за дължина, равна на 4.83 км. – Бел. Прев.

2

В епохата на феодализма "сеньор" е изразяващо почит обръщение към благородник, едър земевладелец, господар на феод. – Бел. Прев.

3

Mon petit chou (фр.) – израз на привързаност, нежност, "цветчето ми, сърчицето ми". – Бел. Ред

4

Третият от седемте канонични часа, в които се извършва божествена служба в римокатолическата църква. Пада се някъде около девет сутринта. – Бел. Прев.

5

Старинен струнен инструмент. – Бел. Прев.

6

Добри хора, добри мъже, добри жени, още добри християни биват наричани мъжете и жените, които са получили т.нар. утешение – ритуал на ръкополагане при катарите, който превръща обикновените вярващи в съвършени. Съвършените живеели аскстичност и целомъдрие. – Бел. Прев.

7

Меа culpa, mea maxima culpa (лат.) – първите думи, които се повтарят три пъти, от молитвата, с която започва изповедта в римокатолическата верска традиция. – Бел. Прев.

8

Триъгълното поле на фронтона, вдлъбната ниша над отвор в стена е полукръгла, триъгълна или островръха форма се нарича тимпан. – Бел. Прев.

9

Главната, отбранителна кула на средновековния замък. – Бел. Ред.

10

Евсевий Йероним Софроний (347 г., Далмация – 420 г., Витлеем), превел Библията от гръцки и еврейски на латински между 383 г. и 406 г. Този превод на Библията е известен като Вулгата. – Бел. Ред.

11

Вход откъм южния трансепт на базиликата "Сен Сернен" в Тулуза. – Бел. Прев.

12

Сградата, в която са се събирали градските управници на Тулуза. Строежът на първата сграда започва около 1190 година. До ден-днешен на това място, макар и след преустройства и промени през вековете, на самата сграда и площада пред нея се помещава градската управа, а също театърът, операта и симфоничният оркестър на Тулуза. Името е препратка както към хълма Капитолия в Рим, така и към думата "капитулум" – място за събиране на управниците. – Бел. Прев.

13

Барон е благородническа титла, най-ниска в перската система, и често се равнява по значение на "феодал". Ако един барон притежава феод, той се нарича барония. Баронските титли в Средновековието са наследствени. Във Франция баронът по ранг е между виконта и рицаря. – Бел. Прев.

14

Малкият господин (фр.). – Бел. Прев.

15

Буквално "Страната на Ок". Езикът "Ок" на френски "langue d'oc" са група романски диалекти, използвани в Южна Франция. В северните части са се говорели диалектите на езика "ойл" (langue d'oil). "Ок" и "ойл" са думите, които са означавали "да". Днес понятието "Пей д'ок" се използва при означаването на произхода на френските вина от област в Южна Франция, доста по-малка от средновековната област Пей д'ок. Но и днес съществува административна област във Франция, която носи името Лангдок (или "Езикът Ок"). – Бел. Прев.

16

От фр., растителност, която е непрекъсната и храстовидна (най-вече зелени кестени, розмарин и др.) в средиземноморските области представлява деградирала форма на гората. – Бел. Прев.

17

Думата "domus" в древен Рим е означавала "тип градска къща на представител от висшите слоеве в Рим и Римската империя". От нея произходжа думата за "дом" в езика "ок", както и в съвременните славянски езици. – Бел. Прев.

18

От фр. В Средновековието така се е наричало тип таванско помещение. – Бел. Прев.

19

Сърце мое (фр.). Бел. Прев.

20

Ок (старофр.) – да. В случая означава "нали". – Бел. Прев.

21

При катарите всеки съвършен или съвършена има своя соси/сосиус или сосиа (от лат. soci, social). Ако при гоненията единият от двойката е намирал смъртта си, към останалия сам при първа възможност е прикрепван нов. – Бел. Прев.

22

Ритуалният поздрав от обикновените катари към съвършените бил: "Благословете ме, господине (добра госпожо), и молете Бога да направи от мен добър християнин и да ме отведе до добър край". На този ритуален поздрав съвършеният катар или съвършената катарка отговаряли: "Нека Бог чуе молбата, нека направи от теб добър християнин и те отведе до добър край". – Бел. Прев.

23

Пиер дьо Кастелно е френски духовник, цистерциански монах, легат на папа Инокентий III, който е изпратен в Тулуза за борба с ереста. Убит е на 15 януари 1208 г. – Бел. Прев.

24

Шапчица с три или четири върха, която обикновено се носи от римокатолически свещеници, а по-късно и от представители на англиканската и лутеранската църква. Биретата с четири върха е била знак за получена академична образователна степен "доктор". – Бел. Прев.

25

Популярно име на Южна Франция. – Бел. Прев.

26

Дървени окови, известни още като стегалка. – Бел. Прев.

27

Ела, Дух Свети (лат.). – Бел. Прев.

28

От фр. "equyer" – коняр. – Бел. Прев.

29

Loup (фр.) – вълк. – Бел. Прев.

30

Признавам (лат.) – така започва една от молитвите от изповедта в римокатолическата религиозна традиция. – Бел. Прев.

31

Veni Creator Spiritus (лат.). – "Ела, Дух Съзидателен", химн, койго се използва в римокатолическото богослужение. – Бел. Прев.

32

Симон дьо Монфор (ок. 1160-1218), предводител на Албигойския кръстоносен поход. – Бел. Прев.

33

Ритуален пост, продължаващ четирийсет дни след приемането на утешението. – Бел. Прев

34

Veni Creator Spiritus, Menetes Tuorum visita... (лат.). – "Ела, Дух Съзидателен, сърцата на следовниците си посети..." – Бел. Прев.

35

По време на Албигойския кръстоносен поход думата faidit/faydit, федит, за чийто произход има различни предположения, придобива строго значение на местен окситански благородник, лишен от имуществото си и осъден от френската власт. – Бел. Прев.

36

Допълнително строително съоръжение със защитна роля, издигано в близост до входа на крепост или издадено преди нея. – Бел. Прев.

37

Благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на своя народ", Лука, 1:68. Това са благодарствените думи на Захария към Бог при раждането на сина му Йоан, който по-късно става Йоан Кръстител. В римокатолическото богослужение тези думи като химн се пеят при литургия. – Бел. Прев.

38

Григориански химн възхвала на светото тайнство евхаристия (причестяване). – Бел. Прев.

39

Fou (фр) – луд. – Бел. Прев.

40

Amour Courtois (фр.) – куртоазна любов. В Средновековна Франция това е отношение на дълбока и искрена любов и обожание на един рицар към дамата на сърцето му, които имат своя строго определен от правила израз. Тя съществува в средите на благородниците, но по правило не между съпруг и съпруга. – Бел. Прев.

41

Causse (фр.) – обширно и високо варовиково плато, сухо и прорязано с дълбоки долини, покрити с бедни пасища. – Бел. Прев.