Стоманените пещери

8. СПОР ЗА ЕДИН РОБОТ

В този миг Бейли усети колко се е разтуптяло сърцето му. Стори му се, че времето е спряло да тече. Р. Данийл както винаги не изрази никакви чувства. Върху лицето на Хан Фастълф се изписа благовъзпитано изумление и толкова.

Но Бейли най-много се вълнуваше как ще посрещне това комисарят Джулиъс Ендърби. Триизмерният приемател, от който гледаше лицето му, не възпроизвежда съвършено. Винаги се явява леко трептене и не съвсем достоверно разлагане на образа. Поради това несъвършенство не можеше да се изтълкува прикритият зад очилата поглед на Ендърби.

Бейли си помисли: „Не се разтапяй пред очите ми, Джулиъс. Имам нужда от тебе“.

Той в същност не смяташе, че Фастълф би действувал прибързано или под напора на чувствата. Бе чел някъде, че вселенците не изповядват никакви религии, но затова пък са ги заменили с хладен и бавен разум, достигащ висините на философията. Вярваше и разчиташе на това. Щяха да си поставят за цел да действуват бавно и то само въз основа на разсъждения.

Ако се намираше сам сред тях, и кажеше каквото току-що чуха, беше сигурен, че никога нямаше да се завърне в Града. Така щеше да се разпореди хладният разум. Плановете на вселенците имаха за тях многократно по-голямо значение от живота на един земен жител. Щяха да намерят подходящо оправдание пред Джулиъс Ендърби. Може би щяха да представят на комисаря трупа му, да поклатят глави и да заявят, че земните жители отново са направили заговор. Комисарят щеше да им повярва. Така бе устроен. Дори да мразеше вселенците, омразата му се дължеше на страх. Нямаше да се осмели да не им повярва.

Ето защо той наистина трябваше да стане свидетел на събитията, при това от сигурно място, далече от точно изчислените защитни мерки, взети от вселенците.

Комисарят каза, като се давеше:

— Ли, съвсем си се объркал. Видях тялото на доктор Сартън.

— Видял си овъглените останки от нещо, за което са ти казали, че е трупът на доктор Сартън — дръзко отвърна Бейли. Мрачно си помисли за счупените очила на комисаря. Това е било неочаквано улеснение за вселенците.

— Не, не, Ли. Познавах доктор Сартън, главата му бе останала незасегната. Той беше. — Комисарят докосна неловко очилата си, сякаш си припомняше и добави: — Разгледах го отблизо, съвсем отблизо.

— А какво ще кажеш за него, комисарю? — попита Бейли и отново посочи Р. Данийл. — Не прилича ли той на доктор Сартън?

— Да, както би му приличала една статуя.

— Човек може да си наложи безизразен вид, комисарю. Ами ако си видял робот, застрелян с бластер? Казваш, че си го разгледал отблизо. Толкова ли отблизо, че да различиш дали краят на обгорената повърхност е наистина разложена органична материя, или нарочно положен карбонизиран пласт върху разтопен метал?

Комисарят изглеждаше отвратен. Каза:

— Приказваш нелепости.

Бейли се обърна към вселенеца.

— Ще разрешите ли да бъде направена ексхумация на тялото, за да бъде изследвано, доктор Фастълф?

Фастълф се усмихна.

— При обикновени обстоятелства не бих се противопоставил, господин Бейли, но за съжаление ние не погребваме покойниците. Сред нас е прието кремирането.

— Много удобно — каза Бейли.

— Обяснете ми, господин Бейли — започна доктор Фастълф — как стигнахте до това необичайно заключение?

Бейли си помисли: „Не се предава. Ако му се отдаде възможност, ще замаже всичко.“ И отвърна:

— Не беше трудно. Да наподобиш робот изисква повече, отколкото да си придадеш замръзнал вид на чертите и да водиш разговор с надути фрази. Бедата за вас, хората от Звездните светове, е, че сте прекалено свикнали с роботите. Стигнали сте дотам, че ги приемате почти за човешки същества. Станали сте слепи за особеностите им. На Земята е по-различно. Имаме силно развит усет към роботите… На първо място, Р. Данийл е твърде типичен човек, за да е робот. Първото ми впечатление беше, че е вселенец. Голямо усилие ми струваше да се приспособя към изявлението му, че е робот. Естествено, причината за това беше, че той наистина е вселенец, а не робот.

Р. Данийл го прекъсна, без никакъв признак на притеснение, че толкова подробно го разискват като тема на разговора. Каза:

— Както ти обясних, колега Илия, създаден бях, за да заема временно място в човешкото общество. Приликата с човек е нарочно търсена.

— Дори дотам ли — попита Бейли, — че да си направят труда да наподобят изцяло такива части от тялото, които обикновено винаги са прикрити от облеклото? Дори дотам, че да наподобят органи, които при един робот нямат смислена функция?

Изведнъж Ендърби каза:

— Как разбра това?

Бейли почервеня.

— Нямаше как да не го забележа в… в мъжките кабини.

Ендърби изглеждаше потресен. Фастълф каза:

— Положително ви е ясно, че за да бъде една прилика от полза, трябва да бъде пълна. За нашата цел половинчатостта е равна на нула.

Бейли рязко попита:

— Мога ли да запуша?

Три лули на ден щеше да бъде нелепа екстравагантност, но той бе понесен от бързия поток на безумието и се нуждаеше от успокоението на тютюна. В крайна сметка, отговаряше на вселенци. Щеше да натъпче лъжите им обратно в собствените им гърла. Фастълф каза:

— Съжалявам, но предпочитам да не пушите.

„Предпочитам“ бе изречено като заповед, Бейли усети това. Прибра обратно лулата, която вече бе обгърнал с длан — уверен, че автоматично ще получи разрешение.

„Естествено, че не — с горчивина си помисли той. — Ендърби не ме предупреди, защото самият той не пуши, но беше ясно от пръв поглед. Логично е. Те не пушат в стерилните си Звездни светове; не пият, нямат човешки пороци. Не е чудно, че са приели роботи в проклетото си… как го нарече Данийл?… C/Fe общество! Не е чудно, че Р. Данийл играе така добре ролята си. Те всички са станали повече или по-малко роботи“. И каза:

— Точното подобие е само една измежду многото черти. Когато го водех у дома, едва не избухна бунт в моя квартал. (И посочи Р. Данийл. Не можеше да се насили да изговори нито неговото име, нито името на доктор Сартън.) Той предотврати нещастието, като насочи бластера си към възбудената тълпа.

— Господи — възкликна бурно Ендърби, — според доклада точно ти…

— Зная, комисарю — прекъсна го Бейли. — Докладът бе направен по данни, дадени от мен. Не исках да ми бъде вписано в досието, че един робот е заплашвал да застреля с бластер жени и мъже.

— Не, не. Естествено — Ендърби явно бе ужасен. Наведе се напред, за да погледне нещо извън обсега на триизмерния приемател. Бейли отгатна какво. Комисарят проверяваше енергийния кабел, за да види дали връзката се подслушва.

— И смятате това за довод в своя полза? — попита Фастълф.

— Без съмнение. Първият закон на роботиката гласи, че роботът не може да навреди на човешко същество.

— Но Р. Данийл не е навредил никому.

— Вярно. В последствие той дори заяви, че не би стрелял в никакъв случай. Въпреки това, аз не съм чувал за робот, който да превъзмогне духа на Първия закон до степен, че да заплашва с бластер човек, дори ако няма намерение да стреля.

— Разбирам. Вие експерт по роботите ли сте, господин Бейли?

— Не, господине. Но съм завършил общ курс по роботика и позитронен анализ. Не съм съвсем невеж.

— Това е хубаво — с доволство каза Фастълф, — но разберете, че аз съм експерт по роботика и ви уверявам, че същността на разума у робота се съдържа в напълно буквалното тълкуване на общоприетото. Не признава наличието на дух в Първия закон, а само се придържа към правилата. При простите модели, с които разполагате на Земята, може би Първият закон е така претоварен с допълнителни осигуровки, че роботите наистина не са в състояние да заплашат човешко същество. Но един усъвършенствуван модел като Р. Данийл е съвсем друго нещо. Ако съм схванал положението правилно, заплахата от страна на Р. Данийл е била необходима, за да се предотврати бунт. Следователно намерението не е било да се навреди на човешките същества. Той се е подчинявал на Първия закон, а не му се е противопоставял.

Бейли вътрешно потръпна, но външно запази пълно спокойствие. Щеше да стане трудно, ако се опиташе да участва при равни условия в играта на вселенеца. Каза:

— Можете да отхвърлите поотделно всеки довод, но като цяло те водят само до едно заключение. Снощи, когато обсъждахме така нареченото убийство, този лъже-робот заяви, че е бил превърнат в детектив, като в позитронната му схема са вложили нов мотив. Не за друго, представете си, а за справедливост.

— Гарантирам за това — каза Фастълф. — Включиха му го преди три дни под мое ръководство.

— Мотив за справедливост? Справедливостта, доктор Фастълф, е абстракция. Само човешки същества могат да употребят този термин.

— Ако разбирате така понятието „справедливост“, то е абстракция; ако кажете, че то представлява действие, когато всеки си получава заслуженото според схващанията за това кое е правилно или тем подобни, аз приемам довода ви, господин Бейли. Човешкото възприемане на абстракциите не може да бъде вложено в позитронен мозък на дадения етап на познание.

— Тогава вие… вие, като експерт по роботика, приемате твърдението ми?

— Разбира се. Въпросът е какво е имал предвид Р. Данийл, когато е употребил думата „справедливост“.

— В контекста на разговора ни той имаше предвид това, което подразбирате вие, аз или което и да е човешко същество, а не някой робот.

— Защо не помолите него, господин Бейли, да ви обясни понятието?

Бейли усети, че губи увереността си. Обърна се към Р. Данийл:

— Е?

— Да, Илия?

— Как ще го определиш?

— Справедливостта, Илия, е това, което съществува, когато всички закони се прилагат строго.

Фастълф кимна.

— Едно добро определение за робот, господин Бейли. Желанието да се прилагат строго законите беше вградено в Р. Данийл. „Справедливост“ за него е много конкретно понятие, тъй като се основава на строгото прилагане на законите, което от своя страна се основава на съществуващите специфични и точни закони. В него няма нищо абстрактно. Човешкото същество може да отличи факта, че въз основа на абстрактния морален кодекс някои закони могат да бъдат лоши и тяхното прилагане да е несправедливо. Какво би казал, Р. Данийл?

— „Несправедлив закон“ — отвърна с равен глас Р. Данийл — е противоречиво понятие.

— Противоречиво е за един робот, господин Бейли. Ето, разбирате, че не бива да смесвате справедливостта според вас и според Р. Данийл.

Бейли рязко се обърна към Р. Данийл и каза:

— Снощи излезе от апартамента.

Р. Данийл отвърна:

— Вярно е. Ако с това съм те притеснил, извини ме.

— Къде ходи?

— В мъжките кабини.

За миг на Бейли му се стори, че се олюлява. Според него това беше верният отговор, но не очакваше, че така ще му отговори Р. Данийл. Усети, че увереността му се изпарява още повече, и все пак твърдо реши да се придържа към линията си. Комисарят гледаше, а скритите зад лещите очи се местеха от единия на другия. Бейли вече не можеше да се оттегли, независимо какви извъртания използуваха срещу него. Трябваше да поддържа становището си. Каза:

— Когато стигнах до моя квартал, той настоя да влезе в кабините с мене. Предлогът му бе недомислен. През нощта излезе и отново е ходил там, както току-що си призна. Ако беше човек, бих казал, че е имал всичките основания и права да постъпи така. Очевидно е. Но за един робот такова отиване е безпредметно. Единственото заключение е, че той е човек.

Фастълф кимна. Не изглеждаше ни най-малко объркан. Каза:

— Твърде интересно. Най-добре да попитаме Р. Данийл какво го е накарало да отиде в кабините снощи.

Комисарят Ендърби се наведе напред.

— Моля ви, доктор Фастълф — измърмори той, — не е прилично да…

— Не се безпокойте, комисарю — прекъсна го Фастълф, а тънките му устни се изкривиха в някакво подобие на усмивка, но той не се усмихваше, — сигурен съм, че отговорът на Р. Данийл няма да засегне вашите чувства или чувствата на господин Бейли. Ще ни обясниш ли, Данийл?

Р. Данийл каза:

— Йези, съпругата на Илия, вчера излезе от апартамента приятелски настроена към мене. Напълно очевидно беше, че няма причина да ме смята за друго, освен за човек. Но като се завърна, вече знаеше, че съм робот. Явното заключение е, че извън апартамента се намираше източникът на тази информация. Излизаше, че бяха подслушали разговора ми с Илия. Това бе единственият начин тайната на истинската ми природа да стане всеобщо достояние… Илия ми каза, че жилището му е добре изолирано. И двамата говорехме тихо. Не бе възможно да се е чуло навън. Но фактът, че Илия е полицай, е известен. Ако в Града съществува достатъчно добра организация, предприела убиването на доктор Сартън, то те можеха да са осведомени, че Илия е натоварен с разследването на убийството. Тогава ставаше допустимо, вероятно и възможно да бяха пуснали подслушвателни лъчи. След като Илия и Йези си легнаха, претърсих доколкото можах апартамента, но не открих предавател. Това усложняваше нещата. Фокусираният двоен лъч може да свърши работа дори при отсъствието на предавател, но това изисква доста съвършена апаратура. Като анализирах положението, стигнах до следното заключение: единственото място, където градският жител може да прави почти всичко, което си поиска, без да го смущават или разпитват, са Кабините. Там би могъл да включи дори двоен лъч. Обичаят за лична неприкосновеност в Кабините е много силен и другите мъже дори не биха го погледнали. Секционните кабини са съвсем близо до апартамента на Илия, така че факторът разстояние отпада. Може да се използува модел с големината на куфар. Отидох в Кабините, за да проверя.

— И какво откри? — побърза да попита Бейли.

— Нищо, Илия. Никаква следа от двоен лъч.

Доктор Фастълф каза:

— Е, господин Бейли, това задоволява ли ви?

Но сега Бейли отново се чувствуваше сигурен. И отвърна:

— Донякъде ме задоволява, но прекалено много неща му пречат да бъде напълно убедително. Това, което той не знае е, че моята жена каза откъде и кога е получила тази информация. Узнала, че той е робот, малко след като излязла от къщи. При това този слух се носел вече часове. Следователно фактът, че той е робот, не е могъл да бъде разпространен посредством подслушване на разговора ни вечерта.

— Въпреки това — каза доктор Фастълф — според мене отиването му в Кабините снощи получи своето обяснение.

— Но се яви нещо, което не бе обяснено — разгорещено отвърна Бейли. — Къде, кога и как е изтекла информацията. По кой начин се е разпространил слухът, че в Града има вселенски робот? Доколкото ми е известно, само двама души знаеха за споразумението — комисарят Ендърби и аз, а ние не сме го казвали на никого. Комисарю, беше ли уведомен някой друг от отдела?

— Не — разтревожено каза Ендърби. — Дори кметът не знаеше. Знаехме ние двамата и доктор Фастълф.

— И той — добави Бейли, като сочеше.

— Аз ли? — попита Р. Данийл.

— Не е ли така?

— Бях с тебе непрекъснато, Илия.

— Не беше — извика освирепял Бейли. — Преди да отидем в апартамента, аз се бавих в Кабините половин час и повече. През това време двамата нямахме никакъв контакт. Точно тогава си се свързал с групата си в Града.

— С каква група? — попита Фастълф.

И като ехо, почти едновременно се чу от Ендърби:

— С каква група?

Бейли стана от стола и се обърна към триизмерния приемател:

— Комисарю, искам внимателно да ме изслушаш. И да ми кажеш дали накрая не се получава цялостна картина. Съобщава се за извършването на убийство и по любопитно съвпадение то става точно когато влизаш във Вселенското селище, за да отидеш на уговорена среща с убития. Показват ти трупа на нещо, което вероятно е човек, но много скоро се освобождават от него и вече не могат да го предоставят за подборно изследване. Вселенците настояват, че убийството е извършено от земен жител, макар че единственият начин да защитят подобно обвинение е като твърдят, че убиецът е напуснал Ню Йорк и е прекосил полето до Вселенското селище сам и през нощта. Прекалено добре знаеш колко невероятно е това. После изпращат един лъжеробот в Града; всъщност направо настояват да го изпратят. Първата работа на робота е да заплаши тълпа човешки същества с бластер. Втората е да пусне слух, че в града има вселенски робот. Слухът е толкова точен, че както ми каза Йези, според него роботът сътрудничи на полицията. Това означава, че преди да мине много време ще стане известно, че бластерът е бил негов. Може би в този миг из полетата с дрожди и хидропонните заводи в Лонг Айланд вече се носи слухът, че роботът-убиец е на свобода

— Невъзможно, невъзможно! — простена Ендърби.

— Не, възможно е. Точно това става сега, комисарю. Не разбираш ли? В Града има заговор — добре, има, но той е организиран от Вселенското селище. Вселенците искат да имат възможност да съобщят за извършването на убийство. Те искат да има бунтове. Искат Вселенското селище да бъде нападнато. Колкото по-лошо става, толкова по-голямо произшествие ще се случи — а тогава вселенските ракети ще пристигнат и ще окупират земните градове.

Фастълф кротко каза:

— При Бариерните бунтове преди двадесет и пет години имахме основание за това.

— Но тогава не бяхте готови, за разлика от сега. — Сърцето на Бейли лудешки туптеше.

— Приписвате ни един съвсем сложен заговор, господин Бейли. Ако искаме да окупираме Земята, има много по-лесен начин да го направим.

— А може и да няма, доктор Фастълф. Вашият така наречен робот ми съобщи, че общественото мнение по отношение на Земята от страна на Звездните светове изобщо не може да се нарече единно. Струва ми се, че поне в този случай той казваше истината. Може би една явна окупация няма да се приеме добре от тях. Може би е абсолютно задължително да има някакво произшествие. Хубаво, потресаващо произшествие.

— Едно убийство, а? Така ли? И допускате, че е по-добре то да бъде скалъпено. Надявам се, че не бихте заявили, че с готовност бихме убили един от нас, за да осигурим такова произшествие?!

— Направили сте робот като доктор Сартън, унищожили сте го с бластер и сте показали останките на комисаря Ендърби.

— При което — каза доктор Фастълф, — след като сме използували Р. Данийл вместо доктор Сартън, би трябвало да използуваме доктор Сартън, за да се представя като Р. Данийл при лъжливото разследване на лъжливото убийство.

— Точно така. Заявявам ви го в присъствието на свидетел, който не е тук тялом, поради което не можете да го унищожите, и който е с достатъчно висок пост, за да му повярва Градското правителство и дори Вашингтон. Ще бъдем подготвени, след като знаем какви са намеренията ви. Ако е необходимо, правителството ни ще докладва пряко на вашите хора и ще им разкрие точно как стоят нещата. Съмнявам се, че подобен вид междузвездно насилие ще получи одобрение.

Фастълф поклати глава.

— Но моля ви, господин Бейли, та вие действувате неразумно. Трябва да кажа, че схващанията ви са невероятни. Да допуснем съвсем спокойно, че Р. Данийл си е Р. Данийл. Да речем, че той наистина е робот. Не следва ли от това, че тялото, което е видял комисарят Ендърби, е наистина на доктор Сартън? Едва ли е разумно да се вярва, че е било на втори робот. Комисарят Ендърби наблюдава създаването на Р. Данийл и може да се закълне, че роботът беше един.

— Ако става въпрос за това — упорствуваше Бейли, — то комисарят не е експерт по роботика. Може да сте имали дузина такива роботи.

— Не се отклонявайте, господин Бейли. Ами ако излезе, че Р. Данийл не е подменен? Няма ли тогава цялата построена от вас версия да се срути? Няма ли да се лишите от каквото и да е основание да подкрепяте твърдението си за този свръхмелодраматичен и недостоверен междузвезден заговор, който според вас съществува?

— Но само ако е робот! А аз заявявам, че е човек.

— И все пак вие не сте разследвали този въпрос, господин Бейли — каза Фастълф. — За да се различи един робот, дори ако е съвсем хуманоиден, от човешко същество, няма нужда от сложни и недостоверни изводи, извлечени от дреболиите, които роботът казва или върши. Да речем, опитахте ли да у бодете с игла Р. Данийл?

— Какво? — Бейли остана със зяпнала уста.

— Това е прост опит. Положително има и други, които са по-претенциозни. Кожата и косата му изглеждат истински, но опитахте ли да ги разгледате с подходяща увеличителна апаратура? Още нещо — той видимо диша, особено когато говори, но забелязахте ли, че дишането му е пресекливо, че може минути наред изобщо да не диша? Да бяхте взели за изследване издишан от него въздух, за да проверите съдържанието на въглеродния двуокис. Да бяхте се опитали да вземете от кръвта му за изследване. Или да му измерите пулса, или ударите на сърцето под дрехата му. Разбирате ли какво имам предвид, господин Бейли?

— Това са просто приказки — притеснено отвърна Бейли. — Опитвате се да ме надхитрите. Можеше да направя всяко от споменатите неща, но допускате ли, че този лъжлив робот щеше да ми позволи да го доближа със спринцовка, слушалка или микроскоп?

— Естествено, че не. Разбирам ви — каза доктор Фастълф и едва забележимо даде знак на Р. Данийл.

Р. Данийл докосна маншета на дясната си ръка и диамагнитният шев се отвори по цялото си продължение. Оголи се гладък, мускулест и на външен вид изцяло човешки крайник. Късите, златисти косъмчета и по брой, и по разпределение бяха точно каквито се предполага да има един човек. Бейли каза:

— Е, и?

Р. Данийл ощипа възглавничката на средния си пръст с палеца и показалеца на лявата си ръка. Точно какви манипулации извърши, Бейли не можа да види. Обаче както материята на ръкава се бе разделила на две, когато се наруши диамагнитното поле, така и ръката се раздели на две. И там, под изкуствения пласт, наподобяваш, човешка плът, се показа скучната сивота на неръждаеми стоманени пръчки, жици и свръзки.

— Искате ли да разгледате устройството на Р. Данийл по-отблизо, господин Бейли? — любезно попита доктор Фастълф.

Бейли едва ли го чу, защото в ушите му бучеше, а върху му се сипеше внезапният, пронизителен и истеричен смях на комисаря.