Сянката на марионетките

10. Ляво и дясно

Тереза се събуди в четири сутринта, когато Джон Пол стана от леглото и отиде до тоалетната. Тя се безпокоеше, че той го прави през нощта. Все още не беше толкова стар, че да има проблеми с простатата.

Но не намаляващия капацитет на пикочния мехур на нейния съпруг бе причината, която не й даваше да заспи. Причина беше бележката, с която Питър ги информираше, че Ахил не е направил абсолютно нищо друго освен очакваното от него.

Това беше невъзможно. Никой не прави точно каквото се очаква от него. Сигурно Ахил имаше приятел, съдружник или поне връзка, чрез която да съобщи, че е извън Китай и е в безопасност. Той имаше мрежа от информатори и агенти и както показваше, когато прескачаше от Русия до Индия и до Китай, винаги беше една крачка пред всички. Накрая китайците разбраха неговата схема и го арестуваха, но това не означаваше, че Ахил не е планирал следващия си ход. И така, защо още не действаше?

Разбира се, съществуваха повече възможности от описаните от Питър. Може би Ахил имаше средство за заобикаляне на електромагнитния щит, който ограждаше двора на Рибейрау Прету. Разбира се, не би могъл да носи със себе си такова устройство, когато го доведоха. В противен случай то щеше да излезе наяве при претърсването, което бе проведено по време на първото му къпане в Рибейрау. Значи би трябвало някой да му го е донесъл. А Питър бе убеден, че такова устройство не би могло да съществува. И вероятно беше прав.

Може би следващият ход на Ахил беше нещо, което бе планирал да извърши изцяло сам. Може би имаше нещо, което той притежаваше и което бе в състояние да внесе контрабандно в Бразилия в тялото си. Дали камерите за наблюдение можеха да претърсят стомаха му при ходене по голяма нужда? Питър със сигурност трябваше да провери за това.

Докато лежеше и мислеше, Джон Пол се върна от банята, но не възобнови хъркането си.

— Буден ли си? — попита тя.

— Извинявай, че те събудих.

— И без това не мога да спя.

— Звярът ли?

— Пропускаме нещо — каза Тереза. — Не може да е станал внезапно лоялен служител на Хегемонията.

— Аз също не възнамерявам да заспивам отново — призна Джон Пол. Стана и зашляпа бос към компютъра си.

Тя го чу да чука по клавишите и разбра, че проверява първо пощата си.

Досадна работа, но беше по-добре, отколкото да лежи и да се взира в тъмния таван. Тя също стана, взе своя пулт от масата и се върна с него обратно в леглото, където започна да проверява своя имейл.

Едно от предимствата да е майка на хегемона беше, че не й се налагаше да отговаря на досадни писма — можеше да ги препрати на някоя от секретарките на Питър да се занимават с тях. До едно съдържаха досадни съвети от непознати как да повлияе на Питър, за да го накара да направи нещо, което не беше в негова власт или беше незаконно. Синът й, разбира се, не би го сторил, дори да беше законно.

Ето защо обикновено й се събираха съвсем малко писма лично за нея.

На по-голямата част от тях можеше да отговори с няколко изречения, ето защо се справи бързо, макар и малко сънливо.

Вече се готвеше да изключи пулта си и да се върне отново към съня, когато получи ново писмо.

Какво беше това? Религиозен фанатик? Но адресът беше нейният, поверителният, използван само от Джон Пол, Питър и шепа хора, които тя наистина харесваше и познаваше добре.

И така, кой изпращаше писмото?

Тя прескочи до края. Никакъв подпис. Съобщението беше кратко.

Това беше пълният текст на съобщението. Наистина беше досадно, защото не приличаше да е написано от някой, когото познаваше. Тя нямаше приятели, които да пращат безсмислени писма като това. Клюка за някакво парти. Някой се надява да се ожени за някой друг. Но преди да успее да се замисли, пристигна още едно съобщение.

Пак библейски цитат. Същият човек? Сигурно. Но съобщението не обясняваше нищо. Всъщност продължаваше библейския мотив от тематичния ред и нямаше нищо общо с предишното съобщение.

Тереза стана от леглото. Джон Пол трябваше да види тези писма. Тя знаеше, че означават нещо, особено пристигайки заедно по този начин. Хората, които знаеха този адрес, се брояха на пръсти и никой от тях не би написал подобни писма.

Следователно или някой бе научил адреса й — но защо да си прави труда? Тя беше само майката на хегемона — или тези писма носеха скрито съобщение. Явно подателят мислеше, че дори на този адрес нейната поща може да бъде проверена от някой друг.

Кой би могъл да бъде този параноик освен Бийн?

Последният глупак, така се бе нарекъл. Определено беше Бийн.

— Джон Пол — каза тя, докато вървеше с тихи стъпки след него.

— Колко странно — мърмореше той.

Тя предположи, че ще й съобщи за подобна двойка съобщения, ето защо зачака.

— Китайците са наложили абсурден закон в Индия. Относно камъни! На хората не се позволява да носят камъни без разрешение! Всеки заловен с камъни подлежи на арестуване. Наистина са го въвели. Да не са си загубили ума?

Идиотщините на китайската политика в Индия обаче изобщо не я интересуваха.

— Джон Пол, трябва да ти покажа нещо.

— Разбира се — отвърна той и се обърна, за да погледне пулта, който тя постави на масата до неговия компютър.

— Прочети тези писма.

Джон Пол погледна едното и без да го чете, премина на следващото.

— Да, аз също ги получих. Пълна безсмислица. Не трябваше да се занимаваш с тях.

— Погледни ги по-внимателно. Дошли са на личния ми адрес. Мисля, че са от Бийн.

Той вдигна очи към нея, после се обърна към собствения си компютър и отвори своите копия на писмата.

— Права си — съгласи се. — Не го забелязах. Заприлича ми на глупаво писмо. Но никой не използва този адрес.

— Редовете в заглавието…

— Да — прекъсна я Джон Пол. — И двете представляват цитати от библията, макар че първият…

— Да. Първият е за лявата и дясната ръка, а вторият е от притчата или каквото там се явява, когато Исус говори на хората откъм дясната си страна и на хората откъм лявата си страна.

— Така и моите и твоите писма имат леви и десни ръце.

— Две части на едно и също съобщение.

— Възможно.

— Цитатите са изцяло изопачени — отбеляза Тереза.

— Вие, мормоните, учите вашите библейски цитати — каза съпругът й. — Ние, католиците, гледаме на тях като на протестантска работа за вършене.

— Истинските библейски цитати гласят: „Аз бях гол и ти ме облече, аз бях бездомен — или нещо подобно — и ти ме подслони.“

— Аз бях чужденец и ти ме подслони — поправи я Джон Пол…

— Значи все пак си чел цитата.

— Събудих се веднъж по време на проповед.

— Това е игри на думи — предположи Тереза. — Мисля, че във втория ред — „прекарах през прага си“ означава „заблудих те“ — „прекарах“, а не „осигурих подслон за теб“.

Джон Пол изучаваше другото писмо.

— Това писмо е геополитическо. Фин китайски порцелан. Индийско мастило. При това завършва с „експлодира“ с главни букви.

— „Да го хвана в капана си“ — промърмори Тереза, разглеждайки първото писмо. — Цялото съобщение е игра на думи — „Сила да ухапеш моята пета“… Това се отнася за Звяра, не мислиш ли? Ахил е бил уязвим само в петата.

— А Ахил е бил в капан, преди да го спаси Суриявонг.

— Сега си мислиш, че Суриявонг е бил замесен?

— Да.

— Суриявонг мисли, че е спасил този човек от някакво парти. Сури спасява Ахил, а Ахил пази някаква тайна. Той щеше да експлодира, ако знаеше.

Сега Джон Пол разглеждаше второто писмо.

— „Време за бягане с всички сили.“ Предупреждение ли е това?

— Ето го и последния ред. „Тя, която има уши, нека чува.“ „Краката в планината.“ Защото той идва, за да донесе не мир, а меч.

— В моето се казва: „Този, който има уши, да чува.“

— Прав си, не са идентични.

— Кой е „Аз“ в тези библейски цитати?

— Исус!

— Не, не. Кой говори от името на „Аз“? Мисля, че е Ахил. Написано е, сякаш говори той. „Аз те прибрах, защото ти беше глупав.“ Крадец в нощта, когато ние не го търсим. Ние сме глупави, защото мислим, че той не идва, но той е тук до вратата.

— Време за бягане с всички сили… — прошепна Тереза.

Джон Пол се облегна назад и затвори очи.

— Може би е предупреждение от Бийн — предположи той. — Сури мисли, че е спасил Ахил, но точно това е искал Ахил от него да направи. А другото писмо — това споменаване за камъни, това трябва да е Петра. Петър значи „камък“. Изпратили са ни две съобщения, които си пасват едно с друго.

И сега всичко дойде на мястото си.

— Ето това ме тревожи — каза Тереза. — Това е причината да не мога да спя.

— Ти получи писмата едва сега.

— Не заспивах, защото се чудех как така Ахил не е правил нищо, откакто е дошъл, освен да изпълнява официалните си задължения. Макар заради арестуването да е бил изолиран, защо после не се свърза със своята мрежа? Ами ако изобщо не е бил арестуван от китайците? Ако е било нагласено? „Ти ме прибра, но аз не бях гол.“

Джон Пол кимна:

— А аз те прибрах, защото ти бе глупав.

— Значи единствената му цел е била да дойде тук.

— И какво от това? Ние бездруго сме подозрителни към него.

— Но това е нещо повече от подозрение — отбеляза Тереза, — иначе не биха не изпратили съобщенията.

— Тук няма никакво доказателство. Нищо, което да убеди Питър.

— Напротив, има — възрази Тереза. — Горещата супа.

Той я погледна недоумяващо.

— От джийша на Ендър. Хан Цу. Той е във висшата власт на Китай. Той знае. Той е авторитетът. Той „разсипва всичко“. Определено има логика.

— Добре, значи имаме доказателството. Знаем, че Ахил на практика не е бил затворник, а е искал да бъде арестуван.

— Не виждаш ли? Това означава, че той всъщност разбира Питър. Знаел е, че Питър ще го спаси. Може би дори е знаел, че Бийн и Петра ще напуснат. Помисли върху това — всички знаем колко опасен може да е Ахил, така че може би е разчитал на това.

— Всеки от най-близките на Питър напусна с изключение на нас.

— А Питър се опитва да накара и нас да си идем.

— И Суриявонг.

— Ахил го е избрал за съдружник.

— Или Сури е убедил Ахил, че е такъв.

Бяха си блъскали главите върху това и преди.

— Както и да е — каза Тереза. — С пристигането си тук Ахил успя да изолира Питър. Планирал е да прекара цялото си време в ролята на господин Добър Човек, да върши всичко правилно, да се сприятели с всеки, когото срещне. Всички върви гладко. Само че…

— Само че ще убие Питър.

— И то по начин, по който няма да си изцапа ръцете.

— Накрая той ще ръководи Хегемонията, защото е помощник на Питър. Ще казва: „В Хегемонията всичко върви гладко. Просто удържаме положението, докато бъде избран нов хегемон“. И дълго преди да изберат такъв, той ще разбие всички кодове, ще неутрализира армията и Китай най-сетне ще се отърве от Хегемонията. Ще скроят клопка, ще изпратят Суриявонг на „мисия“ и ще унищожат нашата малка храбра армия…

— Защо да я унищожават, когато тя вече се подчинява на Ахил? — каза Тереза.

— Не знаем дали Сури…

— Какво, мислиш, би се случило, ако Питър реши да напусне?

Съпругът изсумтя:

— В негово отсъствие Ахил би взел властта. Тази маневра има дълга традиция.

— Да го обяви за болен и да не позволи никакъв достъп до него е също толкова дълга традиция.

— Е, той не може да ограничи достъпа до Питър, докато ние сме тук.

За миг замлъкна.

— Вземи си паспорта! — каза Тереза.

— Не можем да вземем всичко.

— Изтрий паметта на компютрите!

— Какво мислиш, че ще използва? Отрова? Биоагент?

— Най-вероятно биоагент, защото може да го вкара контрабандно.

— Има ли значение?

— Питър няма да ни повярва.

— Той е упорит и своеволен, освен това мисли, че ние сме идиоти — напомни й Джон Пол. — Но това не означава, че е глупав.

— Може да си въобразява, че ще се справи с това.

Джон Пол кимна.

— Права си — съгласи се той. — Понякога е глупав.

— Изтрий всички свои файлове от системата и…

— Няма смисъл — отвърна Джон Пол. — Има втори копия.

— Поне няма на тези писма.

Джон Пол ги принтира, после ги унищожи, докато Тереза ги изтриваше от нейния пулт.

С хартиените копия в ръка се отправиха към стаята на Питър.

Синът им беше сънен и кисел. Продължаваше да пренебрегва тяхната загриженост и да настоява да изчакат до сутринта. Накрая Джон Пол се ядоса и измъкна Питър от леглото като малко дете. Хегемонът, шокиран, че го третират по този начин, онемя.

— Престани да приемаш това като проблем между теб и твоите родители — каза Джон Пол. — Тези писма са от Бийн и Петра, освен това са свързани със съобщение от Хан Цу в Китай. Бийн, Петра и Хан Цу са сред най-големите военни гении, а и тримата са доказали, че са по-умни от теб.

Лицето на Питър почервеня от гняв.

— Сега вече ще ни обърнеш ли внимание? — попита Джон Пол. — Ще ни изслушаш ли наистина?

— Какво значение има дали ще ви изслушам? Нека един от тях стане хегемон, щом са толкова по-умни от мен.

Тереза се наведе и го погледна право в очите.

— Държиш се като пубертет, докато ние се опитваме да ти кажем, че къщата гори.

— Приеми тази информация — допълни Джон Пол, — сякаш ние сме двама от твоите информатори. Престори се, че мислиш, че ние наистина знаем нещо. И като успееш, направи бърза сметка и виж колко ефективно Ахил е отстранил всички около теб, на които можеш да имаш пълно доверие… всички освен нас.

— Зная, че имате добри намерения — заговори Питър, но гласът му издаваше неговия гняв.

— Млъкни! — намеси се Тереза. — Зарежи назидателния си тон. Видя писмата. Те не са наше дело. Горещата супа е намерил начин да каже на Бийн и Петра, че спасяването е било нагласено. Проучили са те, умнико. Ахил е наясно с всеки ход, който правиш.

— А доколкото ми е известно — подхвърли баща му, — китайците са готови да започнат нова операция.

— Ще бъдеш арестуван от войниците на Сури — поясни Тереза.

— С други думи, нямаш никаква представа от какво точно да се страхувам — изсумтя Питър.

— Това е така — увери го майка му. — Точно така. Защото играеш роля в неговите ръце, сякаш той ти е дал сценарий и ти четеш своите реплики като робот.

— В момента ти си марионетката, Питър — каза Джон Пол. — Мислиш, че държиш конците, но всъщност си марионетката.

— И сега трябва да се махнеш оттук — допълни Тереза.

— Какво спешно има? — попита нетърпеливо Питър. — Вие не знаете какво възнамерява да прави Ахил или кога ще го направи.

— Рано или късно трябва да се махнеш — настоя Тереза. — Нима смяташ да чакаш, докато той те убие? Или убие нас? А за да се махнеш, трябва да го направиш внезапно, неочаквано, без предварително планиране. Няма по-добра възможност от сега, докато и тримата сме все още живи. Можеш ли да гарантираш, че няма да ни убият утре? Или този следобед? Не мисля.

— Преди да съмне — рече Джон Пол, — ще вземеш самолет и ще напуснем Бразилия.

Питър седеше и поглеждаше ту единия, ту другия.

Но гневът му се бе стопил. Възможно ли беше? Щеше ли да ги послуша?

— Ако се махна — каза Питър, — ще кажат, че съм абдикирал.

— Можеш да го отречеш.

— Ще приличам на глупак. Ще бъда напълно дискредитиран.

— Ти беше глупак — каза майка му. — Ако го огласиш първи, никой друг няма да спечели, ако после го потвърди. Не крий нищо. Накарай някоя преса да го оповести, когато си във въздуха. Ти си Лок. Ти си Демостен. Можеш да измислиш каквото и да е.

Питър се изправи и започна да вади дрехи от чекмеджетата на скрина си.

— Мисля, че сте прави. Анализът ви е абсолютно правилен.

Тереза погледна към Джон Пол.

Джон Пол погледна към Тереза.

Същият Питър ли говореше?

— Благодаря ви, че не ме изоставяте — продължи той. — Но този хегемон се провали. Аз загубих всичко. Имах своя шанс, но го пропилях. Всички ми казваха да не водя Ахил тук. Планирах дълго да го вкарам в капан, но вече съм бил хванат в негов.

— Тази сутрин вече ти казах да млъкнеш — скастри го Тереза. — Не ме принуждавай да го правя отново.

Питър не си направи труда да закопчае ризата си.

— Да вървим — каза той.

За радост на Тереза той не се опита да вземе нищо със себе си. Спря за миг при компютъра си и въведе една-единствена команда.

После се отправи към вратата.

— Няма ли да изтриеш своите файлове? — попита Джон Пол. — Да сигнализираш на своя шеф на охраната?

— Току-що го сторих — отвърна Питър.

Значи той бе подготвен за ден като този. Вече имаше програмата, която щеше да унищожи автоматично всичко необходимо за унищожаване, а това щеше да даде сигнал на определени хора, които бе необходимо да бъдат вдигнати по тревога.

— Разполагаме с десет минути, преди хората, на които обикновено имам доверие, да бъдат предупредени да се евакуират — каза Питър. — Тъй като не знаем на кои от тях все още можем да имаме доверие, се налага дотогава да сме се махнали оттук.

Неговият план включваше грижа за онези, които все още са лоялни към него, за да ги спаси, преди Ахил да дойде на власт. Тереза не можеше да си представи, че Питър би помислил за такова нещо. Това бе добре да се знае за него.

Не се придвижваха крадешком, нито тичаха, просто прекосиха терена към най-близките порти, разговаряйки оживено. Наистина беше рано сутринта, но кой щеше да си помисли, че хегемонът и неговите родители се измъкват? Без багаж, без бързане, без тайно промъкване, завързали горещ спор. В разходката им нямаше нищо подозрително.

А спорът не беше преструвка. Разговаряха тихо, защото в утринната тишината можеха да бъдат подслушани дори от разстояние, В приглушените им гласове се долавяше напрежение.

— Прескочи мелодрамата — посъветва го Джон Пол. — Животът ти не е провален. Ти направи една огромна грешка и има хора, които ще кажат, че да се бяга по подобен начин е дори по-голяма грешка. Но с майка ти знаем, че не е така. Докато си жив, има надежда.

— Надеждата е Бийн — каза Питър. — Той не е навредил по невнимание на собствената си кауза. Ще разчитам на подкрепата на Бийн. Или може би не трябва. Може би моята подкрепа ще играе ролята на целувка със смъртта.

— Питър, ти си хегемонът — напомни му Джон Пол. — Ти беше избран. Ти, а не обкръжението ти. В крайна сметка ти си човекът, който премести седалището на Хегемонията тук. Сега ще го преместиш другаде. Хегемонията е там, където си ти, независимо къде е това, никога не казвай едно нещо, с което дори да загатваш обратното. Дори ако цялата ти власт се изчерпва с теб, мен и майка ти, това не е нищо. Защото ти си Питър Уигин, а, дявол да го вземе, ние сме Джон Пол Уигин и Тереза Уигин. Под нашата очарователна и изтънчена външност ние сме доста издръжливи хора.

Питър не каза нищо.

— Е, в действителност — каза Тереза на Джон Пол, — ние двамата сме издръжливите, а Питър е големият лидер.

Синът им поклати глава.

— Разбира се, че си! — настоя Тереза. — Знаеш ли как разбрах, че си? Защото бе достатъчно умен да ни послушаш и да се махнеш навреме.

— Всъщност се замислих, че… — започна Питър.

— Какво? — избърза да попита Тереза, преди съпругът й да пусне стандартната си шега: „Време беше.“ Щеше да е неподходяща за този момент, но Джон Пол изобщо не го биваше в преценяването на момента за майтапите си.

— Аз ви подцених и двамата — призна синът им.

— Аха — съгласи се Тереза.

— В действителност дълго време се държах малко гадно с вас.

— Не беше малко — намеси се Джон Пол.

Тереза му намигна предупредително.

— Поне не направих нещо толкова глупаво като взлом в спалнята му, за да го убия — отбеляза Питър.

Тереза го прониза с поглед, а синът й се ухили широко насреща й.

Джон Пол се засмя. Тя не можеше да го обвини, а Питър не можеше да не си го върне. В края на краищата с намигването си тя искаше да изрази опасение.

— Ами… прав си — каза Тереза. — Беше доста глупаво, но не знаех какво друго да направя, за да те спася.

— Може би да ме спасиш не е чак толкова велика идея.

— Ти си единственото копие от нашата ДНК, останало на Земята — обади се баща му. — Просто не искаме да ни се налага отново да правим бебета. Това е за по-млади хора.

— Освен това — допълни Тереза — твоето спасяване означава спасяването на света.

— Да бе — отвърна насмешливо Питър.

— Ти си единствената надежда — каза Тереза.

— Тогава, желая ти късмет, свят — ухили се синът им.

— Аз мисля, че това прозвуча като молитва — рече Джон Пол. — Не мислиш ли, Тереза? Питър изрече молитва.

Питър тихо се засмя.

— Да, защо не — съгласи се той. — Желая ти късмет, свят. Амин.

Стигнаха до вратата доста преди изтичането на десетте минути. На една таксиметрова пиаца пред най-големия хотел извън двора имаше заспал шофьор на такси. Джон Пол го събуди и му връчи внушителна сума.

— Закарай ни на летището — нареди Тереза.

— Но не на това — уточни Уигин старши. — Искаме да излетим от Араракара.

— Намира се на около час път оттук — каза Тереза.

— А ние разполагаме с един час до най-ранния полет, независимо за къде — допълни Джон Пол. — Искаш ли да прекараш този час, като просто седиш на едно летище, което е на петнайсет минути от двора?

Питър се засмя:

— Това е толкова параноично. Точно в стила на Бийн.

— Бийн е жив — припомни му Джон Пол.

— И мен ме устройва — усмихна се хегемонът. — Хубаво нещо е да си жив.

Питър направи своето обръщение за пресата от летище Араракара. Но Ахил също не си губеше времето.

Разказаното от Питър беше съвсем вярно, въпреки че той не спомена няколко неща. Призна, че е бил заблуден, мислейки, че спасява Ахил, докато в действителност е вкарал троянски кон зад стените на Троя. Това беше ужасна грешка, защото през цялото време Ахил служеше на Китайската империя, а главната квартира на Хегемонията беше напълно компрометирана. Питър заяви, че е преместил главния щаб на Хегемонията на друго място и призова всички служители на Хегемонията, които все още са лоялни към него, да чакат съобщение къде да се съберат отново.

Ахиловото оповестяване пред пресата заявяваше, че с генерал Суриявонг и Ферейра, шефът на компютърната охрана на Хегемонията, са открили, че Питър е злоупотребил с парите на Хегемонията и ги е скрил в тайни сметки — пари, които са били предназначени за изплащане на задълженията на Хегемонията, за храна на бедните и за усилията да се постигне световен мир. Той заяви, че кабинетът на хегемона ще продължи да функционира под контрола на Суриявонг като най-висш военен командир на хегемонските въоръжени сили, а самият Ахил щял да помогне на Суриявонг само ако бъде помолен за това. Междувременно бе издадена заповед за арестуването на Питър, за да отговаря по обвинения за незаконно присвояване, злоупотреби в кабинета и голямо предателство срещу Международния съюз за отбрана.

В друго съобщение на пресата по-късно през същия ден Ахил обяви, че Хайръм Граф е свален от поста министър на колонизацията и е трябвало да бъде арестуван за съучастничество с Питър Уигин за измама на Хегемонията.

— Кучият му син! — възмути се Джон Пол.

— Граф няма да му се подчини — каза Тереза. — Просто ще заяви, че ти продължаваш да си хегемон и че отговаря само пред теб и пред адмирал Чамраджнагар.

— Но това ще източи голяма част от неговите фондове — каза Питър. — Граф ще има много по-малко свобода за движение, защото сега има награда за главата му. В някои страни може да го арестуват и предадат на китайците.

— Наистина ли мислиш, че Ахил защитава интересите на Китай? — попита Тереза.

— Толкова лоялно, колкото защитава моите — усмихна се криво Питър.

Преди самолетът да се приземи в Маями, Питър имаше спасително убежище. От всички места в САЩ.

— Аз мислех, че Америка е решила да не се меси — учуди се Джон Пол.

— Това е само временно — каза Питър.

— Но с това те ясно се причисляват към нашия отбор — каза майка му.

— „Те“? — каза Питър. — Вие сте американци. Също и аз. Съединените щати не са „те“, а ние.

— Не е така — възрази Тереза. — Ти си хегемонът. Ти стоиш над националността. А също, бих добавила, и ние.