Сянката на марионетките

6. Гостоприемство

Когато Суриявонг изведе Ахил от Китай, Питър знаеше какво да очаква от него.

Ахил щеше да изучава хегемона, докато го сметне за безобиден, после да го предаде, да кажем, на Пакистан, за съдебен процес.

Ето защо Питър се бе подготвил грижливо за пристигането на Ахил. Всички компютърни терминали в Хегемонията вече имаха назначени наблюдатели, записващи всеки удар по клавиатурата, снимащи всяка изобразена текстова страница или снимка. Повечето от тях щяха да се изхвърлят след проверка, но всичко, което правеше Ахил, щеше да се запазва и изследва като начин за проследяване на всички негови връзки и идентифициране на мрежите му.

Междувременно Питър щеше да му предложи да изпълнява задачи и да види как се справя с тях. Не съществуваше никакъв шанс Ахил дори за момент да действа в интерес на Хегемонията, но можеше да бъде полезен, ако Питър го държеше достатъчно изкъсо. Планът бе да извлече от спасения пленник възможно най-голяма полза, да научи възможно най-много, а след това да го неутрализира, преди той да извърши предателството, което, несъмнено, готвеше.

Питър обмисля дълго дали да държи Ахил заключен за известно време, преди да му позволи да вземе реално участие в операциите на Хегемонията. Но едно такова нещо беше ефективно само ако обектът бе податлив на човешки емоции като страх или благодарност. Приложено към Ахил, то щеше да бъде безполезно. И така, Питър покани Ахил на обяд, веднага след като последният бе имал възможността да се освежи след полетите над Тихия океан и над Андите.

Ахил, разбира се, дойде и изненада Питър, защото се държа нормално. Благодари му за спасяването си и за обяда искрено, но сдържано. Разговорът бе непринуден, приятен, понякога забавен, но Ахил не наблягаше на хумора. Не каза нищо за световните дела, за неотдавнашните войни, защо е бил арестуван в Китай, защо Питър го е освободил и какво планира да прави с него сега.

Дори не попита дали щеше да има съдебен процес за военни престъпления срещу него.

Личеше му, че не се притеснява. Сякаш само чакаше Питър да го попита какво е усещането да предаваш Индия или да рушиш устоите на Тайланд така, че цяла Южна Азия да падне в ръцете ти като зряла круша, за да разкаже всичко с няколко интересни анекдота, а после да сподели как е организирал отвличането на деца от групата на Ендър в Командирското училище.

Но тъй като Питър не повдигна този въпрос, Ахил скромно се въздържаше да говори за своите постижения.

— Питам се — започна Питър — дали не ти се иска да си починеш малко от грижата си за световния мир и да окажеш помощ тук.

На Ахил не му мигна окото от горчивата ирония, вместо това, изглежда, взе думите на Питър за чиста монета.

— Не знам дали ще съм от полза — призна. — Напоследък станах нещо като специалист по източните езици и култури, но положението, в което ме намериха твоите войници, показва, че не съм бил много добър.

— Глупости — възрази Питър, — всеки допуска грешки от време на време. Аз подозирам, че единствената ти грешка е била твърде големият успех. Будизмът, таоизмът или конфуционизмът ли учеха, че е грешка да правиш нещо съвършено? Защото би предизвикало негодуване и следователно, в края на краищата, не би било такова?

— Май гърците бяха казали, че съвършенството предизвиква завистта на боговете — отвърна Ахил.

— Или на комунистите — добави Питър. — Клъцвай върха на всеки стрък трева, който стърчи над останалите в тревната площ.

— Ако смяташ, че имам някаква стойност — върна се на въпроса той, — ще се радвам да правя всичко, което е в границите на моите способности.

— Благодаря ти че не каза „моите скромни способности“ — усмихна се Питър. — И двамата знаем, че си майстор на голямата игра, а колкото до мен, аз изобщо не възнамерявам да се опитвам да играя срещу теб.

— Сигурен съм, че би спечелил лесно — увери го Ахил.

— Защо мислиш така? — попита Питър, разочарован от ласкателството.

— Защото е трудно да спечелиш, когато твоят противник държи всичките карти.

Явно не беше ласкателство, а трезва оценка на положението.

Или… може би в края на краищата беше ласкателство, защото разбира се, Питър не държеше всичките карти. Сигурно Ахил си бе оставил карти в изобилие, за да се добере до тях, ако се наложи.

Питър откри, че Ахил е много обаятелна личност. Той вървеше твърде бавно — може би навик, останал отпреди хирургичната намеса, която бе оправила сакатия му крак — и не правеше никакво усилие да се налага в разговор, въпреки че не беше и неловко мълчалив. Беше почти безличен. Чаровно безличен — можеше ли да съществува подобна комбинация?

Питър обядваше с него три пъти в седмицата и всеки път му поверяваше различни задачи. Даде му виртуална самоличност, която го помаза като „Помощник на хегемона“. В свят, в който властта на хегемона бе останка на единството, наложено със сила по време на войните с формиките, на Ахил бе дадена официално сянката на сянката на властта.

— Нашата власт — обърна му внимание Питър по време на втория им обяд — лежи твърде леко върху юздите на световното правителство.

— Конете изглеждат прекалено спокойни, сякаш никога не са били яздени — присъедини се към шегата Ахил, без да се усмихне.

— Ние управляваме толкова умело, че изобщо не е нужно да използваме шпори.

— Добър подход — отбеляза Ахил. — И без това напоследък имаме недостиг на шпори.

Хегемонията бе празна черупка по отношение на фактическата власт, не това не означаваше, че няма работа за вършене. Напротив. Питър знаеше, че когато човек няма власт, може да оказва влияние не чрез страха, а чрез предлагането на полезни услуги. Имаше безброй институции и обичаи, останали от десетилетията, когато Триумвиратът от Хегемон, Полемарх и Стратегос бяха управлявали човешката раса.

Новосформираните правителства в много страни бяха сформирани незаконно. А едно посещение от Питър често даваше илюзия за законност. Имаше страни, които дължаха пари на Хегемонията и тъй като нямаше никакъв шанс да си ги събере, хегемонът можеше да поиска услуга и да забрави нарастващата лихва. Така Питър стимулираше различни благородни акции от страна на някое правителство. Когато Словения, Хърватска и Босна се втурнаха да помагат на Италия и изпратиха флот, защото Венеция беше поразена едновременно от наводнение и земетресение, на всички тях им се опрости лихвата.

— Вашата великодушна подкрепа помага за обединението на света, а това е всичко, което Хегемонията се надява да постигне.

Беше шанс за правителствените глави да си спечелят положително отразяване по телевизията.

Те знаеха също, че не им коства много да поддържат Хегемонията в играта. Беше добра идея, тъй като тя и мюсюлманите бяха единствените групи, противопоставящи се открито на китайския експанзионизъм. Ами ако се окажеше, че Китай има амбиции отвъд империята, която вече е завладял? Ами ако внезапно се наложеше светът отвъд Великата стена да се обедини, за да оцелее? Щеше ли да е добре да има един жизнеспособен хегемон, готов да поеме водачеството? А младият хегемон бе братът на великия Ендър Уигин, нали?

Имаше и други задачи за изпълнение. Библиотеките на Хегемонията се нуждаеха от финансиране. Полицейските участъци на Хегемонията по целия свят разполагаха с архиви, които трябваше да останат под неин контрол, въпреки че цялото финансиране идваше от местни източници. Доста противни неща бяха извършени заради военното положение, а имаше все още живи хора, които искаха запечатването на тези архиви. Също така имаше влиятелни хора, които настояваха тези архиви да не се унищожават. Питър много внимаваше неудобните архиви да останат в тайна. Но не пропускаше да уведоми някое правителство, което отказваше сътрудничество, че дори ако конфискува архива в своята държава, съществуват други архиви с дублирани записи, които са под контрола на съперничещи си с тях нации.

А балансирането? Питър се отнасяше много внимателно и с всяко договаряне, всяка сделка, всяка извършена и всяка поискана услуга (защото беше жизненоважно той винаги да получава повече, отколкото дава) създаваше в други нации илюзията за по-големи влияние и власт, отколкото имаше в действителност.

Защото колкото по-големи влияние и власт те мислеха, че има, толкова по-големи влияние и власт той имаше в действителност. Реалността беше доста неприятна за Хегемонията, ето защо Питър поддържаше илюзията.

Ахил щеше да е много полезен в това. И понеже със сигурност би използвал възможностите в своя изгода, предоставената му свобода за действие щеше да го подлъже да изложи своите планове, а шпионските системи на Питър щяха да ги засекат.

— Няма да хванеш риба, ако държиш въдицата в едната ръка, а стръвта в другата. Нужно е да ги събереш и да ги свържеш с дълъг конец.

Казал го бе бащата на Питър, и то повече от веднъж, явно защото си въобразяваше, че е по-скоро мъдро отколкото очевидно. А изказването бе очевидно, защото беше вярно. За да накара Ахил да разкрие тайните си, Питър трябваше да му даде възможност да комуникира с външния свят, когато пожелае.

Но не биваше да го прави твърде лесно, защото Ахил щеше да се досети какво всъщност иска Питър. Следователно, привидно с голямо смущение, Питър постави сериозни ограничения за достъпа на Ахил до мрежите.

— Надявам се, осъзнаваш, че съществуват твърде много причини, поради които не мога просто да ти дам карт бланш — обясни той. — Разбира се, с течение на времето тези ограничения може да отпаднат, но засега ще можеш да пишеш само съобщения, които имат пряка връзка с възложените ти задачи, а всички твои молби за изпращане на електронни писма ще да минават през моя кабинет.

Ахил се усмихна:

— Сигурен съм, че цениш повече мерките за безопасност отколкото закъсненията на онова, което изпълнявам.

— Надявам се, че всички ще бъдем в безопасност — заключи Питър.

Отношенията между Питър и Ахил доста приличаха на тези на между тъмничар и затворник или може би между монарх и трикратно предал го царедворец.

Но за съжаление шпионската система на Питър се оказа… боклук. Ако Ахил изпращаше закодирани съобщения до стари съучастници, то Питър не можеше да открие как. Дворът на Хегемонията беше в радиотелевизионен предавателен мехур, така че никакви електронни предавания не можеха да проникнат в него или да го напуснат освен през апаратура, управлявана и наблюдавана от Питър.

Беше ли възможно Ахил дори да не се е опитвал да се свърже с мрежата от връзки, която е използвал по време на смайващата си (и за щастие преждевременно завършила) кариера?

Може би всички негови контакти са били прекъснати от един или друг предател? Руската мрежа на Ахил определено се бе отказала с отвращение от него. Неговите индийски и тайландски контакти очевидно вече бяха безполезни. Нима не разполагаше с мрежа в Европа и Америка?

Имаше ли вече свой съюзник вътре в Хегемонията, който да изпраща съобщения вместо него, да му донася информация и да изпълнява негови поръчки?

Питър си спомни действията на майка си, когато Ахил бе пристигнал за първи път. Тогава главният пазач на всички сгради в двора му съобщи, че госпожа Уигин се е опитала да открадне ключа от стаята на Ахил. Когато била заловена при опита си, помолила за него, а накрая го изискала. Казала, че иска да се увери дали прислужниците са почистили стаята на един толкова важен гост по-добре отколкото нейния собствен дом.

Когато Питър й изпрати електронно писмо, в което настояваше обяснение, тя стана хаплива. Била разтревожена, че не върши никаква смислена работа. Той напразно й предлага да продължи своите изследвания и писателска дейност и да се консултира с колеги по имейла, както предпочитаха да постъпват мнозина в нейната област. Тя продължаваше да настоява, че иска да бъде включена в делата на Хегемонията.

— Както всеки друг — бе добавила в заключение.

Питър почти не бе обърнал внимание на тази домакинска авантюра.

Сега обаче погледна на нейните действия по друг начин. Нима се опитваше да остави съобщение за Ахил? Или изпълняваше поръчка, като почистваше помещението от микрофони за подслушване? Абсурд! Какво разбираше майка му от електронно наблюдение?

Питър наблюдаваше видеоматериала от опита на майка му да открадне ключа и държането й по време на конфронтацията с прислужницата, която я беше заловила, а после и с икономката. Майка му беше властна, изискваща, нетърпелива.

Никога не беше виждал тази й страна.

Все пак, когато наблюдава сцената за втори път, установи, че тя е била напрегната още от самото начало. Разстроена. Каквото и да правеше, беше й за пръв път. Вършеше го с неохота. А когато я заловиха, не реагира искрено, както обикновено прави всяка майка. Вместо това се държеше като друга. Клишето „майка на владетел“ я окуражаваше да се държи властно.

Тя играеше роля.

И я играеше добре, тъй като икономката и прислужницата повярваха на нейното изпълнение. При първото гледане Питър също й повярва.

Никога не му бе хрумвало, че майка му е толкова добра актриса.

Разбра, че всичко е игра, защото тя изобщо не даваше ни най-малък признак, че неговата власт я впечатлява или радва.

Винаги се дразнеше от нещата, които неговият пост изискваше от нея и от баща му да правят.

Нима Тереза Уигин от видеофилма бе истинската Тереза Уигин, а онази, която виждаше в къщи през всичките тези години, бе актрисата, изпълняваща роля буквално цял един живот?

Беше ли възможно майка му да е свързана по някакъв начин с Ахил? Беше ли я подкупил по някакъв начин? Можеше да се е случило преди година или много по-рано. Едва ли бе рушвет. Навярно причина за нейната промяна бе изнудване? Заплаха от Ахил в стил: „Аз мога да убия твоя син по всяко време, така че ще е по-добре да ми сътрудничиш“?

Но това също беше абсурдно. Сега, когато Ахил бе в ръцете на Питър, защо тя би продължавала да се страхува от такава заплаха? Ставаше дума за нещо друго.

Или за нищо друго. Беше немислимо, че майка му би могла да го предаде по някаква причина. Тя би му казала. Майка му бе като дете в това отношение, показваше всичко — вълнение, страх, гняв, разочарование, изненада — веднага щом го почувства, и говореше каквото й дойде на ум. Тя изобщо не би могла да запази подобна тайна. Питър и Валънтайн й се надсмиваха, защото майка им бе абсолютно предвидима. Никога не се изненадваха от своите подаръци за рождени дни и Коледа. Във всеки случай издаваше най-малкото главния подарък, защото изобщо не можеше да пази тайна.

Нима и това беше игра?

Не, не, би било лудост. Едва ли майка му се бе преструвала през целия си живот. Защо да го прави?

В това нямаше никакъв смисъл, а той трябваше да намери, ето защо покани баща си в кабинета си.

— За какво искаш да ме видиш, Питър? — попита баща му, застанал до вратата.

— За Бога, татко, седни! Стоиш там като портиер, който чака да го уволнят.

— Скоро може наистина да ме уволниш — подсмихна се баща му. — Твоят бюджет се свива от месец на месец.

— Мисля, че бихме решили този въпрос с отпечатването на собствени пари — пошегува се Питър.

— Добра идея — отбеляза баща му. — Международни пари, които биха били еднакво безполезни във всяка страна, но ще са критерий, по който се претеглят всички останали валути. Един долар струва сто милиарда „хеги“ — добро наименование за парична единица, не мислиш ли? „Хег“? — а една йена струва двайсет трилиона и така нататък.

— Това предполага, че бихме могли да поддържаме стойността й малко над нулата — каза Питър. — Всички компютри ще дадат на късо, ако хегът наистина няма никаква стойност.

— Опасността е другаде — рече баща му. — Какво ще стане, ако хегът добие случайно някаква стойност? Ще причини депресия, когато на практика другите валути действително паднат спрямо хега.

Питър се засмя.

— И двамата с теб имаме много работа — напомни баща му. — Защо искаш да ме видиш?

Питър му показа видеофилма.

Баща му клатеше глава през по-голямата част от него.

— Тереза, Тереза — промърмори той накрая.

— Какво се опитва да направи?

— Ами очевидно търси начин да убие Ахил, а това изисква влизане в стаята му. Сега ще й се наложи да помисли за друг вариант.

Питър беше смаян:

— Да убие Ахил?! Не може да говориш сериозно.

— Не мога да се сетя за друга причина, поради която тя да се държи така. Нали не смяташ, че наистина й пука дали неговата стая е чиста? По-скоро би занесла в стаята му пълна кошница с хлебарки и пренасящи болести въшки.

— Нима го мрази? Никога не е казвала.

— На теб не е — уточни баща му.

— Значи ти е казала, че иска да го убие?

— Разбира се, че не. Ако беше, аз не бих го споменал пред теб. Не издавам нейни тайни. Но тъй като тя не е намерила за уместно да ми каже какво става, аз съм съвършено свободен да ти дам най-доброто си предположение. А то е: Тереза е решила, че Ахил представлява опасност за теб — да не говорим за цялата човешка раса — и е решила да го убие. В това наистина има смисъл, щом веднъж знаеш как мисли твоята майка.

— Мама даже не убива паяк.

— О, тя ги убива като нищо, когато ти и аз не сме там.

— Нали не мислиш, че стои в средата на стаята и ги примамва, докато ние се приберем у дома? Казваш, че моята майка е способна на убийство?

— Изпреварващо убийство — уточни баща му. — И не, не мисля, че е способна на това, но смятам, че тя го мисли. — Той замълча за момент. — И може би е права. Както се казва, женската е по-смъртоносна от мъжкия екземпляр.

— Това е безсмислено — възрази Питър.

— В такъв случай мисля, че загуби напразно времето и на двама ни, като ме повика тук. Вероятно бъркам. Може би съществува по-рационално обяснение. Като… нея наистина да я е грижа колко добре си вършат работата прислужниците. Или… се надява да има любовна афера с убиец, който иска да управлява света.

— Благодаря, татко. Наистина ми помогна. Сега ми стана ясно, че съм бил отгледан от ненормална жена, без да подозирам.

— Питър, момчето ми, ти не ни познаваш.

— Какво трябва да означава това?

— Ти изучаваш всеки друг, а майка ти и аз сме като въздух за теб: просто ни дишаш, без да забелязваш съществуването ни. Но всичко е наред. Ето как се очаква родителите да присъстват в живота на своите деца. Безусловна любов, прав ли съм? Не допускаш ли, че това е разликата между Ахил и теб? Че ти си имал родители, които са те обичали, а той, не?

— Обичахте Ендър и Валънтайн… — изплъзна му се, без да подозира какво казва.

— А тебе не? О! Грешката е моя. Явно няма разлика между твоето възпитание и това на Ахил. Жалко. Всичко хубаво, синко!

Питър го повика, но баща му се престори, че не го е чул и излезе, подсвирквайки си Марсилезата.

Добре. И така, подозренията относно майка му бяха абсурдни, въпреки че и баща му го каза по заобиколен начин. Колко умно семейство имаше той, от всичко правеха проблем или драма. Или комедия. Ето защо той просто играеше роля пред баща си. Не беше ли така? Фарс. Абсурд.

Ако Ахил имаше съучастник тук, вероятно не бяха родителите на Питър. Тогава кой друг? Трябваше ли да си прави изводи от начина, по който си контактуваха Ахил и Суриявонг? Но той бе наблюдавал видеофилмите от техните случайни срещи и те не издаваха нищо отвъд обикновените приказки за нещата, върху които работеха. Ако използваха шифър, той бе неуловим. Едва ли бяха приятели — разговорът винаги беше твърде скован и официален. Ако нещо тревожеше Питър, това бе начинът, по който Суриявонг, изглежда, винаги се изразяваше някак раболепно.

А със сигурност не се държеше раболепно с Бийн или с Питър.

Ето още нещо, за което трябваше да се помисли. Какво всъщност се беше случило между Сури и Ахил по време на спасяването?

Каква глупост! Ако Ахил имаше съучастник, те несъмнено комуникираха чрез тайна поща и закодирани съобщения в електронни писма или нещо подобно. По правилата на шпионското изкуство.

Не с наивни опити за проникване в стаята на Ахил — Ахил със сигурност не би заложил живота си на толкова глупави съучастници. А Суриявонг — как би могъл Ахил да се надява да го подкупи? Ахил определено нямаше влияние в Китайската империя, за да може да използва семейството на Сури като заложници.

Не, Питър трябваше да продължи да търси, да продължи електронното наблюдение, докато открие как Ахил саботира работата му — или поема контрола върху нея.

Невъзможно бе Ахил просто да се е отказал от своите амбиции и сега да мечтае за тихо местенце за себе си в светлото бъдеще на един обединен свят под управлението на Питър Уигин.

Но не би ли било хубаво, ако той постъпи така?

Може би беше време да се откаже да научи каквото и да е от Ахил и да започне подготовка за унищожаването му.