Тамплиерът

Пролог Абатството Мелроуз, Шотландия Празника на свети апостол Яков, 25 юли 1314

Монахът вдигна покритата си с качулка глава и през тесния като процеп прозорец насочи погледа си към дивата пустош на Мелроуз. Идваше краят на жътвата, а работата по неговата задача едва започваше тук, в кулата на здраво укрепената господарска къща. Погледът му обходи стаята и спря на спретнато подредените купчини сметководни книги, описи, хроники, писма и бележки: всичките тези документи бяха събрани от библиотеките на ордена на Храма и донесени тук през лятото на лето Господне 1314.

— Всичко, което успяхме да откраднем или купим — тихо продума старата жена, както си почиваше на рогозката, зареяла поглед през малкия прозорец в нишата. Дори не си направи труда да се обърне.

— Consummmatum est — дойде краят. Научихте ли новините, братко Анселм?

Младият цистерианец се прокашля и кимна. Наясно беше защо е в тази кула. Над подвързано в кожа и инкрустирано със злато Евангелие, прикрепено с верига към аналой[2] в средата на стаята, беше положил клетва за мълчание.

— На миналия деветнайсети март — нечуто заговори старицата — Жак дьо Моле, Велик магистър на Храма и Жофроа дьо Шарни, отговорник за Нормандия, изгоряха на кладата на Ил дьо Франс. Бяха невинни…

Старицата закуцука към брат Анселм и му се усмихна.

— Абатът — тя се надвеси над него и внимателно помилва гладкото лице на монаха — те е освободил от задълженията ти — посочи с ръка около себе си, — за да подредиш и свържеш последователно всички тези документи в един общ свитък. Хроника на Ордена на Храма от времето на неговото създаване до самия му край.

Макар и немощна на вид, тя сграбчи ръката на Анселм при китката с изненадваща сила. Светлосивите й очи се впиха в неговите.

— Ние с теб сме роднини, Бенедикт. Носиш свещената кръв на рода дьо Пайен, основателите на ордена.

— Domina[3], как да събера в един свитък документите?

— Подреди ги в хроника — отвърна му старицата. Обърна се и се запъти към спретнатите купчини с ръкописи. — Вече си тук, братко. И ти като пророк Йезекиил в откровението за възкресението на мъртвите вдъхни живот и придай на тези изсъхнали кости плът и кръв.