Тамплиерът

1

Виа Егнация е един от най-известните военни пътища, построени от древните римляни, който минава през Македония и Тракия, по самия бряг на Егейско и Мраморно море и стига до Мала Азия, където се съединява с персийския Царски път. Виа Егнация е свързвал Рим с източните провинции и е продължение на Виа Апиа. — Бел. прев.

2

Поставка за книгите и принадлежностите, необходими при богослужението. — Бел. прев.

3

Domina (лат.) — господарка. — Бел. прев.

4

Дебел вълнен плат. — Бел. прев.

5

Църковно знаме с образи на лица и сцени от Светото писание. — Бел. прев.

6

Вълнена бяла лента с червен кръст на нея, която носят папата и висшите католически духовници. — Бел. прев.

7

Така западните моряци наричали Босфора през Средновековието, тъй като по пътя им през тези води се откривала гледка към манастира «Свети Георги» в Източна Византия. — Бел. прев.

8

Става дума за Иберийския полуостров, получил едно от имената си от древната народност «ибери», която го населявала. Между 711 и 718 година почти целия Иберийски полуостров е превзет от маврите. — Бел. прев.

9

Псалм 26:4 — Бел. прев.

10

Absolvo te (лат.) — опрощавам те — част от фразата, с която свещеникът приема изповедта и дава опрощението. — Бел. прев.

11

«Песен за Ролан» е старофренска епична поема, която разказва за подвига на рицаря Ролан в битка срещу сарацините. В песента Ролан е племенник на Карл Велики. — Бел. прев.

12

Паладин — в средновековната литература наименование на рицарите от времето на Карл Велики. — Бел. прев.

13

Харолд Годуинсън (1022–1066), известен още и като Харолд II, е последният англосаксонски крал преди норманското нашествие. — Бел. прев.

14

В средновековна Франция са използвали три основни групи говори: langue d’oil (ойл говори), langue d’oc (ок говори) и френско-провансалски. Първите две групи са наречени по думата за «да». В Северна Франция се е използвал langue d’oil, в който «oil» означава «да», а в Южна Франция се е говорел langue d’oc, където «oc» означава «да». В провансалския говор се съдържали характеристики, общи за другите два говора. — Бел. прев.

15

Склавония — историко-географска област между реките Драва на север, Сава на юг и Дунав, днес територия на Източна Хърватия. В средните векове с топонима «Склавония» са означавани южнославянските страни, по името склави, давано на южните славяни. — Бел. прев.

16

Псалом 25:6,8. — Бел. прев.

17

IHS — Абревиатура на името на Иисус Христос — тези монограми, съкращения на гръцките думи Iesous Christos, впоследствие преминават в латинския, точното звучене на пълните думи се губи. Понякога IHS е тълкуван — неправилно — като съкращение на думите Jesus Hominum (Hierosolymae) Salvator — Иисус Христос Спасител на човеците (или на Йерусалим). — Бел. прев.

18

Славянското име на Дирахиум е Драч, днес град Дуръс, Албания. — Бел. прев.

19

Colloquium (лат.) — лек, непринуден разговор. — Бел. прев.

20

Уилям Завоевателя или Гийом дьо Норманди — херцог на Нормандия (1035–1087) и крал на Англия (1066–1087). — Бел. прев.

21

Вторият син на Уилям Завоевателя е известен като Уилям II или като Уилям Руфъс — Рижия, прозвището «Рижия» получил заради червената си брада или заради огнения си нрав. — Бел. прев.

22

Викингите или така наречените нормани («мъже от севера») са германско племе, обитаващо в ранното средновековие бреговете на Скандинавия. През 911 г. викингите основават в Северна Франция своя държава, наречена Норманско херцогство. До ден-днешен тази област носи името Нормандия. Част от викингите или норманите продължили на юг, където основали друга своя държава в Сицилия. — Бел. прев.

23

За Готие Голтака, известен и като Валтер Голтака или Безимотни, се предполага, че получава погрешно своето прозвище. Според някои източници Готие е бил сеньор на Боаси-санз-Авоар на френски Boissy-sans-Avoir в Ил дьо Франс, където втората част от името на владението съвпада с израза «sans avoir», означаващ «нямам нищо». — Бел. прев.

24

След призива на Урбан II преди кръстоносния поход, станал известен като Първи кръстоносен поход, към Йерусалим се отправили спонтанно и неорганизирано тълпи поклонници в движение, наречено Народен поход. Начело застанал Пиер Отшелника. — Бел. прев.

25

Селджуците са турска династия, управлявали териториите на днешните Иран, Ирак, както и Мала Азия в периода от средата на IX век до края на XIII век. Нахлуват в Анадола в края на X век. Считат се за преки предци на днешните обитатели на Турция, Азербайджан и Туркменистан. През XV век отслабените селджукски държави са завладени от османските турци. — Бел. прев.

26

Или Гийом льо Шарпантие. От фр. «le charpentier» — дърводелец. По сведения на свои съвременници е бил жесток човек и подлец. Стига до Константинопол. След обсадата на Антиохия от кръстоносците името му вече не се споменава. — Бел. прев.

27

«Песен за пътуването на Карл Велики до Йерусалим и Константинопол» — старофренска епическа поема. — Бел. прев.

28

Храмовият хълм е мястото, където били издигнати Първия (Соломоновия) и Втория йерусалимски храм. Мястото е свещено и за трите религии: юдаизъм, християнство и ислям. Стената на плача е останка от стената на Втория йерусалимски храм. — Бел. прев.

29

Джамия, издигната на Храмовия хълм. Уникална сграда с великолепна архитектура, издигната над камъка, на който Авраам е принесъл в жертва агнеца, по чудо заменил неговия син Исаак. От това място Мохамед «отскочил» с коня си и се възнесъл на небето, където се молил със старозаветни пророци и с Иисус. Куполът на скалата се намира над Стената на плача. — Бел. прев.

30

Разпространено име на българите през Средновековието, използвано от жителите на много западноевропейски страни. Има презрителен оттенък. — Бел. прев.

31

Катафракти — форма на тежка конница, първоначално ударна част на партянската и персийската войска. Катафрактът е солидно въоръжен и защитен с висок островръх шлем, дълго копие, дълъг меч, като с броня са защитени не само катафрактът, но и неговият кон. — Бел. прев.

32

Матей 6:31–34 — Бел. прев.

33

В средновековна Англия и Франция в края на годината се провеждали празненства с маскаради — наследство от римските Сатурналии. На тези празненства на Безредието монаси и свещеници се преобличали като миряни и дори като жени, а обикновени хора се правели на монаси и свещеници. Избирали с жребий и Господар на Безредието — гротескна фигура, която давала тон на празненствата. — Бел. прев.

34

Източно-западната Схизма датира от 1054 г. и е разделение на християнската църква на два основни дяла: римокатолически и източноправославен. Между представители на двата дяла често са се водели ожесточени спорове кой най-правилно изповядва христовото учение и на кого следва да се падне първенството в християнската църква: на папата в Рим или на патриарха в Константинопол. — Бел. прев.

35

Chapeaux de fer (фр.) — железни шапки. — Бел. прев.

36

Византион е старото име на Константинопол, от което произлиза и наименованието «Византийска империя» и «Византия». Византия и Византийска империя (съответно византийци) са модерни названия, както на източната част на Римската империя, така и на държава с главен административен център Константинопол. Самото название «Византия» става традиционно за историческата литература в края на 17 век. Самите византийци наричали себе си «ромеи». След 800 г., когато Карл Велики става римски император, в латинските текстове се използва формулировката «крал на гърците» за византийския император. В средновековни славяноезични текстове, в това число български, византийците са наричани «ромеи» или по-често «гърци», което съвременните историци тълкуват като несъгласие с претенциите на Византия да бъде наследник ни Римската империя. — Бел. прев.

37

Варягите са викинги, тръгнали от земите на днешна Швеция и Норвегия на изток. В средата на IX век заедно със свързаната с тях народност «рус» поставили началото на Новгородската и Киевската държави. — Бел. прев.

38

Туркопули — (гр.) — «синове на турци» — потомци ни турско-селджукски наемници, женени за гъркини. — Бел. прев.

39

«Kyrie Eleison, Christe Eleison» (гр.) — «Господи, помилуй, Христе, помилуй!» — Бел. прев.

40

През Средновековието прието в Западна Европа (срещано и в български текстове от същото време) и по-късно излязло от употреба название на арабите и други мюсюлмански народи, населявали Арабския халифат. — Бел. прев.

41

По-известна като битка при Хейстингс, 14 октомври 1066 г. На хълма Сенлак е била разположена войската на крал Харолд II. — Бел. прев.

42

Коринтяни 15:17 — Бел. прев.

43

Юда Яковов, наречен Тадей. — Бел. прев.

44

Фатимидите са династия, която от началото на X век до края на XII век владее по-голямата част от мюсюлманския свят. Вярват, че произхождат от Фатима, дъщеря на пророка Мохамед и жена на Али — братовчед и зет на Мохамед. — Бел. прев.

45

Град в Мала Азия. — Бел. прев.

46

Анатолия, Анадол или Мала Азия е географска и историческа област, разположена между Черно и Средиземно море в Югозападна Азия. Приблизително съответства на днешната азиатска част на Турция. — Бел. прев.

47

Днешният град Изник, разположен на анадолския бряг срещу Истанбул. — Бел. прев.

48

Езерото Изник, понастоящем в Турция. Старото му име, Асканийско езеро, произхожда от «ашкуза (аскуза)» — асирийското име на скитите. Според гръцката митология по време на Троянската война езерото било във владенията на фригийците, чийто предводител Асканий, син на Аретаон, се сражава на страната на цар Приам. — Бел. прев.

49

Папски посланик. — Бел. прев.

50

«Au secours! Au secours!» (фр.) — «Помощ! Помощ!» — Бел. прев.

51

Св. Венанций Фортунат (530–600/609) — поет и химнописец, епископ на католическата църква. — Бел. прев.

52

Днешните Тороски планини в южна Турция. — Бел. прев.

53

Mal regard (фр.) — лош, зъл поглед. — Бел. прев.

54

Мамелюците са били воини и роби, приели исляма, които са служели в личната стража на мюсюлманските халифи от IX век до XVI век. Били са от тюркски или кавказки произход. С времето се превърнали в могъща военна каста, в чиито ръце е била съсредоточена огромна държавна и военна власт. — Бел. прев.

55

Титла на владетеля в някои мюсюлмански страни от Близкия изток и Африка. До възникването на исляма емири били пълководците, а след това мюсюлманските владетели, осъществяващи държавната и духовна власт. — Бел. прев.

56

Така са наричани джамиите през Средновековието (от Mahomet, Мохамед); според източниците кръстоносците наричат кулата така, защото са я издигнали на мястото на или близо до някакво мюсюлманско свещено място. — Бел. прев.

57

Атабег — наследствена благородническа титла от тюркски произход, която се давала на управител на област. За първи път се появява при селджуците. Първоначалното й значение е «наставник на принцове». Атабег е бил наставник, а често и втори баща на невръстните наследници на мюсюлмански владетел. — Бел. прев.

58

Псалм 77:45–50 — Бел. прев.

59

Град в западна Сирия. — Бел. прев.

60

Халифът е държавният глава на ислямската форма на държавно управление, наречена «халифат». — Бел. прев.

61

Първият латински патриарх на Йерусалим. — Бел. прев.

62

Днес административен център на Южен Ливан. — Бел. прев.

63

Древен град във Финикия, днес се намира в Ливан. В древността Тир, Сидон и Аруад са формирали Финикийската конфедерация с център Триполи. Името «Финикия» се споменава в Библията, а финикийците произхождат от ханаанците, описани в Библията. — Бел. прев.

64

Митично влечуго, на което са приписвани страховити и зловещи характеристики. Съществуват три описания на неговия външен вид. В действителност има малък гущер, който се нарича «обикновен базилиск» и не притежава никое от смъртоносните качества на митичното влечуго. — Бел. прев.

65

Едно от най-важните пристанища на древен Израил. — Бел. прев.

66

Miserere mei (лат.) — Прости ми, Боже. — Бел. прев.

67

Balteus (лат.) — колан за меч, част от снаряжението на римските легионери. — Бел. прев.