Тайната на Марша Мелоу

22

Минава полунощ, когато отварям вратата на апартамента си и чувам настойчивото бийп-бийп-бийп на телефонния секретар.

— Утре ще ги изслушам. Сега трябва да си легна.

Но Ант не е в настроение за криене на главата в пясъка. Оставя сака си до телефона и натиска бутона за прослушване.

— Вие. Имате. Осемнайсет. Нови. Съобщения…

Бийп.

— Лили, аз съм. Къде си? Видя ли снимката на Мери в „Мейл“? Защо не си ми казала, че е чак толкова дебела? Както и да е, трябва да поговоря с теб за Дан…

Дан?… А, приятелят. Тъповатият тори. Бях забравила за него.

— …Кошмар. И татко. Двоен кошмар. Звънни ми.

Бийп.

— Лили, извинявай за подсвиркванията, дето ги чуваш, ама ти звъня от една кабина до някакъв строеж — мерки против проследяване, скъпа. Е, винаги съм искала да си видя грозната мутра на първа страница, така че изобщо не се оплаквам. Звънни ми да обсъдим следващите стъпки. Копелетата засилват натиска.

Бийп.

— Здрасти, сестра ми. Пак съм аз. Отчаяно искам да те чуя. Някаква надута дропла в работата ти каза, че си била болна от дребна шарка. Моля те, кажи ми, че е лъжа и просто си се покрила. Чао.

Бийп.

— Лили, здрасти, Люис съм.

Ааааагггхххх! Усещам как лицето ми пламва при спомена.

— …ъм… Люис от работата. Диди каза, че си били болна от дребна шарка… Аз обаче подозирам, че не си. Аз… ъъ… се разтревожих, като избяга така миналата…

Прекъсвам го, като натискам бутона за изтриване. Сега не мога да се занимавам с Люис… И изобщо не мога, като си помисля.

Бийп.

— Лили… Джейк съм. Надявам се да си се успокоила достатъчно, за да разговаряш с мен… Знаеш… За онова недоразумение в хотела…

Недоразумение ли? Онази вечер може и да бях пияна и оглупяла, но точно в кой момент казах: „Джейк, знаеш ли, откакто скъсахме, си мечтая само да изляза от една хотелска баня и да открия, че си ни наел проститутка?“

Изтриване, изтриване, изтриване.

Бийп.

— Лили, Джули съм. Онази вещица каза, че си имала дребна шарка. Кофти работа. Тази вечер щях да си облека сестринската униформа за Алън, ама ако искаш, мога вместо това да дойда да се погрижа за теб. Снощи беше страхотно. Ти защо изчезна толкова рано? Чао.

Бийп.

— Това ти ли си или скапаната машина?… Мразя ги тия неща. Майка ти съм, между другото…

(Като че ли сама не се сещам.)

— …Звънях в работата ти и ми казаха, че си имала дребна шарка. Не виждам как е възможно, при положение че я изкара на седем години — беше болна като куче. Ходи ли на лекар? Като че ли си нямам други тревоги. Увий се, стой си в леглото и ако е дребна шарка — в което се съмнявам, — не чеши пъпките. Да ти донеса ли малко супа?… Аз така и така ще дойда, защото трябва да говоря с теб… За… баща ти… Взех решение.

Бийп.

— Лили Бикърстаф, ако обичаш, кажи ми, че не се криеш под завивките. Защо, за Бога, не ми каза, че те изнудват — аз съм твоята агентка, ако случайно си забравила? Да, копеленцето ми се обади. След час имам среща с него, за да оправя нещата. Това правя за петнайсетте си процента. Вземи се обади, а?

Бийп.

— Пак е майка ти. Забравих да ти кажа, престани да пушиш. Отвратителен навик и съм сигурна, че не ти действа добре на дребната шарка или там каквато ужасна болест си пипнала. Освен това ми писна цял ден да разговарям с машината ти. Отивам на църква да запаля свещи за всички ни.

Бийп.

— Лили, това ти ли си?… Татко ти е…

Татко ми! Той не ми се е обаждал нито веднъж за цели двайсет и пет години.

— …Искам да те запозная с един човек. Важно е. Това е жената, с която… Сега не мога да говоря. Майка ти ме дебне. Нещата са тайна. Обади ми се, като можеш.

Невероятно. Иска да се запозная с гадната му…

Бийп.

— Лили, Мери съм. Звъня ти от кабина на гара „Пикадили“. Бъкано е с японски туристи, така че се надявам да ме чуваш. Както и да е, първо добрата новина. Справих се с — Извинете ме, млади човече, аз използвам този телефон. Я си гледай работата… Докъде бях стигнала? А, да, до проблема. Оправих се с него. Поне засега… Сега се стегни за лошата новина. В утрешния „Мейл“ ще има статия, че Марша Мелоу живее в Северен Лондон. Един господ знае откъде са разбрали. Със сигурност знам, че смрадливият ти изнудвач не им е казал, а даже

Джейкъбсън не знае къде живееш. Както и да е, добрата част е, че не ти знаят името. Но са твърдо решени да публикуват. Предполагам, че се опитват да те извадят на светло. Трябва…

Бийп.

— Скапани телефонни секретари, никога не ти дават колкото трябва време. Тъкмо се канех да ти кажа, че трябва моментално да ми се обадиш, защото подозирам, че нещата са на път да изригнат. Звънни ми.

Бийп.

— Здравейте. Обажда се Дейвид Докинс от „Семейни погребални услуги Дънстън и Докинс“…

Моля? Грешка… Надявам се.

— …Моите извинения, задето ви досаждам в този труден момент, но имам няколко въпроса относно приготовленията на вашата пралеля…

Пфу. Нямам такава. Изтривам. Доста гаден сюррелизъм.

Бийп.

— Аааагггххххх! Видя ли „Мейл“? Откъде са разбрали къде живееш? Изобщо не се чудя, че си се покрила. Мама направо ще побеснее, като го прочете. Винаги е смятала, че Круч Енд е малко подозрителен квартал. Звънни ми. Скоро.

Бийп.

— И все още трябва да говоря с теб за татко и Дан…

Дан ли? А, да, приятелят.

Бийп.

— Мама му стара, Лили, какво става? Току-що звъннах на нашите и там е някакъв ад. Говорих с татко. Каза, че мама не си била вкъщи, ама аз я чух да троши чинии. Да не си им казала за книгата? И какви бяха тия крясъци, че Ант бил свещеник педофил? Звънни, да те вземат мътните. Шубе ме е.

Бийп.

— Здравейте… пак съм Дейвид Докинс. Много се извинявам, но забравих да отбележа, че ковчегът от пакета Де Вер Милениум Итърнити Делукс е направен от отбрано тиково дърво, отгледано в залесявана гора и…

Разкарай се!

Бийп.

— Лили, баща ти е…

Пак?

— …Опитай се да не се тревожиш, но майка ти я арестуваха