Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер

В своите речи Хитлер заклеймявал не само евреите. Той се нахвърлял и върху масоните, които, според неговите думи, помогнали на евреите да завземат властта над света и със своите тайни ложи обхванали всички страни, оплитайки техния политически и делови елит в здрава мрежа.

Това е известно на всички. Затова много се учудих, когато сред книжата на моя баща намерих измачкана книга — по-точно само страници, тъй като корицата беше загубена окончателно и безвъзвратно. На титулната страница беше написано: „Барон фон Зеботендорф. Преди идването на Хитлер“.

Честно казано, с историята на Третия райх съм запознат твърде добре, но тази книга не съм имал случай да срещна. Впрочем не се учудвах дълго на този факт. На втората страница беше поставен голям мастилен печат: „За унищожение“. Такъв печат, доколкото ми беше известно, се е поставял на издания, които следвало незабавно да се изземат и унищожат — на съчиненията на Маркс, Ленин и на прочие „опасни книги“. Но какво толкова опасно е могъл да напише Зеботендорф? Ситуацията откровено ме заинтригува.

Справочните издания малко можеха да ми съобщят. Едва след като се свързах с издателството, което беше издало книгата през далечната 1933 година, узнах интересни подробности: оказа се, че практически целият тираж на книгата е бил унищожен ден след появата й по книжарниците. Издателите едва не попаднали в концлагер. Защо Хитлер е пощадил Зеботендорф — остава загадка.

Какво беше написал баронът в тази книга? С безкрайна наивност той решил да опише с чия помощ Хитлер бил дошъл на власт и решил, че това ще му се размине. Не се получило — тайните знания трябвало да си останат тайни. Но днес ние можем да повдигнем завесата над тези тайни…

Кой сте вие, Велики Магистре?

В своята книга Барон Зеботендорф описал дейността на някакво тайно общество. Имена той предвидливо не споменавал. Впрочем самите членове на обществото не ги назовавали — в общуването помежду си те използвали цифрови кодове. Задачата на тайното общество била да направят от бъдещия фюрер Велик Магистър, глава на организацията на масоните.

За това Хитлер притежавал всички дадености. Често се говорело за неговите способности на ясновидец (при това без всякакво изпилване на „трето око“). Веднъж, намирайки се на фронта, той предварително напуснал мястото, където след няколко секунди паднал снаряд. А и по-късно, вече като крупен политически лидер, Хитлер демонстрирал феноменален късмет. Според моите сведения над него са били извършени около 40 покушения и само по време на едно (на 20 юли 1944 година) получил контузия и няколко драскотини. От останалите нямал дори синини.

Кой се занимавал с подготовката на бъдещия Велик Магистър? Първата група образували руските масони-емигранти. Ненавиждайки властта на червените, те искрено повярвали в националсоциализма и се заели с възпитанието на Хитлер. Още повече че въпреки своята открито провъзгласена ненавист към славяните, се отнасял към тези хора с уважение. Очевидно ги е смятал за потомци на германците, които съставяли дворцовия елит на Руската империя. Глава на руските масони бил прибалтийският немец Шойбнер-Рихтер, който имал огромен принос в развитието на Хитлер като политически лидер. Наистина руските масони ратували за здрав руско-немски съюз — урок, който главата на НСДАП не пожелал да усвои в никакъв случай.

В деня на „Бирения пуч“ руските масони вървели заедно с Хитлер по паважа на Одеонплац в Мюнхен. Генерал Бискупский закрил с тялото си фюрера от изстреляния куршум. Друг куршум поразил Шойбнер-Рихтер. „Всички са заменими, само не и той“, — казал Хитлер, узнавайки за гибелта му.

Впрочем инициативата на руснаците твърде бързо поел Хаусхофер, за когото твърде много писах по-горе. Неговата „Светеща ложа“ започнала да работи над създаването на по-мощна масонска организация, начело на която можел да застане Хитлер. Разбира се, смятал Хаусхофер, че по отношение на „Светещата ложа“ тази организация щяла да заема подчинено положение.

И действително такава ложа била създадена. Наистина сериозна самостоятелна роля тя не получила. Да противопостави на себе си Хитлер тя не можела, доколкото той смятал себе си за Велик Магистър; самият Хитлер предпочитал да се опира на масовата партия, а не на неголяма, макар и високоинтелигентна секта. В отношението на фюрера към масоните през този период започнали да се смесват ненавист и възхищение. Той писал:

Да погледнем кадри от германската кинохроника през онези години. Ето фюрерът държи реч: и ние виждаме пълната гама от тайни масонски жестове! Ръцете под прав ъгъл са скръстени на гърдите — да-да, именно така правели масонските магистри. Това е изображение на руническия знак „двойна брадва“, символът на властта. В книгите по черна магия той се тълкува по следния начин: „жестът на магистъра — скръстени ръце на гърдите, разбира се, не е нищо друго освен символът на смъртта и възраждането, използван в ритуала за извикване на мъртвите“.

Затова за никакъв разгром на масонските организации не е могло да става дума. Но за да се поставят под държавен и партиен контрол, било съвсем друга работа. Тук нацистите се постарали както трябва. Така и непоявилата се на бял свят масонска ложа била въплътена в института „Аненербе“. Значителна част от неговия кадрови състав всъщност била съставена от онези, които Хаусхофер набелязвал за сподвижници на Хитлер.

Впрочем мнението на Хаусхофер в този момент не било толкова интересно. Той вече бил създал своя, подчиняваща се само на него масонска ложа. Именно в нея той интегрирал института „Наследството на предците“ и всички прочие проекти, свързани с масоните на Третия райх. Естествено, с послушните на него масони, доколкото Хитлер не търпял противоречия. Тази ложа трябвало, в частност, да постави под свой контрол всички независими масонски организации на райха. Освен това тя следвало да поеме контактите с чуждестранните масони — доколкото това било възможно — и по този начин да съдейства на външната политика на Третия райх. За глава, за Велик Магистър на тази ложа Хитлер назначил един от своите най-близки съратници.

Името на тази ложа било СС.

Зад фасадата на масонския храм

Да-да, точно така. Хитлер смятал СС за определен аналог на масонските ложи и неведнъж наричал Хенрих Химлер свой личен масон. Действително в много отношения масонството послужило за прототип на есесовските формирования. Масонските практики активно се внедрявали в такива области, като психологическата обработка, йерархическата структура, образованието. При това да се правят такива заимствания съвсем не се смятало за непочтено. В края на краищата самите масони някога заимствали всичко от Тевтонския орден42 — цвета на германското рицарство.

До Втората световна война СС била елитарна организация. Приемането на нови членове се съпровождало със сложни церемонии, подборът се извършвал много внимателно, също както при образуването на масонските ложи. Дори церемонията за приемането на член в СС, всъщност, била заимствана от масоните.

Кандидатът за член на СС бил длъжен да представи своето родословие, което ясно и точно да доказва неговия арийски произход. Срокът за „чиста кръв“ трябвало да бъде изключително голям — два и половина века, от края на XVII век. След това той трябвало да премине определен стаж, който много напомнял манастирското послушание. И едва след изтичането на този „изпитателен срок“ младият човек ставал пълноправен есесовец. Връчвали му кама и пръстен (тези регалии също били заимствани от масоните).

Висшите йерарси на ордена на СС — дванадесет обергрупенфюрери, с които Химлер постоянно се съветвал, — заседавали около специална дъбова маса. Всичко това трябвало да възпроизвежда обстановката на рицарските съвещания около Кръглата маса. Всеки от посветените есесовци имал собствен дъбов стол, на който върху сребърна табелка било написано името му. Освен това той носел кама с особена форма и сребърен пръстен.

Заседанията на избраните обикновено се провеждали в замъка Вевелсбург — „столицата“ на империята на СС, любимата резиденция на Химлер. Той бил построен в кратък срок на мястото на древен средновековен замък, принадлежащ на един барон-разбойник. До XX век от историческата сграда били оцелели само живописни руини. Разположението на замъка не било случайно: той бил център на своеобразен мистичен триъгълник, който се образувал от три свещени места. Първото от тях била Тевгобургската гора, където в началото на новата ера предводителят на германците Арминий победил римските легиони на Вар. Тази победа била свещена за всеки германец, тъй като спряла римското нашествие в Германия и осигурила независимост на германските племена. Вторият връх на триъгълника била скалата Екстернщайн — мястото, където в древността се поддържал древногерманският култ към огъня. На тези скали, надвиснали над Рейн (свещена за всеки немец река, която те наричат Баща Рейн), жреците разположили обсерватория, откъдето наблюдавали движението на звездите и се занимавали с предсказване на бъдещето. Тук бил създаден руническият зодиакален кръг. Третият връх бил древният град Армабег, от който останали само руини. Археолозите от „Аненербе“ предполагали, че Армабег бил на не по-малко от 10 хиляди години и, следователно, бил по-древен от всички известни градове в света.

Самият замък, с построяването на който се заел известният архитект Херман Бартелс, също бил триъгълен по форма. Числото „три“, както и, „дванадесет“, било свещено в ритуалите на СС. Северната кула на замъка била предназначена за събрания на райхсфюрера на СС и на неговите дванадесет посветени — антипод на християнските апостоли. Периодичността на събранията също имала определен ритуален смисъл. Под кулата имало подземно помещение — крипта, в която бил запален свещеният вечен огън. Към него водели три стъпала, а около огъня имало дванадесет възвишения за тържествените церемонии. Предполага се, че там са се изпълнявали ритуали на мистични погребения и тържествено изгаряне на гербове. Впрочем, според някои сведения, там се принасяли и човешки жертви.

В замъка били оборудвани и изследователски лаборатории, наистина не много на брой. В тях работели учени, които създавали психотронно оръжие и изучавали механизмите за управлението на човека. След войната всички резултати от тези изследвания изчезнали. Това, обаче, не ме учудва.

Впрочем плановете на Химлер за бъдещето на Вевелсбург били наистина грандиозни. Ако мегаломанията на Хитлер все още се простирала в определени разумни рамки, поне не се наблюдавали големи разминавания с реалността, то Химлер в своите мистични планове надхвърлил всички разумни граници. Той имал намерение да издигне около замъка цял град, чиито квартали щели да образуват концентрични кръгове. Позовавайки се на геомантията, учението за „магията“ на Земята, Химлер смятал Вевелсбург за енергиен център на света.

Специалистите в „Аненербе“, особено в отделите, свързани с окултните науки, прекрасно знаели на какви чувствителни струни да играят в душата на своя началник. Финансирането на съответните направления постоянно се увеличавало, а учените представяли на райхсфюрера на СС все нови и нови доказателства за действието на окултните сили. През 1942 година те заявили, че техните противници, преди всичко руснаците, прибягвали до услугите на извънземни същности, които им позволявали да побеждават! Великобритания и САЩ, казвали те, били оплетени от масонските ложи, които по мистичен начин се опитвали да сломят германската нация. Следователно, правели логичен извод експертите на „Аненербе“, трябвало на вражеските усилия да се противопоставят същите методи. Например да се използва за военни цели древният ритуал „локацията на махалото“, като се приспособи към съвременните условия. Впрочем за това си струва да разкажа по-подробно.

Махалото, но не на Фуко43

Как мислите, колко човека могат да се занимават с възкресяването на старата традиция на DOWSING44 (лозоходство), използвана от иманярите през Средните векове. Лаборатория? Отдел? Не, приятели мои! Цял научен институт, работещ в рамките на „Аненербе“. Той се наричал просто и без претенции — Институт на махалото, а лозоходството преименували с по-съвременно и приятно за ухото звучене „локация на махалото“. Случаят с този институт е твърде показателен.

За онези, които не знаят, ще се постарая накратко да опиша принципа на лозоходството. В старите времена се смятало, че подземните реки и кладенци, а също и съкровищата могат да се открият, като се използва орехова пръчка. Пръчката трябвало да бъде във формата на вилица; човек вземал в двете си ръце по една пръчка и се движел напред. Щом като се окажел над подземен обект, пръчките в ръцете му се отклонявали.

Именно този феномен представителите на „Аненербе“ искали да използват за военни цели. По какъв начин? — ще попитате. Много просто! За търсене на британски подводници. Не си мислете, че тогавашните лозоходци са летели със самолети над морето. Напълно достатъчни са им били морските карти, над които те проседявали по цели дни в комфортните си кабинети. А в края на деня правели сводки за „намерени“ вражески субмарини. Мисля, че не е необходимо да уточнявам, че данните абсолютно се разминавали с действителността, като се изключат единични случайни съвпадения.

Наистина срещали се и изключения. Например някой си Страниак, архитект по професия, действително демонстрирал необикновени способности, не намерили реално обяснение. Не била необходима орехова пръчка, за да намери кораба; достатъчно му било да погледне негова фотография и тутакси назовавал приблизителния район на местонахождението му. Известно време проверявали способностите на Страниак на немски кораби и грешките се оказали удивително незначителни. Най-често архитектът правилно посочвал местонахождението на корабите.

Талантът на Страниак намерил приложение и през 1943 година, когато в Италия се извършил държавен преврат, в резултат на който Бенито Мусолини, приятел и съюзник на Хитлер, бил свален и поставен под стража. Естествено първото желание на фюрера било да спаси приятеля си. Но ето ти проблем — мястото, където държали сваления италиански лидер, било неизвестно. Военното разузнаване не съумяло да се справи със задачата — Мусолини постоянно бил преместван от едно място на друго и информацията, получавана чрез абвера, непрекъснато се оказвала остаряла. На помощ се притекли специалистите от Института на махалото, които привлекли към търсенето на дучето Страниак.

Впрочем в дадения случай талантливият архитект допуснал грешка. Той съобщил, че дучето се намирал на остров Мадалена в Средиземно море. В действителност Мусолини се намирал в планински хотел, за което военното разузнаване накрая успяло да получи информация след два дни. След този случай доверието в Института на махалото паднало и повече никой не се отнасял сериозно към неговите препоръки. През 1944 година институтът без много шум бил ликвидиран.

Но покрай подобни полукомични институти в рамките на „Аненербе“ съществували немалко научни групи, които се занимавали със сериозна работа. Впрочем да спрем вниманието си на всички проекти ние все едно не можем. Затова ще се обърнем накрая към светая светих на „Аненербе“ — на неговите обреди и планове за бъдещето.

Обредите в „Аненербе“

Освен Вевелбург масоните в СС имали още един център на властта. Става дума, както разбирате, за още един средновековен замък. Той се намирал не на юг, а на изток в Германия. Това бил легендарният замък Вартбург, построен през XI век, в който Мартин Лутер45 превеждал на немски език Библията. Изобщо, свещено място за всеки немец, особено за протестантите. Именно в този замък се разположило ръководството на „Аненербе“. Именно в него се съставяли проектите за създаване на военно-духовна държава.

В замъка се формирала идеологията на бъдещата държава. Известният специалист по расите и психолог Ерих Енш прокламирал: „Расата и кръвта; кръвта и расата лежат в основата на всичко. От образуването на капилярната мрежа до мирогледа води една праволинейна нишка. Светът на идеите на човека зависи не само от духовните фактори, но и от общото битие“. За да се формира единна каста на рицарите на СС, се предполагало създаването на специални „орденсбурги“46 — „орденски замъци“, закрити училища-интернати, където трябвало да се възпитава елитът на утрешния ден. Всеки замък бил предвиден за петстотин човека.

Първият от „орденсбургите“, замъкът Фогелзанг, бил открит още през 1935 година. На портите му (както и на вратите на концлагерите) създателите му сметнали за необходимо да напишат кратък и съдържателен девиз. Била избрана фразата „Сляпо подчинение“ — първият и главен закон, който трябвало да усвоят бъдещите рицари. Не следвало да се обмислят и обсъждат заповедите на старшите, те трябвало да се изпълняват безпрекословно и фанатично.

Напливът от желаещи да попаднат в орденския замък въпреки строгите изисквания и тегобата на военното възпитание бил огромен. Имали значение и примамливостта на униформата, от една страна, и ореолът на средновековната романтика, от друга. Там всичко било обагрено с тайнствеността на миналото, мистичното и загадъчното. Дори самият ритуал на посвещението — „кървавото кръщение“ — внушавал благоговение и страх. Този ритуал бил разработен на основата на най-новите постижения на психологията и позволявал да се постигне пълно зомбиране на младите хора.

Възпитаниците били държани на особена диета, която разработил за тях лично Химлер. Те, например, изобщо не употребявали кафе, затова пък пиели в огромни количества минерална вода. Смятало се, че това очиствало организма от шлаките и го оздравявало. Със същата цел се провеждали и „магнетични сеанси“.

Физическите натоварвания били твърде сериозни, тренировките заемали лъвската част от времето на възпитаниците. Но с това работата не свършвала: кандидатите за влизане в ордена на СС били длъжни да изучават руническото писмо, древните германски предания, теорията за расите. Женитбата на младия есесовец можела да се състои само с личното разрешение на райхсфюрера след внимателна проверка на арийския произход на младоженката. При това животът на младото семейство строго се контролирал. В „Аненербе“ по този повод били създадени инструкции, които освен налудничави няма как иначе да нарече човек. Например на новобрачните се препоръчвало да зачеват децата си не другаде, а на гробищата. В резултат на изследвания било установено, че, децата, заченати в такива условия, наследявали духа на мъртъвците, погребани в гробището. Археолозите от „Аненербе“ направили пробни разкопки на гробища, за да установят какви покойници били заровени там. Ако останките принадлежали на хора от нордически тип, гробището попадало в специалния списък на препоръчваните за процедурата зачатия.

Малко по-късно от орденските замъци били създадени подготвителни училища, така наречените „Напола“. Девизът им бил: „Да вярваш, да се подчиняваш, да се сражаваш!“ Критериите за подбор в тях не били толкова строги. След завършване на тези училища най-добрите се изпращали в замъците, където се формирал елитът, а всички останали се отправяли във фронтовите части и подразделенията за охрана на лагерите, които с всяка година ставали все повече. Съответно се увеличавал и броят на „Напола“.

Всеки излизащ от портите на „орденския замък“ бил длъжен да даде обет за вярност и послушание. С нарушилите обета се разправяли по най-жесток начин. Есесовецът вече нямал възможност да се върне към нормален живот, той не принадлежал на себе си. Главата на Германския трудов фронт доктор Лей казвал по този повод: „Всеки от вас следва да запомни, че онзи, на когото партията отнеме правото да носи кафявата риза, ще загуби не само работата си. Той ще бъде унищожен заедно със семейството си, жената и децата. Такива са жестоките, неумолими закони на нашия орден“.

Церемонията по посвещението се отличавала с особена, мрачна тържественост. Тя била почти напълно копирана от церемонията за посвещение в рицар на Тевтонския орден. След нея новобранецът, получил две, приличащи на мълния, руни „зиг“, можел да смята себе си за част от особената, свръхчовешка раса. Химлер се стремял да направи всичко възможно, за да дистанцира тази раса от обикновените хора. Той мечтаел за свое свръхчовечество. И експертите в „Аненербе“ охотно подкрепяли своя райхсфюрер.

Орденът на СС трябвало да се превърне в затворена корпорация, държава в държавата. Членовете му били задължени да съблюдават само юрисдикцията на ордена, да се подчиняват само на неговите закони. Планирало се да се създадат по цял свят подобни на колонии градове и села на ветераните на СС. Планирало се дори създаването на особена есесовска държава на територията на древна Бургундия47. В речта си през пролетта на 1943 година Химлер се произнесъл по този повод по следния начин.

От редиците на есесовците ръководителите на ордена подбирали посветените, които, по правило, били приемани в „Аненербе“. Съвсем не било задължително те да стават учени, просто по такъв начин били издигани над масата от тъпи, безмозъчни изпълнители. Както казвал Хитлер:

В системата на институтите на СС особено място заемали концентрационните лагери. Те били не само източник на евтина работна ръка, не само оръдие за наказание за инакомислещите. Те представлявали гигантски жертвеници, където на древните богове се принасяли в жертва хиляди и милиони хора. Пещите на Аушвиц били ритуал. Ни повече, ни по-малко.

В СС разполагали и със собствени разузнавателни институти. Това били външното разузнаване на Шеленберг и знаменитото Гестапо48 на Хенрих Мюлер. За тях подбирали най-добрите, най-способните млади хора от орденските замъци. Старите кадри постепенно си отивали, освобождавайки място на новите, фанатични, млади поколения.

Трудно е да се каже как би изглеждал светът, ако всички тези планове се били реализирали. Но, за нещастие на всички масони, матове и свръххора от „Аненербе“, през 1945 година Третият райх претърпял съкрушително поражение.

Но бил ли е разгромен институтът „Аненербе“?

Призракът на Четвъртия райх

Международният трибунал в Нюрнберг забранил наред с другите нацистки структури и „Аненербе“. Малко по-късно бил осъден на смърт и Сиверс. Според очевидци през последните си часове той се държал с поразително достойнство. Преди да го обесят той помолил да му дадат няколко минути за молитва. Молил се по своите, есесовски обреди. А после съвсем спокойно си пъхнал главата в примката.

Тъй като Сиверс бил формален ръководител на „Аненербе“, разбираемо е, че е бил длъжен да приеме смъртта след формалния край на тази организация. Всичко е било съвсем логично. Сиверс е знаел, че с падането на Третия райх за тайната масонска ложа на СС нищо не било загубено. Да, тя трябвало да остане в сянка, но делото й продължавало да живее.

През 1946 година в Мадрид, където управлявал съюзникът на Хитлер Франко, била създадена организацията „ОДЕССА“ — разшифрована, тази абревиатура звучала като „Общество на бившите членове на СС“. Но членовете на СС, както знаем, не ставали бивши. И те покрили цяла Европа с тънка мрежа под кодовото наименование „Паяк“, през която от Германия в безопасни страни бягали десетки и стотици бивши есесовци. Приоритет се давал на онези, които били изцапани с кръв, и на сътрудниците на „Аненербе“ — на такива, като моя баща. Начело на „Паяка“ стоял известният диверсант Ото Скорцени. Той разполагал с големи финансови средства (нацистките вноски никъде не се били дянали), а също и с много чисти бланки за паспорти на други държави. Само Аржентина му предоставила 7 хиляди бланки.

Голяма част от архивите на „Аненербе“, незавзети от Червената армия, също била изпратена в Южна Америка. Къде се дянала после беше голяма загадка за мене (впрочем днес вече ми е известен отговорът на този ребус). В южноамериканските държави процъфтявали немски колонии — селища, основани от бивши есесовци и ползващи се практически с пълна независимост (в едно от тези селища, собствено казано, израсна и авторът на тези редове).

Институтът „Аненербе“ фактически се възродил под предишното си наименование и до 1975 година функционирал в Мадрид. По-нататък се наложило дислокацията да се смени и изобщо да се премине към схема на децентрализация като по-изгодна. Разбира се, ветераните на Третия райх постепенно напуснали работа, но на тяхно място дошла младежта, която горяла от желание „да не накърни честта на бащите“.

„ОДЕССА“ и „Аненербе“ станали пионери в областта на много финансови машинации. Да-да, те не само харчели натрупаните през годините на нацисткото господство пари, но и активно ги заработвали. Тайни финансови и разузнавателни нишки водели до Ирландия, Австрия, Швеция, Швейцария, Китай, Хонконг, Иран, Тунис, Турция, Мароко, Италия и Южна Африка. В много традиционни направления на „сенчестата икономика“ наследниците на СС са унищожили традиционните мафиотски кланове и в някои региони изцяло контролират, например, търговията с оръжие и със скъпоценни камъни, прането на пари. Мафията не била в състояние да се сражава с тях, защото на фона на есесовците изглеждала като училищен хулиган на фона на серийни убийци.

На базата на „Аненербе“, който имал собствен финансово-икономически отдел, бил създаден рентабилен бизнес за охрана, детективски услуги и одиторски световни компании. Световната финансова империя на нацистите е представена от концерна на Флик49, в структурата, на който влиза известната фирма „Мерцедес-Бенц“, тръстът „ИГ Фарбениндустри“, Обединените австрийски металургични и стоманени заводи, фирмата „Щайбах“, концернът „Ферайнигещалверке АТ“ и стотици други транснационални компании, тръстове и корпорации.

Център на дейността на нацистите се смята Чили. Именно там от 1958 година работи изследователският комплекс „Аненербе“ под наименованието „Дигнидад“. Именно там, в Западните Кордилери, са разположени учебните центрове — съвременните орденски замъци. Навремето нацистите помогнали на Пиночет да дойде на власт, след което се чувстват в Чили съвършено свободно.

Впрочем те действат безнаказано и по друга причина. Работата е там, че наследниците на СС твърде много знаят за международните връзки на нацизма, за онази помощ, която му е била оказвана от страна на западните демокрации, техните правителства и масонски кръгове. Съвременният Запад, пазещ гробовно мълчание за много загадки на Третия райх, е крайно незаинтересован тази информация да стане достояние на обществеността.