Тайният кръстоносен поход

Епилог

На палубата над него асасинът чу суматохата, познатото топуркане на крака, което известява приближаването към сушата. Членовете на екипажа заемаха местата си, хващаха се за въжетата, заслоняваха очи, за да се вгледат в далечината към трепкащите светлини на пристанището в очакване на нови приключения.

И асасинът очакваше новите приключения. Неговите щяха да са доста по-различни от онова, което си представяха хората от екипажа, почитатели на таверните и курвите. Асасинът почти им завидя за простичкия живот. Неговата задача беше много по-сложна.

Той затвори дневника на Николо и отмести книгата, пръстите му докоснаха старата подвързия, докато обмисляше наученото. Времето щеше да покаже важността на всичко това. Той въздъхна дълбоко, загърна се в плаща, нагласи механизма на китката и смъкна ниско качулката. След това отвори вратата на каютата и излезе на палубата, където заслони очи, за да огледа пристанището, докато корабът пореше искрящото море, а хората на брега се събираха, за да ги посрещнат.

Ецио беше пристигнал в големия град. Константинопол го очакваше.