Хю Хауи за "Тел", писането и успеха

Каква беше най-голямата трудност при писането на "Тел"?

Книгата започна като разказ, публикуван в интернет. Когато стана ясно, че има интерес към продължение, трябваше да реша как да разгърна сюжета. Изграждането му беше едно от най-трудните неща, с които съм се захващал.

Сред най-големите достойнства на "Тел" са неочакваните обрати. Какъв съвет бихте дали на авторите относно постигането на баланс, който да задържа интереса на читателя?

Да имат колкото се може повече читатели на първоначалния вариант. Те ще кажат, ако нещо е твърде очевидно или сложно за разбиране. Могат да усетят неравностите по пътя далеч по-добре от нас. Но важното е да проявяваш уважение към читателя, като оставяш нещата загатнати. Нека да свършат малко работа сами и да направят съответните връзки. Въображението на читателя запълва празнините, оставени от автора, и това обогатява и разширява историята.

Влияете ли се от коментарите на феновете си?

Определено. Чета коментарите и рецензиите, вслушвам се в тях, следя кои образи се харесват най-много.

По колко страници пишете на ден, когато сте във форма?

Около 2000 думи. Има дни, в които пиша 500, и други, в които пиша по 5000. Може да изненадам читателите, но когато пиша повече, ми се налага да редактирам по-малко. Явно при мен качеството и количеството вървят ръка за ръка, знам, че това важи за доста писатели.

Как бихте описали себе си?

Казвам на хората, че съм писател. Правех го, дори когато работех като продавач на книги. Също като актьор, който работи като сервитьор, за да си плаща сметките. Рядко обаче казвам, че съм автор. По някаква причина още не смятам, че заслужавам тази титла.

Какво означава думата "успех" за вас?

Да изпълниш собствените си очаквания. Мисля, че означава да постигнеш целите, които си си поставил, били те професионални, лични, емоционални. Проблемът при мен е, че имам прекалено високи изисквания към себе си, така че не мога да се почувствам напълно успял. Същевременно това е и плюс, защото винаги се стремя към по-доброто.

Каква е детската ви мечта?

Да плавам по света и да пиша романи. Представете си колко ужасени бяха родителите ми! Пет години живях на лодка и десет работих като капитан на яхта, така че може да се каже, че тази мечта е осъществена. Пожелах си да стана писател, откакто се влюбих в четенето като много малък. Сюрреалистично е да изживяваш мечтата си.

Какво ви вдъхновява?

Всичко в живота ме вдъхновява. Онова, което чета, виждам, снимам, радостта от дишането. За историите си черпя вдъхновение от вестниците, комиксите, от киното и телевизията. Има и хора, които ме вдъхновяват — съпругата ми, родителите ми, брат ми и сестра ми. Когато виждам как правят страхотни неща, аз самият искам да постигам повече.

Загрузка...