Този мъж

Девета глава

– Добре ли си? – прошепва в ухото ми.

– Разрешено ли ми е да говоря?

Той се притиска напред и стиска хълбока ми, при което аз отскачам по плота.

– Не бъди умница!

– Аз съм добре и съм яко начукана – въздъхвам.

– Ава, моля те, внимавай с езика! – предупреждава той, вдига ръце и ги поставя върху моите, бавно галейки нагоре-надолу.

– Това е истината.

– Знам, но няма нужда да го казваш по този начин. Мразя, когато ругаеш.

Мръщя се.

– Аз трябва да търпя твоя лош език.

– Езикът ми, жено, е лош само когато правиш така, че да ми причернее.

Въздъхвам.

– Добре.

Лежим преситени цяла вечност и се опитваме да възстановим дишането си. Прикована под тежкото му тяло, съм буквално размазана върху гранитния плот. Прохладата под бузата ми е приятна, а горещият ми дъх замъглява бляскавия гранит. Отнесена съм от реалността и се давя в приток на чувства. Изчерпана съм физически и емоционално и вече съм загазила още повече.

– Джеси?

– Ммм?

– На колко години си?

Той стиска ръцете ми.

– На двадесет и две.

Извъртам очи. Ако той е на двадесет и две, тогава аз съм преродената Майка Тереза. Усмихвам се на себе си. След случилото се току-що обаче, това не е никак вероятно. Усещам как той започва да се отдръпва от мен съвсем леко и ме връхлита празнота, когато се измъква от мен. Целува гърба ми и бавно се надига, а кожата му се отлепва от моята постепенно. Студено ми е.

– Ела тук! – прошепва той и ме хваща за кръста. Забелязвам, че не ме хваща за хълбоците.

Запъвам длани на гранита и се повдигам бавно. Най-после отделям тяло от плота, обръщам се към него и опулвам очи, когато виждам, че отново е твърд.

Той ме повдига на плота и се намества между бедрата ми. Поема ръцете ми и ги поставя на раменете си, а после слага своите на кръста ми.

Гледа втренчено очите ми.

– Добре ли си?

Усмихвам се към красивото му лице.

– Да.

– Хубаво. – Той се навежда и ме притиска в ръцете си здраво, поемайки въздух в шията ми. – Още не съм свършил с теб.

Обвивам крака около кръста му и стискам бедра.

– Забелязах.

– Такъв ефект имаш върху мен – казва той и свива рамене.

Не може да е само с мен, но приемам комплимента. Заравям лице отстрани във врата му и се сгушвам. Той мирише толкова хубаво.

– Гладна ли си? – пита той, отдръпва се назад и прокарва кокалчета по бузата ми.

– Малко. – Свивам рамене.

– Малко – мърмори той. Ъгълчетата на устните му трепкат, а очите му блестят и аз се ухилвам. – Имаш дръзка усмивка. Обичам я. – Целува ъгълчетата на устата ми.

– Мамка му! – трепвам, още щом произнасям тази дума.

Той се дръпва назад с широко отворени очи.

– Езикът! – изсъсква, а устните му са права черта. – Какво има?

– Казах на Кейт, че се прибирам – изтърсвам. Тя не ми е звъняла, а дори да е, не съм чула телефона. – По-добре да ù се обадя. Колата ми ù трябва, за да посети баба си в Йоркшир.

Извивам се, за да се освободя и той неохотно ме пуска намръщен. Намирам чантата си до входната врата, тършувам в нея и вадя телефона си. Пиша съобщение на Кейт и обяснявам, че съм на път и добавям послепис в края, за да я информирам, че Джеси няма приятелка. Измъквам дънките си от сака.

– Трябва да тръгвам.

– Да тръгваш? – прогърмява той.

Трепвам.

– Имам само един комплект ключове от колата и Кейт се нуждае от тях – обяснявам. Изтърсвам дънките и напъхвам един крак вътре. Няма нужда да се затормозявам с бельо.

– О! – изписквам, когато внезапно съм вдигната във въздуха и метната на рамото му. – Какво правиш? – Зяпам стегнатия му загорял задник, докато той се обръща без нито дума и тръгва през апартамента. – Мамка му! Джеси, пусни ме долу! – Той издърпва дънките ми, хвърля ги настрани и ме шляпва по дупето. – Ох!

– Езикът!

Вратата се удря в мазилката, когато той я изритва и се озоваваме в спалнята. Тук също всичко е черно и бяло. Той ме смъква от рамото си и ме пуска в море от луксозен бял памук. Мирише божествено на свежа вода... на него.

Нямам време да превъзмогна дезориентацията си. За една наносекунда той се озовава между краката ми, а ръцете му приковават китките ми от двете страни на главата ми. Боже, колко е бърз! Все още не съм съвсем сигурна къде съм и как съм се озовала тук. Но все пак разпознавам свитото очакване, което дебне дълбоко в мен.

Хлъзгавата глава на възбудения му член гъделичка входа ми и кара сърцето ми да спринтира в гърдите. Аз се опитвам да се съсредоточа върху очите му, които се взират в мен със смесица от гняв и шок. Ядосан ли е?

– Няма да ходиш никъде, мамка му! – ръмжи той. Размърдва хълбоци и се гмурка с цялата си дължина в мен, разпъвайки ме невероятно.

И двамата крещим едновременно. Той е проникнал толкова дълбоко в мен, че аз незабавно стягам мускули върху члена му. Остава неподвижен няколко секунди с отпусната глава и стиснати устни и щом успява да се съвземе, вдига поглед към мен и бавно се оттегля, преди да се забие обратно със силен вик.

Отмятам глава назад и крещя.

– Погледни ме! – гласът му е чувствено ръмжене и не може да бъде пренебрегнат.

Гледам го, докато той се задържа дълбоко в мен. Дишам тежко като обезводнено куче.

– Така е по-добре. Сега кажи, нужно ли ти е напомняне? – пита.

Напомняне ли? Ако има предвид напомняне колко хубаво е усещането да е вътре в мен, тогава отговорът е „да“! Извъртам хълбоци, опитвайки се да получа някакво триене, подлудяла и пламнала като разпусната улич­ница.

Той се взира надолу в мен с очакване.

– Отговори на въпроса, Ава!

– Моля те! – прошепвам. Не мога да повярвам, че го умолявам, но той може да прави каквото иска с мен и да настоява за всичко.

Той се усмихва закачливо и самонадеяно и се тласка мощно напред.

– Ти си моя, Ава – сумти той. Стискам очи и крещя от удоволствие. – Отвори шибаните си очи!

О, нямам тази енергия. Отварям ги с мъка, докато той се движи навътре и навън със силно и бързо темпо. Невероятно е. Потните ни тела се блъскат едно в друго и дъхът ми спира, докато се опитвам да овладея натрупващото се в слабините ми напрежение. Дори насред безредието от безумните движения на телата ни, очите му не се откъсват от моите. Обвивам крака около кръста му и повдигам леко таза си, пращайки го по-дълбоко и приближавайки се към взрива.

– Боже, Ава! Добре ли си? – той изрича трудно думите между пресипналите викове.

Китките ми са освободени от тежкия му захват и чувам тупването на юмруците му в матрака.

– Не спирай! – крещя и сграбчвам хлъзгавите му бицепси. Забивам нокти, опитвайки се да се задържа. Това го подтиква да крещи и да тласка още по-силно. Отмятам глава назад отчаяно. Силата и контролът му са отвъд всякакво разбиране.

– По дяволите, Ава! Гледай ме!

Обръщам глава към него и очите ни се срещат. Зениците му са огромни и изцъклени, и почти скриват зеления му ирис. Забелязвам, че се е намръщил още повече и че слепоочията му са влажни. Премествам ръце на тила му и свивам юмруци в мократа му от пот коса. Придърпвам главата му, устните ни се слепват и езиците ни започват борбата си, докато той продължава наказателните си удари.

Не мога повече да се сдържам.

– Джеси, свършвам. – Дишам тежко в устата му. Върховете на пръстите ми са изтръпнали от стискане.

– Мамка му! Заедно, нали? – Той се напряга със стиснати зъби и забива още няколко зашеметяващи удара, преди да извика: – Сега!

Освобождавам го – цялата натрупана тежест в слабините ми, цялото бреме в дробовете ми и огъня в корема ми. – всичко изригва в масивен прилив на удоволствие с много силен вик.

– Исусе! – крещи той и забива още веднъж мощно, а после затихва върху мен.

Усещам изгарящото му освобождаване дълбоко в мен и цялата се отпускам около него, затворила очи от изтощение. Той се срива на лакти без дъх и подгизнал от пот, измъква се леко и нахлува дълбоко още няколко пъти с дълги, премерени удари. Мускулите ми се свиват около него и изцеждат последната капчица от семето му. Не мога да мисля разумно. Този мъж ми даде четири немислимо мощни оргазма за по-малко от четири часа. Утре няма да мога да вървя.

Лежа задоволена и отпусната, дишам тежко и всичко ме боли от усилието. Очите ми натежават. Усещам как той подпира чело върху моето и отварям очи, за да видя, че неговите са затворени. Размърдвам се под него, за да привлека вниманието му и усещам леко омекналият му член да потръпва в мен. Той отваря очи и надига глава, за да ме фокусира. Оглежда внимателно лицето ми, спира се на устата ми и целува изключително нежно малтретираните ми устни. Въздъхвам, когато се отпуска и ляга върху мен. Твърдите му гърди са тежки, но толкова желани. Тежестта е добре дошла и аз се пресягам, за да прокарам лека следа с пръсти по гърба му, докато подпирам брадичка на рамото му и се взирам в тавана. Той все още тръпне леко, когато заравя лице в шията ми и с устни докосва пулсиращата ми вена.

Никога не съм се чувствала толкова доволна през целия си живот. Това вероятно е само секс, но аз се наслаждавам на най-хубавото усещане на света. Сигурно е само секс. Силата на този мъж е пристрастяваща, нежността му – сладка, а тялото му е повече от съвършено. Той е олицетворение на мъжественост.

Прокарвам пръст по гърба му и слушам спокойното му и равномерно дишане във врата ми. Заспал е, а аз съм впримчена под едрото му тяло. Спирам да галя гърба му и той отмества хълбоците си, като бавно издърпва члена си от мен. Чувството е неприятно и ми се иска да бях издържала теглото му още малко... може би завинаги.

Той се надига на лакът и се взира в мен.

– Приспа ме – гласът му е дрезгав.

– Да.

Хваща изскубнат кичур от косата ми и върти махагоновата къдрица между пръстите си.

– Ти си прекалено красива – прошепва.

Взирам се в сънливите му очи и прокарвам палец по бръчката му.

– Ти също – казвам тихо.

Той ми се усмихва, свежда глава и се сгушва между гърдите ми.

– Смятай, че ти е напомнено, жено!

Отлепва се бавно от тялото ми и се отпуска на пети. Студеният приток на въздух, който моментално нахлува около мен, ме кара да искам да го дръпна обратно. Джеси протяга двете си ръце към мен и аз ги поемам, като му позволявам да ме придърпа върху себе си, за да възседна бедрата му. Той обгръща с ръка гърба ми, за да ме придържа към себе си, и се обръща, като намества тялото си така, че да седи с гръб към таблата на леглото, а аз с лице към него. Полага ръце на кръста ми и прави бавни кръгове с палци по хълбоците ми, от което през мен преминават тръпки. Поставям ръце върху неговите, за да спра движенията му.

Той ми се усмихва самодоволно.

– Прекарай утрешния ден с мен!

Да прекарам деня в леглото с него? След тази нощ ще ми трябва цяла седмица възстановяване, може би повече. Аз съм съвсем буквално преебана.

– Имам планове – казвам предпазливо. Държа се ра­зумно. Трябва да запазя тона си небрежен или повече никога няма да го видя. Той е истински лошо момче, въпреки че е малко по-възрастен. Той е опасен, енигматичен и напълно пристрастяващ.

– Какви планове? – пита той, леко нацупен.

– Трябва да си подредя нещата. – Стискам го, когато усещам, че отново се опитва да размърда палците си.

– Какви неща? – изглежда объркан.

– Домът на Кейт е временна квартира. Там съм от четири седмици. Вещите ми са навсякъде. Трябва да подредя, за да съм готова, когато си намеря мое собствено място.

– Къде беше преди четири седмици?

– При Мат.

Той се отдръпва.

– Кой е Мат, мамка му?

– Бившият ми приятел.

– Бивш?

– Да, бивш. – Виждам как на лицето му се изписва облекчение. Какво му има? – Джеси, трябва да си взема колата – притискам го. – Не мога да оставя Кейт да кара вана си чак до Йоркишир. Той трака и се клати непрестанно, няма да е безопасно.

– Не се тревожи. Ще те закарам сутринта.

О, значи оставам?

– Тя тръгва някъде около осем. – Може да не е толкова запален, ако трябва да го измъкна от леглото в зори в събота сутрин.

– Около... – оформя с устни, ухилвайки се. Аз също се смея, сграбчвам ръцете му и ги премествам на кръста си, преди да се пресегна към косата си, за да потърся фибите, които поддържат косата ми на едно място. Започвам да ги вадя.

Той ме гледа с присвити очи.

– Какво?

– Отказваш да прекараш деня с мен, а после пъхаш тези прекрасни цици в лицето ми. Не играеш честно, Ава. – Той се пресяга и перва едното зърно, което моментално се свива в стегната пъпка.

Изскимтявам и сграбчвам гърдата си.

– Хей! Трябва да сваля фибите. Забиват се в главата ми. – Вадя фиба и я пъхам в устата си.

Той ме гледа с интерес, после се надига, хваща фибата със зъби и я плюе на леглото. Смъква се надолу и сгушва лицето си между гърдите ми. Аз се усмихвам, приглаждам с ръце мократа му коса и пренебрегвам вътрешния си глас, който ме съветва да не се поддавам на прекалено доволство. Джеси вдишва дълбоко, след което се отдръпва назад и целува нежно всяко от зърната. После ме обръща в скута си.

– Дай на мен! – той вдига колене, така че да се подпра на тях и започва да прокарва пръсти през косата ми, за да открие фибите, издърпва ги и ми ги подава, за да ги държа.

– Колко си сложила тук? – пита, докато масажира скалпа ми и намира още една заблудена фиба.

– Няколко. Имам много коса, която да държа вдиг­ната.

– Няколкостотин по-скоро – казва той със съмнение. – Готово, мисля, че извадих всички. – Взима фибите от ръката ми и ги оставя на нощното шкафче, а после слага ръце на раменете ми и ме придърпва отново върху гърдите си.

Той е толкова удобен, а очите ми са натежали. Имах ужасно натоварен ден и току-що приключих невероятен секс маратон с този пленителен мъж. Трябва да си тръгна сега, за да избегна сутрешната неловкост. Но усещам как ме обгръща с ръце и главата ми автоматично се връща на рамото му. Толкова ми е удобно и така ми се спи. Няма да ходя никъде.

Пресягам се надолу и започвам да галя космите по външната част на краката му.

– На колко години си? – мърморя и усещам, че се отнасям.

Гърдите му подскачат леко в тих смях.

– На двадесет и три.

Сънливо изсумтявам недоверието си, но нямам енергия да споря. Аз съм робиня на съня и бързо потъвам в него.